Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 189/25.04.2013 г.             Година 2013                  Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ­­    ІІ Граждански състав

На двадесет и осми март                                                                  Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1023 по описа за 2013 година.

 

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

          Производството е образувано по въззивна жалба на “Б.” ЕООД – гр. Р., против решение № 580/30.05.2012 г. по гр.д. № 1470/2011г. по описа на С. районен съд

 

          Въззивникът “Б.” ЕООД – гр. Р. чрез процесуалния си представител във въззивната жалба излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Моли да бъде отменено обжалваното Решение в обжалваната му част, в която е отхвърлен насрещния иск и са уважени исковите претенции по първоначално предявените искове, подробно описани в петитума на въззивната жалба. Също така спорът да бъде разгледан по съществото си и да се отхвърлят предявените искове на ищеца като неоснователни и недоказани. Подробни съображения и доводи са изложени във въззивната жалба на жалбоподателя.

 

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия Т.А.Т., чрез който се изразява становището, че решението на районния съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С отговора не са направени нови искания, като е заявено становището, че следва да се остави без уважение искането на въззивника за допускането на исканото обезпечение като неоснователно.

 

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор и от адв. В.М. като особен представител на въззиваемия Т.А.Т., чрез който също се изразява становището, че решението на районния съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Подробни съображения относно всички доводи са изложени в двата писмени отговора на въззиваемия и особения му представител – адв. М..  

         

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 245 и чл. 221 от КТ, както и по чл. 224 от КТ и чл. 150, ал. 1, във връзка с чл. 262 от КТ

         

Видно от приложените доказателства по делото правилно е била установена фактическата обстановка пред първоинстанционният съд, а именно: Въззиваемият Т. е постъпил на работа при въззивника на 12.10.2009г., видно от приетия като доказателство по делото трудов договор под № 1051/09.10.2009г., съответно изменен с допълнително споразумение към същия от 03.01.2011г. като е уговорено полагането на труда да става в процесния магазин “Т.” – на фирмата на въззивника в гр. С., бул. “Ц.С.В.” № . Трудовият договор е сключен без срок, за неопределено време и е за пълно работно време – 8 часа, като основното месечно възнаграждение на въззиваемия възлиза на 400 лева, съобразно последното допълнително споразумение. Впоследствие трудовото правоотношение на въззиваемия е било прекратено със заповед № 98/11.03.2011г., считано от 13.03.2011г. като в същата заповед е посочено, че същото правоотношение се прекратява на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, а именно с предизвестие от страна на работника. Въззиваемият е получил същата заповед по куриер с обратна разписка и обратни документи, като съответно се е подписал и в графата “подпис на лицето, получило заповедта”. Преди това въззиваемия Т. е изпратил и известие до въззивника, с което го е известил, че прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 327, т. 3 от КТ.

 

Първоначално с исковата молба е бил предявен като първи обективно-съединен иск за установяване незаконосъобразността, необосноваността и неправилността на издадената заповед под № 98/11.03.2011г. на управителя на дружеството-въззивник, който обективно съединен иск впоследствие ищецът е оттеглил и първоинстанционния съд с определението си от 07.09.2011г. е прекратил на основание чл. 232 ГПК, поради оттеглянето му. Производството по делото в тази му част относно предявеният от въззиваемия Т. срещу въззивника “Б.” ЕООД - гр. Р. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ относно признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна е прекратено. Същото определение на първоинстанционния съд не е било обжалвано и е влязло в законна сила.  

 

По отношение на иска по чл. 245, ал. 1 от КТ въззивният съд възприе следното:

 

За изясняване обстоятелствата по делото пред първоинстанционния съд са били ангажирани и съответните гласни доказателства, като от показанията на свидетеля  С. С. Г. се установява, че заедно с въззиваемия работили в магазин „Т.", в С., като продавачи.Управителят на магазина бил П.Т.. В началото на месец март 2011г. ищецът бил на работа, включително и на 3-ти март 2011г., когато заедно със свидетеля Г. обсъждали парада по повод празника - преминаващ пред магазина. На 24-ти декември 2010г. бил на работа и работил целия ден, като ищецът също бил на работа през този ден. Магазинът работил всеки ден и през празниците, с изключение на първи януари. През месец декември 2010г. Т. бил на работа, през целия месец декември. Тогава били най-натоварените дни на магазина и нямало шанс да му бъде разрешено ползване на отпуск. Продавачите работили на смени-първа, втора и целодневна - целодневната е от 09.30-19.30 часа, като има и зимно и лятно работно време. Първа от 09.30-16.30 час и втора смяна от 12.30-19.30 часа. Средно месечно отработвал около 180 часа. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля тъй като са безпротиворечиви, основани на непосредствен впечатления и незаинтересовани - свидетелят е работил в същия обект в процесния период, като не е водил дела срещу ответника.

 

За изясняване обстоятелствата по делото е била назначена от първоинстанционния съд и съдебно-икономическа  експертиза,  като  от  проверките,  извършени  при въззивника от вещото лице,  се установява, че за месец декември 2010г. съгласно изготвените графици на работните смени "ищецът е отработил 176 часа при норма 176 часа, а за месец март 2011г. отработил  56 часа  при  норма  56 часа,   като  за периода  от 01.03.2011г. до 11.03.2011г. включително е установено начисляване на трудово възнаграждение в размер на 146,21лева. Начислено му е и  възнаграждение  за  два  работни  дни  труд  празнични   общо 34,54 лева за 24.12.2010г. и 03.03.2011г.

 

Съгласно императивната разпоредба на чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период.

 

Въззивния съдът приема за безспорно установено, че ищецът добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период, тъй като ответникът не е направил възражение относно това обстоятелство, поради което същият дължи изплащане на пълния размер на трудовото му възнаграждение, договорено между страните по трудовия договор.

От заключението на вещото лице се установява, че ответникът е начислил във ведомостите за заплатите дължимите трудови възнаграждения за процесния период - месец март 2011г. в общо размер от 128,03 лева, към което следвало да се прибавят още 18,18 лева-съгласно слушаното от вещото лице в съдебно заседание, съгласно график, представен от ищеца, като той почивал само на 2-ри, 6-ти,7-ми и 12-ти март - или общо 146,21лева брутно трудово възнаграждение, за периода месец март 2011г. До този размер следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на незаплатено трудово възнаграждение за периода, като в останалата й част - до размера на 220 лева следва да бъде отхвърлена като недоказана в тази й част. До същите правилни и законосъобразни изводи е стигнал в мотивите на обжалваното решение и първоинстанционния съд.

 

По отношение на иска за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ въззивният съд възприе следното:

Настоящият въззивен съд не споделя доводите и съображенията на първоинстанционния съд по отношение на този обективно съединен иск, поради следното:

 

Съгласно чл.221, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение. В настоящия случай трудовото  правоотношение на въззиваемия с ответното дружество е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, като е изложена като причина прекратяване на трудовото правоотношение от работника с предизвестие. Горецитираната заповед под № 98/11.03.2011г. на управителя на дружеството-въззивник, е издадена именно на това основание, който иск впоследствие ищецът е оттеглил и първоинстанционния съд с определението си от 07.09.2011г. е прекратил на основание чл. 232 ГПК, поради оттеглянето на този иск. Производството по делото в тази му част е прекратено и същото определение на първоинстанционния съд е влязло в законна сила.  Налага се извода, че искът за претендираното от въззиваемия обезщетение по чл.221, ал.1 КТ се явява неоснователен и недоказан. Следователно тази претенцията за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ следва да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна и недоказана.

 

По отношение на претенцията за дължимо обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 19 дни следва предявения иск действително следва да бъде уважен в частта, установена от заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието като доказателство по делото пред първоинстанционния съд в размера на общо 345,42 лева, съгласно заключението на вещото лице, като в останалата част до общо претендираните 400 лева тази претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана в тази й част, до което обосновано заключение е достигнал и първостепенния съд.

По отношение на представената молба за разрешаване ползването на платен годишен отпуск, подадена на 28 .09.2010г., въззиваемият е оспорил пред първоинстанционния съд като неавтентична, като ответникът не е заявил, че ще се ползва от същата, поради което първостепенния съд правилно и обосновано не е открил производство по нейното оспорване а е изключил същата от доказателствата по делото. По отношение на представената молба за разрешаване на ползване на платен годишен отпуск, подадена на 01.12.2010г. за ползване на 19 дни платен годишен отпуск от 03.12.2010г., същата има характер на диспозитивен, а не на удостоверителен документ, като от факта на нейното подаване и издаване по нея на заповед за ползване на платен годишен отпуск не се установява факта на отсъствието на ищеца от работа за сочения период.

 

По отношение на иска за заплащане на положения извънреден труд по чл. 262, ал. 1 от КТ въззивният съд възприе следното:

    Съобразно нормата на чл.143, ал.1 КТ извънреден се явява трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Според чл.262, ал.1 от КТ положеният извънреден труд заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от размерите, упоменати в т.1-3 на същата разпоредба /50 на сто за работа през работните дни, 75 на сто - за работа през почивните дни и 100 на сто за работа през дните на официалните празници/.

   Въззивния съд приема за безспорно установено, както е приел правилно и обосновано и първоинстанционния съд, че в случая се касае именно за полаган извънреден труд - със знанието и без противопоставянето на работодателя извън установеното работно време. Съдът счита, че неотчитането от работодателя на положения извънреден труд в празнични дни в магазина, като той е имал данни за извършената работа в празнични дни, не е взел съответните мерки за заплащането на положения в празнични дни труд.

  От показанията на горепосочения свидетел Г. се установи факта на полагания извънреден труд, /включително в дни на официални празници/, който не е надлежно заплатен на въззиваемия от въззивника. Следователно в предприятието на жалбоподателя е била установена практиката да се полага труд и в празнични дни, като същият е начисляван, но не е заплащан своевременно. В тази насока първостепенния съд e стигнал до правилния и законосъобразен извод, че този обективно-съединен иск следва да бъде уважен за дните 24.12.2010г. и 03.03.2011г., като  бъдат заплатени сумите общо от 35,54 лева, съобразно исковата претенция на въззиваемия установени от вещото лице.

 

По отношение на насрещният иск на въззивника против въззиваемия съдът възприе следното:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от КТ страната която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

В тази връзка въззивният съд счита, че следва претенциите по насрещната искова молба на въззивника за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 КТ в размер на 400 лева и мораторна лихва в размер на 11,23 лева от 13.03.2011г. до 22.06.2011г. да бъдат отхвърлени като неоснователни - претенцията за заплащане на обезщетение от работника на работодателя би била основателна само в случаите на отправено предизвестие за прекратяване, срокът на което не е спазен - в случая липсва отправяне на такова предизвестие от въззивника към въззиваемия. Първоинстанционният съд е изложил в тази насока подробни и изчерпателни мотиви, които се споделят изцяло и от настоящата въззивна инстанция.

 

        В заключение въззивният съд счита, че районният съд неправилно е уважил предявения иск за заплащане на парично обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в тази му част като неправилно и незаконосъобразно в същата част и съдът следва да отхвърли този обективно съединен иск по чл. 221  от КТ.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, но тъй като съдът намира, че такива разноски не са направени от същия пред въззивния съд, то такива не следва да бъдат присъждани.

 

На основание чл.280, ал.2 от ГПК и поради това, че цената на иска е под 5000 /пет/ хиляди лева, настоящото въззивно Решение не подлежи на касационно обжалване.

 

        Водим от горното, съдът

 

                                                      Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 580/30.05.2012г. по гр.дело № 1470/2011 г. по описа на Районен съд-С., в частта му, с която е осъден въззивника “Б.” ЕООД – гр. Р., ул. “Д. Н.” № ., ЕИК …….., представлявано от управителя К.А.Д., да заплати на въззиваемия Т.А.Т., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: адв. В.М. ***, сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща размер на дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

         ОТХВЪРЛЯ иска на Т.А.Т., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: адв. В.М. ***, против “Б.” ЕООД – гр. Р., ул. “Д. Н.” № 1-3, ЕИК …….., представлявано от управителя К.А.Д., за сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща размера на претендираното обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, като неоснователен и недоказан.

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 580/30.05.2012г. по гр.дело № 1470/2011 г. по описа на Районен съд-С. в останалата му част.


           Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                 2.