Р Е Ш Е Н И Е

 

 114/07.03.2013 година                                                        Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети февруари                                                               2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                     ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1040 по описа за 2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 99/15.11.2012г., постановено по гр. дело № 91/2012г., по описа на  Г. районен съд.

 

Въззивниците Н., Л., Н. и Г. Т., молят да бъде отменено решението и постановено ново, с което да се признае, че  те са собственици на 2/3 ид. части от процесните имоти и да се отмени отмяната на нотариалните актове, удостоверяващи правото им на собственост върху процесните имоти. Позовават се на придобивна давност.

 

Въззиваемите З.Т., Г. и Т. Диневи молят да се потвърди решението.  Не е поискано присъждане на разноски.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК

и чл. 537, ал. 2 ГПК

 

По делото е установено, че страните са наследници на Д. А. Д., починал на 28.01.1954 година – удостоверение за наследници № ... на Кметство село В., община Г.. Ищците са наследници на дъщерята на общия наследодател – Й. Д. Р., починала през 1993г., а ответниците са наследници на сина на общия наследодател – Т.Д.Д., починал през 2010г.

 

От приетото писмено доказателство по делото решение № ... на ПК - гр. Г., на общия наследодател на страните Д.Д. е било възстановено правото на собственост върху земеделски земи – нива в мест. “М.” с площ 20.315 декара, нива в мест. “М.” с площ 19.999 декара, нива в мест. “Ю.” с площ  47.600 декара. Впоследствие наследниците се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху земеделските земи № ., нот. дело № ... По отношение на нивата в местността “М.” наследодателят на ответниците се е разпоредил като я продал на трето добросъвестно лице, което впоследствие е постигнало извън съдебно споразумение с ищците, поради което този имот е извън предмета на спора. По отношение на другите две ниви наследодателят на ответниците   Т.Д. се е снабдил с нотариален акт за право на собственост - № ., дело № .., с който е признат за единствен собственик по наследство. При издаването на този нотариален акт наследодателят на ответниците е ползвал удостоверение за наследници № 24/31.07.2008г., в което той е вписан като единствен наследник на Д. А.. Впоследствие ответниците са сключили договор за доброволна делба – акт № ..., с който са поделили помежду си земеделските имоти – двете ниви в местностите “М.” и “Юрта”.

 

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство № ... и нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот придобит чрез обстоятелствена проверка № 64/2008г., наследодателят на ответниците е признат за собственик по давност и наследство на следните недвижими имоти: дворни места с площ съответно – 1930 кв., 1650 кв. метра, празно дворно място 1920 кв. метра и празно дворно място с площ 1630 кв. метра, находящи се в село В.. След това наследодателят на ответниците се разпоредил с дворните места, като ги е прехвърлил на своите деца – ответниците по делото, срещу задължение за издръжка и гледане.

 

Видно от приложеното АН дело № …. ответницата, сега въззивница Н.Ж. е била призната за виновна за заявяване на неверни обстоятелства – в процесното удостоверение за наследници на общия наследодател Д.Д. като наследник е вписан единствено наследодателят на ответниците Т. Д.., без да са вписани ищците като наследници. Същите удостоверения са използвани в нотариалното производство по обстоятелствена проверка, в което Тончо Д. е бил признат за собственик на празните дворни места с площ 1920 кв. метра и 1630 кв. метра и за собственик  на нивите в местностите “М.” и “Ю.”.

 

Събрани са гласни доказателства. Свидетелят И.М. установява, че нивите са били дадени под аренда от наследодателя на ответниците и от ищеца З.Т.. Свидетелят твърди, че страните са имали устно споразумение как да ползват нивите, като Т. е вземал рентата за нивата от 20 декара, а Т.Д. – за другите две ниви. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като същият е без родство със страните  и е председател по него време на земеделската кооперация в селото. Свидетелят И. Т. установява, че от имотите на общия наследодател – едно дворно място се е ползвало от Т. Т. – зет на общия наследодател и друго място – от наследодателят на ответниците. Свидетелката Р.М. – кмет на селото от 1976-2000г. се установява, че имотите се водили на общия наследодател, като наследодателят на ответниците Т.Д. не е искал да правят делба. Съдът дава вяра на показанията и на тази свидетелка поради това, че същата е била служебно лице, незаинтересовано от изхода на спора и е безпристрастно.

 

Свидетелят А.Г.  - посочен от ответниците заявява, че всички ниви и дворни места останали от общия наследодател ги работел наследодателят на ответниците повече от двадесет години. Общият наследодател преди години е дал дворно място на зет си Т. и около двадесет и девет декара земеделски земи. Съдът намира, че показанията на този свидетел са общи и не конкретни. Освен това са и противоречиви, като от една страна свидетелят установява, че всички ниви и дворни места останали от общия наследодател ги работел  наследодателят на ответниците, а от друга, че общият наследодател е дал имоти  и на дъщеря си Й., конкретно на съпруга й Т. Т.. Съдът намира, че общи са показанията и на свидетеля Г. И., който заявява, че страните не са имали спорове относно собствеността на имотите и конкретно, че нивите на общия наследодател остават в наследство на наследодателя на ответниците. Общият наследодател имал около пет декара дворно място, което разделил на две – на сина си и на дъщеря си. В края на селото имало празно дворно място около пет декара, което се обработвало само от наследодателя на ответниците. Съдът не възприема показанията на този свидетел, тъй като земеделските земи са възстановени общо на наследниците на общия наследодател, а не са заявени от ответната страна за възстановяване като нейни. Следователно не отговаря на истината, че нивите на общия наследодател остават в наследство само на наследодателя на ответниците. Не става ясно и какви точно дворни места има предвид свидетеля – говори се за празно дворно място по-малко от пет декара, което е обработвано от наследодателя на ответниците, но кое е то и от колко декара - не става ясно.

 

От изложената фактическа обстановка следва да се приеме следното: безспорно е, че правото на собственост на посочените в исковата молба земеделски имоти е било възстановено на наследниците на общия наследодател. От представените доказателства не може да се направи категоричен извод, че общият наследодател е разделил притежаваните от него ниви приживе, още повече, че се съдържат данни, че общият наследодател е дал на съпруга на дъщеря си 40 декара ниви, които последният е внесъл в ТКЗС на свое име. След възстановяването на земеделските земи ищците и наследодателят на ответниците се снабдили с нотариален акт на възстановените земеделски земи като наследници на общия наследодател, което говори, че страните са считали че са съсобственици на възстановените земеделски земи, а не, че същите са собственост само на наследодателя на ответниците. Съдът намира, че посочените в исковата молба дворни места са били собственост на общия наследодател на страните – писмо изх. № …г. на Община Г.. След направена справка в разписния лист на селото се установява, че дворните места са вписани като собствени на наследниците на общия наследодател, конкретно и включително за УПИ . и . в кв. ., но с нотариални актове №№ . и .г. тези имоти са станали собственост на наследниците на Т. Д., ответниците Л. и Н. Т..

 

Ответниците твърдят, че по отношение на техния пряк наследодател е изтекла десетгодишна придобивна давност, с което той е придобил правото на собственост и върху четирите дворни места. За придобиването по давност е необходимо да се установи владение върху един имот. То трябва да представлява пряко отричане на съсобствеността, недопускане на останалите съсобственици до имота и да бъде категорично демонстрирано. Съдът намира, че по никакъв начин не е изразено намерението за своене на имотите от страна на наследодателя на ответниците.  Има данни, че фактическа власт е установена върху един от тях, но той не е бил индивидуализиран. Поради това следва да се приеме, че процесните имоти – земеделски земи и дворни места  са собственост на всички наследници на Д. А. Д.. По отношение на направеното възражение от ответниците за квотите при наследяване, съдът намира същото за неоснователно. Общият наследодател е починал през 1954 година, при действието на настоящия Закон за наследството, в сила от 1949г., който в чл. 5, ал. 1 гласи, че: “децата на починалия наследяват по равни части”.

 

На основание чл. 537, ал. 2 ГПК, процесните нотариални актове следва да бъдат отменени до размера на ½ ид. част от имотите, които са собственост на ищците.

 

Във връзка с изложеното въззивният съд намира, че постановеното решение от първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Същото следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемите не следва да бъдат присъждани разноски във въззивната инстанция, поради това, че не е направено искане за това. Присъждането на разноски не е законна последица от резултата по делото, а следва да бъдат поискани изрично.  

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/15.11.2012г., постановено по гр. дело № 91/2012г., по описа на  Г. районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване препис на страните, пред ВКС. 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.