Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 177                                      18.04.2013г.            град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ТРЕТИ граждански състав,

на двадесет и шести февруари 2013 година

в закрито заседание в следния състав:

         

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. УРУКОВ                 

Секретар  П.Г.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик УРУКОВ

Гражданско дело № 1086 по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

         

Производството е на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК/2008г./.

 

Постъпила е Искова молба от ищеца Н.И.Д. против ответника Ц.П.К. с правното основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК. Ищецът моли съда да постанови Решение, с което да признае по отношение на ответника Ц.П.К., че същият има задължението по Запис на заповед, с която се е задължил неотменимо, безусловно срещу представяне на записа на заповед, без предявяване за плащане и без протест да заплати на ищеца сумата в размер на 49000 лева в срок до 25.05.2011 г., която сума никога не е била оспорвана от ответника, както и законната лихва  от датата на внасяне на заявлението /29.03.2012г./, до изплащане на вземането и сумата в размер на 1695 лева, представляващи разноски по делото.

Въз основа на внесеното от ищеца Н.И.Д. искане е било образувано  ч.гр.д. № 2284/2012 г. по описа на Старозагорски РС и на основание чл.418, ал.2 и чл. 417,т.9 от ГПК, съдът е издал в полза на ищеца заповед № 16/30.03.2012г. за изпълнение на парична задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е било разпоредено длъжникът Ц.П.К. да заплати на ищеца сумата от 49 000 лева  ведно със законната лихва  от датата на внасяне на заявлението /29.03.2012г./ до изплащане на вземането и сумата в размер на 1695 лева, представляващи разноски по делото. На основание на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително  дело № 111/2012 г. по описа на ЧСИ Ивелина Биволарова с рег. № 868 с район на действие ОС-Стара Загора.

 

След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с представените със същата писмени доказателства по делото и като взе предвид приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът счита, че предявеният иск е процесуално допустим и местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна и отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./ и не са налице абсолютни законови пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл. 130 от ГПК.

 

          По делото е проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ за размяната на книжа / исковата молба и всички приложения към нея/.

 

          В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ няма постъпил писмен отговор на Исковата молба от ответника Ц.П.К., с който да изрази становището си по допустимостта и основателността на иска.

 

Ищецът Н.И.Д. редовно и своевременно призован, явява се лично в съдебно заседание заедно с пълномощника са и адв.К. като молят искът да бъде уважен изцяло по съображенията подробно изложени в съдебно заседание по съществото на делото и в депозираното по същата писмена защита.

 

          Ответникът  Ц.П.К. счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Явява се в първото по делото заседание, като оспорва иска и моли същия да бъде отхвърлен ведно със законните последици от това. 

 

          След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното :

 

          ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

 

Исковата молба е подадена в предвидения в чл. 415, ал.1 от ГПК/2008г./ 1- месечен срок от кредитора срещу длъжника по заповедта за изпълнение. Налице е и правен интерес от производството.

 

          ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

 

От представеният по делото Запис на заповед от датата 08.12.2009 г. е видно, че ответникът Ц.П.К. неотменимо и безусловно се е задължил да заплати на ищеца Н.И.Д. сумата от 49 000 лв. /четиридесет и девет хиляди лева/. Въз основа на нея е подадено Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 29.03.2012 г. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК под  № 1670/30.03.2012 г. и съответно и изпълнителен лист по същата Заповед. Въз основа на него е било образувано и  съответното изпълнително дело.

 

В законния 2-седмичен срок ответникът Ц.П.К. е подал възражението си по чл.414 от ГПК си срещу заповедта за изпълнение, с което на практика е спрял изпълнителното производство. Това обуславя и правния интерес на ищеца за предявяване на настоящия иск.

 

Записът на заповед представлява едностранна абстрактна сделка, по силата на която издателят обещава да плати на поемателя или на негова заповед определена парична сума. Много често на практика записа на заповед се издава за обезпечаване на друго парично задължение, но това не е основна негова характеристика. Основанието, поради което е поето менителничното задължение, не влияе върху действителността на задължението дори когато самото основание е недействително.

 

Твърдението на ответника, че между него и ищеца Н.И.Д. съществуват и други договорни отношения, които да обуславят подписването на процесната Запис на заповед са неоснователни, тъй като такива не са необходими за нейната действителност поради абстрактният й характер.

 

В тази насока действително между страните по делото през 2009 година са били създадени заемни отношения. Ответникът признава, че при получаване на всяка една поредна сума е издавал записи на заповеди и тъй като не бил погасил задълженията си по тях е издал процесната запис на заповед с дата на издаване 08.12.2009г., с която се е задължил неотменимо и безусловно срещу представяне на записа на заповед, без предявяване за плащане и без протест да заплати на ищеца Н.И.Д. сумата в размер на 49000 лв. /четиридесет и девет хиляди лева/ в срока до/на падежа/ 25.05.2011г.. Сумата е следвало да изплати в **** Сумата по този запис на заповед е общия размер на предходните записи на заповеди, издадени от ответника в полза на ищеца. Издаването на този запис на заповед е станало по искане на ответника с цел удължаване срока на плащането на общо дължимите суми в размер на 49 000 лева. С оглед и на това предходните записи на заповеди са били предадени от ищеца на ответника и последният ги е скъсал.

 

В хода на производството ответникът не оспорва,че на няколко пъти е получавал различни по размер суми от ищеца и във връзка с това му е издавал записи на заповеди. Признава също, че е издадена и поредна последна такава,тъй като бил затруднен във връщането на дадените му суми. Оспорва размера на дължимата сума.Той лично заедно с майка си са преговаряли с ищеца за начина на връщане на дължимите суми.Уверявали са ищеца, че ще му издължат заетите суми след продажбата на имот,собственост на майка му. За установяване на тези негови твърдения ответникът поиска допускане до разпит,в качеството на свидетел Е.М.И.-негова майка при режим на довеждане.Съдът допусна до разпит посоченото от ответника лице за установяване на обстоятелства свързани с провеждани с ищеца преговори за начина на връщане на дължимите суми, както и че ответникът е вземал на три пъти суми от ищеца и че са искали да продадат имота,за да върнал дължимите суми.Тъй като ответникът без наличие на основателни причини създаде пречки за установяването на тези обстоятелства следва да се приеме,че същите са доказани на основание чл.161 от ГПК.

 

Съдът допусна и ответникът да отговори на въпросите поставени му от процесуалния представител на ищеца по реда на чл.176 от ГПК. Същият не само, че присъства в първото проведено съдебно заседание при постановяване на определението на съда за това, но и писмено бе уведомен да се яви лично в следващото с.з. и да   отговори   на   поставените   въпроси. Без  наличието  на   основателни причини, ответникът  не   се   яви   в   следващото   с.з.   и   не   отговори  на поставените му въпроси, с оглед на което съдът приложи разпоредбата чл. 176, ал.З от ГПК. В тази насока и поради  това съдът приема за безспорно доказано,че: Записа на заповед от 08.12.2009г. е издаден, попълнен и подписан като издател, собственоръчно от ответника Ц.П.К.. Ответникът не оспори записа на заповед и няма възражения по същия.

 

От друга страна и изцяло в подкрепа на горното са и свидетелските показания на разпитания в съдебно заседание свидетел Г.Г., които допринесоха за установяването на твърденията на ищеца. Свидетелят твърди в показанията си, че е присъствал на срещата им , която се състояла в края на 1999г., което било през м.декември след Коледа. Били с ищеца Н. в кафето на пазара, когато при тях дошло едно момче и помолило Н. за отсрочка на трите записи на заповед. Сумата разбрал след това, че е голяма, а именно че ставало въпрос за 49000 лева. На Ц. му бил даден нов запис на заповед, за да му бъде удължен срока на връщане. Станало въпрос също, че майка му щяла да продава имоти, за да му помогне да върне парите. Свидетелят също знае, че Ц. “не е издължил парите”.

          В конкретния случай съдът намира, че паричното задължение по ценната книга се явява обект и на каузалната сделка /договорите за заем, които са били сключвани/, преди издаването на последния запис на заповед от 08.12.2009 год.  

 

   Също така съобразно константната практика на върховните съдилища на републиката /Решение под № 865 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1926/2008 г. 1-во ГО на ГК , Решение под № 94 от 17.04.2008 г. на ВКС по ТД № 770/2007 г. на 2-ро ТО на ТК и Решение под № 1088 от 07.07.2003 на ВКС по гр. д. № 13282003 на 5-го ГО на ГК/ записът на записа е едностранно волеизявление, абстрактна сделка, поради основанието за издаването му не е негова императивно изискуема част. За да е действителен записа на заповед не е необходимо да е сключен друг договор с каузален характер, нито да е налице валидно правоотношение по каузална сделка. Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата които то поражда са независими от наличността на основаната сделка и от развитието на каузалните правоотношения.

 

   От формална гледна точка, за да е валиден, Записът на заповед трябва да съдържа реквизитите, предвидени в чл. 535 от ТЗ. Ако липсва някой от задължителните реквизити, то изготвеният документ не представлява запис на заповед, освен в случаите на чл. 536, ал. 2, 3 и 4 от ТЗ. Формално, представеният документ от 08.12.2009 г. отговаря на изискванията на закона. В тази връзка настоящия случай са допустими единствено и само така наречените абсолютни възражения, свързани с липсата на правна воля у длъжника, липсата на дееспособност или евентуално подправка на подписа на издателя, пороците на формата, каквито възражения не са направени от ответника.

 

Съдът намира, че в цялост показанията на този свидетел бяха убедителни и непротиворечиви поради което следва да бъдат кредитирани с доверие и да се ценят като относими към спора.

 

Съгласно т. 4 от ТР № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС-София по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК, не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по Записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на Изпълнителен лист.

 

 Поради което следва предявеният иск да се уважи  изцяло съобразно неговия петитум, включително следва да се уважи за и законната лихва съгласно чл.84- чл.86 от ЗЗД от датата на подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение  на 12.03.2012г. до датата на окончателното изплащане на сумите.

 

 На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото общо в размер на 1695 лв, от които 980 лева представляващи дължимата ДТ внесена от ищеца и сумата от 715 лева представляваща възнаграждение за един адвокат – адв. К. ***

 

 Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК/2008г./, Окръжен съд- гр.Стара Загора

 

 

                                  Р      Е      Ш      И     :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ответника Ц.П.К. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ****, че дължи на ищеца Н.И.Д. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 49000 лв. /четиридесет и девет хиляди лева/, представляващи дължими суми по запис на заповед издаден на 08.12.2009г., ведно със законната лихва, считано от деня на внасяне на заявлението в съда на 29.03.2012г. до окончателното изплащане на тази сума, за която има издадени ЗАПОВЕД № 1670/30.03.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2284/2012г. по описа на Старозагорски районен съд на основание чл.418, ал.2 и чл.417, т.9 от ГПК.

 

          ОСЪЖДА ответника Ц.П.К. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ****, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Н.И.Д. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 1695.00 лв. /хиляда шестотин деветдесет и пет лева/, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

 

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2 - седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

 

 

                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :