Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 123                                14.03.2013 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 20 февруари                                                                                         2013 година

В открито заседание в следния състав

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:         РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                         

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1025 по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на П.М.С., чрез пълномощника й адв. Г. от АК-Хасково против решение №  1271 от 27.11.2012 г., постановено по гр.дело № 4840/2012 г. на Старозагорския районен съд.      

Въззивницата е останала недоволна от постановеното решение, поради което го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че неправилно решаващия съд е прекратил производството по делото считайки, че исковата молба е постъпила в съда след изтичане на двумесечния давностен срок. Моли да бъде отменено изцяло решението на Старозагорския районен съд като незаконосъобразно и неправилно и въззивния съд да реши спора по същество като уважи исковите й претенции. Подробни съображения излага във въззивната си жалба, докладвани в с.з. Претендира за направените разноски по делото.

           Въззиваемият “Сомони Брокер Инс” ООД гр.Стара Загора чрез пълномощника си адв.К. е подал писмен отговор, в който заявява, че счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение правилно. Въззиваемият намира, че съдът правилно е приел, че исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок за подаване на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ. Сочи, че по делото няма данни исковата молба да е подадена по пощата. В настоящия случай нито е приложен по делото пощенски плик, нито на исковата молба по някакъв начин е отбелязано, че е подадена по пощата, следователно същата била депозирана на ръка в съда на датата на входирането й – 10.09.2012г. , т.е. след изтичане на срока. По съществото на спора сочи, че е неоснователно твърдението, че реално няма намаляване обема на работа. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Моли да му бъдат присъдени разноските, направени пред въззивната инстанция. Ако обаче съдът прецени, че исковете са основателни и доказани то заявява, че поддържа възражението си за недължимост и прекомерност на разноските.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предявени са три обективно съединени иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за изплащане на обезщетение по чл.225, ал. 1 от КТ за времето, през което ищцата е останала без работа.

По делото е безспорно установено, че ищцата П.М.С. /въззивник в настоящото производство/ е била в трудово правоотношение с ответника “Сомони Брокер Инс” ООД гр.Стара Загора /въззиваем в настоящото производство/  и е заемала длъжността „отчетник оценки на рискове и застраховки",  видно от трудов договор № 10/13.11.2009г.

Със заповед № …г. на управителя на „СОМОНИ БРОКЕР ИНС ООД, гр.Стара Загора трудовото й правоотношение с въззиваемото дружество е било едностранно прекратено на основание чл.328, ал. 1, т.З от КТ поради намаляване обема на работа, считано от 05.07.2012г. Заповедта е връчена на 05.07.2012г. лично на въззивницата.

По направеното възражение за погасяване правото на ищцата по давност,  въззивният съд намира следното:

В КТ е уредена специална давност за предявяване на исковете по трудови спорове. За тях съдът не следи служебно. Те се вземат предвид от съда само при направено възражение от ответната страна. В случая това е сторено в писмения отговор, подаден от ответника в срока по чл.131 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.358 ал.1 т.2 от КТ исковете по трудови спорове се предявяват в 2-месечен - по спорове за прекратяване на трудовото правоотношение какъвто е в конкретния случай.

Както бе посочено по-горе обжалваната заповед е връчена на въззивницата на 05.07.2012г. лично. Следователно двумесечният срок за предявяване на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ  е изтекъл на 05.09.2012г. – работен ден. Видно от щемпъла, положен върху исковата молба същата е постъпила в съда на 10.09.2012г., т.е след изтичане на предвидения в КТ срок за подаването й. По делото няма данни същата да е подадена по пощата. Ако е изпратена по пощата, то следва при постъпването й в съда да бъде изрично отбелязано, че е подадена по пощата, датата на пощенското клеймо и съответно датата, на която е подадена в съда както и би следвало до има приложен към нея плик, с който е било изпратена. Такива отбелязвания безспорно няма върху исковата молба. /В този смисъл разпоредбата на чл.44 ал.2 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища./ С оглед на гореизложеното въззивният съд намира за неоснователни възраженията, които въззивницата развива във въззивната си жалба, че същата е подадена по пощата, поради което следва да се приеме, че е постъпила в съда в срок.

С изтичане на двумесечния срок правото на ищцата да оспорва законността на уволнението й се е погасило по давност и с оглед на това иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и погасен по давност, тъй като това е въпрос по съществото на спора, а не като недопустим.

При неспазването на този срок се губи правото на процесуална защита пред съда, като давността се прилага само при възражение на една от страните по делото. В случая такова възражение е направено от страна на ответника в представения по делото отговор по отношение на исковете за признаване на уволнението за незаконосъобразно, за възстановяване на преди заемана длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ.

По отношение на другите два обективно съединени иска за възстановяване на преди заеманата длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, съдът счита, че същите също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като искът за отмяна на заповедта има преюдициално значение по отношение на другите искове и от неговото уважаване зависи и уважаването на същите.В този смисъл е постоянната практика на ВКС.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че и трите обективно съединени иска следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и погасени по давност, поради изтичане на двумесечния давностен срок за предявяването им.

С оглед уваженото възражение за погасяване на исковете по давност въззивният съд намира, че не следва да се разглеждат останалите въпроси, които се навеждат във въззивната жалба досежно законосъобразността на уволнението, тъй като същите биха имали значение в случай, че ищцата беше предявила исковете си своевременно. Поради това въпросът  за това дали е налице намаляване на обема на работа се явява неотносим по настоящия спор. Сроковете, установени в чл. 358 КТ, са давностни, а не преклузивни срокове. Част от самото материално право е възможността то да бъде съдебно предявено и защитено. С изтичане на давностния срок, предвиден за това, всъщност, отпада част от материалното право - тази да получи съдебна защита и осъществяване по съдебен ред. При констатация за изтекъл давностен срок за предявяване на претенцията пред съд, производството не се прекратява, а съдът следва да се произнесе по спора с решение. Ако правото съществува, но е погасена по давност възможността за съдебната му защита, то искът подлежи на отхвърляне.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва изцяло да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Видно от материалите по делото обаче няма данни същия да е сторил такива пред въззивната инстанция, поради което не следва да му се присъждат разноски за настоящата инстанция.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1271 от 27.11.2012г., постановено по гр.д.№ 4840/2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

   Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 


                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

ЧЛЕНОВЕ: