Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 129 …………………19.03.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесети февруари………………………….……………………..Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

 

Секретар П.В.                      ………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1030…..по описа за 2013………………година.

 

        Обжалвано е решение № 1163 от 08.11.2012 г., постановено по гр.дело № 3429/2012 г. на Старозагорския районен съд, с което е признато за установено  по отношение на С.А.К. съществуването на вземането на И.Х.П. в размер на …лв. по договор за заем от 15.08.2010 г., във връзка с който С.А.К. е издал в полза на И.Х.П. запис на заповед от 15.08.2010 г. за сумата от …лв., въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1965/2012 г. на Старозагорския районен съд.

 

        Въззивникът С.А.К. счита, че решението е неправилно, тъй като съдът неправилно приел, че дължи цялата сума по записа на заповед. Моли същото да бъде отменено. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият И.Х.П., чрез пълномощника си по делото адв.П.К., взема становище, че жалбата е неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и му се присъдят разноските по делото. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът И.Х.П. твърди в исковата молба, че с ответника са в договорни отношения по силата на договор за заем от 15.08.2010 г. за сумата  … лв. и че за предаването на сумата ответникът подписал запис на заповед, с която се задължил да я плати до 15.11.2010 г. На падежа не платил същата, но убеждавал ищеца, че има финансови затруднения и отлагал плащането във времето. Поради това негово поведение ищецът поискал по реда на чл.417 ГПК съдът да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Съдът издал такава заповед по ч.гр.дело № 1965/2012 г. на СРС, но в срока по чл.415, ал.2 ГПК длъжникът възразил. Затова моли съдът да постанови решение, с което да установи съществуването на вземането му. Ответникът оспорил иска като неоснователен с твърдението, че в периода от м. август 2010 г. до м. април 2011 г. предавал всеки месец лично на ищеца сума от по …лв. Твърди, че за месеците май, юни и юли 2011 г. предал сумата от …лв. Счита, че дължи остатъка от … лв., както и сумата …лв. за месец август. Твърди също така, че за периода 15.08.2010 г. - м. юли 2011 г. върнал на ищеца сума на обща стойност …лв., но за предадените суми ищецът отказвал да подпише разписка. След този период изпаднал във финансово затруднение, поради което не бил в състояние да възстанови остатъка от … лв.

 

        Не е спорно по делото, че страните са сключили договор за заем на 15.08.2010 г. за сумата от … лв. Ответникът признава, че е получил тази сума в заем и че е подписал запис за заповед /ЗЗ/от същата дата, с който се задължил да заплати на ищеца сумата от … лв. /вж. протокола от с.з. на 08.10.2012 г./. Страните не спорят също така, а и се установява от приложеното ч.гр.дело № 1965/2012 г. на Старозагорския районен съд, че ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на ЗЗ. Издадена е била заповед № 1607 от 21.03.2012 г., но ответникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. В с.з. на 08.10.2012 г. ответникът обяснява, че е вземал и друг път заеми от ищеца, за които са били издавани записи на заповед за сумата, която е взел. Ищецът не му издавал разписка, нито отбелязвал връщането на сумите на гърба на записа на заповед, а ги връщал на ответника. Представя по делото 3 броя записи на заповед.

 

        Предявеният иск е по чл.422, ал.1 ГПК и има за предмет установяване на съществуващо вземане на ищеца, при което в негова тежест е да установи основанието, от което произлиза вземането, а ответникът- че е платил или основанието, поради което счита, че не дължи процесната сума. В настоящия случай ответникът признава, че е получил от ищеца в заем сумата от …лв. Следователно, не е спорен въпросът за съществуването на това каузално правоотношение, по повод на което е и издаден процесният ЗЗ, който от своя страна е послужил като документ по смисъла на чл.417 ГПК при издаването на заповедта за изпълнение. Договорът за заем е сключен и е породил присъщите му правни последици. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая, в тежест на ищеца е да докаже само фактът, че е дал сумата в заем, което е сторено с оглед на гореизложените съображения. В тежест на ответника е да установи, че е върнал заетата сума или част от нея, както твърди в отговора си. Доказването трябва да бъде пряко и пълно и само с писмени доказателства с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 ГПК. С отговора си ответникът е представил копие от бележка, за която твърди, че му е връчена от ищеца. Ищецът признава, че е автор на бележката, но твърди, че записванията в нея са по повод вземания на ответника от заложната къща. Ответникът не отрича, че е вземал заем и от заложната къща. От съдържанието на бележката не става ясно за коя година се отнася записаното, липсва подпис и дата на съставяне. При това положение не може да се направи извод, че това доказателство установява връщането на процесната сума, още повече, че безспорно е установено по делото, че ответникът е взимал и други заеми от ищеца. Освен това, сам ответникът признава, че записите на заповед, по които е изплатил взетите суми, ищецът му е връщал след издължаването им и оригиналите им се намират у него, вкл. и ЗЗ от 26.09.2009 г., по който общият размер на взетите суми възлиза също на … лв. Следователно, сумите по представените от ответника ЗЗ са били издължени.

 

        По гореизложените съображения въззивният съд намира, че ответникът не е представил никакви доказателства за това, че е върнал парите, дадени му в заем на 15.08.2010 г., което сочи на извода, че той дължи процесната сума, а ищецът има вземане срещу него за …лв., както правилно е приел и районният съд. Поради това предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

 

        Пред вид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Следва да се присъдят направените от въззиваемия разноски по делото за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                      Р   Е   Ш   И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 1163 от 08.11.2012 г., постановено по гр.дело № 3429/2012 г. на Старозагорския районен съд.

 

        ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН **********,***, да заплати на И.Х.П., ЕГН **********,***, направените във въззивната инстанция разноски по делото в размер на …лв. /…лева/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                         2.