Р Е Ш Е Н И Е

 

 132 21.03.2013 година                                                        Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети март                                                                         2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1073 по описа за 2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 626/06.12.2012г., постановено по гр. дело № 1143/2012г., по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

Въззивникът Н.Т.Н. обжалва решението в частта, в която е оставена без уважение претенцията за възстановяване на 2/3 ид. части от сумата 700 лева за всеки един от ответниците, в частта на непризнатите разходи от 70 лева и 12.59 лева, както и в частта на присъдените разноски. Моли да бъде отменено решението в тази част. Прави искане да се присъдят направените разноски по делото по приложения списък.

 

Въззивниците В.Х.К. и И.К.А. са предявили насрещна въззивна жалба, с която обжалват решението в частта, в която съдът ги е осъдил да заплатят на ищеца по 83.50 лева всеки един от тях, представляващи направени разноски по изпълнение по устен договор за поръчка с пълномощно от 27.01.2012г., както и да му заплатят разноски в размер на 116.20 лева. Молят решението в тази част да бъде отменено.

 

Въззиваемият Н.Т.Н. моли да се остави без уважение насрещната въззивна жалба. Подал е подробен писмен отговор.

 

Въззиваемите В.Х. и И.К. са подали писмен отговор на въззивната жалба подадена от ищеца Н.Н., с който считат, че решението в тази му част е правилно. Развиват подробни съображения. Молят да се потвърди решението в отхвърлената му част и да се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявените искове са с правно основание чл. 59, ал. 2

от ЗЗД и чл. 285, във вр. с чл. 280 от ЗЗД

 

По подадената въззивна жалба от Н.Т.Н.

 

Исковете са предявени срещу И.К. и В.Х. като законни наследници на Б Н.  починал на 30.01.2012г. Ищецът твърди, че наследодателят на ответниците  е получил от него 700 лева като капаро за предстояща продажба. В подаденото писмено допълнение към въззивната жалба Н. заявява, че с наследодателя имали приятелски отношения, който го помолил да му даде авансово пари за да се лекува и закупи дърва за отопление. Счита, че под каква форма са дадени парите – авансово, като услуга, заем или капаро няма значение. Сумата е дадена на основание постигната договореност ищецът да продаде от негово име земеделските му земи, както и да извърши от негово име всички действия по снабдяване с документи необходими за извършване на продажбата, като в тази връзка извършил разходи в общ размер 415.83 лева.

 

Въз основа на гореизложеният въззивният съд приема, че между наследодателят на ответниците и ищеца са възникнали отношения по договор за поръчка, съгласно чл. 280 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. По своята същност договорът за поръчка е неформален договор. Съгласно чл. 287 ЗЗД, прекратяването на договора за поръчка става при смърт или поставяне под запрещение на някоя от страните по него. Задълженията на довереника са посочени в нотариално заверено пълномощно от 27.01.2012г., а именно: ищецът да продаде от негово име наследствените му земеделски земи, да го представлява пред нотариус и други, както и да набави съответните документи и книжа за извършване на продажбата. В пълномощното липсва индивидуализация на имотите, но това не го прави недействително. В случая няма твърдение за сключен договор за продажба или предварителен договор за продажба на недвижимите имоти. Поради това законът не изисква писмена форма за действителност на плащане, поради което правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е допуснал гласни доказателства за установяване на факта за даването на сумата от 700 лева, от ищеца на наследодателя на ответниците.

Свидетелят В.Ч. установява, че е присъствал при даването на парите. Свидетелят попитал ищеца къде ще носи парите и той му отговорил, че ще ги даде на човек, който продавал земи, тъй като бил болен и нямал дърва. Ищецът му оправил документите да му продава земята. Свидетелят заявява, че е бил на два метра, когато ищецът извадил парите и му ги броил. Упълномощителят взел парите. В последствие при него дошли ответниците, които го разпитвали дали е ходил действително с Н. и дали знае той да е давал пари на починалия. Свидетелят отговорил, че действително е видял, когато Н. дал на този човек парите, на което ответникът В.Х. отговорил, че е съгласен. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като неговите възприятия са преки и непосредствени, същият няма родство със страните и дава изключително подробно описание на обстановката, при която са дадени парите.

 

Въззивният съд приема, че ищецът е действал на основание пълномощно, договор за поръчка, поради което е дал предварително сумата от 700 лева. Получената сума от Б. К. е обогатяване за него, защото тя е в неговия патримониум и той има възможност да се разпорежда с нея. За ищеца е налице обедняване до размера на платеното. Поради обстоятелството, че не е налице сключен предварителен договор за продажба на земите, основанието на претенцията е по чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. Безспорно е установено, че Б. К. е получил сумата от 700 лева. Тъй като лицето е починало преди да се сключи договор за продажба на земите, той се е обогатил с тази сума. Сумата следва да бъде възстановена на ищеца от наследниците на Б. К., които са ответници по делото и са приели наследството му с активите и пасивите.

