Р Е Ш Е Н И Е

 

 139/26.03.2013 година                                                        Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети март                                                                        2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  Н. УРУКОВ

                                                                      ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1079 по описа за 2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 1168/08.11.2012г., постановено по гр. дело № 5185/2011г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът В.П.С. моли да бъде отменено решението и присъдят разноските по делото в двете инстанции. Развива подробни съображения във въззивната жалба и писмена защита.

 

Въззиваемият Държавна опера - гр. С. моли,  да бъде потвърдено решението и присъдят направени във въззивното производство разноски. Представя подробна писмена защита.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен  е иск  с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК

 

Видно от приложеното частно гражданско дело № 2382/2011г. на С. районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжника В.С. да заплати на кредитора Държавна опера – С.сумата 8 400 лева - главница, представляваща констатирана с акт за начет № …г. на Агенцията за държавни финансови инспекции – вреда на Държавна опера – С. в резултат на това, че С. в качеството си на директор на операта е сключил договор за наем на жилище за лични нужди със срок на действие от 02.04.2007г. до 31.12.2008г., сумата 3 266 лева - лихва върху главницата и разноски по делото. Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение е издаден изпълнителен лист, но в срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника, което е наложило завеждане на настоящия установителен иск.

 

Видно от представения акт за начет, между лицето Х. С. като наемодател и Държавна опера -  С. представлявана от директора В.С. като наемател е сключен договор за наем № 71, по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя възмездно ползване на имот при наемна цена 400 лева месечно. За периода на сключване на договора за наем до неговото прекратяване на 31.12.2008г., от бюджета на операта са платени на наемодателя 8 400 лева.

 

Не е спорно, че ответникът през периода 01.02.2007г. до 12.04.2010г. е заемал длъжността “директор” на Държавна опера – С., което е видно и от представените споразумение от 31.01.2007г. и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

 

От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че Държавна опера – С.. е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на културата. За 2007г. в раздел “разходи за външни услуги” са планирани и отчетени 193 119 лева, в това число и разходите за наем.  Тъй като разходите за платени наеми представляват част от външните услуги, не може да бъде даден отговор дали посочените от ищеца суми в исковата молба  заплатени на наемодателя излизат извън рамките на бюджета на операта за съответния период.

 

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелките А. и И. се установява, че в апартамента - предмет на договора за наем са били настанявани и гостуващи солисти, сценографи и режисьори по повод на постановки, но преобладаващо апартамента е ползван от ответника С..

 

Въззивният съд намира, че установената от чл. 22, ал. 5 ЗДФИ презумпция за истинност на фактическите констатации в акта за начет, не е оборена чрез ангажираните от ответника доказателства. Дори обратно, от показанията на свидетелката И. се установява, че ответникът е ползвал за лични нужди апартаментът предмет на договора за наем.

 

Видно от представеното споразумение между ответника и Министерството на културата за назначаването на ответника на длъжността “директор” на Държавна опера – С. и допълнителните условия към него съгласно чл. 107 от КТ, в същите не е предвидено предоставяне на ползване под наем от директора на операта, който наем да се плаща от Държавна опера – С. , или от първостепенния разпоредител – Министерството на културата. Не е доказано и че последният е дал съгласие за сключване на процесния договор за наем. Следователно, договорът за наем е сключен без съгласието на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити – Министерството на културата. Съгласно чл. 13 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, обн. в ДВ брой 21/10.03.2006г., отнасящ се за организациите в публичния сектор, към които принадлежи и Държавна опера – С., че ръководителите в контролираните дейности следва да имат разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници. Законът урежда обхвата и осъществяване на финансовото управление и контрол, както и принципите и изискванията към системите за финансово управление и контрол в организациите от публичния сектор, поради това, че средствата се осигуряват от държавата и съответните ръководители носят управленска отговорност. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона, ръководителите на всяко ниво в организациите по чл. 2 от Закона – отговарят и се отчитат пред горестоящия ръководител за своята дейност по отношение на финансово управление и контрол.  

 

Гореизложеното налага извод, че със сключването на договор за наем № 71/04.02.2007г. от ответника в качеството му на “директор” на Държавна опера – С., на ищеца са причинени имуществени вреди на стойност 8 400 лева – заплатен наем. Въззивният съд намира за неоснователно възражението в писмената защита на въззивника, че не е налице вреда, тъй като сумите заплатени като наем са в рамките на бюджета на Държавна опера – С. за съответния период.

 

Освен гореизложеното следва да се допълни и факта, който е установен в доклад  № …г. за извършена финансова инспекция на Държавна опера – С. , че третият апартамент собственост на операта с адрес: ул. “Б..” № ., ап. ., се ползва от гостуващи артисти сключили граждански договори с операта за участие в постановки. Следователно, операта е разполагала с апартамент, в който не е имало наематели - както и в останалите жилища, поради което не се е налагало да се сключи договор за наем на ново жилище. Това обстоятелство е в противовес на твърдението на процесуалния представител на въззивника, че операта не е разполагала със свободно жилище, но дори и да е така, преди сключване на договора за наем тогавашният директор на операта е следвало да вземе съгласието на Министерството на културата.

В заключение следва да се приеме, че независимо, че за процесния период бюджетът за външни услуги на операта не е бил завишен на 8 400 лева заплатена за наем на жилището, не оправдава действията на бившия директор.  Такова е и становището във връзка с констатацията на експертизата, че сумите за наема са отразени точно в счетоводството на операта.  Вещото лице е заявило, че поддържа докладите по трите извършени проверки от Министерството на културата на финансовото състояние на Държавна опера – С., документирани със следните доклади: одитен доклад № ОА-0831/У за периода от 01.07.2007г. до 29.02.2008г., доклад изх. № 0601/31.05.2010г. за периода от 31.03.2008г. до 31.03.3010г., които отразяват констатираното нарушение по отношение на процесния договор за наем. Във втория доклад е направен изводът, че В.С. в качеството си на “директор” на Държавна опера – С. , без правно основание е сключил договор за наемане на частно жилище за задоволяване на личните му жилищни нужди и с изплатените наемни вноски е ощетил и нанесъл вреда на бюджета на операта за 2007 и 2008г. Въззивният съд счита, че под израза “без правно основание” проверката е имала предвид обстоятелството, че разходите за наема са направен без основание, тъй като в споразумението за назначаването на ответника на длъжността “директор” и в допълнителните условия към него органът по назначаване Министерство на културата не е поел задължението на ответника да бъде осигурено жилище в гр. С., което да се плаща от бюджета на операта.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото следва да бъде потвърдено, с което е признато за установено съществуването на вземането на Държавна опера – С. за сумата 8 400 лева, представляваща констатирана с акт за начет на Агенцията за държавни финансови инспекции “Вреда”, причинена от тогавашния директор В.С..

 

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направени разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение, в размер на 700 лева, видно от представените фактура № ... и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Претендираната сума е в границите  и размерите по чл. 7 и чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид материалния интерес на подадената въззивна жалба от 11 666.32 лева – минималния размер на адвокатското възнаграждение е 683.33 лв. – еднократен размер. Отделно от това следва да се има предвид, че реално хонорарът е 700 лева, тъй като сумата 840 лева е с включен ДДС, видно от представената фактура.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд 

   

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1168/08.11.2012г., постановено по гр. дело № 5185/2011г., по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА В.П.С. с ЕГН **********,***, да заплати на ДЪРЖАВНА ОПЕРА – С., с Булстат …., с адрес: гр. С., бул. “М.” № ., представлявана от Директора К.П. К., сумата 840 лева – разноски по делото във въззивната инстанция.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.