Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 411…..         128                                      0718.1203.200913 г.                            град  Стара Загора

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                 ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнапети ноември                                                            десети февруари                                                                       Година 200913

в публично заседание, в следния състав :

                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВАНИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                                        2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар: Стойка С.СтоиловаС.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик Минчев въззивно гражданско дело номер 1034 по описа за 2013 година, взе предвид следнотовъззивно гражданско дело номер 509 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното за да се произнесе:

 

 

 

……………………………………….

 

 

Производството е образувано по въззивна жалба от Красимира Георгиева Георгиева, чрез адв. Кирилка Андреева против решение № 1267 от 27.11.2012 г., постановено по гр. дело № 4732/2012 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Производството е образувано по въззивната жалба на Анна Тодоровна Желева против решение № 74 от 04.08.2009 г., постановено по гр.д.№ 188/2009 г. по описа на Радневския районен съд,

С обжалваното решение с което е осъден Георги Запрянов Георгиев, да заплаща ежемесечна издръжка, считано от 27.08.2012 г. на детето си Красимира Георгиева Георгиева, от гр. Стара Загора, в размер на 72,50 лева до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като е отхвърлен иска за заплащане на ежемесечна издръжка за пълнолетното дете Красимира Георгиева Георгиева в останалата му част до размера на 150 лева, като неоснователен и недоказан.

 прекратен сключения граждански брак между страните, обявено е, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругата, упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете е предоставено на бащата, определен е режим на лични контакти на майката с детето, осъдена е майката да заплаща на роденото от брака дете ежемесечна издръжка от 30 лв., ведно със законната лихва за всяко просрочена вноска, ползването на семейното жилище е предоставено на бащата, постановено е след брака съпругата да носи предбрачното си име и е определена държавна такса и разноски.

 

            Въззивникът Красимира Георгиева Георгиева, чрез адв. Андреева Недоволна от така постановеното решение в частта му, относно вината, родителските права, режимът на лични контакти, и определената издръжка е останала въззивницата Анна Желева поради което, го обжалва в срока. Счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Моли съдасчита, че е налице възможност от въззиваемия да осигурява исканата издръжка. Моли да бъде уважен изцяло предявения иск, а решението на РС в обжалваната част да бъде отменено.

да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът, упражняването на родителските права спрямо детето Емилия Христова Желева да се предостави на майката, да се осъди бащата да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от влизане на решението в сила.

 

            Въззиваемияият Георги Запрянов Георгиев твърди, че няма възможност да плаща издръжка, тъй като има малко дете.  Христо Колев Желев, чрез процесуалния си представител моли да се остави жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

 

 

 

            Съдът, след като провери събраните по делото доказателства пред първата инстанция и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 144 от СК.

 

Ищцата, твърди в исковата си молба, че бракът между родителите й е прекратен през 1995 г. Сочи, че е навършила пълнолетие през 2012 г. и в момента е последна година в СОУ “Максим Горки” Стара Загора, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150 лв.. Ответникът твърди, че не може да заплаща тази издръжка.

 

Видно от представеното удостоверение за раждане по акт серия Р92 № 037812 от 01.09.1994г., ответникът е законен баща на ищцата. От същото се установява, че ищцата е родена на 25.06.1994 г. и е навършила пълнолетие.

 

Видно от решение по гр.дело 583/06.11.1995 г. по описа на Димитровградски районен съд ответникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 600 лева на негова дъщеря.

           

От представеното по делото уверение от 06.08.2012г. за учебната 2011/2012 г. се установява, че ищцата е ученичка от ХІ „г” клас в СОУ „Максим Горки” гр.Стара Загора и следва да завърши през 2013 г..

           

Ответникът, видно от представеното удостоверение за трудово възнаграждение има нетно възнаграждение от 435 лева месечно, като същият има семейство и друго дете – ученик в 10-ти клас.

            Страните са съпрузи от 09.06.2001г., като от брака си имат родено едно дете  - Емилия, родена на 24.06.2003 г..   

 

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА:

 

            От събраните пред първата инстанция гласни доказателства,  въззивната инстанция намира за установено, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на съпругата Анна Желева. Същата често злоупотребявала с алкохол, че има присъда за шофиране в нетрезво състояние, че  лоша майка и домакиня, което водило до проблеми в семейството, разправии  и конфликти. От събраните по делото доказателства не се установяват данни за вина на съпруга за разстройството на брака. Съпругата с поведението си, е демонстрирала неуважение и незачитане личността и достойнството на съпруга си и семейните ценности и е нарушили брачните си задължения, визирани в разпоредбите на СК.

 

            Предвид изложеното, обжалваното решение в частта му относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.

 

            ПО ВЪПРОСА ЗА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА:

 

            От събраните по делото гласни доказателства е установено по категоричен начин, че бащата Христо Желев се е грижил добре за роденото от брака дете по време на брака.  От социалния доклад по делото се установява че семейното жилище където живеят ищеца, неговата майка и детето Емилия е много добре обзаведено, подредено и чисто. 

 

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че бащата проявява нужната отговорност и загриженост относно възпитанието на детето, осигурява средства за задоволяване потребностите му, произтичащи от възрастта и изпълнява адекватно ролята си на родител. В състояние е да осигури всичко необходимо за да може детето да се развива в сигурна и спокойна семейна среда.

 

Предвид така установеното, въззивната инстанция намира, че родителските права върху роденото от брака дете Емилия следва да се предоставят на бащата Христо Желев.

Решението на Казанлъшкия районен съд, в тази му част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗДРЪЖКАТА:

           

            Съгласно чл. 144 от СК, Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

 

За разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на навършилите пълнолетие е условна. В случая не е налице втората кумулативно дадена предпоставка - че търсеният за издръжка родител може да заплаща така поисканата издръжка без особено затруднение за него. В тежест на ищеца е било да установи твърденията си по исковата молба, че ответникът няма да бъде особено затруднен с плащането на исканата издръжка. Предвид установеното по делото, че ответникът получава нетно възнаграждение от 435 лева месечно, че има още едно дете, на което дължи издръжка безусловно, както и че няма доказателства за получавани допълнителни доходи от страна на въззиваемия съдът приема, че плащането на издръжка от негова страна на пълнолетното му дете, по – голяма от присъдената, би му създавало особено затруднение по смисъла на чл. 144 от СК.

 

Предвид горното, съдът намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба като неоснователна, следва да се остави без уважение.

 

Тъй като не е поискано присъждането на разноски от въззиваемия, нито са представени доказателства за направени такива, съдът намира, че не следва да присъжда разноски в тази инстанция.

 

С оглед евентуалния обжалваем интерес за 77,50 лв. месечна издръжка, определен, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, в размер на 2 790 лв., настоящето въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

Предвид събраните по делото доказателства съдът споделя мотивите на първата инстанция в тази част, поради което на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях.           

 

            Предвид горното, съдът намира така обжалваното решениет за правилно, поради което

             

 

В         Водим от горните мотиви,  Окръжният съдът

 

                                           Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1267 от 27.11.2012 г., постановено по гр. дело № 4732/2012 г. по описа на Районен съд Стара .Загора..

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

решение № 74 от 04.08.2009 г., постановено по гр.д.№ 188/2009 г. по описа на Радневския районен съд.

 

Решението може да се обжалва в 30 – дневен срок от съобщението до страните, пред ВКС на Република България в частта относно родителските права, режима на лични контакти и  ползването на семейното жилище.

 

 

  

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ:1.                             

 

 

 

2.                   2.