Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 190                             25.04.2013 г.                 град  С.З.

 

                                       В   И М Е Т О  Н А   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

На двадесет и пети април 2013 г.

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.,

Прокурор Маргарита Д.

като разгледа докладваното от съдията-докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 1077 по описа за 2012 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

    Производството е на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

 

Постъпила е Искова молба/л.2- 7 от делото/ от ищеца К.Д.Д. ***, който твърди, че на 03.11.2009г. на основание Постановление за отделяне на материали от ПП № 1904/09 г. е образувана Преписка №1 928 по описа на ВОП – Пловдив. С последващо Постановление за привличане на обвиняем от 18.01.2011г. военен следовател при ВОП- гр. Пловдив му е повдигнал на кап.Д.- ЕГН ********** от под.38640- К., обвинение по образуваното във ВОП-Пловдив досъдебно производство № 181- Сл/2010 г., по описа на ВОП - гр.Пловдив, за това, че за периода от месец ноември 2006 г. до месец октомври 2009г., при условията на продължавана престъпна дейност, на 34 -тридесет и четири пъти в под.38640- К. с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у съответните длъжностни лица, че пътува с обществен междуселищен автобусен транспорт за периода от м.ноември 2006г. до м.октомври 2009г. от гр.С.З. до гр.К. и обратно, като представил в поделението общо 1019 бр. нередовни билети за автобусен превозни, и с това причинил на МО и на под.38640 - К. имотна вреда в размер на 3 093,75 (три хиляди деветдесет и три лева деветдесет и три лева и седемдесет и пет ст./, описано по месеци. По- късно с Постановление за привличане на обвиняем от 28.03.2011г. военен следовател при ВОП- гр. Пловдив му е повдигнал ново обвинение за това, че за периода от месец ноември 2006г. до месец октомври 2009г., при условията на продължавана престъпна дейност, на 34 пъти в под.38640- К., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение в Командира на под.38640- К. подп.Л.М. или на неговите заместници майор Д.М., майор Н.К., майор Н.Д. и майор И.И.,чрез посредничеството на командира на 2-ра САБТр на под.38640- К.- ст.лейт. В.Г., началниците на Отделение „Тактическо" ст.лейт. Я.П., кап.М.Б. и кап.П.П.. или Началника на щаба м-р И.И. и на Заместник Началниците на щаба на поделението кап.В.В. и майор Н.Д., чрез посредничеството на началниците на отделение „Личен състав" на под.38640- К. кап.Д.Р. и кап.М.Г. или на техния старши помощник кап.Н.К. и чрез посредничеството на началник отделение „Финанси" на под.22180- К. кап.П.П. или неговите заместници цив.сл.И.Г. или мл.серж.Н.Х., че пътува с обществен междуселищен автобусен транспорт за периода от м.ноември 2006г. до м.октомври 2009г. от гр.С.З. до гр.К. и обратно, като представил в поделението общо 1019 бр. нередовни билети за автобусен превоз и с това причинил на МО и на под.38640 - К. имотна вреда в размер на 3 093,75 лв., описана по месеци. Счита, че въпреки, че от Протокол за разпит на свидетел, проведен на 12.08.2010 г. в гр.С.З., на подп.Л.М.М.- ЕГН **********- командир на под.38640 -К., който бил въведен в заблуждение, че кап.Д. не пътувал с обществен транспорт, а с личен превоз е установено, че в инкриминирания период обвиняемият/ищеца/ е пътувал в една маршрутка с командира си, когото „ВЪВЕЖДАЛ В ЗАБЛУЖДЕНИЕ", както и на другите „въведени в заблуждение" лица и „посредници". Кап.Д.Д. е призоваван за процесуални действия по повдигнатото обвинение в досъдебното производство на 26.08.2010г. като свидетел, на 18.10.2010г. в гр.Х. като обвиняем, на 18.01.2010г. в гр.Х. като обвиняем, на 24.02.2011г. в гр.Х. като обвиняем, на 07.03.2011г. в гр.Х. като обвиняем, на 28.03.2011г. като обвиняем, на 18.04.2011г. в гр.Х. като обвиняем, както и още на 4 пъти при провеждане на процесуални действия в гр.К. в под.38640 и във ВСО- гр.Х., основно при разпити на свидетели. Заявява, че ЕИСПП № ГУА 21000154ГНБ Военно- окръжна прокуратура- гр.Пловдив е внесла във Военен съд - Пловдив Обвинителен акт по досъд. произв.№181 -Сл/10г.(№1928/09г.), служил е в различни поделения, а от края на 2006г. в под.38640- К.. На последно заеманата длъжност Пом.началник на Отделение „Тактическо" бил назначен със Заповед № 442/ 30.06.2010г. на Началника на „Сухопътните войски". Имал езикова подготовка по „СТАНАГ-6001 английски език 2-2-2-2” от 15.01.2010г. Общата му оценка за професионално съответствие с изискванията на заеманата длъжност през 2007г. била 4.65 (първа група). Нямал участие в мисии в чужбина. Ищецът- капитан Д. притежавал отлични организационни качества при изпълнение на функционалните си задължения, умеел да работи в екип и постигал отлични резултати в работата си, познавал задълженията си в пълен обем, които успешно прилагал в ежедневната си дейност, изпълнявал заповедите и разпорежданията, притежавал добра дисциплина, не е влизал в пререкания с по- висшестоящите от него, имал добра професионална подготовка, бил комуникативен е умеел да поема разумен риск, можело да му се разчита в сложни ситуации. По време на службата си бил поощряван на 13 пъти с „Благодарност" и на два пъти с предметни награди. Наказван 1 път със „Забележка". Не е осъждан. Обвинен е за това, че за периода от месец ноември 2006г. до месец октомври 2009г. при условията на продължавана престъпна" дейност на 34 пъти в под.38640- К., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение в Командир под.38640- К. подп. Л.М. и на неговите заместници майор Н.К., майор Н.Д., майор И.И., чрез посредничеството на командира на 2-ра САБТр на под.38640- К. В.Г., Началниците на" отделение Тактическо" ст.лейт. Я.П., кап.М.Б., кап.П.П.. или Началника на щаба м-р И.И. и на Заместник Началниците на щаба на поделението кап.В.В. и майор Н.Д., чрез посредничеството на началниците на отделение „Личен състав" на под.38640- К. кап.Д.Р. и кап.М.Г. или на техния старши помощник кап.Н.К. и чрез посредничеството на началник отделение „Финанси" на под.22180- К. кап.П.П. или неговите заместници цив.сл.И.Г. или мл.серж.Н.Х., че пътува с обществен междуселищен автобусен транспорт за периода от м.ноември 2006г. до м.октомври 2009г. от гр.С.З. до гр.К. и обратно, като представил в поделението общо 1019 бр. нередовни билети за автобусен превоз и с това причинил на МО и на под.38640 - К. имотна вреда в размер на 3 093,75 лв., което представлявало престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. По внесения Обвинителен акт Военен съд - Пловдив е образувал и насрочил в четири съдебни заседания НОХД № 141/2011г. по описа на Пловдивският военен съд/ПВС/, приключило на 28.07.2011г. с Присъда № 95, с която признава подсъдимия К.Д.Д. за НЕВИНЕН в повдигнатото и посочено по-горе обвинение. На 29.07.2011 год. Военно- окръжна прокуратура- Пловдив е подала до Военно- апелативен съд- гр.София ПРОТЕСТ против тази оправдателна Присъда, като е било образува ВНОХД № 56/2011г. по описа ВАС- София, по което с Решение № 54/12.10.2011г. потвърждава оправдателната присъда на ВОС-Пловдив. След това на 26.10.201 г. Военно- апелативна прокуратура/ВАП/- София е подала до
ВКС- София протест, и с касационно РЕШЕНИЕ № 641/29.02.2012г. по н.д.№ 2869/2011г. ВКС- София, Трето НО оставя в сила Решението на ВАС- София.

Счита, че разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер. Отговорността на държавата е обективна и не се предполага вина от действията на съответния орган за понесените от ищеца щети. Достатъчно е, че ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление и да бъде оправдан. Отговорност се носи за всички неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностни лица. С посочените по-горе актове на съдилищата безспорно се доказва, че действията на Военна прокуратура са били неоснователни. Предвид на това следва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на Република България, в чийто правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение. Материалната претенция за обезщетение се определя от отговорността на държавата за незаконна дейност на нейните правозащитни органи, като в случая държавата отговаря независимо от наличието на вина на правозащитните си органи. В следствие от незаконното обвинение съществено бил уронен авторитета на ищеца- кап.К.Д.Д. пред колегите му във военно формирование/в.ф./ 38640- К., както и в съседното в.ф.22180- К., пред обществеността на града, в който живее, поради това , че негативните факти около личния живот и службата са станали достояние на широката общественост и са били обсъждани от множество военнослужащи, включително и командирите и висшите началници, приятели и познати. Следвало да се има предвид обстоятелството, че по делото са разпитвани на ДП над 40 негови колеги и командири, шофьори, собственици на превозни фирми по такъв начин, че обстоятелствата по ДП да им станат известни и те от своя страна да ги коментират с неограничен брой други лица. Твърди, че е пострадало доброто му име на български гражданин и честта на български офицер, социалните му контакти в периода на разследване и обвинение са били силно ограничени, поради спецификата на производството, дълго време кап.К.Д. не е могъл да изпълнява работата си с онзи патос и заряд, известен на командирите му и отразен във всички служебни и характеристични документи отразяващи личността и професионалните му качества. Основна негова грижа в този продължителен период била да докаже невинността си и защити името си, като той останал в изолация и контактувал единствено с роднини и с много малко от бившите си приятели, променил се е хода на ежедневието му, плановете за бъдещето и професията, настъпило е отражение в обкръжението му. Счита, че воденото производство му попречило на израстване в кариерата и запазване на заеманата длъжност „Старши-помощник началник" в отд."Тактическо” на в.ф.38640- К., като е назначен на длъжност „Помощник началник" на същото, въпреки безупречните служебни атестации и повишена професионална подготовка. Твърди, че непрекъснатия интерес към неговото дело, упреци за завишена подозрителност към другите военнослужещи следствие от разследване за деяния , които не са извършвани, ограниченията в социалните контакти са подтикнали ищеца да поиска преместване на друга служба, независимо от допълнителния дискомфорт на новата среда, в която ще попадне. Така със Заповед № 52-954/21.11.2011г.на командира на в.ф.24150, считано от 01.12.2011г., той е преместен на служба във в.ф.48430- С.З.. Заявява, че в момента, макар и стабилизиран, има по-ниско самочувствие, станал е раздразнителен и се е затворил в себе си. Физически се променил много- отслабнал е над 10 кг. Поради спецификата на личността и ценностната му система тежко са преживени уронването на доброто му име в обществото, отдръпването на приятелския кръг и изразените съмнения в неговата невинност, поради продължилия толкова дълъг процес, невъзможността да упражнява пълноценно професията си и воинския дълг. В резултат на силните емоционални изживявания са били налице кататимни мисли свързани с несправедливостта и обидата, съдействали за провеждане на целенасочени действия за отстояване интересите на личността. Затова следва да се отчете факта, че живота на един млад и интелигентен мъж с престижна и доходна професия и добро семейство е сринат и се е наложило да предприеме действия свързани с промяна на работното му място и адаптивация в нов колектив и военна структура. Счита, че самият факт, че срещу едно лице е образувано наказателно производство, сам по себе си сериозно смущава правната сфера на това лице, рефлектира съществено върху неговите основни права и законни интереси- предявено му е обвинение, срещу което следва да се защитава, призовано е да участва в досъдебното и съдебното производство при извършване на процесуално следствени действия. Всичко това засяга неприкосновеността на личността и защитените от обществото ценности като чест, достойнство, добро име. Твърди, че по отношение на него е повдигнато обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за което НК предвижда наказание лишаване до 6 години или глоба- т.е. обвинението е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, макар от момента на повдигане на обвинението до внасяне на обвинителния акт в съда да са изтекли 5 месеца, реално разследването срещу кап.Д. е траяло в период от близо 2 години/с начало 03.11.2009г./, с висок интензитет на процесуалните действия и действията по проверката. Следва да се отчете и три- инстанционното съдебно производство, в което ВКС е признал изцяло неоснователност дори на правната конструкция и нелогичния извод, че в заблуждение са въведени свидетели заявяващи още преди обвинението, че релевантните обстоятелства от обективна страна са различни,като това съдебно производство е продължило 8 месеца. Позицията на ищеца К.Д., поддържана в хода на наказателното производство е последователно отстояване на становището си за невиновност по така предявеното и обвинение- оказвал е активно съдействие при разследването, давал е обяснения в качеството на обвиняем и в качеството на подсъдим пред всички инстанции, като през цялото време е поддържал становище, че е невиновен по така предявеното и обвинение. Поради това намирам, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 12 000 лв.

По време на наказателния процес К.Д.Д. е бил кадрови военнослужещ по смисъла на ЗОВСРБ, и видно от атестационните документи на военнослужещия същият съответства на първа група професионално съответствие, даващо основание да кандидатства безпроблемно за обучения, заемане на длъжности и участие в международни мисии, притежава второ ниво владеене на английски език и компютърна грамотност, той е с над 15 г. стаж в БА, и с експертно решение № 1372/26.06.2007г. ищецът е определен и като физически годен за участие в мисии. През периода, в който срещу Д. е извършвана проверка с оглед данни за престъпление, както и в периода, в който той е бил незаконно обвинен до датата на неговото оправдаване, той е бил лишен от възможността за участие в международни мисии, респ. според квалификацията му - в Операция на Международните сили за поддържане на сигурност в А., в тази връзка е бил лишен от възможността да получава възнаграждение, определено в ЗОВСРБ и определените в ПМС № 260/07.11.2003 г. във връзка с чуждестранно обучение в САЩ и участие в операцията на международните сили за поддържане на сигурността в А., и въпреки нуждата от набор на личен състав за мисия, която се провежда на всеки 6 месеца без ограничение на броя на участия на военнослужещ в мисии, и вследствие на отказа да се приемат документите за мисия ищецът е претърпял имуществени вреди във формата на пропуснати ползи, като в периода, в който е бил разследван по преписката на ВОП-Пловдив и в последствие в периода, в който му е повдигнато обвинение, не е полагал специализиран труд и съответно не е бил във възможност да участва в мисии и да получавала възнаграждение в размер на 30 363 лв. Твърди, че единствената каузална причина за нереализирането на тези доходи е воденото разследване и незаконното повдигане на обвинение против него, като общо размера на пропуснатата полза, ако е бил допуснат до една мисия в периода на незаконно обвинение е в размер на 30 363 лв.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което при условията на обективно кумулативно съединяване на предявените искове да осъди ПРБ- София да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за периода от 18.01.2011 г. до 29.02.2012 г., за претърпени от нея унижения, притеснения и уронване на престижа и доброто му име в обществото и изразяващи се в претърпени болки и страдания от стрес, накърняване на честта и достойнството, авторитета и доброто име, нарушаване на спокойствието вследствие на повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда, в размер на 12 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.02.2012г. до окончателното й изплащане, както и за имуществени вреди за същия период от 18.01.2011 г. до 29.02.2012г., претърпени вследствие на повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, пропуснати ползи от неполучени общо 30 363 лв., и парично обезщетение за претърпени  имуществени вреди за периода от 18.01.2011г. до 29.02.2012г., претърпени вследствие на повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда, в размер на 518 лв. за платеното от него адвокатско възнаграждение и направените транспортни разноски, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.02.2012г. до окончателното й изплащане, както и разноските по настоящото гр.дело в размер на 1 200 лв. за платеното адвокатско възнаграждение, както и направените допълнителни разноски по делото.

            Пледира, че исковете са изцяло основателни и доказани,  и моли същите да бъде уважен изцяло, ведно със законните последици от него.

            Ищецът не е представил Писмена защита въпреки дадената му за това изрична възможност от съда.

 

            Ответникът Прокуратура на Република България/ПРБ/ - гр. София депозирала писмен Отговор/л.65 от делото/ по реда на чл. 131 от ГПК, в който излага доводи за неоснователност на така предявения иск. Заявява, че исковите претенции са недоказани по основание и размер. Тежестта на доказване лежи върху ищеца и той следва да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните морални вреди и незаконното обвинение. Счита, че в случая не са ангажирани доказателства Прокуратурата да е разпространявала информация за обвинението срещу подсъдимия- ищеца Д., нито за преустановен кариерен растеж на ищеца и то като резултат единствено от незаконно обвинение, и е неоснователно посочен периода на увреждането с начало 03.11.2009г. Незаконното обвинение е необходим елемент от фактическия състав на отговорност по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, затова увреждането започва с повдигането на обвинението и всички вреди, които са търпени през този момент са несъставомерни и не подлежат на възстановяване по реда на ЗОДОВ. В конкретния казус началният момент на увреждането е според тях от 18.11.2011г., като в тази връзка възразява срещу претенции за вреди, изразили се в дисстрес и психични проблеми. Видно от приложената към исковата молба етапна епикриза тези проблеми за ищеца датират още от 2010г., преди привличането на ищеца Д. като обвиняем. Същото се отнася и до претендираните вреди за отказ от участие в мисии, тъй като опитите му в тази посока са от 2007г. Не са ангажирани и доказателства ищецът да е кандидатствал за участие в мисия или за обучение след 18.01.2011г. и да му е отказано единствено поради причина наличното обвинение спрямо него. Търси се обезщетение за пропуснати ползи, които подлежат на възстановяване само, ако се касае за бъдещо сигурно събитие, а в настоящия случай няма доказателства, че ако не беше обвинението, ищецът непременно е щял да бъде допуснат до обучение или участие в мисия, и да увеличи патримониума си с претендираните от него парични суми. Заявява, че Прокуратурата ще се ползва от доказателствата по НОХД № 141/2011г. по описа на ПВС. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществените вреди по размер като завишен и неотговарящ на твърдените вреди, на икономическия стандарт в РБ и на съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ, особено след като се отчете разумната продължителност на обвинението и липсата на налагани мерки за процесуална принуда.

По делото не се е явил процесуален представител на ПРБ- София, не е взел становище по делото и не е пледирал по съществото на делото.

Ответникът не е представил по делото писмена Защита въпреки дадената му за това изрична възможност.

 

            Контролиращата страна Окръжна Прокуратура - С.З. не е депозирала отделен Отговора на исковата  молба по реда на чл.131- 133 от ГПК извън Отговора на ответника ПРБ- София.

Представителят й пледира в последното открито съдебно заседание по делото, че поддържа изцяло дадения писмен отговор, като счита иска за неоснователен. Относно исканите имуществените вреди за пропуснати ползи, полагащи се при участието на една мисия счита, че това искане е напълно неоснователно, тъй като са бъдещи и несигурни събития. От справката е видно, че в периода, когато ищеца е бил привлечен в качеството на обвиняем до 01.12.2011г. не е подавал рапорт за участие в мисии, след това се е преместил в друго военно формирование в друг град. От справката е видно, че в този период е подал рапорт и е допуснат до тази мисия, поради което счита, че привличането му в качеството на обвиняем не му е попречило за участието му в мисии. Относно процедурата по заповедта за обучение в САЩ и участието му в конкурса- няма доказателства същият да е участвал в него. Там има и други обстоятелства, които се изследват за участие по това обучение, което е описано в заповедта на МО на РБ. Относно исканите имуществени вреди в размер на 12 000 лв. счита, че са необосновано завишени, тъй като има мед. документация, че ищеца е имал психологични проблеми, но те датират още преди да е привлечен в качеството на обвиняем по съответното нак.дело. Единствено не възразява за неимуществени вреди, защото практиката приема, че трябва да бъдат заплатени. А претендираното адв. възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК моли да бъде намалено съразмерно.

            ОП- С.З. не е представила писмена Защита въпреки дадената й за това изрична възможност от съда.

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника искове са процесуално допустими, своевременно предявени, родово и местно подсъдни като първа инстанция  на настоящия първоинстанционен ОС – С.З.. Поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора между страните по делото.

 

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВЕТЕ :

 

ОТНОСНО ГЛАВНИЦИТЕ :

Видно от събраните по делото писмени доказателства- Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 12.01.2010г.,  Постановление от 22.07.2010г., Присъда № 95 по НОХД № 141/2011г. на ВОС- Пловдив, Решение № 54/12.10.2011г. по ВНОХД № 56/2011г. по описа на ВОС- София, Решение № 641/29.02.2012г. по н.д.№ 2869/2011 г. на ВКС- Трето НО, Заповед на Началника на Сухопътни войски № 832/07.12.2010г., Заповед на МО № ОХ - 801/20.10.2010г. , Етапна епикриза от 19.04.2012 г. на д-р Д.К., Атестационен лист, Мнение на командира, Обща оценка за професионално съответствие, Кадрова справка за длъжности и допуски, Удостоверение за владеене на чужд език № 0014021/15.01.2010г., Удостоверение № 396/03г. за компютърна грамотност, експертно решение № 1372 на комисия за физическа годност за участие в мисии Договори за правна помощ, представени по НОХД №№ 22461/16.10.2010г. и 35406/07.11.2011г. Фискален бон № 02290461/09.10.2011г. за закупен билет за превоз - транспорт по ВНОХД № 56/2011г., Пълномощно за процесуално представителство, ведно с договор за правна защита  и съдействие, и 2 бр. официални Справки от 2 бр. в.ф., където ищецът е служил- рег.№ З-НК-2261/11.12.2012г./л.103 от делото/ и рег.№ 3- 701/11.03.2013г./л.134 от делото/, обвиняемият/ищеца/ капитан К.Д.Д. от под.38640- гр.К. е на служба в БА от 2001г., когато е завършил ВВУАПВО"П.Волов"- гр.Шумен, специалност „Ракетни войски и артилерия", служил е в различни поделения, а от края на 2006г. в под.38640- гр.К.. На последно заеманата длъжност Пом.- началник на Отделение „Тактическо" бил назначен със Заповед № 442/ 30.06.2010г. на Началника на „Сухопътните войски". Имал езикова подготовка по „СТАНАГ-6001 английски език 2-2-2-2” от 15.01.2010г., общата му оценка за професионално съответствие с изискванията на заеманата длъжност през 2007г. била 4.65 (първа група), нямал участие в мисии в чужбина, притежавал отлични организационни качества при изпълнение на функционалните си задължения, умеел да работи в екип и постигал отлични резултати в работата си, познавал задълженията си в пълен обем, които успешно прилагал в ежедневната си дейност, изпълнявал заповедите и разпорежданията, притежавал добра дисциплина, не е влизал в пререкания с по- висшестоящите от него, имал добра професионална подготовка, бил комуникативен е умеел да поема разумен риск, можело да му се разчита в сложни ситуации. По време на службата си бил поощряван на 13 пъти с „Благодарност" и на два пъти с предметни награди, наказван е бил 1 път със „Забележка", не е осъждан и до настоящия момент. Следствие от незаконното обвинение съществено бил уронен авторитета на ищеца- кап.К.Д.Д. пред колегите му във военно формирование/в.ф./ 38640- гр.К., както и в съседното в.ф.22180-  гр.К., пред обществеността на града, в който живее/гр.С.З./, поради това, че негативните факти около личния живот и службата са станали достояние на широката общественост и са били обсъждани от множество военнослужещи, включително и командирите и висшите началници, приятели и познати, както и от по- низшестоящите и подчинените му.

С оглед изискването „да не се определят военнослужещи, срещу които има образувано досъдебно производство по смисъла на НПК и срещу които има подаден заявителски материал и проверката все още не е приключила" от отделение „Личен състав" на военното формирование са отказвали всеки път, когато кап.Д. е желаел да участва в мисия, като въобще не са входирали заявленията му. В този смисъл ищецът кап.К.Д. е бил лишен от възможността да участвува през периода на воденото нак.производство в две мисии и две обучения за мисии с начални дати съгласно съответните заповеди. Впоследствие, тъй като ищецът капитан К.Д. е отговарял напълно на всички изисквания с изключение на това, че срещу кандидатите не трябва да има образувано досъдебно производство по смисъла па НПК. Тъй като е било известно, че срещу капитан К.Д. има образувано и неприключило досъдебно производство, му е било обяснено, че ако подаде рапорт за участие в мисията, резолюцията на командира на поделение 38640- гр.К. ще бъде отрицателна- именно поради образуваното срещу него досъдебно производство, поради което няма смисъл да подава рапорт. След дълго колебание, след гореописаното разясняване на изискванията за участие в мисията, капитан Д. не е подал рапорт, въпреки желанието си да участва в състава на Десета рота за охрана на летище „Кандахар", поради образуваното срещу него досъдебно производство, поради което не може да бъде изпратен писмен отказ на командира на поделение 38640- гр.К..

            И съответно по- късно, че ищецът К.Д.Д. за периода от 01.12.2011г. до 29.02.2012г. е кандидатствал за участие във военна мисия извън Република България, същия е бил одобрен от комисията и е взел лично участие във военна мисия в състава на Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF) в А.- град К. за периода от 09.07.2012г. до 31.01.2013г. включително, част от който период съвпада и с част от настоящото първоинстанционно съдебно гражданско дело.

 

Видно от събраните по делото общо 5 бр. гласни доказателства- свидетелски показания, се установи следното :

Свидетелката Н.Г.Д./съпруга на ищеца/ заявява, че са сключили брак на 16.12.2000г., като тя го познава от 1994г. След тези наказателни преследвания се е накърнило достойнството му като гражданин и офицер, станал е агресивен, депресиран, несигурен. В къщи обстановката се изнервила- мълчал, отдръпнал се от приятелите си. Дори се е изказвал, че семейството им е застрашено. Поуспокоили са се нещата след като  получил заповед за мисия. Преместил се е през м. декември 2011г. на друга работа заради това, че не се е чувствал достоен, чувствал се е несигурен. Посещавал е психолога д- р Д.К. почти всеки месец и тя му е назначила фито и психотерапия, от 2011г. до миналия месец/м. септември 2012г./. Станал агресивен към всички, а преди винаги е бил център на компанията, след всичко това се е отдръпнал, станал е мнителен и несигурен към себе си. Ищецът заминал на мисия през м. юни 2012г., и на 05.02. 2013г. трябвало да се върне от А. – К. в България.

 

Свидетеля Н.П.К./негов колега/ заявява, че заедно са работили от 2006г. до 2011г., когато ищецът се преместил от гр.К. в гр.С.З.. Запознали са се, когато ищецът е дошъл на служба- тогава е бил много добър човек, общителен, весел, успявал да организира хората, да ги развесели, бил е лъчезарен. Настъпила голяма промяна у него- станал затворен, започнал да страни от колегите си, когато са излизали на кафе е започнал да се отдръпва от компанията, казвал: “Не ми се излиза, не ми се говори”. Станал замислен, с блуждаещ поглед.  Свидетелят е разбрал за тези дела от колегите си, тъй като тогава са разпитвали 40- 50 души свидетели, и всички военнослужещи от гарнизон- К. са знаели за това разследване. В момента той работел като началник на  “Личен състав”, за периода 2006- 2009г. като ст.помощник “Личен състав” в батальона. През тях минавали всички документи, те  изготвяли документите за участие в мисията- идвала организационната заповед и при спазване на условията за участие в мисиите те подавали документите.  Пускал се рапорт, придружен с кадрова справка, документ за владеене на английски език, изискванията са били за физически годен, здрав психически военнослужещ. Всяка година се правели медицински прегледи- до 2007г. в Пловдив пълни медицински прегледи, а след 2007г. имало диспансеризиране. Тези документи минавали през медицинската служба и те са имали пряко наблюдение дали кандидатите отговарят на изискванията за физически здрав и психически годен. Ищецът е отговарял на всички изисквания, като Д. се кандидатирал за всяка мисия, и това, че се е водело наказателно дело против него е било единствената причина, поради която не са му пускали документите. В този момент срещу много хора се водели такива наказателни производства, следели са делата с военна прокуратура, проверки са се водели и от военна полиция. Много трудно са се намирали хора, които да комплектоват съответната рота, като на 6 месеца са били мисиите в А..

 

Свидетеля Н.Щ.Щ./колега на ищеца/ дава показания, че от 1996г. от военното училище се познава с ищеца. По време на службата са били заедно в гр.Я. за 8- 9 месеца,  а от 2006г. в гарнизон- К.. Всички тези събития с разследването и съденето му повлияли на ищеца- започнал да става раздразнителен, с нарушена концентрация. Той казвал, че от изхода на неговото делото зависи съдбата на  много хора, не само неговата съдба, и като приключило нак.дело против него, веднага заминал на мисия в А..

 

Свидетелят Л.М.М./бивш началник на ищеца/ заявява, че от м. юни 2006г. 01.07.2010г. е бил командир на под.38 640- гр. К., и ищеца познава от 2006 г., когато е бил назначен на служба в това поделение- тогава същият проявявал изключително старание при работата с материите, изучавал английски език, запознат е бил с процедурите на членките на НАТО, с което демонстрирал желание за участие зад граница в мисии на международните сили. През този период от време не е имал проблеми с правоохранителните органи, полиция или др. органи на реда, и не е имал конфликт и проблеми с колегите, като се е ползвал с авторитет. През него е минавала цялата документация и преписка. През 2009г. започнала прокурорска проверки във връзка с извършените пътувания и изплатените суми и след 2- месечен преглед на документацията военната прокуратура изпратила лично до него отказ да образува нак. производство против ищеца, но няколко месеца по- късно е започнала втора фаза и било образувано ДП. През този период у ищеца започнала да се усеща една затормозеност, допускал грешки в работата си, което е било  породено от образуваното ДП, и от друга страна- от това, че колегите и по-младшите по звание започнали да го коментират “престъпника идва”, “какво е направил, че ще го съдят”. Забелязвало се е външно като отчужденост от колегите и затвореност. Преди това си е говорел на кафето с колегите, говорили са си семейни неща. След напредването на разследването във връзка с ДП били извикани на разпит множество от войниците и сержантите, които са по- младши от ищеца. Тогава той започнал да страни от колегите си, депресира се и в работата си допускал грешки. В маршрутките, в които пътували, гледал навън, променил се емоционално. Той живеел в гр.С.З. и пътувал до гр.К. и обратно с обществения транспорт. Свидетелят още тогава е бил убеден, че това ще приключи с оправдателни присъди, тъй като обвинението е било, че ищецът е заблуждавал него, че пътува с обществен транспорт, а той- ищецът действително е пътувал заедно с него, седели са един до друг. На няколко пъти е идвал при него с подготвени документи за участие в мисии зад граница, но е имало конкретна заповед за всяка мисия и в тези заповеди изрично се е посочвало, че нямат право на участие в мисия офицери, срещу които има образувани ДП, или се разглежда заявителски материали против тях. Ищецът е отговарял на всички останали условия- физически добре подготвен, професионалист в работата си, но той не го е допускал до участие в конкурсите, и впоследствие ищецът е заявявал желание за напускане на поделението. Когато приключили на трета инстанция нак.дела срещу него, той замина веднага заминал на мисия, може би нямало и 1 месец. Само и единствено това му е била пречката за заминаване на мисия- висящото против него наказателно дело. В момента ищецът още бил на мисия и трябва да се върне в края на м.01– началото на м.02.2013г. Отзивите за него са били изключително похвални и според него това е основния мотив да се премести на служба в гр.С.З., защото тогава се е забелязала в него една трудна комуникация с колегите и погледа, който се улавял в колегите му не можел да го търпи. Пуснал си рапорт за служба в поделението на полигона в с.З., но не го преместили и втория път го преместили в гр.С.З.. При разговорите с новия командир отзивите за него са били само ласкави- тук хората не са знаели за тези негови проблеми и го приемали като нормален колега. Докато не били възникнали такива проблеми, не е пречело на никой, че той пътува. Всички те пътували доста колеги, и зиме, и лете пътували и са помагали на хората, като са закъсвали. Дори това не е ставало на въпрос за коментар. Срещу него е имало образувано също ДП, но на етап повдигане на обвинение е било прекратено. Точната бройка на ДП не може да каже, но първо били на 109 човека от поделението, от които на 100 човека дошли отказ да се образува ДП, останали 9 човека, включително и ищеца. Тези хора от първата партида не станали достояние на другите хората и на колегите си, докато при ДП срещу ответника се викали за разпит всички. Той отговарял на условията за заповедта, но той не му е приемал рапорта и го е връщал, тъй като поради воденото против него следствие не е отговарял на условията за участие в чуждестранна мисия.

 

Свидетелят Г.Н.Г./колега на ищеца/ заявява, че познава от 2008г. ищеца К.Д.,  от когато се е преместил да служи в гр.К.. През 2009 г. се преместил да живее в гр.С.З. и от тогава пътували заедно с ищеца, а преди това е живеел в гр.К.. Тогава ищецът бил добър, весел, жизнерадостен човек, няма спомени да е имал проблеми с правосъдието. След 2009г. е имало ДП срещу него и срещу всички тях- останалите, които пътували ежедневно. След това наказателни дела са се водили срещу него, които продължили години. От 2009 г. започнало според него разследването, в края на годината, и преди няколко месеца са приключили делата. В резултат на делата е имало голяма промяна при него, както и при останалите. Преди е бил много весел, жизнерадостен, разказвал е по някоя интересна история, смеел се е. След като започнали делата се затворил в себе си, станал неконтактен, притеснявал се е, тревожи се как ще се отрази на него и семейството му всичко това. Имало е случаи като отивали на работа и им казвали “престъпниците идват”, което е било на шега, но като го кажат повече хора и е ставало обидно, макар така да са им казвали на всички, които пътували тогава. Скоро всичко вече е приключило и вече няма наблюдение към ищеца. В момента свидетелят  служел в гр.К. и живеел в гр.С.З.. Според него най-вече заради тези проблеми ищецът се е преместил да служи в гр.С.З.. Същото е искал да го направи и той, и повечето от хората, които пътували, но само ищецът успял да се премести. Тези подмятания на колегите им не били никак приятни, като към него продължавали все още тези шеги. Запознат е с условията за участие в мисии- основното е да си неосъждан и се държи най-много физическата и психическата устойчивост. Предполага, че това има значение, тъй като е свързано с достъпа до класифицирана информация.

 

            Съдът кредитира в пълна степен показанията на всички тези общо 5 бр. свидетели/включително и на съпругата му- свидетелката Д./, тъй като показанията на всички тези свидетели са пълни, подробни, обосновани, вътрешно непротиворечиви и без противоречия помежду си.Освен това с изключение на съпругата Д., липсват по делото каквито и да са преки или косвени данни някой от тези свидетели да е пряко или косвено заинтересован в морално или материално отношение от изхода на настоящия граждански съдебен спор. Още повече, че техните показания се потвърждават изцяло както от събраните по делото многобройни писмени доказателства, така и от заключението на комплексната съдебна психолого- психиатрична експертиза/КСППЕ/.

 

            Съгласно заключенията на приетите по делото 2 бр. експертизи, се установява и доказва следното :

 

Видно от заключението на комплексната съдебна психолого- психиатрична експертиза  по делото, обективното психологично състояние на ищеца преди наказателното преследване е било в рамките на нормата за един млад, интелигентен и професионално удовлетворен млад човек- спокоен, уверен, общителен, с чувство за хумор и добър професионалист по мнението на колегите му. Съдебното производство е довело до негативни емоционални преживявания в рамките на Разстройство в адаптацията с тревожно- депресивна симптоматика. След приключване на процеса наред с чувството на облекчение и радост остава и известно чувство на мнителност по отношение на разширения социален кръг и реорганизация на приоритетите.   Промяната е в значителна степен, довела е и до смяна    на работното място, и е следствие от претърпени негативни преживявания, поради воденото наказателно преследване.  Ищецът е страдал от Разстройство в адаптацията тип Р- 43,2 по МКБ-10. Провеждано е било лечение психотерапевтично и фитотерапия в рамките от няколко месеца до приключване на наказателното съдебно производство против него.

 

Видно от заключението на икономическата съдебно- счетоводна експертиза по делото, при извършената проверка на представените по делото материали, а също така и от получените служебна бележка на ищеца К.Д.Д.- ЕГН ***********, общата стойност на имуществените вреди/пропуснати ползи/ от ищеца К.Д.Д.- ЕГН ***********, поради това че не е могъл да участва в една мисия - операция на международните сили е в размер на 31 530.40 лв., както следва :

а/национални разходи -   командировъчно - дневни- 180 дни x 75 евро на ден = 13 500.00 евро x 1.955830 лв. = 26 403.70 лв.

б/допълнително възнаграждение в зона за непосредствен риск - 50 % от омв /основно месечно възнаграждение/по чл 212 от ЗОВСР - 6 месеца x (871.00 лв. ОМВ x 50%) 6 месеца x 435.50 лв = 2 613.00 лв.

в/допълнително възнаграждение за продължителна служба- по чл.213 от ЗОВСРБ- 6 месеца x 258.30 лв. = 1 549.80 лв.

г/допълнително възнаграждение за държавна   служба  - 6 месеца x 130.65 лв. = 783.90 лв.

д/допълнително възнаграждение - стипендия съгласно МЗ ОХ- 533/17.07.2011г.-   6 месеца x 30 лв.= 180.00 лв.

 

Следователно според вещото лице, общият размер на пропуснатите ползи за ищеца са в размер на 31 530, 40 лв. Същите се явяват основателни и доказани по размер до тази суми.

Тези суми са дължими от ответника на ищеца, тъй като с воденето на наказателно преследване против него по ДП и по НОХД/първа, въззивна и касационна инстанция/, приключили с цялостното му оневиняване и оправдаване, той е станал причина ищецът да не подаде документи/каквито е искал да подаде, но му е било устно отказвано/, да не отиде на мисия/за която е притежавал всички други необходими предпоставки/, и да не получи тези парични приходи, които биха му се дължили и заплатили, ако бе одобрен и заминал на международна мисия.

 

Но тъй като тази искова претенция за парично обезщетяване на имуществени вреди в размер на пропуснатите ползи е за малко по-нисък размер от общо 30 363 лв., който не е увеличаван от ищеца в хода на съдебното дирене по настоящото гражданско дело, тя следва да се уважи изцяло в рамките на претендираните от ищеца общо 30 363 лв., ведно със законните последици от това.

 

С оглед така установеното и доказано от фактическа страна, съдът достигна до следните фактически и правни изводи :

На 03.11.2009г. на основание Постановление за отделяне на материали от ПП № 1904/09 г., е образувана Преписка № 1928/09г. по описа на ВОП – Пловдив, образувана на 30.10.2009г. на основание получен доклад от Главния инспектор при МО за извършена проверка в под.38640- гр.К., в който се съдържала информация, че 103 бр. военнослужещи, които са пътували до местоработата си по 32 различни маршрута, са представили в поделението разходо-оправдателни документи и билети за автобусен превоз, неотговарящи и несъответстващи по форма и вид на издаваните такива от транспортните фирми, и въз основа на тези билети същите военнослужещи получили неправомерно пари за транспортни разходи. В тази връзка в материалите по настоящата преписка се съдържали данни за евентуално извършено престъпление от ищеца- тогавашния ст.лейтенант К.Д.Д. от под. 38640- К. по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като за периода 01.11.2006г. до 31.10.2009г. той бил представял билети и му били изплатени 90% от транспортните разходите за пътуване от гр.С.З. (посоченият адрес за местоживеене)***/местоработата му/, като за целия този период от време е получил парична сума в размер 3 093,75 лв. Извършената проверка от Военна полиция/ВП/ установила, че ищецът К.Д.Д. е на служба в БА от 1997г., а като офицер от 2001г., като от 2006г. бил назначен на служба в под.38640- гр.К., като към този момент и към настоящия живеел на постоянния си адрес в ***, и за да отиде на работа ежедневно е пътувал от местоживеенето си в гр.С.З. до местоработата си в гр.К., и обратно. След постъпването си на служба в поделението подал в отделение „Личен състав" на поделението рапорт, че ще живее в гр.С.З. и желае да му се изплащат пътни разноски, и на това основание бил отдаден в Заповед № 593/12.12.2006г. на командира на поделението, с която му било разрешено да пътува от местоживеенето си в гр.С.З. до местоработата си в гр.К., и обратно. Съгласно изискванията на Заповед № 1059/21.11.2008г. на командира на поделението, относно създаване на организация за отчитане и заплащане транспортните разходи за пътуване на кадровите военнослужещи и гражданските лица от щаба и щабните подразделения на под. 34750- гр.Карлово, ст.лейтенант Д. подал в поделението пореден рапорт вх.№ 1045/11.12.2008г. с копие на личната си карта, за да бъде включен в списъка на пътуващите военнослужещи, и въз основа на това отново бил включен в ежегодната заповед на Командира на под.38640- гр.К. за пътуващите военнослужещи от поделението. По- късно с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 12.01.2010г./погрешно изписано там като 2009г./ на военния прокурор при ВОП- Пловдив, преписка № 1928/2009г. по описа на същата прокуратура е прекратена. С Постановление от 22.07.2010г. на Заместник на административния ръководител - заместник военно-апелативен прокурор на Военно-апелативна прокуратура- София, е отменено Постановлението от 12.01.2009 г. за прекратявана и е разпоредено образуване на досъдебно производство срещу ищеца- тогава капитан К.Д.Д.. Впоследствие с Постановление за привличане на обвиняем от 18.01.2011 год. военният следовател при ВОП - гр. Пловдив повдига на ищеца кап.Д.- ЕГН ********** от под.38640- гр.К., обвинение по образуваното във ВОП-Пловдив досъдебно производство/ДП/ № 181- Сл/2010г. по описа на ВОП- гр.Пловдив, за това, че за периода от месец ноември 2006г. до месец октомври 2009г., при условията на продължавана престъпна дейност, на 34 пъти в под.38640- гр.К. с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у командира на под.38640- К. чрез посредничеството на командира на 2-ра САБТр на под.38640- К., началниците на отделение „Тактическо, или на Заместник- Началниците на щаба в поделението, чрез посредничеството на началниците на отделение „Личен състав" на под.38640- гр.К., или на техния старши помощник, и чрез посредничеството на началник отделение „Финанси" на под.22180- К. или неговите заместници- цивилни служители, че пътува с обществен междуселищен автобусен транспорт за периода от м.ноември 2006г. до м.октомври 2009г. от гр.С.З. до гр.К. и обратно, като представил в поделението общо 1019 бр. нередовни билети за автобусен превозни, и с това причинил на МО и на под.38640- гр.К. имотна вреда в размер на 3 093,75 лв., подробно описано по отделни месеци. Впоследствие с Постановление за привличане на обвиняем от 28.03.2011г. на военен следовател при ВОП- гр. Пловдив, е повдигнато ново обвинение против ищеца, за това, че за периода от месец ноември 2006г. до месец октомври 2009г., при условията на продължавана престъпна дейност, на 34 пъти в под.38640- гр.К., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение в Командира на под.38640- гр.К. или на неговите заместници,чрез посредничеството на командира на 2-ра САБТр на под.38640- гр.К., началниците на Отделение „Тактическо", или Началника на щаба и на Заместник- Началниците на щаба на поделението, чрез посредничеството на началниците на отделение „Личен състав" на под.38640- гр.К., или на техния старши помощник и чрез посредничеството на началник отделение „Финанси" на под.22180- гр.К., или неговите заместници-  цивилни служители, че пътува с обществен междуселищен автобусен транспорт за периода от м.ноември 2006г. до м.октомври 2009г. от гр.С.З. до гр.К. и обратно, като представил в поделението общо 1019 бр. нередовни билети за автобусен превоз и с това причинил на МО- София и на под.38640- гр.К. имотна вреда в размер на 3 093,75 лв., описана по месеци. Счита, че въпреки, че от Протокол за разпит на свидетел, проведен на 12.08.2010г. в гр.С.З., на подп.Л.М.М.- ЕГН **********- командир на под.38640 -К., който бил въведен в заблуждение, че кап.Д. не пътувал с обществен транспорт, а с личен превоз е установено, че в инкриминирания период обвиняемият/ищеца/ е пътувал в една маршрутка с командира си, когото „въвеждал в заблуждение", както и на другите „въведени в заблуждение" лица и „посредници". Кап.Д.Д. е призоваван за процесуални действия по повдигнатото обвинение в досъдебното производство на 26.08.2010г. като свидетел, на 18.10.2010г. в гр.Х. като обвиняем, на 18.01.2010г. в гр.Х. като обвиняем, на 24.02.2011г. в гр.Х. като обвиняем, на 07.03.2011г. в гр.Х. като обвиняем, на 28.03.2011г. като обвиняем, на 18.04.2011г. в гр.Х. като обвиняем, както и още на 4 пъти при провеждане на процесуални действия в гр.К. в под.38640 и във ВСО- гр.Х., основно при разпити на свидетели. С ЕИСПП № ГУА 21000154ГНБ Военно- окръжна прокуратура- гр.Пловдив е внесла във Военен съд - Пловдив Обвинителен акт по ДП №181 -Сл/10г.(№1928/09г.), с обстоятелства относно личността на обвиняемия и диспозитив на обвинение, че обвиняемият/ищеца/ капитан К.Д.Д. от под.38640- гр.К. е на служба в БА от 2001г., когато е завършил ВВУАПВО"П.Волов"- гр.Шумен, специалност „Ракетни войски и артилерия", служил е в различни поделения, а от края на 2006г. в под.38640- гр.К.. На последно заеманата длъжност Пом.- началник на Отделение „Тактическо" бил назначен със Заповед № 442/ 30.06.2010г. на Началника на „Сухопътните войски". Имал езикова подготовка по „СТАНАГ-6001 английски език 2-2-2-2” от 15.01.2010г., общата му оценка за професионално съответствие с изискванията на заеманата длъжност през 2007г. била 4.65 (първа група), нямал участие в мисии в чужбина, притежавал отлични организационни качества при изпълнение на функционалните си задължения, умеел да работи в екип и постигал отлични резултати в работата си, познавал задълженията си в пълен обем, които успешно прилагал в ежедневната си дейност, изпълнявал заповедите и разпорежданията, притежавал добра дисциплина, не е влизал в пререкания с по- висшестоящите от него, имал добра професионална подготовка, бил комуникативен е умеел да поема разумен риск, можело да му се разчита в сложни ситуации. По време на службата си бил поощряван на 13 пъти с „Благодарност" и на два пъти с предметни награди, наказван е бил 1 път със „Забележка", не е осъждан. Обвинен е за виновен в това, че за периода от месец ноември 2006г. до месец октомври 2009г. при условията на продължавана престъпна" дейност на 34 пъти в под.38640- гр.К., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение в Командир под.38640- гр.К. и на неговите заместници, чрез посредничеството на командира на 2-ра САБТр на под.38640- гр.К., Началниците на  отделение “Тактическо", или Началника на щаба и на Заместник- Началниците на щаба на поделението, чрез посредничеството на началниците на отделение „Личен състав" на под.38640- гр.К., или на техния старши помощник, и чрез посредничеството на началник отделение „Финанси" на под.22180- гр.К., или неговите заместници-  цивилни служители, или мл.серж.Н.Х., че пътува с обществен междуселищен автобусен транспорт за периода от м.ноември 2006г. до м.октомври 2009г. от гр.С.З. до гр.К. и обратно, като представил в поделението общо 1019 бр. нередовни билети за автобусен превоз и с това причинил на МО и на под.38640 - К. имотна вреда в размер на 3 093,75 лв., което представлявало престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. По внесения Обвинителен акт съдът е образувал и насрочил четири открити съдебни заседания по НОХД № 141/2011г. по описа на Пловдивският военен съд/ПВС/, приключило с Присъда № 95/28.07.2011г., с която признава подсъдимия/ищеца/ К.Д.Д. за НЕВИНЕН в повдигнатото и посочено по-горе обвинение. На 29.07.2011 год. Военно- окръжна прокуратура- Пловдив е подала до Военно- апелативен съд- гр.София ПРОТЕСТ против тази оправдателна Присъда, като е било образува ВНОХД № 56/2011г. по описа ВАС- София, по което с Решение № 54/12.10.2011г. потвърждава оправдателната присъда на ВОС-Пловдив, и след това на 26.10.2011г. Военно- апелативна прокуратура/ВАП/-София е подала до
ВКС- София протест, и с касационно Решение № 641/29.02.2012г. по н.д.№ 2869/2011г. ВКС- София, Трето- НО оставя в сила Решението на ВАС- София. По този начин ищецът е бил напълно и окончателно оправдан по повдигнатите му обвинения, като тази изцяло оправдателна Присъда против него е влязла в законна сила още на 29.02.2012г./датата на постановяване на окончателното Касационно Решение на ВКС- София/, тя има силата на присъдено нещо както за подсъдимия/ищеца/ и обвинението/прокуратурата/ по наказателното производство, но и за настоящия граждански съд съгласно императивните правила на чл.300 във вр. с чл.297 от ГПК.

 

От своя страна разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто е прокуратурата. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано/какъвто е казуса с ищеца/, или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност. Отговорността на държавата е обективна и не се предполага вина от действията на съответния орган/следовател или прокурор/ за понесените от ищеца щети/имуществени и/или неимуществени/. Достатъчно е, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, и че е бил впоследствие изцяло и окончателно оправдан. Отговорност се носи за всички неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно и/или по непредпазливост от съответните длъжностни лица/военни следователи и военни прокурори/ от Военната прокуратура/ВП/, която не неразделна структурна част от единната и неделима Прокуратура на Република България/ПРБ/. С посочените по-горе актове на съдилищата и от трите съдебни инстанции безспорно се доказва, че действията на Военна прокуратура като неразделна част от Прокуратурата на РБ са били неоснователни, и предвид на това следва да бъде ангажирана отговорността на цялата Прокуратура на Република България- София, в чийто правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение. Материалната претенция за обезщетение се определя от отговорността на Държавата за незаконна дейност на нейните правозащитни органи, като в случая Държавата отговаря изцяло и напълно, независимо от наличието или липсата на вина на съответните длъжностни лица от съответните правозащитните си органи. Съгласно ЗСВ и НПК  Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. В съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ, пасивно легитимирани по този иск са органите по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, чиито актове и действия се твърди, че са причинили вреди на ищеца, като очевидно обвинението в престъпление се явява неоснователно/незаконно/ винаги, когато обвиненото лице е оправдано/какъвто е настоящия казус/, респективно когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради липса на данни за извършено престъпление. До момента на първоначалното повдигане на обвинението ищецът- кап.К.Д. честно и всеотдайно е изпълнявал служебните си задължения, като липсват доказателства за каквито и да извършени нарушения от негова страна на етичните и законови норми, регламентиращи осъществяването на служебната му дейност - напротив, налице са данни за неговия висок професионализъм и изграден авторитет сред неговите колеги и служители в армията. Ищецът е бил с чисто съдебно минало, без каквито и да са регистрирани противообществени прояви и с позитивни характеристични данни. Той имал пълноценна социална компетенция, включително и правна по отношение на интересите си и задълженията си. В поведението си се ръководи от принципите за уважение и зачитане на институциите и общо приетия ред, бил е целенасочен, със съхранен самоконтрол, държал на семейната и воинската чест, бил социална личност, жизнерадостен, контактен, с много приятели и контакти, винаги център на компанията. Преди привличането му като обвиняем ищецът е бил в добро здравословно състояние, имал е добро самочувствие, спокоен живот, добри семейни взаимоотношения с жена и деца, с родителите и сестра си, радвал се е на професионален авторитет и е бил в добри професионални взаимоотношения с колегите си. Покрай перипетиите с делата ищецът много се измъчил, бил психически разстроен и получил главоболие, и получил забавено мислене, дълго време не отговарял на поставените му въпроси, споделял, че не намира смисъл да работи повече в БА и макар, че след като се преместил на друга служба и с оглед на изтеклото време да е бил възстановен физически, но в поведението му още се усещала тревожност и останал мнителен, без вяра в хората. Общата му реакция е свързана със спецификите на неговата личност, ценностната му система, честолюбието му, неговата чувствителност към обиди и огорчения. Още след първоначалното му привличане като обвиняем, животът на ищеца се променил значително както в личен, така и в професионален план. Същият започнал да живее в силно притеснение от наказателното производство, изпитвал страх, безпокойство, потиснатост и срам от това, че е обвинен в извършването на тежко престъпление, станал затворен и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване с близките, започнал да страни от приятелите и познатите си, тъй като не желаел да дава обяснения за наказателното производство, чувствал се обиден и унизен, с накърнено достойнство. Наказателното производство от започването му до окончателното му завършване се отразило и на професионалния му авторитет, започнал да усеща промяна в отношението на колегите си, част от тях изпитвали съжаление към положението му, а други- започнали да го избягват, през целия период ищецът е изпитвал притеснения, поради обстоятелството, че е привлечен като обвиняем за престъпления, които не е извършил и несигурност дали няма да бъде осъден. Поради оформената му ценностна система със стойностни морално етични критерии и социално ориентирано поведение, незаконното обвинение е възприето от него като недопустимо и накърняващо достойнството му на зрял мъж и български армейски офицер, който да служи за пример на колеги и подчинени. Преживеният от ищеца стрес като физиологично явление, настъпило в резултат на необикновено дълго продължило дразнение и с проявени форми като тревожност, депресия, гняв, избухливост, вътрешно напрежение и поведенчески промени като промени в апетита, в съня, нарушения в концентрацията, лесно забравяне, фобийни изживявания, упрекване за събития в армейския живот, които не са били провокирани от него, поради което той е посещавал терапия при д-р Д.К.- психотерапевт в гр.С.З., която му е провела лечение с фитотерапия и психотерапия, отразено в Етапна епикриза от 19.04.2012г.

Следствие от незаконното обвинение съществено бил уронен авторитета на ищеца- кап.К.Д.Д. пред колегите му във военно формирование/в.ф./ 38640- гр.К., както и в съседното в.ф.22180-  гр.К., пред обществеността на града, в който живее/гр.С.З./, поради това, че негативните факти около личния живот и службата са станали достояние на широката общественост и са били обсъждани от множество военнослужещи, включително и командирите и висшите началници, приятели и познати, както и от по- низшестоящите и подчинените му. Следва да се има предвид обстоятелството, че по наказателното дело са разпитвани на ДП над 40 негови колеги и командири, шофьори, собственици на превозни фирми по такъв начин, че обстоятелствата по ДП да им станат известни и те от своя страна да ги коментират с неограничен брой други лица. С това е пострадало доброто му име на български гражданин и честта на български офицер, социалните му контакти в периода на разследване и обвинение са били силно ограничени, поради спецификата на производството, дълго време ищецът- кап.К.Д. не е могъл да изпълнява работата си с онзи патос и заряд, известен на командирите му и отразен във всички служебни и характеристични документи отразяващи личността и професионалните му качества, основна негова грижа в този продължителен период била да докаже невинността си и защити името си, като той останал в изолация и контактувал единствено с роднини и с много малко от бившите си приятели, променил се е хода на ежедневието му, плановете за бъдещето и професията, настъпило е отражение в обкръжението му. Следователно воденото против него наказателно производство обективно му е попречило на израстване в кариерата и запазване на заеманата длъжност „Старши-помощник началник" в отд."Тактическо” на в.ф.38 640- гр.К., като е бил назначен на по- ниската длъжност „Помощник началник" на същото, въпреки безупречните служебни атестации и повишена професионална подготовка. В резултат на непрекъснатия интерес към неговото дело, на упреците за завишена подозрителност към другите военнослужещи следствие от разследване за деяния, които той не е извършвал, и ограниченията в социалните му контакти, са подтикнали ищеца да поиска преместване на друга служба, независимо от допълнителния дискомфорт на новата среда, в която ще попадне. Така със Заповед № 52-954/21.11.2011г.на командира на в.ф.24150, считано от 01.12.2011г., той е преместен на служба от в.ф.38 640- гр.К. във в.ф.48 430- гр.С.З.. Съгласно заключението на приетата по делото комплексна психиатрично- психологична експертиза, и в настоящия момент, макар и стабилизиран, той има по-ниско самочувствие, останал е раздразнителен и се е затворил в себе си. Физически се променил много- отслабнал е над 10 кг. Поради спецификата на личността и ценностната му система тежко са преживени уронването на доброто му име в обществото, отдръпването на приятелския кръг и изразените съмнения в неговата невинност, поради продължилия толкова дълъг процес, невъзможността да упражнява пълноценно професията си и воинския дълг. В резултат на силните емоционални изживявания са били налице кататимни мисли, свързани с несправедливостта и обидата, съдействали за провеждане на целенасочени действия за отстояване интересите на личността. Затова следва да се отчете факта, че живота на един млад и интелигентен мъж с престижна и доходна професия и добро семейство е сринат и се е наложило да предприеме действия свързани с промяна на работното му място и адаптивация в нов колектив и военна структура. Дори самият факт, че срещу едно лице е образувано наказателно производство, сам по себе си сериозно смущава правната сфера на това лице, рефлектира съществено върху неговите основни права и законни интереси- предявено му е обвинение, срещу което следва да се защитава, призовано е да участва в досъдебното и съдебното производство при извършване на процесуално следствени действия, като всичко това засяга неприкосновеността на личността и защитените от обществото ценности като чест, достойнство, добро име и други лични ценности. Следователно отговорността на ответника/ПРБ- София/ е на извъндоговорно/деликтно/ правно основание по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.

С оглед критериите за аналогични казуси в ППВС № 4/1964г., налице са установи и доказани по несъмнен и безспорен начин нарушения във физическия, професионален     и     психически     дискомфорт, които следва     да бъдат обезщетени по справедливост, като обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.

 

ОТНОСНО НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ :

При определяне на размера му с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът взема предвид факта, че самото разследване е продължило твърде дълго с оглед определените в НПК процесуални и разумни срокове, като причина за това е било в поведението на служители на Прокуратурата, което от своя страна е станало причина за удължаване некомфортното душевно състояние на ищеца и за по-късното изчистване на името му. В тази връзка следва да се отчетат следните обстоятелства- по отношение на ищеца е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за което НК предвижда наказание “лишаване от свобода” до 6 години или глоба- т.е. обвинението е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, макар от момента на повдигане на обвинението до внасяне на обвинителния акт в съда да са изтекли 5 месеца, реално разследването срещу кап.Д. е траяло в период от близо 2 години, с начало от 03.11.2009г., с висок интензитет на процесуалните действия и действията по проверката. Следва да се вземе предвид и изцяло проведеното 3- инстанционното съдебно производство, в което ВКС- София е признал изцяло неоснователност дори на правната конструкция и нелогичния извод, че в заблуждение са въведени свидетели заявяващи още преди обвинението, че релевантните обстоятелства от обективна страна са различни, като това съдебно производство е продължило 8 месеца. Позицията на ищеца К.Д., поддържана в хода на наказателното производство е последователно отстояване на становището си за невиновност по така предявеното и обвинение- оказвал е активно съдействие при разследването, давал е обяснения в качеството на обвиняем и в качеството на подсъдим пред всички инстанции, като през цялото време е поддържал становище, че е невиновен по така предявеното и обвинение. Поради това съдът счита, че  необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 10 000 лв., чиито размер е основателен, мотивиран, доказан, съобразен е с естеството на претърпените неимуществени вреди, продължителността на наказателното преследване, претърпения дискомфорт, морални болки и терзания, отразили се в значителна степен на неговия личен, семеен и служебен живот. В останалата част над доказаните общо 10 000 лв. до първоначално претендираните 12 000 лв. исковата претенция се явява твърде завишена, неоснователна и недоказана в този си размер, и следва да се отхвърли частично, ведно със законните последици от това.

 

ОТНОСНО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ :

По време на наказателния процес К.Д.Д. е бил кадрови военнослужещ по смисъла на ЗОВСРБ, и видно от атестационните документи на военнослужещия същият съответства на първа група професионално съответствие, даващо основание да кандидатства безпроблемно за обучения, заемане на длъжности и участие в международни мисии, притежава второ ниво владеене на английски език и компютърна грамотност, той е с над 15 г. стаж в БА, като с експертно решение № 1372/26.06.2007г. ищецът е определен и като физически изцяло годен за участие в мисии в чужбина. През периода, в който срещу Д. е извършвана проверка с оглед данни за престъпление, както и в периода, в който той е бил незаконно обвинен до датата на неговото оправдаване, той е бил лишен от възможността за участие в международни мисии, респ. според квалификацията му - в Операция на Международните сили за поддържане на сигурност в А., в тази връзка е бил лишен от възможността да получава възнаграждение, определено в ЗОВСРБ и определените в ПМС № 260/07.11.2003 г. национални разходи- командировъчно за звание лейтенант - капитан 75 € на ден, както и Допълнително възнаграждение в зона за непосредствен риск- 50 % от ОМВ по чл.212 от ЗОВСРБ, наред с Допълнително възнаграждение за продължителна служба по чл.213 от ЗОВСРБ и Държавна служба - 15% върху ОМВ. Заедно с това е бил лишен от възможността да получава стипендии за децата си по 30 лв. на дете, съгласно чл.231, ал.З от ЗОВСРБ и МЗ ОХ-533/17.07.2011 г.

Съгласно Заповед на Началника на Сухопътни войски № 832/07.12.2010г. относно организиране изпълнението на Заповед № ОХ № 741/29.11.2010г. на Министъра на отбраната на Република България за своевременно попълване с личен състав на заявените за участие от българска страна оперативни групи за обучение и връзка в операцията на международните сили за поддържане на сигурността в А., и въпреки нуждата от набор на личен състав за мисия, която се провежда на всеки 6 месеца без ограничение на броя на участия на военнослужещ в мисии, предвид на забраната на т.3.6 от Заповедта, а именно „да не се определят военнослужещи, срещу които има образувано досъдебно производство по смисъла на НПК и срещу които има подаден заявителски материал и проверката все още не е приключила" от отделение „Личен състав" на военното формирование са отказвали всеки път, когато кап.Д. е желаел да участва в мисия, като въобще не са входирали заявленията му. В този смисъл ищецът кап.К.Д. е бил лишен от възможността да участвува през периода на воденото нак.производство в две мисии и две обучения за мисии с начални дати съгласно заповедите- Заповед N ОХ-667/01.11.2010г.- 2, 3 и 4 оперативни групи в А. – относно назначаване на военнослужещите, Заповед N 832/07.12.2010г. на Командира на СВ- организира изпълнението на Заповед N ОХ-
741/29.11.2010 г. за попълване с личен състав на оперативни групи за обучение и връзка
(ОМ
LТ) в А. - 3 оперативна група е за 61 МБР, МЗ ОХ-258/26.04.2011г., Заповед N 712/05.10.2011г. на Командира на СВ, относно организиране на ротацията на
10 и 11 рота, ОМ
LТ и екип от старши съветници, Заповед N 106/31.01.2011г. на Командира на СВ, Заповед N 128/11.02.2011г. на Командира на СВ, и Заповед N 306/05.05.2011г. на Командира на СВ. Това се потвърждава и от последните приети служебни писмени справки от двете военни формирования/в.ф./, където ищецът първоначално/в гр.К./ и впоследствие/в гр.С.З./ е служил, съгласно които в посочения период от  18.01. до 01.12.2012г. не е имало процедура по подаване на рапорти за участие в мисия. Със Заповед № 32-846/11.11.2010г. на командира на поделение 34750- Карлово е била разкрита процедура за окомплектоването на Десета рота за
охрана на летище „Кандахар"- А.. Срока за подаването па рапорти по команден ред от кандидатите за участие в подбора е бил до 12.11.2010г., продължителността на
мисията е била от месец май 2011г. до месец октомври 2011г. Ищецът капитан К.Д. е изяви желание да подаде рапорт за участие в мисията и дойде в отделение „Личен състав" за консултация и разясняване на
процедурата и изискванията за подаване на рапорт за участие в Десета рота за охрана на летище „Кандахар", при което на същият са били разяснени условията, на
които трябва да отговарят кандидатите за участие в мисия, отразени в точки от 1 до 9 в Заповед № 32-846/11.11.2010г.  на командира на поделение 34750 - Карлово. Ищецът капитан К.Д. е отговарял напълно на всички изисквания с изключение на това, че срещу кандидатите не трябва да има образувано досъдебно производство по смисъла па НПК. Тъй като е било известно, че срещу капитан К.Д. има образувано     и неприключило досъдебно производство, му е било обяснено, че ако подаде рапорт за участие в мисията, резолюцията на командира на поделение 38640- гр.К. ще бъде отрицателна- именно поради образуваното срещу него досъдебно производство, поради което няма смисъл да подава рапорт. След дълго колебание, след гореописаното разясняване на изискванията за участие в мисията, капитан Д. не е подал рапорт, въпреки желанието си да участва в състава на Десета рота за охрана на летище „Кандахар"- А., поради образуваното срещу него досъдебно производство, поради което не може да бъде изпратен писмен отказ на командира на поделение 38640- гр.К..

            И съответно, че ищецът К.Д.Д.- ЕГН ********** за периода от 01.12.2011г. до 29.02.2012г. е кандидатствал за участие във военна мисия извън Република България. Същия е одобрен от комисия в Съвместното командване на силите и със заповед на Министъра на отбраната на Република България е взел участие във военна мисия в състава на Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF) в А.- град К. за периода от 09.07.2012г. до 31.01.2013г.

 

Вследствие на първоначалния отказ да се приемат документите за мисия/видно от показанията на свидетелите по делото и от официалното Писмо от командира на поделението, където тогава ищецът е служил в гр.К./, ищецът кап.Д. е претърпял имуществени вреди във формата на пропуснати ползи, тъй като отговаряйки на всички законови изисквания, с оглед трудното окомплектоване на контингентите за тези международни мисии и неговото многократно и категорично желание за бъде одобрен и включен в такава мисия/, той със сигурност би бил включен и би получил всички основни и допълни плащания на възнаграждения, компенсации и стипендии, които са се полагали за участие на такъв офицер от БА, с такъв чин и на такава мисия. Неприемайки документите му в резултат на висящо наказателно дело против него, образувано, поддържано и протестирано от представителите на ответника, в периода, в който е бил разследван по преписката на ВОП-Пловдив и в последствие в периода, в който му е повдигнато обвинение, ищецът не е могъл да полага този  специализиран труд и съответно не е бил във възможност да участва в мисии и да получавала възнаграждение в съответствие с ПМС № 260/07.11.2003г. по чл.212, чл.213 и чл.231, ал.З от ЗОВСРБ. Доколкото е бил в учредено служебно правоотношение и е отговарял на всички условия за кандидатстване в мисии, той бил могъл да получавала възнаграждение за положения от него труд, ако е бил имала възможност да престира трудовата си сила в мисията. По този начин ищецът Д. е бил е лишен от доходите, които в противен случай, при липса на наказателно производство, водено срещу него, би реализирал доход в размер на общо 30 363 лв. Следователно единствената каузална причина за нереализирането на тези сигурни за него доходи е воденото разследване и незаконното повдигане на обвинение против него, тъй като той не е бил допуснат да кандидатствува и по Заповед на Министъра на отбраната № ОХ - 801/20.10.2011г. относно обявяване на едно място за обучение на военнослужещ от МО, БА и структурите на подчинение на МО в Националния университет по отбраната на САЩ- Вашингтон през учебната 2012/2013г. въпреки, че е отговарял на всички условия за това и специалността му е била предимство пред другите кандидати за същите мисии и обучения. Твърди, че вследствие на водения спрямо него наказателен процес и в пряка причинно- следствен връзка с него е претърпял няколко отделни видове имуществени вреди в пари през периода от 18.01.2011 г.. до 29.02.2012г. от пропуснати ползи, съизмеримо с размера на възнаграждението, което би получавал като сума от 1 999, 96 лв. и пресметнато като размер на командировъчни пари по ПМС № 260/07.11.2003г. национални разходи-командировъчно за звание лейтенант - капитан 75 €/ден за 180 дни в размер на 26 403 лв. по централен курс на еврото към лева, допълнително възнаграждение в зона за непосредствен риск- 50 % от ОМВ по чл.212 от ЗОВСРБ, наред с Допълнително възнаграждение за продължителна служба по чл.213 от ЗОВСРБ и Държавна служба - 15% върху ОМВ или 50 % върху заплата 871 лв., добавка за прослужено време 258, 30лв и държавна служба 130,65 лв.- или общо 1 260 лв., равни на 630 лева месечно- или за 6 месеца общо 3 780 лв., стипендии по чл.231, ал.З от ЗОВСРБ по 30 лв. за 6 месеца- или 180 лв., като общо размера на пропуснатата полза, ако е бил допуснат до една мисия в периода на незаконно обвинение, който е предявен и доказан до размера на претендираните от ищеца общо 30 363 лв.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ПРИКЛЮЧИЛОТО НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО :

Видно от материалите по ДП № 181-Сл/2010г. по описа на ВОП- Пловдив и НОХД № 141/2011г. по описа на ВОС- Пловдив, както и на последващите ВНОХД № 56/2011г. по описа на ВАС- София и н.д.№ 2869/2011г. по описа на Трето НО на ВКС- София, ищецът е направил по всички тях разноски в размер на общо 518 лв. за възнаграждение/хонорар/ на 1 бр. адвокат- защитник и за транспортни разходи за личното си явяване на всички процесуално- следствени действия с неговото лично участие, поради което тази искова претенция, предвид цялостното му и окончателно оправдаване в наказателното производство, се явява изцяло основателна и доказана по чл.45 и сл. от ЗЗД, и следва да бъде уважена изцяло, ведно със законните последици от това.

 

ОТНОСНО МОРАТОРНИТЕ ЛИХВИ :

Тъй като се касае за неоснователно обогатяване по специалния ред на чл.2, ал.1, т.2 от специалния закон/ЗОДОВ/ във вр. с общия ред на чл.45 и сл. във вр. с чл.82- 86 от общия закон/ЗЗД/, съдът счита, че всички суми за паричните обезщетения на имуществени и неимуществени вреди в уважените размери като главници, се дължат от виновния- ответника/ПРБ- София/ към пострадалия- ищеца/К.Д. от гр.С.З./, считано от датата на увреждането му/датата на постановяването на окончателното изцяло оправдателно Решение № 641 на ВКС- София на 29.02.2012г.- високосна година!/, до окончателното изплащане на сумите, ведно с всички законни последици от това.

 

ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от всяка от страните и да се протестира от ОП- С.З. в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП- С.З., чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

Ето защо водим от всички гореизложени мотиви и на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49 и във вр. с чл.82- чл.86 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд- гр.С.З.

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

 ОСЪЖДА ответника Прокуратурата на Република България – гр. София, бул. “Витоша” № 2 да заплати на ищеца К.Д.Д.- ЕГН ********** *** общо сумата 40 881 лв./четиридесет хиляди осемстотин осемдесет и един лева/,  от която  парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди 10 000 лв. и претърпени имуществени вреди 30 881 лв., ведно със законната лихва върху главницата от общо 40 881 лв. от датата на увреждането– 29.02.2012г., до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля иска за неимуществени вреди в останалата част над присъдените 10 000 лв. до претендираните първоначално 12 000 лв., като частично неоснователен и недоказан.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП- С.З., чрез Окръжен съд- гр.С.З. пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: