Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 125   ………………14.03.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесети февруари………………………….……………………..Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

 

Секретар П.В.……………………………………………………..

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1033…..по описа за 2013………………година.

 

        Обжалвано е решение № 1389 от 15.12.2012 г., постановено по гр.дело № 4911/2012 г. на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени предявените от С.Т.Н. ***  искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ.

 

        Въззивницата С.Т.Н., чрез пълномощника си по делото адв.В.Ц., счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове по чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ бъдат уважени. Претендира за разноски по делото. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият „ПИ ЕС АЙ” АД- Стара Загора счита, че решението е законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира да му бъдат присъдени разноските по делото. Подробните съображения, изложени в отговора му по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред районния съд са предявени обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ. Ищцата С.Т.Н. твърди в исковата си молба, че по трудов договор заемала длъжността „отговорник по качеството” в ответното дружество, а с допълнително споразумение от 14.04.2011 г. била преназначена на длъжност „специалист качество”. С писмо, връчено й на 14.06.2012 г., й било отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия й договор. Със заповед № 406 от 13.07.2012 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, трудовият й договор бил прекратен, като причини за прекратяването му в заповедта било посочено „съкращение в щата”. Тази заповед била немотивирана, не съдържала фактическите основания, въз основа на които работодателят едностранно решил да прекрати трудовия й договор. Твърди още, че след уволнението останала без работа, като за периода от 16.07.2012 г. до подаването на ИМ не била работила и не е получавала доходи от трудови или други правоотношения. Претендирала е съдът да постанови решение, с което да признае извършеното със заповед № …от 13.07.2012 г. едностранно прекратяване на трудовото й правоотношение за незаконосъобразно и да го отмени; да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност - „специалист качество” и да й присъди обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1884.13 лв. за периода 16.07.2012 г.- 16.01.2013 г. съгласно допуснатото в с.з. на 05.12.2012 г. изменение на иска по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 и 2 КТ.

 

        Ответникът „ПИ ЕС АЙ" АД- Стара Загора в отговора си по чл.131 ГПК оспорва исковете като неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Трудовото правоотношение с ищцата било прекратено  на основание решения на Съвета на директорите от 10.05.2012 г. Утвърдено било ново щатно разписание на длъжностите в дружеството и взето решение за извършване на масови уволнения поради закриване на щатните длъжности. Спазена била процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение- своевременно били уведомени работниците и служителите относно предстоящите уволнения, включително и Агенцията по заетостта- Стара Загора- в 30-дневен срок преди да започне реалното освобождаване на служители. Съгласно императивната норма на чл.329 КТ бил извършен и подбор, отразен в представения по делото протокол, в резултат на който на работа останали тези работници и служители, които работят по- добре. Издадената заповед, с която се прекратявало трудовото правоотношение на ищцата била мотивирана и отговаряла на всички законови изисквания. Твърди също така, че ищцата започнала работа при друг работодател, считано от 01.08.2012 г.

 

        По делото не е спорно, че ищцата е работила по трудово правоотношение на длъжност „специалист качество” в ответното дружество. Със заповед № 406/ 13.07.2012 г. на изпълнителния директор на същото трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 15.07.2012 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ- поради съкращение в щата. От представения протокол от заседание на Съвета на директорите на „Пи Ес Ай” АД от 10.05.2012 г. е видно, че е утвърдено ново щатно разписание на длъжностите в дружеството. Заеманата от ищцата длъжност по щатното разписание от 01.07.2011 г. липсва в новото щатно разписание.

 

        Единственият довод за незаконност на уволнението, посочен в исковата молба, е липсата в процесната заповед на мотиви и на фактически основания за прекратяване на трудовия договор. Този довод е неоснователен. Заповедта е мотивирана- посочено е освен правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата и причината за прекратяването- „съкращаване на щата”. В случаите, когато трудовият договор е прекратен на основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ- разпоредба, включваща две самостоятелни, независими едно от друго безвиновни основания, работодателят е длъжен да посочи в заповедта точното основание, което е приложил в конкретния случай, както е сторил в случая. С това заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на приложеното от работодателя основание за уволнение е достатъчно конкретна и мотивирана.

 

        Уволнението поради съкращаване на щата е законосъобразно, когато то е реално, т.е. съответната трудова функция действително да се премахва и този момент да съвпада с уволнението, и то да е извършено по съответния ред от органа, който има право да извършва такива промени. По делото е представен протокол от заседание на Съвета на директорите на „Пи Ес Ай" АД от 10.05.2012 г, от който е видно, че е утвърдено на ново щатно разписание на длъжностите в дружеството. Заеманата от ищцата длъжност по щатното разписание от 01.07.2011 г. липсва в новото щатно разписание. Това решение е с правопораждащо действие и съставлява основание за съкращаване на щата. При това положение въззивният съд намира, че в конкретния случай съкращаването на щата не е формално, а реално. Налице е посоченото уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата - съкращаване на щата.

 

        В молбата си от 06.11.2012 г., подадена след отговора на ответника по реда на чл.131 ГПК, ищцата е заявила, че оспорва представения от ответника протокол на комисия, назначена със заповед № 52/11.05.2012 г. за провеждане на подбор, като доказателство за надлежно проведен в дружеството подбор по смисъла на чл.329 КТ. Това възражение е направено своевременно, но не е било разгледано от районния съд по същество, тъй като съкращаваната длъжност била единствена и в този случай извършването на подбор по реда на чл.329 КТ не било задължително.  Този извод на районния съд е неправилен. Не е спорно, че съкращаваната длъжност „специалист по качество”, която ищцата е заемала в ответното дружество е единствена, но безспорно е също така, че работодателят е извършил подбор на кадрите, подлежащи на съкращение и е представил доказателства за това. По принцип е вярно, че когато работодателят съкращава единствена бройка, не е длъжен да извърши подбор. Това негово решение не подлежи на съдебен контрол. Работодателят обаче разполага с правната възможност, установена в чл.329 КТ, да остави на работа работника, длъжността на който се съкращава, ако той има по- висока квалификация и работи по добре или обратно- да съкрати такива, на които длъжността не се съкращава. Това право на работодателя не е свързано със задължителния подбор, който трябва да се извърши и който е част от правото на уволнение, но не следва да се приравнява и на хипотезата, при която работодателят не е длъжен да направи подбор. След като той се е възползвал от правната възможност да извърши подбор между ищцата и работещите в същата лаборатория, но заемащи сходни длъжности, то е задължително това да стане съобразно законовите критерии. Законосъобразното упражняване на това право подлежи на съдебен контрол /ТР № 3/16.01.2012 г. и Р 201-2012- ІV г.о., Р 246- 2011- ІІІ г.о., Р 752- 2010- ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/.

 

        По делото е представен протокол за извършен подбор между ищцата и служителите от звено Лаборатория. Подборът е извършен въз основа на критериите: образование, образователно- квалификационна степен, специалност, придобита професионална квалификация; трудов стаж; професионална квалификационна степен; курсове за квалификация и преценка на работата. Нормата на чл.329, ал.1 КТ изрично сочи законовите критерии при извършването на подбор- квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, като под квалификация следва да се разбира не само притежаваното от работника или служителя образование по съответната специалност, но и степен на образование, наличието на допълнителна професионална квалификация. Качеството на работа се изразява в точното, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения. Тези критерии имат обективни признаци, което означава, че следва да намерят своя конкретен израз. Затова подборът обхваща всички конкретни действия, които се свеждат до оценка на работата на всеки участник в него, както и до съпоставяне на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос- кои работници и служители имат по- висока квалификация и работят по- добре.

 

        В случая оценката на лицата, между които е извършен подбор по приетите критерии, е необоснована. По отношение на ищцата е посочено само, че има висше образование и стаж във фирмата. Тя не е включена в преценката на нивото на изпълнение на възложената работа. Такава е направена само по отношение на лицата, за които е прието, че следва да останат на работа. Затова съдът приема, че ответникът не е доказал по- ниска квалификация и по- ниско ниво на изпълнение на възложената работа от страна на ищцата. Следователно, не е упражнил законосъобразно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищцата. С въззивната жалба ищцата е оспорила  извършването на подбора, тъй като в протокола на комисията са отразени констатации, които не са подкрепени с каквито и да било мотиви относно извършеното оценяване и съответствие с определените от работодателя и закона критерии. В отговор на оспорването на подбора от страна на работодателя не са ангажирани допълнително доказателства за установяване законосъобразността на подбора по критериите на чл.329 КТ. Съобразно разпоредбите на чл.146, ал.2 ГПК съдът не е длъжен да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчни.

 

        Пред вид гореизложеното въззивният съд намира, че заповед № 406/13.07.2012г. на изпълнителния директор на „ПИ ЕС АЙ” АД- Стара Загора е незаконосъобразна. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен и следва да бъде уважен. Незаконността на уволнението води до основателност и на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ, последният в размер на …лв. на основание чл.225, ал.1 и 2 КТ при база по чл.228 КТ и данните по делото /служебна бележка от Д „БТ”- Стара Загора, трудов договор № 83/11.09.2012 г., копие от трудовата книжка на ищцата/, неоспорени от ответника, че през процесния шестмесечен период след уволнението служителката не е работила през първите два месеца /16.07.2012- 16.06.2012 г./ и останалите 4 месеца- от 17.09.2012 г. до 17.01.2013 г., е работила на по- ниско платена работа в Община- Стара Загора. Брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ уволнението, е в размер на …лв., а получаваното от нея възнаграждение в Община- Стара Загора е в размер на …лв. или с …лв. по- ниско. Сумата на обезщетението се дължи ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска-  14.09.2012 г. до окончателното й изплащане. В останалата част до претендирания размер … лв. този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

       

        По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважат предявените искове с правно основание чл.344, ал.1- 3 КТ, последният до размера …лв. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на …лв.

 

        Водим от горните мотиви,  Окръжният съд

                                           Р   Е   Ш  И :

        ОТМЕНЯ решение № 1389 от 15.12.2012 г., постановено по гр.дело № 4911/2012 г. на Старозагорския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

        ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на С.Т.Н., ЕГН **********,***, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ- поради съкращаване на щата, извършено със заповед № …г. на изпълнителния директор на „ПИ ЕС АЙ” АД гр.Стара Загора.

        ВЪЗСТАНОВЯВА С.Т.Н. на предишната работа- „специалист качество” в звено Лаборатория на „ПИ ЕС АЙ” АД гр.Стара Загора.

        ОСЪЖДА „ПИ ЕС АЙ” АД гр.Стара Загора, ул.”Партиарх Евтимий” № 190, ЕИК 833175762, да заплати на С.Т.Н., с посочен адрес, обезщетение по чл.225, ал.1 и 2 КТ в размер на …лв./…/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2012 г. до окончателното й изплащане, както и … лв./…лева/- разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част- до … лв.

        ОСЪЖДА „ПИ ЕС АЙ” АД гр.Стара Загора, ЕИК 833175762, да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд- Стара Загора държавна такса в размер на …лв. /…лв. /…лева/ за възнаграждение на вещото лице.

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                         2.