 

По отношение на непризнатите разходи направени от ищеца по упълномощителната сделка и договора за поръчка – 70 лева за заверка и връчване на нотариална покана до ответниците и сумата 12.59 лева като транспортни разходи за заверка на нотариалната покана, въззивният съд намира, че същите са дължими. Ищецът е поканил ответниците да му заплатят претендираните суми като направени от него разходи, лично е разговарял с тях и едва след тяхното бездействие се е принудил да им отправи нотариална покана, като се е надявал да извършат плащането без да се налага водене на съдебно дело. Този разход е направен на основание възникнали взаимоотношения между ищеца и ответниците, като наследници на Благомир К.. Така би се процедирало и ако лицето беше живо и откажеше да заплати направените разходи. Нотариалната покана служи като доказателство, че е налице отказ за доброволно уреждане на възникнал спор.

 

Предвид изложеното въззивният съд намира, че решението следва да бъде отменено в частта, в която е оставено без уважение искането за плащане на сумата 700 лева, в припадащата се за ответниците части – по 233.33 лева за всеки от тях, заплащане на сумата 70 лева и 12.59 лева – разходи за нотариални такси и нотариални заверки и за пътуване.

 

По насрещната въззивна жалба.

 

От приложените по делото доказателства може да се направи извод, че ищецът е действал за изпълнение на поръчката, като е подал искания за издаване на документите, необходими за извършване на продажбата, получавал е тези документи, плащал е със свои средства цената на услугите – административни, нотариални, както и разходите за гориво на автомобила си. Ако поръчителят не беше починал ищецът щеше да му даде сметка за всички разходи, които е направил при изпълнение на поръчката. Така той е щял да докаже своята добросъвестност при изпълнение на поетите задължения. Поръчителят е дял да му заплати направените от него разноски съгласно чл. 285 ЗЗД. С парите от продажбата на земите е щял да му плати и разходите, които ищецът е направил при изпълнение на договора за поръчка.

 

Видно от отговора на ответниците същите не са оспорили писмените доказателства, което не е направено и по-късно в хода на съдебните заседания. Действително договорът за поръчка се прекратява със смъртта на поръчителя, но действията на довереника са започнали приживе на доверителя, когато е извършено и плащането. Това, че получаването на документите е приключило след смъртта на доверителя не прави действията му невалидни. Ответниците категорично са отказали да се уредят финансовите взаимоотношения. Те не са поискали нито отчет от ищеца, нито са поискали събраните от него документи. Нещо повече, в отговора на нотариалната покана ответникът К. заявява, че няма да даде на ищеца никакви пари. Съгласно чл. 285 ЗЗД, доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение за поръчката, да му плати разноските заедно с лихва, или вредите които е претърпял във връзка с изпълнение на поръчката. Съгласно чл. 290 ЗЗД, действията които е извършил довереника, като не е знаел или не е могъл да знае за прекратяване на поръчката задължават доверителя, в конкретния случай задължават наследниците на доверителя.

 

                  Прието е заключението на вещото лице без възражение, което е изчислило стойността на разноските направени при пътуванията на ищеца, като не е оспорена каквото и да е стойност.

 

Поради това ответниците дължат плащания на дължимите суми като разноски по изпълнени на договора за поръчка, поради което решението в тази част следва да бъде потвърдено.

 

Относно направеното възражение за подадени от ищеца молби за данъчна оценка с дата 06.02.2012г. – три броя, в съдебното заседание на 19.03.2013г. е прието като писмено доказателство служебна бележка издадена на 20.02.2013г. от Звено “МДТ” при Община П., от което се установява, че ищецът не е подавал молби за данъчни оценки за земи собственост на Б. К. на 06.02.2012г., както и на други дати през 2012г.

 

В полза на въззивника-ищец Н.Н. следва да се присъдят  направени разноски за двете инстанции, в размер на сумата 547 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Във връзка с направените възражения за присъдените разноски първоинстанционният съд правилно е приел, че адвокатското възнаграждение на адв. Г. следва да бъде редуцирано на 300 лева. Това мнение е изразено и от адв. С. в отговора й на въззивната жалба на Н.Н.. Правилно е нейното становище, че първоначално посоченият размер на предявените искове от 1 115.83 лева е намален на 741.78 лева, поради което присъденото на ищеца възнаграждение за един адвокат е определено на 300 лева. В съдебно заседание на 31.10.2012г. съдът е допуснал изменение относно размера на исковете на 741.78 лева.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

 

                                                 Р  Е  Ш  И:

 

      ОТМЕНЯ решение № 626/06.12.2012г., постановено по гр. дело № 1143/2012г., по описа на К. районен съд, в частта, в която са отхвърлени исковете за сумите 70 лева и сумата 12.59 лева  - направени разходи от ищеца за заплащане на нотариални такси и транспортни разходи, отхвърлен е предявения иск за връщане на сумата 466.66 лева, представляваща част от 700 лева – по 233.33 лева за всеки от ответниците, съобразно дела си, в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца съдебни разноски в размер на 116.20 лева и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответниците съдебни разноски в размер на 185.97 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

  ОСЪЖДА И.К.А. с ЕГН **********,*** и В.Х.К. с **********,***, в качеството им на наследници на Б. Н. К. – бивш жител ***, починал на 30.01.2012г., да заплатят на Н.Т.Н. с ЕГН **********,***, всеки от тях съобразно дела си – по 233.33 лева, част от сумата 700 лева и сумата по 41.30 лева – за всеки един от тях, разходи за нотариални такси и разноски по изпълнение на договор за поръчка, с пълномощно от 27.01.2012г. и направените разноски  в двете съдебни инстанции в размер на 547 лева.

 

          ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

 

                    РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                 2.