Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

   187      23.04.2013 година                            град Стара Загора

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 14.01.                                                                                               2013 година

В открито заседание в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

         

СЕКРЕТАР: Х.З.

изслуша докладваното от съдията ХРИСТОВ

гражданско дело 1043 по описа за 2012 година.

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 237 от ЗОВСРБ/отм./ във връзка с чл. 357 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът В.С.Г. твърди в исковата молба, че от 17.05.1993 г. до 10.01.2009 г. е заемал длъжността военен съдия във Военен съд - Пловдив, като същевременно бил офицер на кадрова военна служба - полковник. С решение № 31 от 17.07.2008 г. на ВСС бил повишен в длъжност "Съдия" в АС - Пловдив - наказателна колегия. Правоотношенията му били прекратени с акт за напускане от 10.01.2009 г. на председателя на АС -Пловдив по силата на решение на ВСС. Като последица от това със заповед на Министъра на отбраната от KB 103/23.01.2009 г. бил освободен от служба и зачислен в мобилизационния резерв. Със заповед № 6 от 12.01.2009 г. на Председателя на ПАС встъпил в новата длъжност. Съгласно чл.237 ал. 1, във вр. с чл.238 ал. 3 и чл.234 ЗОСВ /отм./ му било изплатено част от полагащото му се еднократно парично обезщетение, която сума получил на 23.04.2009 г. в размер на 42 295, 20 лв. Счита, че председателят на Военен съд -Пловдив неправилно е изчислил размера на полагащото се обезщетение, като му била заплатена сума по-малка от полагащата се.

Първото възражение е, че размерът на обезщетението е определен в рамките на 15 брутни месечни възнаграждения и при определяне на размера не бил взет предвид целия трудов стаж. Твърди, че от 01.08.1981 г. до встъпването му в длъжност като военен съдия е бил непрекъснато служител на МВР и съгласно параграф 14 от ПЗР на ЗСВ, съгласно която за военните съдии, военните прокурори и военните следователи се прилагат разпоредбите на ЗСОВ, като прослужените години в МВР се смятат за кадрова военна служба. Следвало работодателят да определи, че целия трудов стаж от 28 години, че се смята за кадрова военна служба и съгласно чл.237 ал.1 ЗОСВ /отм./ обезщетението следвало да се формира в рамките на 20 брутни месечни възнаграждения.

Второто оплакване е, че неправилно е било определено брутното месечно възнаграждение послужило за база за изчисляване на обезщетенията по чл.238 ал.З ЗОСВ /отм./. Неправилно било прието, че брутното възнаграждение за м. декември 2008 г. е 2 789, 68 лв. Позовава се на удостоверени изх.№ 1985/29.09.2009 г. на Военен съд - Пловдив, от което било видно, че размерът на брутното му възнаграждение през м.декември 2008 г. е 6 501, 34 лв. Позовава се на разпоредбата на чл.230 ал.1 ЗОСВ /отм./, че съгласно тази разпоредба в брутното трудово възнаграждение се включва основното възнаграждение - чл.224 ЗОСВ /отм./ и допълнителните такива - за продължителна работа - чл.225 ЗОСВ /отм./, специфични условия на труд - чл. 226 ЗОСВ /отм./, за заместване и съвместяване на длъжности - чл. 228 ЗОСВ /отм./ и възнаграждението за годишните резултати чл. 227 ЗОСВ /отм./

Счита, че полагащото му се по чл. 237, ал. 1 ЗОСВ еднократно парично обезщетение следва да бъде в размер на 20 брутни работни заплати и база за изчисляване следва да бъде взето предвид брутното възнаграждение м. декември 2008 г., формирано от основно месечно възнаграждение по чл.224 ЗОСВ /отм./ - 1 809 лв.; допълнителни месечни възнаграждения по чл.225 ЗОСВ/отм./ в размер на 940, 68 лв. и по чл.227 ЗОСВ /отм./ целв. награда за цялостен принос и годишни резултати през 2008 г. в размер на 3 618 лв.

В заключение дължимото обезщетение на осн чл.237 ЗОСВ /отм./ следва да е в размер на 20 брутни месечни възнаграждения в размер на 6 367, 68 лв., на обща стойност 127 353, 60 лв., от които е получил 42 295, 20 лв. или исковата претенция е в размер на 85 058, 40 лв.

Моли съда да осъди ответника да заплати сума в размер на 85 058, 40 лв., представляваща разлика между дължимото и изплатеното трудово възнаграждение ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 23.04.2009 г. до датата на подаване на исковата молба 01.08.2011 г. в размер на 20 893, 58 лв. Претендира присъждане на разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът Военен съд - Пловдив, представлявано от неговия административен ръководител, оспорва предявените искове и моли да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни. Излага подробни съображения в писмена защита, като по същество ответникът поддържа първоначалното си становище по исковете и заявява, че не е спорно, че съгласно чл. 237, ал. 1 от ЗОСВ /отм./ ищецът е имал право на еднократно парично възнаграждение в размер на прослужените години, но не повече от 20 г. Посочва се, че от встъпването в длъжност от 17.05.1993 г. до освобождаваното му от длъжност 10.01.2009 г. ищецът има 15 години, 7 м. и 15 дни кадрова военна служба и за тези прослужени години ищецът имал право на еднократно парично възнаграждение в размер на 15 брутни месечни заплати, каквото обезщетени е получил. Посочва се, че няма спор, че съгласно параграф 14 от ПЗР от ЗСВ прослужените години в системата на МВР се смятат за кадрова военна служба и че от приложеното удостоверение от РДВР -Пловдив се установява, че ищецът има 11 г., 8 м. и 15 дни прослужени години в системата на МВР и има общо повече от 20 години кадрова военна служба. Ответникът се позовава на чл. 237, ал. 1 ЗОСВ /отм./, че кадровите военно служещи при освобождаване получават еднократно месечно възнаграждение, колкото прослужени години имат, но не повече от 20 г. Съгласно чл.237 ал.2 от ЗОСВ /отм./ при повторно освобождаване от кадрова военна служба от размера на дължимото обезщетение се приспада полученото по ал. 1.

От представеното удостоверение по настоящото дело адм. д. № 908/2009 г. на АС - Пловдив се установява, че за прослужените години в системата на МВР приравнени към кадрова военна служба е получил 4 брутни месечни възнаграждения.

Ответникът посочва, че не следва да се включва в обезщетението претендираната сума от 3 618 лв., възнаграждение за годишни резултати за

2008 г. Ответникът счита, че това допълнително материално стимулирано не се включва като база за изплащане на обезщетение по чл 237 ЗОСВ /отм./. Ответникът се позовава на чл. 230, ал. 1 ЗОСВ /отм./, че брутното месечно възнаграждение включено основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения. Посочва се, че размерът на обезщетенията съгласно параграф 2 от ПЗР от ЗОСВ /отм./ се изчислява към размера на брутното месечно възнаграждение получено през месеца, предхождащ датата на освобождаване, увреждането или смъртта на военнослужещия.

Позовава се на чл. 17, ал. 2 от НСОРЗ относно съдържанието на брутната заплата като база за определяне на обезщетение по чл. 237 от ЗОСВ /отм./. Посочва се, че това допълнително трудово възнаграждение няма постоянен характер, както се твърди от ищеца.

Моли да се отхвърли изцяло предявения иск.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С Определение № 35/25.04.2013 г. на основание чл.219 ГПК,  като трето лице-помагач на страната на ответника е привлечен Висшия съдебен съвет.

В първото по делото съдебно заседание от страна на третото лице-помагач ВСС, чрез Ана Топалова-процесуален представител е постъпило писмено становище, с което се оспорват предявените искове от страна на В.Г.. Излагат се доводи за неоснователност на ищцовата претенция. Изложено е становище и по същество на спора, в което се твърди, че в брутното трудово възнаграждение на работниците и служителите се включват основното и допълнителните трудови възнаграждения, които са установени в НСОРЗ, колективен трудов договор и/или вътрешни правила за работна заплата, като в брутното трудово възнаграждение влизат само тези допълнителните трудови възнаграждения, които имат постоянен характер. Твърди се, че получаваното допълнително материално стимулиране в съдебната система,не се изплаща постоянно и не е поставено в зависимост от отработеното време,каквото било и процесното ДМС изплатено на ищеца през месец декември 2008 г.

Твърди се, че с оглед непостоянния характер на получаваното ДМС в съдебната система и изчерпателността на трудовото законодателство в тази насока, правните и изводи на ищеца касаещи базата ,която се взима при изчисляването на обезщетението по чл. 237, ал. 1 и чл. 238, ал. З от ЗОВСРБ/отм./ са неоснователни и недоказани.

Твърди се още, че редът за определяне на размера на обезщетението по чл. 237 от ЗОВСРБ осигурява възможност за съобразяване на получената сума с реално прослужените години на кадрова военна служба,но не и за неправомерно облагодетелстване и неоснователно обогатяване, каквото би се явило при изчисляване на размера на дължимото обезщетение, като се включат прослужените години, за които кадровия военнослужещ вече е получел дължимото му обезщетение. Твърди се че в настоящия казус, размерът на дължимото на ищеца обезщетение по чл. 237, ал. 2 от ЗОВСРБ /отм./ е законосъобразно и правилно изчислен.

Предвид на което, моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

 

Настоящия състав на Окръжен съд - гр. Стара Загора, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Не са спорни обстоятелствата, изложени в исковата молба, че ищецът е заемал длъжността военен съдия, че през 2009 г. е встъпил в нова длъжност, като съгласно заповед на Военен съд - Пловдив му е изплатено еднократно парично обезщетение в размер на 42 295, 20 лв., което е получено.

Останалите обстоятелства във връзка с това дали е следвало 15 или 20 брутни месечни възнаграждения да се изплатят като обезщетение на основание чл.237 от ЗОВСРБ/отм./ на ищеца и включва ли се в размера на тези брутни възнаграждения и получено от него ДМС през м. декември 2008 г., са спорни.

По отношение на първия от спорните въпроси в настоящото производство, касаещ брутното трудово възнаграждение на база на което следва да се определи и размерът на претендираното от ищеца обезщетение на основание чл. 237 от ЗОВСРБ /отм./, съдът намира за установено по делото, следното:

По делото са представени и приети многобройни писмени доказателства. Приети са и две заключения изготвени от съдебно -счетоводната експертиза с вещо лице И.П.А., които съдът възприема като безпристрастно изготвени и неоспорени от страните. Установи се безспорно, че брутното трудово възнаграждение получено от В.Г. през месец декември 2008 г. е в общ размер на 6 501, 34 лв.. Установи се също,че през същия месец ищецът е получил и парична награда /ДМС/ в размер на 3 618 лв., която е включена в брутното му трудово възнаграждение.

Спорният въпрос е дали полученото от ищеца през месец декември 2008 г. ДМС, следва да се включи в размера на брутното трудово възнаграждение, при определяне на размера на дължимото му обезщетение по чл. 237 от ЗОВСРБ /отм./ или не следва да се включва.

Ищецът твърди, че това е следвало да се направи, ответникът и третото лице - помагач, че полученото ДМС не се следва да се включва в стойността на дължимото обезщетение.

Настоящия състав преценявайки доказателствата и доводите на страните в тяхната съвкупност, приема за основателни твърденията на ответника и третото лице - помагач в процеса.

Съдът намира, че в дължимото на ищеца обезщетение по чл. 237 от ЗОВСРБ /отм./ не следва да се включва претендираната сума от 3 618 лв., възнаграждение за годишни резултати за 2008 г. Това е така, защото съгласно чл. 230, ал. 1 ЗОСВ /отм./, брутното месечно възнаграждение на кадровите военнослужещи включва основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата за структурата и организация на работната заплата в брутното трудово възнаграждение се включат и допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредба, с друг нормативен акт, с колективен или индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер. Именно последната предпоставка, а именно постоянността на получаваното допълнително трудово възнаграждение в настоящия случай липсва. Непостоянният характер на ДМС получавано в съдебната система е основанието, съдът да възприеме становището, че претендираното от ищеца ДМС не следва да се включва в размера на брутното му трудово възнаграждение при определяне на дължимото му обезщетение по чл. 237 от ЗОВСРБ/отм./. Допълнителното материално стимулиране не попада в нито една от хипотезите на цитираната наредба като част от брутното трудово възнаграждение, този извод следва и от представените по делото Правила за определяне и изплащане на средствата за допълнително материално стимулиране в органите на съдебната власт (утвърдени с решение на ВСС по протокол № 23/04.07.2007 г.) действащи към декември месец 2008 г., които регламентират редът за получаване на този вид допълнително възнаграждение, както и характерът му на непостоянно възнаграждение получавано по този именно ред. В действителност от заключението на съдебно - счетоводната експертиза е видно, че ищецът е получил през 2008 г. допълнително материално стимулиране в общ размер на 7 150 лв., съответно през месеците юни 2008 г. 1 723 лв., октомври 2008 г. 1 809 лв. и декември 2008 г. 3 618 лв., но това е още един факт обосноваващ твърденията за непостоянния характер на ДМС получавано в съдебната система. Липсва законова основа полученото ДМС да бъде включена като част от брутното трудово възнаграждение, това е основното според настоящия състав, за да обоснове извод, че полученото от ищецът ДМС като съдия във военен съд - гр. Пловдив през декември 2008 г., не следва да бъде включвано в размера на дължимото му обезщетение по чл. 237 от ЗОВСРБ/отм./. Ето защо, съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен предявения иск на ищеца.

 

Що се отнася до втория спорен въпрос в настоящото производство, а именно дали претендираното обезщетение е следвало да се изчисли на база 15 или на база 20 брутни трудови възнаграждения, съобразно прослужените от ищецът години съдът намира за установено следното:

Видно от приложеното по адм.д. № 908/2009 г. на Административен съд Пловдив/приложено по настоящото дело/ от 01.08.1981 г. до встъпването му в длъжност през 1993 г. като съдия във Военен съд Пловдив ищецът е бил служител на МВР.

От удостоверение с рег. № Я-5333 от 03.06.2009 г. на ОД на МВР -Пловдив, от което се установява, че през 1993 г. на В.Г. е било изплатено обезщетение в размер на четири броя брутни месечни заплати, полагащо се за единадесет прослужени години в системата на МВР, съгласно ЗМВР/отм./.  В Удостоверение с рег. № Я-5965 от 17.06.2009 г. на ОД на МВР –Пловдив се подробно се излага, че на В.Г. през 1993 г. е изплатено обезщетение на осн. чл. 68 от ЗМВР /отм/. Полученото обезщетение е за 11 години прослужени в системата на МВР и е в размер на 19 377, 92 лв. Обезщетението е формирано по следния начин: 4 броя х 6 516 лв. - брутно месено възнаграждение = 26 064 лв., удържан данък общ доход 6 686, 08 лв. = 19 377, 92 лв., представляващо чиста сума.

От 17.05.1993 г. до 10.01.2009 г. В.Г. е заемал длъжността „военен съдия" във Военен съд Пловдив, като същевременно е бил и офицер на кадрова военна служба с офицерско звание "полковник". С Решение 31/17.07.2008 г. на Висшия съдебен съвет ищецът е избран на длъжност „съдия" в Апелативен съд Пловдив - наказателна колегия. С Акт за напускане на длъжността от 10.01.2009 г. на Председателя на Военен съд - Пловдив, издаден по силата горното Решение на ВСС ищецът е прекратил служебното си правоотношение с ответния съд. Със Заповед на Министъра на отбраната КВ-103/ 23.01.2009г. е освободен и от кадрова военна служба.

Със заповед № АФ - 11/04.02.2009 г. на Председателят на Военен съд Пловдив на основание чл. 237, ал. 1, вр. чл. 238, ал. 3 и чл. 234, ал. 2 от ЗОВСРБ /отм./ е определено на ищецът да се изплати еднократно парично обезщетение в размер на 42 295, 20 лв., която сума последният е получил на 23.04.2009 г.

Видно от същата заповед на Председателя на Военен съд Пловдив определеното за изплащане на ищецът обезщетение е формирано по следния начин:

-петнадесет брутни месечни възнаграждения, умножени по брутното месечно възнаграждение получено през месеца, предхождащ датата на освобождаване от кадрова военна служба- месец декември 2008 г. в размер на 2 779, 68 лв., формирано от основна работна заплата в размер на 1 743 лв.; приложен коефициент 1, 038 за ранг в размер на 66 лв.; допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - 52% в размер на 940, 68 лв. и порцион в размер на 30 лв. Отделно от това в Заповедта е посочено, че му се дължи на основание чл. 237, ал. 3 от ЗОВС /отм./ еднократно безвъзмездно допълнително вещево имущество в размер на 600 лв.

При така установената по делото фактическа обстановка не се спори, че ищецът има повече от 28 години трудов стаж като кадрови военнослужещ.

Съгласно чл. 237, ал. 1 ЗОВС / отм./ обезщетението следва да е в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има напускащия кадрови военнослужещ, но не повече от 20. В настоящия случай, не се спори, че ищецът има 28 години кадрова военна служба, тъй като по силата на разпоредбата на § 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт - за военните съдии, военните прокурори и военните следователи се прилагат разпоредбите на ЗОВС на РБ, като прослужените години в системата на МВР се смятат за кадрова военна служба.

Съгласно чл. 237, ал. 2 от ЗОВСРБ/отм./ при повторно освобождаване от кадрова военна служба от размера на дължимото обезщетение се приспада полученото по ал. 1..."

Съдът счита, че при повторно освобождаване от КВС се приспада съответният брой изплатени като обезщетение по предишното приключило правоотношение брутни заплати, а не сумите по тези заплати, тъй като с получаването им правото да се претендира обезщетение за тях е вече погасено и тъй като в закона не е предвидено преизчисляване на обезщетението на базата на размера на възнаграждението преди последващото освобождаване. Противното би довело до индексиране на вече изплатено обезщетение посредством преизчисляването му на друга база, което няма опора в действащия нормативен ред /в този смисъл постановените по реда на чл. 290 ГПК Р 814- 2009- ІІІ г.о. на ВКС, Р 406- 2010- ІV г.о. на ВКС/.

Обезщетението по чл. 237, ал. 1 от ЗОВСРБ /отм./ е еднократно и се определя според броя прослужени години в системата на съдебната власт /респ. в системата на МВР/ и се съизмерва със съответстващия им брой брутни възнаграждения. Така се формира и разликата за доплащане при повторно освобождаване чл. 237, ал. 2 от ЗОВСРБ /отм./ - при отчитане еднократността на обезщетението, тя се дължи за допълнително прослужените след първото освобождаване години, но общо не повече от 20. В настоящия случай при първото освобождаване от длъжност през 1993 г. ищецът е получил еднократно обезщетение от 4 брутни заплати, в размер на 19 377, 92 лв., а при повторното освобождаване му е изплатено обезщетение от 15 брутни заплати в размер на 41 697, 90  лв. Така при повторно освобождаване от длъжност, на ищеца се дължи обезщетение в размер на остатъка до 20 брутни заплати, ако има право на това. Следователно в настоящия случай, ответникът е следвало да изплати еднократно парично обезщетение на В.С.Г. в размер на 16 брутни заплати като това обезщетение се формира съобразно последното получено от ищеца месечно брутно трудово възнаграждение. Поради това на ищеца следва да се присъди още едно брутно трудово възнаграждение в размер на 2 779, 68 лв.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че Военен съд – Пловдив следва да заплати на В.С.Г. сума в размер на 2 779, 68 лв., представляваща разликата между дължимото и изплатеното еднократно парично обезщетение на основание чл. 237, ал.1 от ЗОВС /отм./ ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2011 г. до окончателното изплащане като отхвърля предявения иск над сумата от 2 779, 68 лв. до претендирания размер от 85 058, 40 лв. като неоснователен и недоказан.

 

На ищеца следва да бъде присъдена и лихва за забава върху сумата от 2 779, 86 лв., която за периода от 23.04.2009 г. до 01.08.2011 г. е в размер 682, 82 лв. като отхвърля предявения иск над сумата от 682, 82 лв. до претендирания размер от 20 893, 58 лв. като неоснователен и недоказан.

 

На ответника Военен съд Пловдив не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като по делото ответникът не е бил представляван от юрисконсулт.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски. Поради това на ВСС не следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК такси и разноски по производството на делата не се внасят от ищците - работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Поради това ищецът не дължи държавна такса и същата следва да бъде внесена от ответника съразмерно уважената част от иска, която е в размер на 138, 50 лв.

Ответникът Военен съд Пловдив следва да заплати на В.С.Г. сума в размер на 78, 43 лв., представляваща направените разноски съразмерно уважената част от иска.

 

          Ищецът  В.С.Г. следва да заплати на Военен съд Пловдив  сума в размер на 96, 73 лв., представляваща направените разноски съразмерно отхвърлената част от иска.

 

 

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

 

          ОСЪЖДА Военен съд Пловдив с адрес гр. Пловидв, ул. “Д - р Г. М. Димитров” № 28 да заплати на В.С.Г. ЕГН ********** с адрес:*** сума в размер на 2 779, 68 лв., представляваща разликата между дължимото и изплатеното еднократно парично обезщетение на основание чл. 237, ал.1 от ЗОВС /отм./ ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2011 г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 2 779, 68 лв. до претендирания размер от 85 058, 40 лв. като неоснователен и недоказан.

 

          ОСЪЖДА Военен съд Пловдив с адрес гр. Пловидв, ул. “Д - р Г. М. Димитров” № 28 да заплати на В.С.Г. ЕГН ********** с адрес:*** сума в размер на 682, 82 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 2 779, 68 лв. за периода от 23.04.2009 г. до 01.08.2011 г. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 682, 82 лв. до претендирания размер от 20 893, 58 лв. като неоснователен и недоказан.

 

          ОСЪЖДА Военен съд Пловдив с адрес гр. Пловидв, ул. “Д - р Г. М. Димитров” № 28 да заплати по сметка на Окръжен съд – Стара Загора държавна такса в размер на 138, 50 лв.

 

          ОСЪЖДА Военен съд Пловдив с адрес гр. Пловидв, ул. “Д - р Г. М. Димитров” № 28 да заплати на В.С.Г. ЕГН ********** с адрес:*** сума в размер на 78, 43 лв., представляваща направените разноски съразмерно уважената част от иска.

 

          ОСЪЖДА В.С.Г. ЕГН ********** с адрес:*** да заплати на Военен съд Пловдив с адрес гр. Пловидв, ул. “Д - р Г. М. Димитров” № 28 сума в размер на 96, 73 лв., представляваща направените разноски съразмерно отхвърлената част от иска.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач Висш съдебен съвет с адрес : гр. София, ул. “Екзарх Йосиф” № 12 на страната на ответника Военен съд Пловдив с адрес гр. Пловидв, ул. “Д - р Г. М. Димитров” № 28.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: