Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 172                                     12.04.2013г.                 гр.Стара Загора

 

                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на двадесет и първи март 2013 г.

в публично заседание в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 1155/2012г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 и във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК.

 

Постъпила е Искова молба от ищеца – физическото лице П.Т.П. ***, против ответницата – физическото лице Д.Д.Й. ***, с която се иска по реда на чл. 417 във вр. с чл. 422, ал.1 и ал.2 от ГПК съдът да признае за установено, че ответницата дължи по договор за заем от 30.03.2012г. сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от издаването на Заповедта за изпълнение – 11.07.2012г. до окончателното изплащане на сумите, както и 2 400 лв.,  направени разноски по ч.гр.д. № 3941/2012г. по описа на РС – град Стара Загора.

Ищецът в Исковата молба /л.2 – 3 от делото/ твърди, че на 30.03.2012г. в град Стара Загора е сключил договор за заем с ответницата Д.Д.Й., съгласно който му е дал в заем сумата от 30 000 лв., която сума ответницата се задължава да му върне в срок от три работни дни, а именно до 03.04.2012г. Падежът на задължението по този договор за заем е настъпил на 03.04.2012г., поради което вземането е изискуемо и ликвидно, но въпреки това ответницата не е изпълнила валидно поетото парично задължение за връщане на получената в заем парична сума. Ищецът сочи, че в регистратурата на Районен съд - град Стара Загора, е депозирано заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и на изпълнителен лист, с което се иска ответницата да бъде задължена да заплати следните суми:

-       сумата от 30 000 лв.- представляваща неплатена сума, предадена от кредитора на длъжника съгласно договор за заем, сключен на 30.03.2012г. в град Стара Загора;

-       законната лихва за забава върху претендираното вземане от депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното му изплащане;

-       извършените в заповедното производство разноски по делото общо в размер на 2400 лв.

Сочи, че по реда на чл. 418 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 3941/2012г. по описа на Районен съд– Ст.Загора, 10 състав. В резултат на производството по посоченото ч.гр.д. са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 11.07.2012 г. и въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата, по силата на които ответницата се задължава да заплати посочените по-горе суми. На основание чл. 426 и следващите от ГПК и въз основа заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист е образувано изп.д.№ 45/2012г. по описа на ЧСИ - Кръстьо Ангелов, вписан с рег. № 766 в КЧСИ. Със съобщение от 24.09.2012г. му е указана възможността да предяви иск срещу Д.Д.Й. за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаването на съобщението   предвид   постъпило възражение срещу Заповедта за незабавно изпълнение. Сочи, че поради неизпълнението на изискуемото и ликвидно парично задължение по договора за заем и възражението срещу посочената по-горе заповед за незабавно изпълнение, има правен интерес и основание за завеждане на иск по чл. 422 във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК срещу ответницата, в резултат на който да се установи съществуването на претендираното в заповедното производство вземане по договора за заем.

Моли съда да постанови решение, с което да се установи, че ответницата му дължи сумата от 30 000 лв., представляваща неплатена сума, предадена от кредитора на длъжника съгласно договор за заем, сключен на 30.03.2012г. в гр.Ст.Загора, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и на изпълнителен лист в деловодството на РС- Ст.Загора. Моли да му се присъдят направените по делото разноски, съгласно представения по делото Списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В допълнителното си Становище/л.23 от делото/ твърди, че сумата в размер на 30 000 лв. е предадена лично от него в присъствието на свидетели, като в момента на предаването на парите е подписан и договорът за заем, впоследствие нотариално заверен. На запитване от нотариуса дали паричната сума е предадена, отговаря, че е предадена, а ответницата заявява, че е получила заемната сума. Отрича да е настоявал да предаде парите по банков път. Сочи, че реалното предаване на парите е вписано в т.1 от договора. Моли за доказването на фактическото предаване на парите при подписване на договора да бъдат допуснати трима души свидетели, двамата от които са били при предаване на паричната сума и при подписване на договора, а третият е нотариусът. В съдебно заседание пледира чрез процесуалния си представител- адвокат, че са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства в хода на делото, че сумата е предадена лично на датата на подписване на договора, което обстоятелство е вписано в т.1 от договора за заем. Този договор между страните служи като разписка за предаване на въпросната сума. Събрани са писмени доказателства, от които се установява, че ищецът е разполагал със сумата, която е предал на ответницата. Моли да му се определи срок за представяне на писмена защита. Въпреки дадения му от съда изричен 5- дневен срок, ищецът не е представил Писмена защита по делото.

 

Ответницата в Отговора на исковата молба в законния 1-месечен срок по чл.131 от ГПК оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не е получила процесната сума в размер на 30 000 лв. нито по банка, нито в брой и към настоящия момент не дължи връщането й. Счита, че претенцията на ищеца за връщане на тази сума е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Моли съда да отхвърли предявения иск от ищеца като неоснователен и недоказан. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатски хонорар.Не пледира лично и/или чрез процесуалния си представител- адвокат по делото. Въпреки дадения му от съда изричен 7- дневен срок, ответницата не е представила Писмена защита по делото.

 

След като се запозна с изложеното в исковата молба, в отговора на исковата молба, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и като се съобрази с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, първоинстанционният ОС- град Стара Загора счита за изяснено следното:

Относно процесулната допустимост на иска:

Искът се явява процесуално допустим, своевременно предявен, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен ОС – град Стара Загора с оглед  данъчната му оценка над 25 000 лева по смисъла на чл. 104, ал.1, т.4 от ГПК, и като такъв следва да бъде разгледан по съществото си с настоящия съдебен акт.

 

Относно материалната основателност на иска:

Видно от събраните по делото писмени доказателства се установи следното:

Между ищеца и ответницата е сключен договор за заем на 30.03.2012г. , по силата на който ищецът е предал на ответницата сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ за срок от три работни дни, считано от 30.03.2012г. до 03.04.2012г. включително, като след този срок ответницата се е задължила да върне безусловно заетата сума. По делото е приложено ч.гр.д.№ 3941/2012г. по описа на РС– Ст.Загора, по което въз основа на подадено от ищеца заявление по чл.417 от ГПК срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 11.07.2012г. и въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата за заплащане на сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху претендираното вземане от депозираното заявление за издаване на заповед на незабавно изпълнение- 10.07.2012г., до окончателното му изплащане, както и направените в заповедното производство разноски по делото.

На основание чл.426 и следващите от ГПК и въз основа Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 45/2012 г. по описа на ЧСИ - Кръстьо Ангелов, вписан с рег. № 766 в КЧСИ. Срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от страна на длъжника - ответник. Въз основа на това оспорване е постановено Разпореждане от 11.09.2012г. по ч.гр.д.№ 3941/2012г. по описа на РС – град Стара Загора, с което е предоставена на кредитора – ищец възможност в 1- месечен срок да предяви иск относно вземането си против длъжника– ответник, от която ищецът се е възползвал, подавайки настоящата исковата молба на 19.10.2012г. пред надлежния първоинстанционен ОС- Ст.Загора като родово и местно компетентен да разгледа установителния иск между страните.

 

Видно от събраните по делото гласни доказателства – показанията на общо два броя свидетели се установи следното:

Свидетелката В. П.П. заявява, че е присъствала на предаването на пари в офиса на ищеца в края на м.03.2012г. Ищецът е дошъл с плик, изкарал е парите на бюрото в офиса, били са на пачки, опаковани от банката, дал е на ответницата сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, а тя е прибрала парите. Договорът е съставен от свидетелката и ищеца измежду примерни договори от интернет и е попълнен и подписан след като е дошла ответницата. В помещението са присъствали свидетелката, ищецът, ответницата и другият свидетел по делото. Свидетелката заявява, че е нямало никакви уговорки за предаване на сумата по банков път, парите са били дадени на ръка. След това ищецът и ответницата са отишли при нотариус да заверят договора, като самата свидетелка не е присъствала пред нотариуса. Първо са били предадени парите и тогава е бил заверен договорът. В деня на предаване на парите е изготвен и заверен самият договор. След като съдът показва на свидетелката В.П. договора, намиращ се на л.7 от приложеното ч.гр.д. №3941/2012 г. , тя потвърждава, че това е договорът, и той така е изглеждал, когато са го разпечатали.

 

Свидетелят В.Й.З. заявява, че е присъствал при даване на парите. В деня на подписване на договора двамата с ищеца са изтеглили парите от Алианс банк в град Пловдив. Били са в три пачки и в жълт плик. Пристигнали са в офиса, ищецът ги извадил от плика и ги оставил на масата. В стаята освен него са присъствали ищецът, ответницата и другата свидетелка по делото. Твърди, че парите са дадени на ответницата като услуга. Виждал е договора.

 

Съдът кредитира изцяло показанията на тези двама свидетели, тъй като техните показания са пълни, обективни, вътрешно непротиворечиви, в синхрон помежду си и липсват по делото данни някой от тези свидетели да е по какъвто и да е начин заинтересован от изхода на спора.

 

Следователно от писмените и гласни доказателства се установи по несъмнен и безспорен начин, че ответницата се явява неизправна страна, като същата не е изпълнила задължението си по договора за заем – да върне в срок заетата сума от 30 000 лв.

 

Налице е предявен установителен иск за вземането на ищеца към ответницата на правно основание чл.422 от ГПК, който се явява изцяло основателен и доказан. С оглед на това следва да се постанови изцяло позитивно първоинстанционно съдебно решение, с което да се установи съществуването на парично вземане на ищеца срещу ответницата за сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на заповедното производство- 10.07.2012г./л.2 от приложеното ч.гр.д.№ 3941/2012г. по описа на РС- Ст.Загора/, до окончателното му изплащане, ведно с всички законни последици от това.

 

Съобразно изхода на спора искането на ищеца за присъждане на направените в заповедното производство разноски се явява основателно за сумата от общо 2 800 лв. и следва да се уважи изцяло, ведно със законните последици от това. Ищецът не сезира съда с претенция за разноски в исковото производство и съдът не дължи произнасяне по тях.

 

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба  чрез настоящия Окръжен съд  – град Стара Загора пред Апелативен съд – град Пловдив.

 

Ето защо предвид гореизложеното и на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 и във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, първоинстанционният Старозагорски окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

         ПРИЗНАВА за установено спрямо ищеца П.Т.П.- ЕГН **********,***, че ответницата Д.Д.Й.- ЕГН ********** *** му дължи общо сумата от 30 000 лв./тридесет хиляди лева/, ведно със законната лихва за забава върху претендираното вземане от датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК в РС – град Стара Загора на 10.07.2012г., до окончателното изплащане на всички суми по делото.

 

ОСЪЖДА ответницата Д.Д.Й.- ЕГН ********** да заплати на ищеца П.Т.П.- ЕГН **********,*** всички направени разноски в размер на 2 400 лв./две хиляди и четиристотин лева/.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба  чрез Окръжен съд  – град Стара Загора пред Апелативен съд – град Пловдив.

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :