Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 176                                 17.04.2013 година                  гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД      ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 17 април                                                                                    2013 година

В закрито заседание в следния състав

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: ……………………..ПЕНКА ВАСИЛЕВА………………………

ПРОКУРОР………………………………………………………………………

Като разгледа докладваното   от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 502 по описа за 2012 г., за да се произнесе съобрази:

 

     Производството е по реда на чл.247 от ГПК и е образувано по молбата на адв. М.К. като пълномощник на  Р.С.К..  

          Молителят счита, че в диспозитива на решение № 91 от 22.02.2013г., постановено по в.гр.д.№ 502/2012г. по описа на ОС-Стара Загора е посочено неправилно, че решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС. Твърди, че решението не подлежи на касационно обжалване предвид обстоятелството, че претенцията за трудово възнаграждение за всеки месец представлява самостоятелен иск. Всеки един от исковете е на стойност по-ниска от …лв. Ето защо моли до бъде допусната поправка на ОФГ в диспозитива на решението като се посочи, че решението не подлежи на касационно обжалване.

          В постъпилия в срока по чл.247 ал.2 от ГПК, отговор, адв.Б. като пълномощник на “Топлофикация Казанлък” АД гр.Казанлък взема становище за неоснователност на молбата за поправка на ОФГ. Заявява, че това искане е недопустимо, алтернативно без правно основание и не следва да бъде разглеждано като искане по реда на чл.247 от ГПК защото искането  не представлява искане за поправка на ОФГ. Излага подробни съображения в тази посока. В молбата си възразява и против разпореждането на председателя на настоящия съдебен състав от 27.02.2013г. записано на молбата с вх. № 2506 от 25.02.2013г. за изпращане на делото до КРС за издаване на изпълнителен лист и моли да бъде оттеглено това разпореждане като такова постановено при грешка и опущение на основание чл.253 от ГПК.

          По отношение на искането по реда на чл.247 от ГПК моли същото да бъде оставено без разглеждане или алтернативно без уважение като процесуално недопустимо, алтернативно като неоснователно.

 

Съдът, след като обсъди искането на молителя и становището на ответника по молбата,  намира за установено следното:

Молбата по чл.247 от ГПК е неоснователна.

В конкретния случай не се налага насрочване на делото в о.с.з., поради което съставът намери, че следва да се произнесе в з.з.

Съгласно разпоредбата на чл.247 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Грешки по смисъла на посочената разпоредба може да бъдат допуснати само в решението /диспозитива/, но  не и в мотивите в него. Такива грешки представляват несъответствия между волята на съда, обективирана в мотивите към решението и изразяването й в решението. Според правната теория и съдебната практика явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска вола на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представлява погрешното посочване на имената на страните, на размера на присъдената сума, погрешно пресмятане на суми, произнасяне по част от искането в мотивите и пропуск съдът да се произнесе в диспозитива на решение и др. Не е допустимо чрез поправка на явна фактическа грешка да се замести формираната воля на съда в съдебния акт. В случая искането формулирано от страна е да се посочи, че решението не подлежи на касационно обжалване.

Въззивният съд намира, че този факт не може да бъде променян по реда на чл.247 от ГПК. Действително в конкретния случай въззивният съд неправилно е посочил в диспозитива на решението, че същото подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, а в действителност то не подлежи на обжалване предвид факта, че предявените искове са с цена под …лв., но това не може да бъде поправено по реда на чл.247 от ГПК, тъй като не представлява очевидна фактическа грешка. Не е налице несъответствие между формираната истинска вола на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Ето защо, съдът намира, че молбата на адв. М.К. като пълномощник на  Р.С.К. за поправка на очевидна фактическа грешка при постановяване на решение № 91 от 22.02.2013г., постановено по в.гр.д.№ 502/2012г. по описа на ОС-Стара Загора следва да бъде оставена без уважение.   

Съгласно чл.247 ал.4 от ГПК решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая макар, че в основното решение настоящия съд да е посочил, че то подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, както бе посочено същото не подлежи на обжалване.  С оглед на това въззивният съд намира, че настоящото решение,  постановено по реда на чл.247 от ГПК не подлежи на обжалване пред ВКС.

По отношение на искането, направено от адв.Б.  настоящия съдебен състав да оттегли разпореждането си  от 27.02.2013г. записано на молбата с вх. № 2506 от 25.02.2013г. за изпращане на делото до КРС за издаване на изпълнителен лист като такова, постановено при грешка и опущение на основание чл.253 от ГПК, въззивният съд намира, че това искане е неоснователно. Когато постъпи по делото пред въззивният съд молба от страна по делото с искане за издаване на изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл.405 ал.2 от ГПК - молбата се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, или до съда, който е издал заповедта за изпълнение, а когато актът подлежи на незабавно изпълнение - до съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение. Следователно когато пред въззивният съд е постъпила такава молба, той е длъжен да я препрати ведно с делото до първоинстанционния съд, която е компетентен да се произнесе по нея. С разпореждането си от 27.02.2013г. съдията – докладчик е разпоредил изпращане на молбата ведно с делото по компетентност на РС, като никъде не е разпореждал издаване на изпълнителен лист както неправилно твърди адв. Б. в своя писмен отговор – възражение, депозирано в ОС-Стара Загора на 08.04.2013г. Ето защо съдът намира, че не следва да оттегля горецитираното си разпореждане като такова постановено при грешка и опущение на основание чл.253 ГПК.

          Предвид горното и на основание чл.247 от ГПК, Окръжният съд 

 

 

Р Е Ш И :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. М.К. като пълномощник на  Р.С.К. ЕГН********** ***  за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 91 от 22.02.2013г., постановено по в.гр.д.№ 502/2012г. по описа на ОС-Стара Загора. 

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Б. за оттегляне на основание чл.253 ГПК на разпореждане от 27.02.2013г., като такова постановено при грешка и опущение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                             ЧЛЕНОВЕ: