Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 124                                14.03.2013 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 20 февруари                                                                                         2013 година

В открито заседание в следния състав

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:         РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                   ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1027 по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Г.Н.Г., чрез пълномощника му адв. С.Р. против решение № 1310 от 05.12.2012г., постановено по гр.дело № 3842/2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

Въззивникът Г.Н.Г. е останал недоволен изцяло от така постановеното решение, поради което чрез пълномощника си адв. С.Р. го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение, с което са отхвърлени изцяло предявените обективно съединени искове, е необосновано и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено атакуваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което бъдат уважени изцяло предявените от него искове.  Претендира за заплащане на разноските по делото.

Въззиваемият Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.Т. изразява становище, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Подробни съображения излага в писмен отговор, докладвани подробно в с.з. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.      

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.262 КТ и чл.272 КТ.

По делото е безспорно установено, че ищецът Г.Н.Г. /въззивник в настоящото производство/ през процесния период от време, а именно - 15.06.2009г. до 31.12.2011г. е бил в трудово правоотношение с ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София /въззиваем  в настоящото производство/, като е работил на длъжността „Пазач - невъоръжена охрана" в Затвора гр.Стара Загора. Трудово правоотношение между страните възникнало по силата на трудов договор №от 10.06.2009г. Със заповед №… г., на основание чл.13 ал.2 т.6, чл.19 ал.1 т.2 и ал.З от ЗИНЗС и чл.325 т.З КТ, считано от 01.01.2011г. същото е прекратено, като в заповедта е посочено, че следва на въззивника да бъде изплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2010г. за 21 работни дни. Впоследствие е сключен нов трудов договор №…г., който е  прекратен със заповед №…г., на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ, чл.13 ал.2 т.6, чл.19 ал.З от ЗИНЗС и чл.325 т.З КТ, считано от 01.01.2012г.

Не се спори по делото, че въззивникът е назначен на 8-часов работен ден при установено ненормирано работно време, както и че е осъществявал дейност по охрана на пост №22 в Затвора гр.Стара Загора, полагайки труд по график за 12 часов сменен режим.

Установено е по делото, че със заповед г. на МП, ведно с приложен списък на длъжностите, на лицата които работят на ненормирано работно време е определен допълнителен платен годишен отпуск в размер на 6 работни дни. Представени са и заповед №…г. на МП за разпределяне на работното време в ГД „Изпълнение на наказанията"; колективен трудов договор от 27.04.2010г. и колективен трудов договор от 22.04.2008г.; молба от Г.Г. за приемане в синдикалната организация към Затвора, протокол от 22.06.2009г., списъци на синдикалните членове за 2009г., 2010г. и 2011г.

За изясняване на делото пред районният съд са допуснати и разпитани свидетели, а също така е назначена и изслушана съдебно - икономическа експертиза, която е депозирала писмено заключение. Същото не е оспорено от страните, поради което и първоинстанционният съд го е възприел като компетентно и добросъвестно изготвено.

С оглед събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че е установено по делото, че въззивникът макар да е сключил трудов договор с уговорено редовно работно време при 5 дневна работна седмица и 8 часов работен ден е полагал труд на смени като  графика за 12 часови сменен режим на поста се е утвърждавал от началника на затвора ежемесечно. Работодателят е установил по списък ненормирано работно време за длъжността “Пазач невъоръжена охрана” /заемана от въззивника/, съгласно чл.139 а от КТ. Съгласно заповед № …от 17.07.2006г. на Министъра на правосъдието и действащия КТД при работодателя, ненормирания работен ден се компенсира с 6 дни допълнителен платен годишен отпуск. Безспорно въззивникът се е присъединил към синдиката на ФНСДУО- КНСБ считано от 15.06.2009г. 

Съгласно чл.263 ал.1 от КТ  за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение, а съгласно ал.2 на същата разпоредба за извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в размерите по чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 КТ. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 142 ал.3 от КТ не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.

Въззивникът навежда доводи, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.151 ал.3 от КТ, съгласно която в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. Въззивният съд намира, че в случая тази норма не е приложима,тъй като категорично от представените писмени доказателства,  е установено по делото, че в Затвора гр.Стара Загора където е полагал труд въззивникът е утвърден ред, по който служителите ползват почивки по време на дежурството – посменно с напускане на заемания пост. В процесния период на въззивникът са отчетени, съответно заплатени 12 часа при всяко нощно 12- часово дежурство и 11часа и 15 минути при дневни смени, като е извадено времето, предвидено за почивка.  В заключението на вещото лице се сочи, че ползването на 45 минути почивка при всяко 12-часово дневно дежурство в Затвора Стара Загора, вкл. и конкретно за въззивника, е регламентирано: от началника на затвора е утвърдена Инструкция за особеностите на поста и особените задължения на постовия на КПП-бариера-пост 22; от Началника на затвора е утвърден График за ползване на почивките на постовете; и Ежедневни ведомости на служителите от надзорно-охранителния състав /всички представени по делото/.

Вещото лице дава заключение, че ищецът е работел на 12 часови смени и е на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, като посочва и принципа на определяне на извънредния труд. Съгласно приложената Справка за изработения, начисления и изплатен извънреден труд от Г.Н.Г. за периода 15.06.2009г. - 31.12.2012г., само дневните смени са отчитани по 11 часа и 15 минути, а нощните смени - по 12 часа.

Вещото лица дава втори вариант на положения извънреден труд при 11 часа и 15 минути дневни смени и 12 часа нощни смени - 352.48 часа и в хипотезата - че ползвания, респ. изплатен на ищеца допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден, представлява компенсация за положения извънреден труд през процесния период, сочи, че ответникът няма да има задължение към ищеца за извънреден труд през процесния период, тъй като изплатеното брутно възнаграждение за извънреден труд е с 22.88лв. повече от дължимото такова.

 

При така установените обстоятелства по делото правилно районният съд е приел за безспорно установено по делото, че през процесния период 15.06.2009г. до 31.12.2011г. въззивникът е полагал извънреден труд. От представените и посочени по-горе писмени доказателства и заключението на вещото лице се  установява,   че   въззивникът   е   получил   възнаграждение   за   положен извънреден труд.

Същия обаче счита, че не му е изплатено изцяло дължимото възнаграждение за извънреден труд, като счита, че работното време следва да се отчита на 12 часови дневна и нощна смени, като съответно почивката от 45 минути през дневните смени следва да се включи в работното време. Също счита, че положения извънреден труд за 2010г. и 2011г. е намален с по 48 часа - непредоставяни компенсиращи почивки.

Въззивният съд счита, че правилно районният съд е приел, че при определяне на отработените в повече часове следва да приеме, че продължителността на дневната смяна на ищеца е 11 часа и 15 минути. От представените Инструкция за особеностите на поста и особените задължения на постовия на КПП-бариера-пост 22, График за ползване на почивките на постовете и Ежедневни ведомости на служителите от надзорно-охранителния състав и от събраните гласни доказателства се установява, че дневната смяна, по която е работил въззивникът е с продължителност от 9.00ч. до 21.00ч. с регламентирана почивка от 11.30 ч. до 12.15ч., като работодателят е осигурил възможност на въззивникът да ползва регламентираната почивка. Съгласно Графика е предвидено, че почивката на пост 22 се поема от пост 20 и от събраните гласни доказателства се установява, че въззивникът е имал осигурена възможност да ползва тази почивка и реално е ползвал същата. Освен това съгласно чл.151 ал.2 от КТ и заповед №… г. на МП почивката не се включва в работното време.

Съгласно разпоредбата на чл.263 КТ за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение, а за извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в размерите по чл.262 ал.1 т. 2 и 3 КТ. При установен ненормиран работен ден работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд /чл.139а ал.7 КТ/. Със заповед №… г. на МП, с приложен списък на длъжностите на ненормирано работно време е определен допълнителен платен годишен отпуск в размер на 6 работни дни. От заключението на вещото лице се установява, че за процесния период въззивникът няма неизползван и неизплатен платен годишен отпуск за 2010г. и 2011г.

Предвид гореизложеното правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е намерил, че следва да бъде възприет втория вариант на заключението на вещото лице - при 11 часа и 15 минути дневни смени и 12 часа нощни смени и в хипотезата - че ползвания, респ. изплатен на въззивника допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден, представлява компенсация за положения извънреден труд през процесния период. Съгласно този вариант на заключението въззиваемият няма задължение към въззивникът за извънреден труд през процесния период, тъй като изплатеното брутно възнаграждение за извънреден труд е в повече от дължимото такова. Предвид гореизложеното правилно е прието от РС-Стара Загора, че  исковете за неизплатено възнаграждение за извънреден труд за сумата от общо 430.63 лв. за периода за периода от 15.06.2009г. - 31.12.2011г. се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

 

По отношение на искът по чл.272 КТ за сумата от лв., изводите на районният съд също са правилни и законосъобразно. Корекциите направени по ЗДДФЛ са извършени правилно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.272 ал.1 т.З КТ без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение. В  конкретния случай е налице точно тази хипотеза, поради което направените от работодателя удръжки от трудовото възнаграждение през м.12.2010г. -… лв. корекция ДЦФЛ и през м.01.2011г. - лв. корекция ДЦФЛ не се явяват неправилно удържани в противоречие с разпоредбата на чл.272 КТ, поради което и същите не подлежат на възстановяване.

По силата на  чл. 272, ал. 1, т. 3 от КТ работодателят има задължение, предвидено в чл. 38, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), а в последствие - в чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ да удържа дължимите от работника или служителя данъци. Тези удръжки работодателят е задължен да направи и без съгласието на работника или служителя. Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че искът по чл.272 КТ за възстановяване на сумата от лв. също се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

 

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва изцяло да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат пред настоящата инстанция, тъй като няма изрично направено искане от въззиваемият за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1310 от 05.12.2012г., постановено по гр.дело № 3842/2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

   Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.  

 

 

 


                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

ЧЛЕНОВЕ: