Р Е Ш Е Н И Е

                                                    

 

Номер 182                             22.04.2013г.                   гр.С.З.

 

                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на двадесет и първи март 2013г.

в публично заседание в състав :

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

секретар П.Г. 

като изслуша докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

гр.д.№ 1095 по описа за 2011 г.

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.55- 59 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

 

Постъпила е Искова молба от ищеца Е.Т.И. от гр.С.З. /л.2-6 от делото/, в която той твърди, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 22.12.2006г. по изпълнително дело № 20067660400370 на ЧСИ- Кръстьо Ангелов, рег.№ 766, при Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие ОС- С.З., ответницата С.А.Й. е придобила собствеността върху следния недвижим имот: МЕХАНА, находяща се на сутеренния етаж от жилищна сграда с обекти за стопанска дейност и гаражи, построени в *** със застроена площ 168 кв.м., заедно с вход-механа със застроена площ 10.20 кв.м., с 32.78 кв.м ид. ч. от общите части на сградата, с 8.432 % ид.ч. от правото на строеж: върху дворното място, с 56.49 кв.м ид.ч. от правото на собственост върху дворното място от 685 кв.м, находящо се в *** представляващо УПИ XIV-1865"а",1865"б" по плана на града в кв.6. Твърди, че този недвижим имот й е бил възложен от ЧСИ срещу заплащане на сумата от 205 000 лв., като част от тази сума- 184 500 лв. той е заплатил чрез банков превод от ПИБ- С.З. на 21.12.2006г. по сметката на ЧСИ, който е щял да й възлага имота. Сумата е била част от отпуснат му от същата ПИБ кредит в размер на 100 000 евро. В резултат на предоставените от него средства ответницата придобила собствеността върху този недвижим имот. По този начин ответницата, с придобиването на процесния имот увеличила имуществото си- т.е. обогатила се е със стойността на придобития имот, като част от цената му- 184 500 лв., обаче е заплатил той. В този смисъл обогатяването на ответницата с придобитото имущество досежно тази част от неговата стойност - 184 500 лв. е станало за негова сметка. Ответницата много бързала с плащането на имота (имала къс срок по закон) и обещавала, че ще уреди отношенията си с него допълнително, той се доверил и превел парите, но до сключването на определен договор между него и нея обаче не се стигнало, защото тя все отлагала разговора им за уреждане на отношенията им, а и той тогава не е  настоявал, защото работели в една и съща фирма и не му било удобно да я притеснява. Времето минавало и до регламентиране на отношенията по между им във връзка с предоставената й от него сума от 184 500 лв. не се стигнало, затова той сега приема, че ответницата е получила от него и се е разпоредила в своя полза със сумата от 184 500 лв., без да е налице договорено помежду им основание за предоставяне на въпросната сума от него на нея. Същевременно несъмнено е според него, че с предоставената от него без основание сума от 184 500 лв. ответницата се е обогатила за негова сметка, придобивайки недвижимия имот. Впоследствие той е трябвало да купува на общо основание от нея дялове в дружеството, в което тя е била апортирала този недвижим имот, и които дялове той лично си платил. Счита, че няма друго средство да защити интереса си за получаване обратно на платените от него средства, освен иска по чл.59 във вр. с чл.55 от ЗЗД. Предвид гореизложеното моли съда да осъди ответницата С.А.Й.- ЕГН **********, с адрес:*** да му заплати сумата от 184 500 лв., платена от него като част от цената на придобития от ответницата с Постановление за възлагане на недвижим имот от 22.12.2006г. по изпълнително дело № 20067660400370 на ЧСИ Кръстьо Ангелов, рег.№ 766, с район на действие ОС- С.З., недвижим имот: МЕХАНА, находища се на сутеренния етаж от жилищна сграда с обекти за стопанска дейност и гаражи, построени в ***, с която сума същата неоснователно и за негова сметка се е обогатила, придобивайки собствеността върху имота, както и да му заплати законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на завеждане на иска в съда на 24.08.2011г., до изплащане на дължимата сума, както и направените в производството разноски.

 

          С Определение/л.147- 148 от делото/ по искане на ищеца, на основание чл.140, ал.3, изр.1 и във вр. с чл.124 и във вр. с чл.214, ал.1, изр.3, пр.1 от ГПК, във вр. с чл.55- 59 и чл.82- 86 от ЗЗД, настоящият първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. е допуснал увеличение размера на частичния иск от 64 500 лв. на 184 500 лв., ведно със законните последици от това.

В писмената си Защита/л.332- 333 от делото/ ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважите предявения иск като основателен и доказан, както и да присъдите направените в производството разноски, като изляга подробни основания за това.

 

Ответницата в Отговора си на ИМ /л.79- 73 от делото/ сочи, че предявеният от ищеца Е.Т.И. иск с правно основание чл.59 вр. чл.55 от ЗЗД е недопустим, респ. неоснователен, поради което го оспорва, тъй като предявеният иск е осъдителен - да бъде осъдена да заплати определена сума, като се иска да се установи, че ищецът И. бил заплащал вместо нея цена на имот и че тази цена не била върната. Оспорва твърдението на ищеца, че му дължи пари, още повече, да се е обогатила неоснователно за негова сметка с тях. Счита, че искът се явява недопустим, тъй като с този иск ищецът разполага само, когато няма друго средство за защита. Поради това счита, че настоящото производство е недопустимо, като моли съда да го прекрати, поради недопустимост на иска, и да й се присъдят направените по делото разноски. Наред с това счита, искът е изцяло неоснователен. Оспорва всички изложени твърдения в исковата молба относно придобиването на имота, начина на заплащане на цената на този имот, че придобиването му е станало изцяло за сметка на ищеца, че са водени разговори помежду им, и в които е обещавала да си уредяла отношенията си И., както и че впоследствие са водени или е избягвала воденето на разговори помежду им за уреждане на отношенията им. Оспорва и твърдението, че се е разпореждала в своя полза с имота, за който се твърди, че с неговото придобиване И. е придобил качеството на кредитор спрямо нея. Счита, че обективната истина е съвсем различна от изложеното в исковата молба- според нея в действителност никога тя не е вземала заеми от ищеца Е.Т.И. за сумата от 184 000 лв., за да е придобиела недвижим имот или каквато и да била друга сума. Нейните действия са били продиктувани единствено от факта, че двамата с ищеца Е.И. са били в много добри и приятелски отношения. През 2004 г. тя започнала работа като продавач-консултант в търговско дружество „Сити Груп 1" ЕООД със собственик на дяловете и управител Б.Г.Т.. За дружеството работели и двамата й сина- И.Т.И. и Е.Т.И.. Реално дружеството, което основно се занимавало с раздаване на кредити срещу лихва, се управлявало от тях. В хода на работата отношенията между мен и Е.И. станали приятелски. Предполага, че поради тази причина, без нейно знание и съгласие въпросните братя са започнали да издават записи на заповеди, изготвени от длъжници на дружеството на нейно име. Сумите отразени в тях се събирали от въпросните братя Е. и И. И. в полза на дружеството и в лична тяхна полза. През 2006г. лицата К.Ш. и Ж.Ш. не могли да изплатят задълженията си към Е.Т.И. и в края на годината се пристъпило към събиране на задълженията им с помощта на частен съдебен изпълнител/ЧСИ/. Имотът им, който представлявал Механа, находяща се в ***, със застроена площ 168 кв.м., трябвало да се продаде на търг, в който участие взели ищеца Е.И., кума на И.- П. и тя. За това нейно „участие" тя разбрала в един много по-късен момент, след като ищецът Е. е превел парите. П. е предложил най-високата сума в наддаването- около 260 000 лв., Е. е предложил около 230 000 лв., а тя е „дала" предложение за 205 000 лв. По хода на проданта при ЧСИ - Кр. Ангелов се вижда, че документите за нейното участие никъде не са попълвани или подписвани от нея самата. След като ЧСИ - Кр. Ангелов й съобщил, че в 7- дневен срок трябва да заяви съгласна ли е тя да бъде  обявена за купувач и да заплати сумата от 205 000 лв. /на документа пишело, че лично е уведомена, но подписа и почерка не са били нейни/, ищецът Е. теглил кредит от банка, превел  парите на ЧСИ и е представил молба от негово и от нейно име, че сумата постъпила от него е за изплащане на сумите, дължими от нея относно спечеления търг. Заявява категорично, че тя никога не е виждала, нито е подписвала въпросната молба. Така в един момент тя без да знае, се е „сдобила" с имот, който Е. лично декларирал в Местни данъци и такси- гр.С.З.. Когато разбрала, че механата е на нейно име и че се води, че е платила 205 000 лв., за да я придобие, тя много се притеснила, но Е. я уверил, че няма за какво да се притеснява и че по-късно ще трябва да прехвърли имота на някое от техните дружества, и така нямало да има проблеми. Тогава това не я притеснявало, тъй като имала голямо доверие на Е.. Тя го попитала защо той не е дал най-ниското предложение и така механата да си е на негово име, като той й е споменал, че данъчните го притеснявали заради многото суми, които бил раздал и че не можел да си оправдае средствата откъде ги има и не искал да се набива на очи пред тях. Предвид близките отношения, в които били, тя за пореден път се доверила и повярвала на думите му. Той й обяснил, че от нея се искало да направи с имота това, което й се каже. Съгласила се да помогне, защото имала изключително голямо доверие на Е., основаващо се не само на работата в една фирма, но и предвид приятелските им отношения. След като разбрала, че тя е  „собственик" на имота, Е. и И. й казали, че трябва да го ипотекира за тяхна сигурност в полза на „Сити Груп- 1" ЕООД- С.З., в което тя работела и в което дружество дяловете били на майка им, но реално се управлявало от двамата братя. На 17.05.2007г. учредили исканата ипотека за 100 000 евро, където тя е само ипотекарен длъжник. През 2009г. Е. й казал, че тя трябва да участвам в ново дружество с майка му, като нейната вноска щяла да бъде апортна, като внесе като дял механата. Попитала го защо да не им я прехвърли направо на човек или дружество, което й посочат, но й казали, че нотариалните и държавни такси били високи. Ако трябвало да се прави продажба, щели да плащат луди пари на държавата и нотариус за нищо. Трябвало да платят за заличаването на ипотеката и таксите за новата сделка. Понеже имотът само по документи бил неин, се съгласила и на 16.03.2009г. заедно с Е., майка му Б. и тя учредихме „ХАН 09" ООД - С.З.. Капитала на дружеството е бил 3000 дяла, като Б. и Е. имали по 20 дяла на стойност 2000 лв.- или общо 40 дяла на стойност 4000 лв. Останалите 2940 дяла на стойност 296 000 лв. били записани на нейно име, поради направената апортна вноска на механата, като Управител на дружеството била майката на Е. - Б.. В края на 2010г. отношенията й с Е. се влошили и тя решила да напусне работа, за което своевременно уведомила И. и Е.. Те я накарали да прехвърля дяловете си от „ХАН 09"- ООД на И., Б. и Е.. На 03.11.2010г. подала молба за напускане на дружеството в качеството ми на съдружник. и на 12.11.2010г. подписала подготвените договори за прехвърляне на дружествени дялове. Посочените в тях суми не е получавала, тъй като тя била „собственик" само по документи, но никога не е притежавала реално нито имота, нито парите, с които е заплатен. През месец септември 2011г. получила запорно съобщение по настоящото гр.д.№ 1095/11г. на ОС- С.З., от където разбрала, че дължа на ищеца Е. частично сумата от 64 500 лв. Нямала никакво обяснение откъде дължа тази сума, като при направена справка разбрала, че Е. е предприел действия да търси от нея парите- 185 000 лв., с които е платена т.нар. „спечелена от нея" на публичната продан Механа, за която той е превел парите, без нейно знание. След завеждането на гр.д.№ 1095/11г. ищецът Е.И. е започнал и гр.д. 1096/11г.- също по описа на ОС- С.З.. Счита, че е факт, че не е вземала заеми от Е. за сумата от 184 000 лв., за да придобие недвижим имот, още по-малко процесната механа. Счита, че именно ищецът е извършвал сам всички действия по участието в търга, плащането на цената и всичко друго, като нейното име е било използвано само формално. Нямало как тя да се обогати за сметка на ищеца, при условие, че той е вложил средства в имот, който в момента притежава с майка си и брат си(както пожелал) като съдружници в ТД «Хан 09» ООД- гр. С.З., част от чийто капитал е механата. Тя не била получила нито имот, нито пари, нито е подписвала някакви документи в тази връзка. Съдействието й към Е. е било продиктувано единствено от факта, че двамата с него били в много добри и приятелски отношения и тя не е предполагала, че може да бъда въведена по този начин в заблуждение, за да може години, след като е изпълнила всичко, което се е искало от нея, да се претендира от нея сума в размер на 184 000 лв., която никога не й е била предоставяна. Тъй като намирала, че ищецът неправомерно се опитва да й придаде качеството на негов длъжник чрез определени недобронамерени действия, е подала жалба за горните обстоятелства до Прокуратурата в гр. С.З.. Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърлите исковите претенции на ищеца като неоснователни и недоказани, и да й се присъдят направените по делото разноски.

 

В писмената си Защита/л.334- 341 от делото/ ответницата моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените от ищеца Е.Т.И. искове против нея, като излага поради съображения за това.

 

          След като се запозна със становищата на всяка една от страните, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, със заключенията на съдебно- икономическите експертизи и с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :

Искът се явява процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен ОС- С.З., и по него съдът следва да се произнесе по съществото на спора с настоящото си първоинстанционно  съдебно си решение.

 

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА:

Искът е заведен в законния общо 5- годишен давностен срок и не е погасен по давност.

Видно от събраните по делото писмени доказателства-  постановление за възлагане на недвижим имот от 22.12.2006 г, удостоверение изх. № 231-163/1 от 18.02.2011 г. на ФИбанк, договор за банков кредит от 13.12.2006 г, н.а. №86/16.03.2011 г, справка за лице, съдебни удостоверения -2 бр., молба от ищеца от 02.01.2011г., решение № 16/08.01.2010г. на РС- Хасково, схема № 6218/31.08.2011г., удостоверение за данъчна оценка № 918/31.08.2011г, молба от ищеца от 31.08.2011 г., определение № 50/03.09.2011г. на СОС, обезпечителни заповеди от 03.09.2011 г. - 3 бр.,  молба от ищеца от 09.09.2011г.,  молба от ищеца от, молба от Й. от 21.11.2006г., наддавателно
предложение,      протокол     за     обявяване     на      наддавателни
предложения  от 22.11.2006г.,   протокол  от  13.12.2006  г.   на  ЧС
Кръстьо Ангелов, съобщение изх. № 5050/13.12.2006 г, 3 бр. вносни
бележки,    молба   от   22.12.2006г,   протокол   от   22.12.2006г,
постановление за възлагане на недвижим имот от 22.12.2006г,
молба   от   ищеца   от   14.12.2011г,   писмен   отговор   от   С.
Й. от 04.01.2012 г, молба от ответницата от 21.11.2006 г.,
наддавателно предложение, протокол  за обявяване на
наддавателни предложения от 22.11.2006 г, протокол от 13.12.2006
г, съобщение, декларация вх. № 2408003409/17.04.2007г, договор
за  банков   кредит  от   13.12.2006   г,   удостоверение   изх.   №231-
163/18.02.2011г,  молба от ищеца от 22.11.2006 г,  протокол от
22.12.2006г,   дружествен   договор   от   16.03.2009   г,   нот.   акт
№151/17.05.2007 г, молба за напускане от 03.11.2010 г, договори
за прехвърляне на дружествен дял от 12.11.2010 г. - 3 бр., покана
за провеждане на ОС,  протокол от 12.11.2010 г, искова молба,
извадка от ТР, писмен отговор от С.Й. от 16.01.2012 г,
молба-становище от 17.01.2012 г. от ищеца, молба от Й. от г.,   съдебно  удостоверение,   молба  от С.Й.  от 20.02.2012 г, становище от Е.И. от 06.03.2012 г.,
нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 191 от 22.12.2006 г., нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 193/22.12.2006 г., договор за банков кредит №123/20.12.2006 г., учредителен протокол от 16.03.2009г., както и от приложеното ч.гр.д.№ 1160/2011г. по описа на АС гр. Пловдив,  с Постановление на СИ за възлагане на недвижим имот от 22.12.2006г. по изп.д № 20067660400370 на ЧСИ- Кръстьо Ангелов, рег.№ 766, при КЧСИ- София, с район на действие ОС- С.З., ответницата С.А.Й. е придобила собствеността върху следния недвижим имот: МЕХАНА, находяща се на сутеренния етаж от жилищна сграда с обекти за стопанска дейност и гаражи, построени в *** със застроена площ 168 кв.м., ведно с прилежащите части и общите части от сградата, заедно с 32.78 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 8.432 % ид.ч. от правото на строеж: върху дворното място, заедно с 56.49 кв.м. ид.ч. от правото на собственост върху дворното място от 685 кв.м., находящо се в *** представляващо УПИ XIV-1865"а",1865"б" по плана на града, в кв.б при граници на дворното място: ***" и поз.имот № XIII-1861, им.пл. №1867, им.пл. №1866. Този недвижим имот й е бил възложен от ЧСИ срещу заплащане на сумата от общо 205 000 лв. Част от тази сума- а именно 184 500 лв. е заплатил ищеца чрез банков превод от Първа Инвестиционна банка/ПИБ/ на 21.12.2006г. по сметката на ЧСИ, който е щял да й възлага имота. Сумата е била част от отпуснат му от същата ПИБ кредит в размер на общо 100 000 евро/малко под 200 000 лв./. В резултат на тези предоставени парични средства от него ответницата е придобила собствеността върху този недвижим имот. По този начин ответницата, с придобиването на процесния имот, е увеличила имуществото си- т.е. обогатила се е със стойността на придобития имот, като част от цената на името/сумата 184 500 лв./, обаче й е заплатил ищеца. Следователно обогатяването на ответницата с придобитото имущество относно само тази част от неговата стойност/представените 184 500 лв./ е станало за сметка на ищеца. Ищецът се доверил на ответницата и превел парите по сметката на ЧСИ. До сключването на определен договор между него и нея обаче не се стигнало, защото тя отлагала разговора им за уреждане на отношенията им, а и той тогава не е  настоявал достатъчно, защото работели в една и съща фирма и не му било удобно да я притеснява. С течение на времето тека и не се стигнало до регламентиране на отношенията по между им във връзка с предоставената й от него сума 184 500 лв.

Поради което се установява, че ответницата е получила от ответника и се е разпоредила в своя полза със сумата 184 500 лв., без да е налице писмен договор между тях за предоставяне на въпросната сума от него на нея. Същевременно с предоставената от него без основание сума от 184 500 лв. ответницата се е обогатила за негова сметка, придобивайки тази част от недвижимия имот. Впоследствие отношенията им се обтегнали и приключили, когато той е трябвало да купува на общо основание от нея дялове в дружеството, в което тя е била апортирала този недвижим имот. Тези дружествени дялове той лично си платил.

Тъй като ищецът- кредитор не разполага с друго правно средство да защити интереса си за получаване обратно на платените от него средства, освен иска по чл.59 във вр. с чл.55 от ЗЗД, заведен макар и като частичен първоначално за 64 500 лв., увеличен в хода на делото до общо практически максималните 184 500 лв.

 

Видно от събраните по делото гласни доказателства- показанията на разпитаните по делото общо 4 бр. свидетели, се установи следното :

 

Свидетелят И.Т.И./брат на ищеца Е.Т.И./, познава ответницата С.А. като бивш служител в заложната къща, и заявява, че ответницата С.Й. е работела в тяхната заложна къща “Експрес” в ***, като фирмата е била регистрирана на майка им, но той е ръководел нещата. Имали са механа и ответницата С. спечелила търга, като в 7- дневен срок е следвало да изплати една сума, съгласно разпореждане на съдия- изпълнителя. Ищецът Е. изтеглил с кредит от Първа инвестиционна банка сумата, за да я преведе, като е изтеглил цялата сума, която не е достигала на ответницата С.. Няколко години тя е ползвала този кредит, и следвало след това да им върне парите или по друг начин. Във фирмите имало вкарани също пари от техните заложни къщи. Получили са се злоупотреби с дадените пълномощни и той оттеглил пълномощното на мъжа на С.. След това тя извършила заличаване, и те започнали да си търсят сумите по съдебен ред. С. първо напуснала, прехвърлила апартамента си на нейна братовчедка, а давностния срок изтичал. С. била техен съдружник и получавала процент от печалбата. Тя била на трудов договор и брат му също бил на трудов договор. Те участвали в наддаване и Е. участвал. Вече 6 г. минали и С. тогава спечелила търга. Те били направили обща фирма- брат му/ищеца/, той/свидетеля/ и майка им. Първо във фирмата били С., брат му и майка му като съдружници. Преди да напусне фирмата, С. продала дяловете си на тях. Мисля, че в кантората на колегата адв.Н.М. са извършили прехвърляне на дяловете от С. на тях. Първо се е извършило апортиране, след това, може би след половин година й платили и дяловете. Във връзка с механата, имало извършена предварителна проверка– миналата година, или в началото на тази година. Кредитът, който получили, бил разрешен от банката. Спомня си, че ответницата С. е спечелила търга.

 

Свидетелят Н.М.С., без родство със страните, заявява, че познава ищеца Е. и ответницата С.- двамата работели в заложната къща в ***. Знае, че са търсили кредит, идвали са и при него да им помогне с пари. Видяхме се с Е. и С. в тяхната заложна къща, говорели са за обекта– механа в *** Искали са една сума, с която да им се помогне - 100 000 лева или 100 000 евро. По-късно той е разбрал, че са намерили сумите, но не знае от къде. Повече не са говорили по този въпрос. В края на 2006г. се е провел този разговор и говорели, че искат Е. и С. да им се помогне с пари. След това разбрал, че са взели пари от банка и са купили помещението, а след това какво е станало- не знае. Не знае дали Е. е давал в заем пари на С.- двамата работели в една и съща заложна къща, имали са приятелски отношения помежду си, друго не знае.

 

Свидетелят П. И.И., без родство със страните, заявява, че има общо дете с ответницата С., заявява, че познава добре ответницата С., тъй като имат  общо дете с нея, но не живеят в едно жилище. От 2004г. С. започнала работа в “Сити Груп 1”- ЕООД като консултант- продавач. Фирмата е собственост на майката на Е. – Б., но реално се управлявала от брата на Е. – И.И.. Фирмата се занимавала с отпускане на пари срещу лихва. Между С. и Е. отношенията станали по-специални, приятелски и може би поради тази причина, двамата братя си позволили да записват много записи на заповед на името на С., да участват вместо нея на различни търгове. Точно в тази връзка – една от тези публични продажби, била такава публична продан на механата в *** Съдия-изпълнител е бил извадил механата на търг и Е. без съгласието на брат си участвал на този търг и го спечелил. По-късно Е. платил на съдия- изпълнителя сумата по наддавателното предложение и пускал молба сумата да се приеме за платена от С., без тя да е подписала и да знае за тази сума. За този имот и за тази сделка тя разбрала едва тогава, когато двамата братя, за да са сигурни, че няма да загубят имота, решили да го ипотекират, като С. го ипотекира, а фирма “Сити Груп 1” изтеглила парите. По-късно тази механа останала на С. като собственост. Двамата братя я накарали да учредят нова фирма “Хан 09”, като следвало С. да внесе имота като апорт. След като разбрала С., че Е. поставя името й на много документи, без тя да знае и да е съгласна, тя променила отношението си към тях. Е. увещавал С., че няма да има никакъв проблем, че има неясноти, затова пише името й в някои документи. След като С. си променила отношението към Е., тя подала молба за напускане, прехвърлила дружествените си дялове на братята и излязла от тази фирма. Той познавал тези лица- И., Е. и майка им Б.. Твърди, че Е. не е давал пари за покупката на механата, и когато С. разбрала, настоявала да се върне този имот, за да няма проблеми и стана както те искали – да го ипотекират в полза на банка и да си върнат парите. С. прехвърлила дяловете си и напуснала. Заявява, че Е. не е давал никакви пари на С., а винаги брат му И. осигурявал парите. Това, което получила С. си го върнала, останали неприятностите и таксите, които в момента плаща. Твърди, че С. не е била съдружник в “Сити груп- 1”, а била работеща там като продавач-консултант. Получавала е само заплата, без бонуси- получавала е само твърда заплата, отгоре нищо не е получавала. Това го знае от собственика на фирмата, от двамата братя също. Парите, които Е. платил на съдия- изпълнителя, ги е изтеглил от банка и по този начин се е разплатил - с банков кредит. Знае, че братята и майка им имали няколко проверки  на фирмите. Брата на ищеца- И. се чудел през цялото време как да доказва доходи на него, майка му и брат му. Зная това, защото у присъствал на различни разговори. От 2007г., до апортирането в дружеството през 2009г. и продажбата на дружествените дялове през 2010г. Е. ипотекирал друг имот, изтегли кредит от банка и ипотекирал друг имот. С. ипотекирала механата през 2007г. Въпросната механа първоначално за дълъг период не можело да й се намери наемател, след което близо 1 г. наемател дошъл за малко време– продавали там бракувани маркови дрехи. След това през дълъг период нямало наемател, след това станало помещението на ресторант- механа. Наемите отново ги вземали братята Е. и И., а С. само подавала данъчна декларация. За част от наема в първоначалните месеци С. декларира сумата, след това сумата се вземала от братята и тя повече не е декларирала нищо.

 

Свидетелят Д. З.Н., без родство със страните, работещ като нотариус в гр.С.З. заявява, че си спомня, че е заверявал подписи на някакви търговски документи. Гражданите не познавал лично. Мисли, че и преди това е идвала ищцата при него, но не е съвсем убеден. Заявява, че е негов подписа, като ръкописната добавка на л.165 от делото я е добавил по-късно, тъй като нотариалната програмата ги издава тези удостоверения от компютъра, но ответницата дошла с един господин и поискала той да запише точния час. Направил си справка за деня и по сделките добавил допълнително часа- мисля, че е било 7-мо поред вписване и преди сделка, която е била за 11. 00 часа. Не е било първо вписване за деня, около 10- 15 мин. отнема полагане на подписа, но след това ако се изчаква, и има и други хора, може да се почака за самото извеждане от деловодството. Малко е вероятно да е оставил гражданите да чакат при него 3 часа, а и чак такъв наплив не е имало. Заявява, че не може да каже точния час, но това действие е извършено някъде между 08.00 ч. и 11.00 ч. Проверил, че е имало друга сделка след това от 11.00 часа, и това отбелязване е било преди тази сделка.

 

Съдът кредитира в значителна степен тези свидетелски показания, макар че част от свидетелите са роднини или са в други близки отношения с някои от страните по делото, тъй като липсват по делото каквито и да са писмени и/или гласни данни, който и да е от тях да е пряко или косвено заинтересован от изхода на делото, показанията им са вътрешно непротиворечиви, те са в унисон с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, и със заключенията на приетите по делото съдебни експертизи.

          Видно от назначените, изслушани и приети по делото 2 бр. съдебни експертизи :

 

Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза/л.239- 240 от делото/, в отговор на депозирана молба с вх. № 32025/31.10.2012 година, с писмо изходящ № 3025 1/ 06.11.2012 година /Приложение 2/, ТД на НАП- гр. Пловдив, офис Дирекция за обслужване- гр. С.З., относно недвижим имот, находящ се в *** от ответницата С.А.Й., тя както следва- за  2007  г.  в  ГДД  по  чл.  50  от  ЗДДФЛ в  Приложение 4  ,  вх.  № 60020138/25.04.2008 година има деклариран доход, за  2009  г.  в  ГДЦ  по  чл.  50  от  ЗДДФЛ  в Приложение 4  ,  вх.  №2400021543/30.04.2010 година има декларирала доход от наем, и за  2008  г.  в  ГДД  с  входящ    2400018447/30.04.2009  година,  няма декларирани доходи от наем.

 

На 21.12.2006 г. е бил извършен банков превод в размер на 184 500 лв. от сметка с IВАN с титуляр ищеца Е.Т.И.- ЕГН ********** при ПИБ, клон С.З., към сметката на ЧСИ- Кръстьо Ангелов, със вписано основание “превод по търг. дело № 370/2006 г.”. Сумата е ползувана за изплащане на суми, дължими от С.А.Й. относно спечелен от нея търг, след което са издадени Протокол от 22.12.2006 г. за обявяване на С.А.Й. за купувач на недвижим имот „Механа" находяща се в ***, и Постановление от 22.12.2006 г. за възлагане на недвижим имот „Механа", находящ се в ***, на С.А.Й., с което същата придобива вещни права върху този недвижим имот.

 

Съдът счита, че в тези документи е допусната техническа грешка, като вместо точния действителен адрес на недвижими я имот *** е записан погрешно адреса на една от съседните успоредни улици в *** Още повече, че след извършената от съда служебна проверка на място се установи, че на погрешно посочения адрес в *** се намира огромната 6- етажна масивна представителна сграда на бившия Партиен дом- С.З., където никога не е имало и понастоящем няма търговски обект МЕХАНА, а се помещават Регионалната библиотека “Захари Княжески”, РУСО- С.З., Общинска банка- С.З., Административен съд- С.З. и други обществени, общински и държавни публични институции, без никакви търговски обекти в тях.

 

След 16.03.2011г./датата на отчуждаването на процесния имот/, ответницата по делото С.А. е извършвала ежемесечно плащане на погасителните вноски по отпуснатите и кредити както следва- до 26.08.2011 г. от разплащателната сметка с IВАN с титуляр С.А. /Приложение 3/, като на датата на падежа - 25 число на всеки месец , служебно е прехвърляна сума в размер на 376.36 лева по сметката за кредита , с цел погасяване на главницата и дължимата лихва определени с погасителния план, а след 26.08.2011 г./датата на запорирането на разплащателната сметка на ответницата по делото/, погасяването на кредита е извършвано чрез внасянето на сумата на каса по Техническа сметка за обслужване на кредити- 460 гр.Гълъбово с IВАN на „Уникредит Булбанк" АД /Приложение 4 - извадка/, от където служебно е прехвърляна сумата на месечната погасителна вноска по сметката на кредитите, с което е извършвано погасяване им. С писмо изх. № 0013/02.11.2012 година „ Уникредит Булбанк „ АД- клон гр.Гълъбово, обл.Старозагорска, с входящ номер на писмото при ОС- С.З. № 13537/07.11.2012 г. уведомява, че след направените справки е установено, че към 16.03.2012г. по ипотечен кредит на С.А.Й. е установен остатък по главницата в размер на 24 933.10 евро/Двадесет и четири хиляди деветстотин тридесет и три евро и 10 цента/, а към дата 01.11.2012 г. същия ипотечен кредит има остатък - главница в размер на  24 015.03 евро /Приложение 5/.

 

Същевременно видно от заключението на съдебно- графологическата  експертиза/л.260- 261 от делото/ подписите не са изпълнени от ответничката С.А.Й.- ЕГН **********, положени върху следните документи :

1.Долу вдясно, срещу реквизит "С УВАЖЕНИЕ" върху Молба от С.А.Й.- ЕГН ********** до ЧСИ- Кр.Ангелов с вх.№ 3374/21.11.2006г.,

2.Под текста в дясно, срещу реквизит "ПОДПИС" в Наддавателно предложение за участие в търг по изпълнително дело,

3.Под текста в ляво, срещу реквизит "Получател" в Съобщение от ЧСИ- Кр.Ангелов от 18.12.2006г.,

4.Горе над текста в дясно, срещу реквизит "ВНОСИТЕЛ" във Вносни бележки на тогавашната “Хеброс банк” от 21.11.2006г. и от 22.12.2006г.,

5.Долу в дясно, срещу реквизит "С УВАЖЕНИЕ" под № 2 в Молба от Е.Т.И. и С.А.Й. с вх.№ 4213/22.12.2006г. до ЧСИ- Кр.Ангелов,

6.Стр.2 и 3 от ЧАСТ I и стр.3 от ЧАСТ II, срещу реквизит „Подпис на декларатора" в Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 2408003409/17.04.2007г. на Община- С.З., партиден № **********,

7.Долу в дясно, срещу реквизит "С УВАЖЕНИЕ"   в Молба от С.А.Й.- ЕГН ********** с вх.№ 664/01.02.2007г. до ЧСИ - Кр.Ангелов,

8.Наддавателно предложение за участие в търг по изпълнително дело, Съобщение от ЧСИ- Кр.Ангелов от 18.12.2006г.,

9.Молба от Е.Т.И. и С.А.Й. с вх.№ 4213/22.12.2006г. до ЧСИ- Кр.Ангелов,

10.Молба от С.А.Й.- ЕГН ********** с вх.№ 664/01.02.2007г. до ЧСИ- Кр.Ангелов, и

11.Декларация по чл14 от ЗМДТ с вх.№ 2408003409/17.04.2007г. на Община- С.З., партиден № **********.

Обяснението на вещото лице- графолог е, че тъй като сравнителните образци от подписа на ответничката С.А., са с коренни различия в транскрипциите, което ги прави несравними и според методиката на почерковото изследване, това прави невъзможно използването на основния метод- сравнителния за получаване на краен резултат. И пояснява, че даването на категоричен отговор, дали подписа, е изпълнен от определено лице в този случай е невъзможно, тъй като методиката изследва устойчивите движения на пишещата ръка, отразяващи изградени писмено- двигателни навици у човека, а такива движения не биха се проявили при полагане еднократно на подпис с друга транскрипция. Ръкописно изписаният буквен и цифров текст, с който са изпълнени, са в полетата за данни в представените за изследване документи. Следователно ответничката не е подписвала лично тези общо  11 бр. отделни горепосочени писмени документи.

 

Установи се в хода на делото по несъмнен и безспорен начин, че ищецът и ответницата се познават отдавна, работили са заедно и са имали приятелски и други отношения помежду си, свързани с парични плащания, помежду им са извършвани сделки, ищецът е продал на ответницата апартамент, който от своя впоследствие ответницата е отчуждила, също така от своя страна ответницата и ищеца с едно трето лице са регистрирали заедно търговско дружество „Хан 09"- ООД- ЕИК 200682745 със седалище и адрес на управление в гр.С.З., в което ответницата е участвала с апортна вноска- недвижим имот/механа/, като впоследствие са си прехвърляли дялове от капитала на това дружество. По свидетелски показания отношенията им за дълъг период са били доста близки и дори интимни. При тези житейска ситуация съвсем резонно ищецът е изтеглил кредит от ПИБ- АД и на 21.12.2006г. по сметка е внесъл сумата от 184 500 лв. на ЧСИ Кръстьо Ангелов- С.З., вследствие на което плащане ответницата е придобила чрез постановление за възлагане от ЧСИ на свое име правото на собственост върху процесния недвижим обект: МЕХАНА, находяща  се  на  сутеренния  етаж  от  жилищна  сграда  с  обекти  за стопанска дейност и гаражи, построени в ***, със застроена площ 168 кв.м., заедно с вход-механа със застроена площ 10.20кв.м., състояща се от: помещение-механа за консумация , мокър бюфет,келнерски офис, студена кухня,топла кухня,умивалня-кухня,подготовка месо,подготовка зеленчуци, умивалня зала,склад напитки и амбалаж, склад сухи продукти, склад-зеленчуци, подготовка яйца, коридори и санитарни възли при граници: север-двор, мазе № 1, мазе № 2, мазе № 3, коридор,мазета и стълбища; изток-гаражи № 1, № 2, № 3, № 4, запад-***", мазе № 3, № 1, коридор мазета; юг-рампа, ЗАЕДНО с 32.78 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, ЗАЕДНО с 8.432 % ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, ЗАЕДНО с 56.49 кв.м. ид.ч. от правото на собственост върху дворното място от 685 кв.м., находящо се в ***, представляващо УПИ ХIV- 1865"а",1865"б" по плана на града в кв.6 при граници на дворното място: *** и поз.имот № XIII- 1861, им.пл. № 1867, им.пл. № 1866. Следователно с изтеглянето на кредита лично от ищеца и предоставянето му по сметка на ЧСИ в полза директно на ответницата, обявена от ЧСИ за купувач на процесната механата, се установи и доказа по несъмнен начин и от заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза. В резултата на това плащане от ищеца на ЧСИ, ответницата е станала реална юридическа собственица на описания по-горе недвижим имот- МЕХАНА в гр.С.З.. След това ответницата е извършила разпоредителни действия с тази си собственост, като я апортира/внася реално/ като свой дял в търговско дружество Хан 09- ООД, където е съсобственица с ответника и друго трето лице. Действително ищецът не е предоставил формално на ответницата паричен заем, тъй като действително сумата от 184 500 лв., която е отишла в полза на ответницата, не й е предоставена формално като паричен заем от ищеца, тъй като в момента на нейното предоставяне по сметката на ЧСИ /21.12.2006г./, за да стане ищцата собственик на имот, за който е обявена от ЧСИ за купувач при публична продан, между ищецът и ответницата не е имало формално учредено правоотношение- т.е. не са постигнали предварително воля, която да е оформена в някакъв писмен договор. В резултатът от това предоставяне на парични средства от ищеца на ответницата е, че ответницата придобива в собственост целия недвижим имот от публична продан от ЧСИ. Следователно тя се е обогатила с платената от ищеца сума 184 500 лв./която представлява значителна част/точно 90 %/ от общата платена цена от точно 205 000 лв. Това нейно обогатяване е станало за сметка на ищеца - той се е обеднил със сумата от 184 500 лв., като в случая несъмнено е налице законовата хипотезата на чл.59 във вр. с чл.55 от ЗЗД. Следователно ответницата се е обогатила за сметка на ищеца със сумата от 184 500 лв., с която сума е заплатена по-голямата част/90 %/ от цената на придобитата от ответницата МЕХАНА с обща придобивна стойност 205 000 лв.- видно от постановлението за възлагане на ЧСИ- Кр.Ангелов.

Действително графологическата експертиза установи, че подписите на изследваните документи не са положени лично от ответницата, но това не променя факта на основния фактически и правен извод, че правата са придобити от ответницата и тя ги е приела без никакво възражение, съпротива или желание за връщане в своята имуществена сфера. Фактът, че тя ги приема за свои се доказва от самите нейни действия на правно разпореждане с тези права- тя апортира тези свои вещни права (правото си на собственост върху недвижимия имот- механа) в капитала на новорегистрирано търговско дружество, като в тази връзка съгласно  изискванията на чл.73 от ТЗ, ответницата е подала Нотариално заверена Декларация в търговския регистър/ТР/, като с нея тя е изразила конкретната си лична воля, нейните до момента лични права да се превърнат в права на това новосъздадено търговско дружество/ООД/, а тя да държи мажоритарната част от капитала на това дружество, съответстваща на пазарната оценка на вещните й права/стойността на апортната й вноска/. Тази писмена Декларация резонно е вписана в Имотния регистър/ИР/ като основание за промяната на собствеността.

От правна гледна точка това действие на ответницата е точно лично разпореждане с права, тъй като с него ответницата променя статута на имота (механата) от лично неин, на имот, който става собственост на търговско дружество/ТД/, в което тя е съдружник/ООД/, а не едноличен собственик/не е ЕООД/. Това тя го прави целенасочено и по съответния законов ред - след оценка на актива по реда на чл.72 ал.2 от ТЗ, която оценка на 3 вещи лица е за сумата от точно 296 000 лв., което е с близо 50% повече от придобивната цена 205 000 лв. Следователно единственият фактически и правен извод е, че след като ответницата се разпорежда с актива, който е нейна собственост, то тя с конклудентните си действия е потвърдила изцяло и без никакви протести всички извършени до този момент от нейно име чужди действия по придобиването му- тоест тя е одобрила тези действия, извършени от нейно име, които дори да са били извършени като водене на чужда работа без пълномощие в хипотезата на чл.60- 62 от ЗЗД, то след като се е разпоредила с вещните права, без съмнение тя е изразила воля за приемането на правата в своята имуществена сфера.

Следователно ищецът- кредитор се е обеднил със сумата на банковия трансфер от 184 500 лв., а ответницата- дебиторка се е обогатила с цената на платените вместо нея от ищеца 184 500 лв., като част от общата придобивна стойност на актива от общо 205 000 лв., като впоследствие целия придобит актив е оценен за 296 000 лв. за апортната й вноски в новосъздаденото ООД. Поради което сумата на обогатяването е не по-малко от платените й от ищеца в изцяло нейна полза общо точно 184 500 лв., макар общото обогатяване да е и повече. Но тъй като отговорността на обогатилия се е до размера на обедняването съгласно изричната разпоредба на чл.59, ал.1 от ЗЗД, то следователно ответницата дължи на ищеца връщането на сумата от 184 500 лв. по номинал, заедно със законната лихва от завеждането на иска на 24.08.2011г. до окончателното издължаване.

Действително по делото се установи от ответницата, че на 22.12.2006г. ищецът й е продал апартамент за 18 072 евро (приблизително 36 000 лв.), заплатени с кредит от банка, и че чрез   ипотека   върху   апартамент   на   ответницата е бил обезпечен заем на фирмата „Сити груп 1"- ЕООД, както и че след време ответницата е продала дяловете си от „Хан 09"- ООД на ищеца, брат му и майка му. Наистина всичко това са все правоотношения от друго естество, които са лесно обясними и житейски логични предвид близките приятелски отношения между ищец и ответницата в продължение на години, които се потвърждават от всички разпитани по делото свидетели. Тези други сделки обаче не се установи по несъмнен и безспорен начин по настоящото дело да са в пряка и непосредствена причинно- следствена връзка с процесното им правоотношение, и следователно те са извън предмета на облигационния спор по настоящото гражданско дело, който е само относно връщането на парична сума в левове, с която ответницата се е обогатила за сметка на ищеца. Затова допълнително въведените от ответницата спорни техни взаимоотношения и правоотношения се явяват ирелевантни и  неотносими към предмета на спорното право в този исков процес. Установи се, че купувачката- ответница се е ползвала от правата си на собственик достатъчно дълго време, докато отношенията й с ищеца са били близки. Тези нейни права на напълно материализирани, и тя е получила лично парите от продажбата на дяловете си в това ООД. Ипотекирането на имота от 2007г. по никакъв начин не променя облагодетелстването на ответницата, тъй като тя не е заплащала за банковия кредит, а само се е съгласила да обезпечи дълга на работодателя си, тъй като към онзи момент тя е била служителка на „Сити груп-1"- ЕООД. Кредита е получен и обслужван от друго лице и самата ипотека по никакъв начин не е ангажирала ответницата. Същевременно решението за регистрация на фирма и за апортирането на процесния имот в нея, е било изцяло нейно, както и решението й да предложи дяловете си за изкупуване от другите съдружници- включително и ищеца. Тя е получи парите от продажбата на дружествените си дялове/съответстващи на оценката на апортирания от нея недвижим имот в дружеството/, без да оспорва и без да направи каквито и да са писмени възражения.- т.е. тя изцяло е приела всички права без възражение. Последващите й  влошавания на отношения с ищеца и нейното напускане на фирмата не се установи да имат пряко отношение към придобитите от ответницата права с предоставени й от ищеца средства. Относно твърденията на ответницата, че някои от документите не са били подписвани лично от нея- това действително се установи и доказан от графологичната експертиза по делото, но същевременно ответницата е представяла тези документите като подписани от самата нея и се е ползвала по правата, които тези документи са й  материализирали- тоест тя е изразила волята, произтичаща от съдържанието на тази документите.

Предвид по- гореизложените мотиви, получавайки сумата от ищеца, представляваща по- голямата част от достигнатата наддавателна цена, плащайки цялата цена на имота на ЧСИ, и изплащайки следващите дължими месечни вноски в банката- кредитор, ответницата е станала не само “формален собственик” на процесния недвижим имот/както тя твърди в Отговора на ИМ, в пледоариите си и в писмената си защита/, а и се е възприемала като негов “реален собственик”, и е погасявала дължимите суми първоначално по сметка, а по- късно след запора и в брой по техническа сметка на същата банка- кредитор. И към настоящия момент тя е и “формален”, и “реален” юридически собственик на този недвижим имот- Механа, не се е разпоредила с него до налагането на възбраната върху него от настоящия първоинстанционен съд, и не е поискала вдигането на възбраната и разпореждане с него в полза на ищеца и/или на други трети лица.

Следователно тя се е обогатила с получената от ищеца сума в размер на 184 500 лв. по смисъла на чл.59, ал.1 и 2 във вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД и не се доказа да е налице хипотезата на чл.55, ал.2 от ЗЗД, изключваща общата хипотеза на чл.55, ал.1 от ЗЗД. Поради което ищцата- дебиторка следва да върне на ищеца- кредитор това, с което се е обогатила, тъй като го е получила на вече отпаднало основание по смисъла на чл.59, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД.

 

ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ПАРИЧНОТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ :

Тъй като сумата е точно определена и ясна, и след увеличението на иска тя е в пълния претендиран размер, ответницата дължи на ищеца точно сумата 184 500 лв., ведно с всички законни последици от това.

 

ОТНОСНО ЗАПЛАЩАНЕ НА ЗАКОННАТА ЛИХВА :

С оглед разпоредбите на чл.59 във вр. с чл.55 и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, ответницата дължи на ищеца освен главницата от 184 500 лв., също и обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска в съда- на 24.08.2011г., до окончателното изплащане на сумите.

 

ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Съгласно правилата на чл.258- 261 от ГПК, настоящото първоинстанционно съдебно Решение на първоинстанционния ОС- С.З. може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от датата на връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.59 във вр. с чл.55 и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният ОС- С.З.

 

                                        Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ответничката С.А.Й.- ЕГН ********** *** да заплати на ищеца Е.Т.И.- ЕГН ********** *** общо сумата 184 500 лв./сто осемдесет и четири хиляди и петстотин лева/, ведно със законната лихва върху 184 500 лв. от 24.08.2011г. до окончателното изплащане на сумите.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез ОС- С.З. пред ПАС- гр.Пловдив.

 

 

                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :