Р Е Ш Е Н И Е

 

  118 /12.03.2013 година                                                      Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  пети март                                                                                        2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1052 по описа за 2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 164/22.11.2012г., постановено по гр. дело № 847/2011г., по описа на Р. районен съд.

 

Въззивницата М.И.П. моли да се отмени обжалваното решение и отменят като незаконосъобразни заповеди №№ 170 и 00000189 и двете от 05.12.2011г. Моли да се присъдят направените разноски във въззивното производство.

 

Въззиваемият “П.С.В. Г.” ООД СЕЛО Б., ОБЩИНА Р., моли да се потвърди първоинстанционното решение и присъдят направените в настоящото въззивно производство разноски.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са пет обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 224, ал. 1 и чл. 242 от КТ

 

  Установено е по делото, че ищцата е работила при ответника по силата на сключен трудов договор от 2008г. на длъжността “счетоводител”. Трудовото й правоотношение било прекратено със заповеди от 05.12.2011г. на основание чл. 190, ал.1, т.т.1, 2 и 3 от КТ. Като причина за прекратяване са посочени нарушения на трудовата дисциплина: неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на законните нареждания на работодателя и злоупотреба на доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения.

 

Ищцата е отправила писмено предизвестие за прекратяване на договора с молба с вх. № 48/03.10.2011г. От показанията на свидетелката Х. Б., работила като гл. счетоводител при ответника се установява, че тя е поставила вх. № на молбата и същата е била известна на ръководството на дружеството. След изтичане на отправеното писмено предизвестие за прекратяване на договора, свидетелката Б. е оформила трудовата книжка на ищцата, но е получила отказ от управителите да издадат заповед за прекратяване на договора и да оформят трудовата книжка.

 

Съгласно чл. 335, т. 1 от КТ трудовият договор се прекратява при прекратяване с предизвестие – с изтичане на срока на предизвестието. Издаването на заповед за прекратяване на договора има само информативно значение. Поради това трудовият договор с ищцата е прекратен на 04.11.2011г. по реда на чл. 326, ал. 1 от КТ. Следователно, същият не може да бъде прекратяван с издадените след тази дата заповеди №№ 170 и 00000189  и двете от 05.12.2011г. на управителя на дружеството.

 

Обжалваните заповеди са незаконосъобразни и поради нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. Те са получени от ищцата с писмо с обратна разписка на 13.12.2011г. За времето от 09.12.2011г. до 16.12.2011г. – ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, разрешени с болничен лист № ... Работодателят не е искал и не е получил разрешение за уволнение по време на отпуск от Дирекция “Инспекция по труда”. По делото е приложена обратната разписка, с която е получен болничния лист в канцеларията на работодателя и подписана от управителя Ж. М., която в съдебно заседание е дала обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, че пликът съдържал само писмо, в което се твърдяло, че е приложен болничен лист, но болничен лист нямало. От друга страна, на въпроса защо не се е обадила на ищцата, след като е липсвал болничния лист - управителката на дружеството Ж. М. не дава отговор.

 

Съдът е открил производство по оспорване на болничния лист, но ответникът не е конкретизирал какво точно оспорва в него. Болничните листи са официални свидетелстващи документи и се ползват с формална доказателствена сила. В тази връзка първоинстанционният съд е разпредели неправилно доказателствената тежест, като е приел, че ищцата е следвало да установи действителността на оспорения документ, след като желае да се ползва от него.

 По искане на ищцата е бил издаден дубликат на оригинала на болничния лист, който е приет по делото като доказателство, но не е обсъден от съда.

 

С оглед на изложеното дисциплинарното наказание “уволнение” е наложено на ищцата от работодателя незаконосъобразно, поради което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен. Основното и същественото в този спор е, че към момента на връчване на обжалваните заповеди трудовият договор е бил вече прекратен, поради изтекъл срок на предизвестие, на основание чл. 326, ал. 2 от КТ. Всички останали разсъждения и обсъждания на установено по делото от първоинстанционния съд са правно ирелевантни.

 

Въззивният съд приема, че решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищцата иск за признаване за незаконно уволнението на ищцата е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 

В полза на въззивницата следва да бъдат присъдени разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

      Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 164/22.11.2012г., постановено по гр. дело № 847/2011г., по описа на Р. районен съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищцата против дружеството иск – за признаване за незаконно уволнението й, извършено със заповеди № № 170 и 00000189 и двете от 05.12.2011г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА  за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на  М.И.П., с ЕГН **********,***, извършено със заповеди №№ 170 и 00000189 и двете от 05.12.2011г. на Управителя Г.Е.Ж., поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

 

ОСЪЖДА “П.С.В. Г.” ООД с ЕИК …., със седалище и адрес на управление село Б., община Р., административна сграда на бившия “С.”, представлявано от  Управителя Г.Е.Ж., да заплати на М.И.П., с ЕГН **********,***, сумата 500 лева, представляваща направени по делото във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

 

В останалата част решението е влязло в законна сила, поради не обжалване.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване препис на страните, пред ВКС. 

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.