Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 188                                     25.04.2013г.                  гр.Стара Загора

 

                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на двадесет и осми март 2013г.

в публично заседание в следния състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 1083 по описа за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.2 от ГПК във вр. с чл.45- 52 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД и във вр. с чл.152, ал.3, т.1, пр.2 от НК.

 

Постъпила е Искова молба от ищцата – пълнолетната българска гражданка К.Д.К. ***, против 3 бр. ответници – пълнолетните български граждани В.Д.Х., понастоящем в Затвора – гр. Стара Загора, К.П.С. *** и И.Ю.И. ***, с която се иска от съда да осъди ответниците да й заплатят парични обезщетения за причинените й в резултат на умишлено престъпление неимуществени вреди в размер съответно на 45 000 лв., ведно със законните лихви върху тях от датата на увреждането – 11.02.2012г. до окончателното им изплащане, както и всички разноски по делото. Ищцата в Исковата молба /л.2, стр. 1 и 2 от делото/ твърди, че на 11.02.2012г. е била изнасилена от ответниците, с което са й нанесли неимуществени вреди, по повод на което е образувано НОХД № 54/2012г., по описа на РС – гр. Гълъбово и същите са се признали за виновни по повдигнатите им обвинения. С присъда от 10.05.2012г., Гълъбовският районен съд признава тримата подсъдими- ответниците В.Д.Х., К.П.С. и И.Ю.И. за виновни в това, че на 11.02.2012г. в гр. Гълъбово в съучастие помежду си, като съизвършители се съвкупили с пострадалата- ищцата К.Д.К., като я принудили към това със заплашване, изнасилването е извършено от повече от две лица - три лица и представлява опасен рецидив, за което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 1, предл. 2 и т. 5, във вр. ал 1, т.2, предл. 2, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК, във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 от НК ги е осъдил на съответните наказания „Лишаване от свобода“ условно или ефективно. Ищцата сочи, че от деянието на ответниците, извършено на 11.02.2012г. в гр. Гълъбово, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки и страдания, оставяйки трайни следи в душевния й мир. С действията си ответниците са й нанесли стрес и шок, след което чувства страх, унижение и срам от преживяното. След инцидента се чувства уплашена. Страхува се да се движи сама, особено вечер, страхува се също така да не бъде нападната и пребита. Отначало не смеела да излиза от дома си. Страхува се да пътува. Контактите й с хората са се ограничили до минимум. Срамува се от хората и се притеснява да общува с тях. Страхува се, че за случилото се може да говорят и да се присмиват на детето й. Намира се в тежко материално положение и сама отглежда детето си. Случва й се често да плаче безпричинно. Сънят й също е неспокоен. Трудно заспива, а когато заспи непрекъснато сънува кошмари с повтарящи се епизоди от преживяното. Наложило се да посети специалист психиатър, който да извърши преглед и да й назначи медикаментозно лечение. Сочи, че причинените й неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от действията на ответниците.

Макар да няма ясен обективен критерий за размера на причинените й вреди, ги оценява на общо 45 000 лв., като уважаването на претенцията в този или друг размер оставя на справедливостта на съда. Моли съда да осъди ответниците солидарно да й заплатят обезщетение за причинените от тях неимуществени вреди с общ размер 45 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането – 11.02.2012г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски. В 2 бр. писмени становища изразява мнението си, че изложените твърдения в отговора на К.П.С. и И.Ю.И. не отговорят на истината. В първото становище /л.39 от делото/ изразява мнение, че молбата да не се приемат като доказателства приложените с исковата молба документи – амбулаторен лист, етапна епикриза, рецепта и акт за раждане – следва да бъде оставена без уважение. Искането за допускане на свидетели с исковата молба счита за основателно, тъй като са спазени условията на чл.156, ал.2 от ГПК и са посочени фактите – претърпени болки и страдания, причинени от престъпното деяние на ответниците. Направеното с Отговора искане за допускане на двама свидетели счита, че следва да бъде оставено без уважение, тъй като същото не отговаря на изискванията на чл.156, ал.2 от ГПК – не са посочени имената на свидетелите. Моли съда да остави искането по чл.176 от ГПК без уважение, тъй като с така формулираните въпроси не се дават обяснения за обстоятелствата по делото. Във второто становище /л.40 от делото/ поддържа, че предявеният иск е основателен. Сочи, че неимуществените вреди са достатъчно ясно посочени и конкретизирани в исковата молба, тъй като са последица от подробно отразените в наказателното производство деяния на ответниците. Искането за допускане до разпит на 2 бр. свидетели счита, че следва да бъде оставено без уважение, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 156, ал.2 от ГПК – не са посочени имената им, нито за кои факти ще бъдат разпитвани.

Пледира, че исковете й са изцяло основателни и доказани, и моли съда да ги уважи изцяло, ведно със законните последици от това.

В тази насока е и Писмената защита /л.104 – 105 от делото/, в която сочи, че предявеният иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 122 от ЗЗД, е основателен и като такъв следва да бъде уважен от съда. Счита, че са налице са всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане - деяние, деец, вреда, вина и причинна връзка. От събраните по делото доказателства счита за установено, че престъпното поведение на ответниците се е отразило зле върху психичното й състояние. Неимуществените вреди са пряка и непосредствена последица от престъпните действия на ответниците.

 

Първият ответник В.Д.Х. не е подал писмен Отговор по реда на чл.131 от ГПК в законния 1- месечен срок за това, не е взел становище по спора, не е поискал доказателства, но пледира, че не е в състояние за заплати претендираните от ищцата парични обезщетения, тъй като се намира понастоящем в Затвора – Ст.Загора и няма никакви доходи.

 

Вторият ответник К.П.С. в Отговора си на Исковата молба /л.29 – 31 от делото/ сочи, че искът е допустим. Признава същия по основание, но го оспорва по размер. Не оспорва, че ищцата е пострадала от престъпно деяние, извършено от него, за което е налице влязла в сила присъда. Твърди, че претърпените болки и страдания от пострадалата не са тежки и в посочения в исковата молба обем и вид. Възразява, че претърпените от ищцата неимуществени вреди (претърпени болки, страдания, увреда на здравето) са изключително и единствено резултат от поведението на ответника и неговото противоправно деяние, за което е налице влязлата в сила присъда. Твърди, че са налице и други факти в живота на ищцата, които са повлияли негативно личната й сфера и са довели до преживяването и натрупването на отрицателни емоции, респ. са повлияли психичното й състояние. Твърди, че възстановителният период от причинените телесни увреждания е бил кратък и не е имало усложнения във връзка с лечението. Твърди, че ищцата проституира от времеви период много по-ранен от посочения - м. 12.2011 г., че ищцата не е променила начина си на живот и продължава да предлага и извършва сексуални услуги срещу заплащане.

 

Третият ответник И.Ю.И. в Отговора си на Исковата молба /л.33 от делото/ сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан. Твърди наличието на съучастническа дейност описаното в исковата молба като неимуществени вреди е неясно, неконкретизирано и в този си вид пречи за организиране на конкретна защитна теза относно конкретния принос на ответника в приписания му деликт. Заявява, че ще се ползва от всички доказателства по НОХД № 54/2012г. по описа на РС–гр. Гълъбово, както и доказателствата, приложени към исковата молба и тези, поискани от другите ответници и допуснати от съда.

Представил е предварителна Писмена защита по делото /л.90 от делото/, в която моли да се даде ход на делото и да се приеме съдебно-психиатричната експертиза. Не сочи нови доказателства. Счита иска за неоснователен и недоказан,  тъй като установената със заключението на съдебно-психиатричната експертиза промяна в психичното състояние на ищцата не е от вида и категорията на описаните в исковата молба болки, страдания и тежки психични състояния. Ако се приеме, че са налице причинени неимуществени вреди моли на основание на посочените доказателства да се приеме, че те са абсолютно минимални и че за тяхното причиняване принос има и самата пострадала, тъй като законът по см.на чл.52 вр. с чл.45 от ЗЗД е ясен и последователен, че обезвредата се определя по справедливост. Не е пледирал лично или чрез процесуален представител пред настоящата първа съдебна инстанция.

 

След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните писмени и гласни доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС- гр. Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното:

 

Относно процесуалната допустимост на иска:

Искът се явява процесуално допустим, своевременно предявен, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен ОС – гр. Ст. Загора с оглед данъчната му оценка над 25 000 лв. по смисъла на чл. 104, ал.1, т.4 от ГПК, и като такъв следва да бъде разгледан по съществото си с настоящия съдебен акт.

 

Относно материалната основателност на иска:

Видно от влязлата в законна сила на 29.05.2012г. осъдителна Присъда № 83/2012г. по описа на РС- гр.Гълъбово, обл.Старозагорска /л.38, стр.1 и 2 от приложеното и приключено НОХД № 54/2012г. по описа на РС- Гълъбово/ против тримата подсъдими – ответници по настоящето дело, се установи че същите са извършители на описаното в обвинителния акт престъпление и са признати за виновни като съизвършители в престъпление по чл. 152, ал.3, т.1, пр. второ във вр. с ал.1, т.2, пр. второ от НК. Присъдата е влязла в законна сила, има силата на присъдено нещо и задължителна сила за страните по делото и за настоящия граждански съд по смисъла на чл.300 от ГПК.

 

Видно от събраните по делото писмени доказателства се установи следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на К.Д.К., с която на основание чл. 45 от ЗЗД ищцата моли да бъдат осъдени 3 бр. ответници солидарно да й заплатят обезщетение за причинените й неимуществени вреди  с общ размер 45 000 лв. ведно със законната лихва от деня на увреждането  - 11.02. 2012г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски.  По настоящото гражданско дело е приложено НОХД № 54/2012г. по описа на РС– гр. Гълъбово ведно със ДП № 52/2012г. по описа на РУП – гр. Гълъбово. От него е видно, че с присъда № 83/2012г. на РС– гр.Гълъбово са признати за виновни тримата ответници за престъпление по чл. 152, ал. 3, т.1 пр. второ във вр. с ал.1, т.2, пр. второ във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. С амбулаторен лист № 617 от 31.05.2012г., Етапна епикриза към лист № 617 от 31.05.2012г., ксерокопие от предписана рецепта от 31.05.2012г. се установи посттравматично стресово разстройство на ищцата.

 

Видно от събраните по делото гласни доказателства – показанията на общо 2 бр. свидетели се установи следното:

Свидетелката Г.Ж.М. заявява, че познава ищцата от години, същата й е споделила за инцидента, била е много разтроена. Споделила е, че е ходила при личния си лекар, който я е изпратил да отиде при психолог. Взема лекарства, но не може да каже какви. Чувствала се е много зле.

 

Свидетелят П.М.М. заявява, че познава ищцата от 2011 г. Споделила му е за инцидента. Променена е след него, по-затворена е, споделила е, че посещава психолози, взема лекарства. Преди Нова година са последните му впечатления. Изглежда травмирана, затворена в себе си, няма влошаване, няма и подобряване. Много пъти са били в компании. Всеки месец по 1-2 пъти се виждат в Ст.Загора. Общува с конкретни хора и с други не контактува. Това нейно поведение е след инцидента, като не може да каже точно, но счита, че след инцидента е по-затворена.

 

Видно от заключението на приетата по делото съдебно- психиатрична експертиза/л.99 от делото/ инцидентът, станал на 11.02.2012г.  в гр. Гълъбово, обл.Старозагорска за което има приключило НОХД е повлиял на психичното състояние на ищцата. Настъпила е промяна в психичното й състояние, като след инцидента е отключила разстройство в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението. В делото няма медицински   документи, които да обективират психичното й състояние към датата на завеждане на Исковата молба в съда - 11.06.2012г. Към датата на извършване на обследването е психично здрава. Провеждано е медикаментозно лечение със Серопрам- по данни на освидетелстваната за около 3 седмици. Като резултат от това лечение психичното й състояние се е подобрило. Краткосрочните  и средносрочните перспективи за  развитие на психичното състояние на ищцата са в посока стабилизиране и оздравяване.

 

Съдът кредитира изцяло показанията на всички тези свидетели, тъй като те са без родствени или други близки отношения със страните, те са вътрешно непротиворечиви, съотносими са помежду си, подкрепят се от събраните по настоящото гражданско дело писмени доказателства и липсват по делото каквито и да са данни някой от свидетелите да е пряко или косвено заинтересован от изхода на настоящия граждански спор по делото.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.45 от ЗЗД,  за да бъде реализирана деликтна отговорност, следва да са налице няколко кумулативно дадени предпоставки – виновно противоправно поведение от страна на ответниците, вследствие, на което да е настъпила вреда за претендиращия обезщетението, същата да е причинена виновно и да е пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Съобразно презумцията съдържаща се в разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца- т.е. изключена е преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда.

Установено по безспорен начин е виновното поведение на ответниците, в резултат на което ищцата е претърпяла неимуществени вреди. В настоящото производство по несъмнен начин се установи и причинна връзка между деянието и претърпените от ищцата неимуществени вреди, поради което съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт и предявеният иск е изцяло основателен.

По отношение размера на обезщетението съдът съобрази тежестта на претърпяното, свързаните с това болки и страдания, претърпения стрес от пострадалата, вида и характера на увреждането, периодът на възстановяване, отражението което деянието е дало върху пострадалата. С оглед на всички тези обстоятелства и с оглед на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и съобразно обичайната съдебна практика съдът по справедливост определя размера на обезщетението за претърпените от пострадалата неимуществени вреди в размер на общо 30 000 лв. В този смисъл е многобройната, постоянна и непротиворечива практика по аналогични казуси на настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора, въззивния му АС- Пловдив и на ВКС- София.

По изложените съображения искът следва да бъде уважен до този размер, като за разликата над присъдените й 30 000 лв. до предявения размер от 45 000 лв. следва да бъде отхвърлен в тази му част като неоснователен и недоказан.

 

На основание чл.84, ал.3 във вр. с чл.45 от ЗЗД с оглед наличието на непозволено увреждане от съизвършителите- ответници към пострадалата- ищцата, и с оглед основателността на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ответниците дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 30 000 лв. от датата на увреждането – 11.02.2012г., до окончателното изплащане на сумите.

 

Налице е солидарна отговорност на ответниците по смисъла на чл.121- 127 от ЗЗД, тъй като всеки един от тях е съизвършител на общото им престъпно деяние, така както е отразено във влязлата в законна сила  осъдителна Присъда против тях, постановена по НОХД № 54/2012г. по описа на РС– гр. Гълъбово съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от НК, от което деяние са причинени и от тримата претендираните неимуществени вреди у ищцата- главница и лихви, ведно със законните последици от това.

 

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.124, ал.2 от ГПК във вр. с чл.45- 52 във вр. с чл.82- 86 и чл.121- 127 от ЗЗД, и във вр. с чл.152, ал.3, т.1, пр.2 от НК, първоинстанционният Окръжен съд-гр.Стара Загора

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА ответниците В.Д.Х.- ЕГН ********** ***, понастоящем пребиваващ в Затвора- Ст.Загора, К.П.С.- ЕГН ********** *** и И.Ю.И.- ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на ищцата К.Д.К.- ЕГН ********** ***, със съдебен адрес в ***, кантора на адв.Д.Е. от АК- Ст.Загора, парично обезщетение за причинени й неимуществени вреди в резултат на извършено от тях умишлено престъпление на 11.02.2012г. по чл.152, ал.3, т.1, пр.2 от НК в размер на 30 000 лв./тридесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата от 30 000 лв. от датата на увреждането – 11.02.2012г., до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над присъдените  30 000 лв.  до общо претендираните 45 000 лв., като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :