Р Е Ш Е Н И Е

 

144                                         28.03.2013г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на шести март                                                 две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

 

                                                                       РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                        МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1032 по описа за 2013 година.

         

Производството е образувано по въззивна жалба на адв. Д.Г. като пълномощник на М.Т.Д. и Т.Д.Ц. против решение № 1239 от 22.11.2012г., постановено по гр.дело № 3884/2012г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се признава за установено по отношение на М.Т.Д. и Т.Д.Ц. съществуването на вземането на В.И.К. за сумата от лв., ведно със законната лихва от 09.03.2012 г. до окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на В.И.К. против М.Т.Д. и Т.Д.Ц. заповед № 1331/12.03.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №1815/2011г. по описа на СтРС, присъдени са разноски.

 

Въззивникът, счита, че така постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Съдът неправилно приел, че били налице каузални отношения между страните по делото, изпълнение на договор за заем и предаване на пари, но не обсъдил в тяхната взаимовръзка по–голямата част от събраните по делото доказателства, които били от значение за правилното решаване на спора, като по този начин постановил необосновано решение. Излага подробни съображения в жалбата си, които съдът е докладвал в съдебно заседание.  Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което за се отхвърли иска като неоснователен. Претендира за разноски.   

 

Въззиваемият В.И.К., чрез пълномощника си адв. Р.Р. оспорва  жалбата. Неоснователни се явявали оплакванията на жалбоподателите за липса на каузални отношения и липса на връзка между записа на заповед и договора за заем, както и за изтекла давност. Излага подробни съображения в отговора си, които са докладвани в съдебно заседание. Предвид изложеното, моли да се остави жалбата без уважение, а решението на съда – в сила.

 

След като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание в чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК с цена на иска лв.

 

Ищецът В.И.К. твърди в исковата си молба, че на 14.09.2007г. в гр.Казанлък, сключил с ответника М.Т.Д. договор за заем, по силата на който му предоставил в заем сумата от лева, която последният се задължил да му върне в срок до 01.10.2007г.  За получаването на сумата заемополучателят М.Т.Д. подписал разписка от същата дата - 14.09.2007г. За задълженията на заемополучателя М.Т.Д. поръчителствал втория ответник Т.Д.Ц.. Тъй като писмен договор за заем не бил сключен, поръчителят - втория ответник дал поръчителството си за задълженията на заемополучателя по договора за заем под формата на авал, като подписал в качеството си на авалист издадения от заемополучателя, запис на заповед  от дата  14.09.2007г.  за сумата  в  размер  на    лева , с  падеж - 01.10.2007г. Реквизитите на издадения запис на заповед напълно съвпадали с тези на договора за заем - дата на издаване, размер на задължението и падеж на задължението. Въпреки настъпилия падеж на задължението на заемополучателя, връщане на дадената в заем сума до 09.03.2012г. не получил нито от заемополучателя - първия ответник, нито от поръчителя (авалиста) -втория ответник. Затова на тази дата подал до РС Стара Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на подписания от първия ответник като издател и от втория ответник като авалист, запис на заповед. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения установителен иск. Ответникът М.Т.Д. оспорва изцяло иска. Твърди, че не дължи заплащане на посочената в исковата молба сума. Не оспорва факта, че записът на заповед, приложен по делото е подписан от него, но твърди, че не дължи посочената в него сума на В.К.. Сочи, че горепосоченият запис бил издаден от него и авалиран от баща му в полза на В.К., тъй като същият обещал да му даде паричен заем. В действителност договор за заем не бил сключен и реално изплатена парична сума по този запис на заповед така и не получил, поради което се наложило да си набави паричните средства от друго място. Заявява, че между него и В.И.К. никога не били възниквали правоотношения, вследствие на които той да му дължи заплащането на сумата от лв., посочена в записа на заповед от 14.09.2007г., с падеж 01.10.2007г. Оспорва представената разписка, която според ищеца удостоверява предаването на паричната сума от лева по Запис на заповед от 14.09.2007г. като твърди, че тя не се отнасяла до отношенията им по гореописания Запис на заповед. Оспорва и посочената дата и сума в разписката. Прави възражение за изтекла давност - падежът по настоящия запис бил 01.10.2007г. и давността за вземането по него изтекла на 01.10.2010г. Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан, подадения от В.И.К. иск. Ответникът Т.Д.Ц. оспорва изцяло иска със същите съображения.

 

Видно от приложеното ч.гр.дело №1815/2012г. по описа на СтРС, на
основание чл.417 ГПК
, съдът е издал заповед за незабавно изпълнение
№1331/12.03.2012г.  и изпълнителен лист, по силата на които ответниците
М.Т.Д. и Т.Д.Ц. са осъдени да заплатят на В.И.К. сумата от лв., за неизпълнено задължение по запис на заповед от 14.09.2007г., ведно със законната лихва върху сумата от 09.03.2012г. до окончателното плащане и разноски лв. В срока по чл.414 ГПК са постъпили писмени възражениея от длъжниците и в указания от съда срок заявителят е предявил иск относно вземането си.

 

Видно от представения запис на заповед от 14.09.2007г., М.Т.Д. в качеството на издател на записа на заповед се е задължил да заплати на В.И.К., сумата от лв. на падеж - 01.10.2007г. Задължението по записа на заповед е авалирано от Т.Д.Ц..

 

Представеният по делото запис на заповед от 14.09.2007г. съдържа указаните в чл.535 от ТЗ реквизити. Авалът също е в предвидената от закона форма. Като едностранна и абстрактна правна сделка записът на заповед е източник на задължение за ответниците. В записа на заповед не е задължително да се сочи основанието за задължаване на издателя. Поемането на парично задължение, обаче винаги става с определена цел, която е свързана с други правоотношения, извън менителнични - каузални между издателя и ремитента. В исковата молба се сочи, че между ищеца и първият ответник М.Т.Д. е съществувала каузална сделка - договор за заем. Във връзка с това са представени разписка от 14.09.2007г., издадена от М.Т.Д., в която същия удостоверява, че в качеството си на заемател е получил от В.И.К. сумата от лв. и разписка от 14.09.2007г., издадена от Т.Д.Ц., поръчител на М.Т.Д., в която издателят е удостоверил, че заемателя М.Т.Д. е получил от заемодателя В.И.К. сумата от лв.

 

Договорът за заем е реален договор и законът не определя форма на сключването му. С фактическото предаване на парична сума от заемодател на заемател е налице сключен реален договор за заем. Договорът за заем е каузална сделка, установяваща наличието на облигационни правоотношения между страните по него. Записът на заповед е абстрактна, едностранна сделка и ценна книга, но неговия характер не дава основание той да се разглежда отделно и откъснато от каузалното отношение между страните, тъй като не може да има сделка без основание. В случая тази каузална сделка, която се обслужва от абстрактната, е дадени в заем пари. От съдържанието на процесният запис на заповед не става ясно защо е издаден, тъй като с него ответника заявява безусловното си задължение да заплати на ищеца сумата от лв., но това е само негово едностранно изявление и той не обективира сам по себе си възникнало и съществуващо между страните заемно правоотношение. Това е така, защото този документ не съдържа изявление за получаване на сумата, поради което той няма характеристиките на разписка и от него не става ясно основанието на поетото задължение за плащане. Не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем. Поетото едностранно задължение за плащане не може да се презумира като дължимо по договор за заем, а следва несъмнено да бъде установено с допустимите от закона доказателствени средства. Именно с представените разписки за получен заем се установява наличието на заемно правоотношение между страните по делото- сключване на договор за заем и предоставяне на определена парична сума. Изложените съображения навеждат на извода, че записа на заповед е обезпечавал изпълнението на съществуващ реален договор за заем.

 

Ответниците не оспорват автентичността на разписките,  но твърдят, че същите касаят други взаимоотношения между страните, а не тези по процесната запис на заповед, но не ангажират доказателства в подкрепа на възраженията си. Ето защо съдът намира възраженията за недоказани, а поради това и неоснователни.

 

От събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено, че между страните е съществувало облигационно правоотношение - договор за заем. Ищецът е изпълнил задължението си по договора, като е предал на ответника М.Т.Д. заемната сума, видно от представените 2бр. разписки, а ответникът не е изпълнил задължението си да върне получената в заем сума в договорения срок. Налице е връзка между задължението по записа на заповед и задължението, произтичащо от каузалната сделка - договор за заем, която се установява от обстоятелството, че записът на заповед и разписките са издадени на една и съща дата – 14.09.2007г.  и  касаят една и съща сума - … лв.

Ответниците правят възражение за изтекла погасителна давност по чл.531 ал.1 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.531 ал.1 от ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. Разпоредбите в ТЗ за менителницата се прилагат и за записа на заповед, съгласно чл.537 ТЗ. С изтичането на тригодишната погасителна давност, която започва да тече от падежа, се погасява прекият менителничен иск на кредитора по менителницата, респективно по записа на заповед срещу длъжника - издателя на записа на заповед.

 

В настоящия случай, обаче, специалната погасителна давност по чл.531 ал.1 ТЗ не намира приложение, тъй като предмет на производство по чл.422 ГПК е установяване съществуването на вземане на кредитора, произтичащо от договор за заем между страните. Процесният запис на заповед обективира задължението на ответниците към ищеца и има гаранционна функция, но основанието на това задължение е сключен между ищеца и първия ответник договор за заем, поръчителстван от втория ответник. По отношение на безспорно установеното по делото вземане, произтичащо от договор за заем, приложение ще намерят правилата на общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК - 09.03.2012г. не е изтекла.

 

При така установеното по делото, съдът намира, че предявения иск за установяване съществуването на вземането от 20 000лв., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение №1331/12.03.2012г. и изпълнителен лист по ч.гр.дело №1815/2012г. на СтРС се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

 

Предвид гореизложеното, въззивната инстанция счита, че решението на Старозагорския районен съд е законосъобразно и правилно, и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, поради което  следва да бъде потвърдено.

         

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд в настоящия съдебен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 1239 от 22.11.2012г., постановено по гр.дело № 3884/2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

          Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.              

                                                                             

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

                  

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: