Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 166                                12.04.2013 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 13 март                                                                                       2013 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1041 по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на К.С.С., чрез пълномощника му адв. С.С. против решение № 1105 от 29.10.2012г., постановено по гр.дело № 2172/2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

Въззивникът К.С.С. е останал недоволен изцяло от решението, поради което го обжалва в срок. Твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно и не кореспондира с доказателствата по делото. Подробни съображения излага във въззивната си жалба, докладвани в с.з. С оглед на това моли да бъде отменено и постановено друго, с което да се уважи иска му изцяло.

Въззиваемата К.И.И. счита, че решението е основателно поради факта, че липсва договор между нея и ищеца. Моли да бъде потвърдено като правилно.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.

Видно от приложеното ч.гр.дело № 422/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд за процесното непарично вземане ищецът К.С.С. /въззивник в настоящото производство/ е подал на 13.01.2012 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата К.И.И. /въззиваема в настоящото производство/. По същото е издадена заповед № 245 от 13.01.2012 г. за изпълнение на задължение за предаване на движими вещи по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено въззиваемата да предаде на въззивника цифров фотоапарат марка „Олимпус" (Olympus), модел Е - 510 DZ KIT (закупен от магазин „Технополис" в гр. Пловдив на 24.05.2008 г. за сумата от …лева) и мобилен телефонен апарат МТЕL GSМ NОКIА, модел 7370 (закупен от магазин „Технополис" в гр. Пловдив на 11.06.2006 г. за сумата от …лева), които през м.06.2008 г. той й предоставил за временно ползване в срок до 31.12.2008 г., както и сумата от …лева разноски по делото.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК - на 20.02.2012 г. въззиваемата е възразила писмено срещу тази заповед, поради което на 21.02.2012 г. съдът дал указания на въззивника по чл. 415 ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си, което същия е сторил предявявайки настоящия иск.

За установяване на вземането си с исковата си молба въззивникът е представил  два броя фактури - първата № 5000064621/11.06.2006 г.,  с която  е закупил на 11.06.2006 г. на свое име от „Технополис България" ЕАД процесния мобилен телефонен апарат МТЕL GSМ NОКIА  модел 7370 за сумата от …лева, а втората фактура  № 0500052581/24.05.2008 г., с която  същият е закупил на свое име на 24.05.2008 г. от „Технополис България" ЕАД и процесния фотоапарат марка „Олимпус" (Olympus), модел Е - 510 DZ KIT.

За изясняване на делото пред първоинстанционният съд са допуснати и разпитани двама свидетели. Свидетелят Ф. – посочен от въззивника сочи обстоятелства, които са му станали известни от въззивника и няма преки впечатления от отношенията между страните по делото. Същият установява, че  въззивникът му споделил, че дал на приятелката си К. закупеният от него във връзка с работата му процесен фотоапарат, а преди или след това й дал да ползва и „някакъв джиесем", които впоследствие тя отказала да му върне.

Разпитаната по искане на въззиваемата свидетелка Николова дава показания, че страните са имали около две годишна връзка докато работили и живели заедно в гр. София, която прекратили в края на 2008 г./началото на 2009 г., като от въззиваемата знаела, че в началото на връзката им въззивникът й подарил мобилен телефон марка „Нокия", а преди да замине тя за Ирландия в началото на месец юни 2008 г. й подарил и фотоапарат „Олимпус". От въззиваемата и от още трима техни приятели тази свидетелка знаела още, че този фотоапарат бил откраднат през лятото на 2010 г, а телефонът бил още у ответницата. Тези нейни показания се потвърждават и от представеното удостоверение от 17.08.2010 г. на ВНД Началник РУ на МВР Созопол, от което е видно, че въззиваемата е заявила на 17.08.2010 г. в РУП Созопол, че е пострадала от престъпление по чл. 195, ал. 3 НК, изразяващо се в това, че от л.а. автомобил марка и модел „Опел Корса" с рег. № А 8522 КВ, собственост на Д.П.П. от гр. Бургас, била извършена кражба на преносим компютър марка „Есер" и цифров фотоапарат марка „Олимпус", модел Е 510, ведно с два обектива, по който случай е образувано досъдебно производство № 408/17.08.2010 г. по описа на РУП Созопол. По този повод на 23.09.2010 г. въззивникът й изпратил съобщение на елекронната поща, с което й заявил, че явно във фактурата не били упоменати фабричните номера на тялото и обективите, но ги имало в гаранционната карта, която й дал, поради което я помолил, ако не я пази, да му изпрати номера на досъдебното производство, на основание което и оригиналната фактура, която била в него, да иска дубликат на тази гаранционна карта от сервиза на Технополис, иначе му отказвали да му дадат такъв.

По делото е представено от пълномощника на въззивника постановление от 10.11.2011 г. Софийската районна прокуратура, от което се установява, че същата е отказала да образува досъдебно производство срещу въззиваемата и е прекратила образуваната по сигнал на въззивника прокурорска преписка срещу нея.

Други доказателства не са представени по делото.

Производството по чл.422 от ГПК представлява иск за съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от длъжника и в това производство по същество се установява дали вземането съществува или дали е изискуемо.

При тези събрани по делото доказателства, въззивният съд намира, че изводът на районния съд, че предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за съществуване на процесното непарично вземане, е недоказан още в своето основание и поради това следва да се отхвърли като неоснователен, е правилен и законосъобразен.

Съгласно чл.243 ЗЗД с договора за заем за послужване наемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Заемът за послужване е договор, за сключването на който, понеже е реален, е необходимо не само страните да постигнат съгласие - заемодателят да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване на заемателя, а последният да се задължи да му я върне след ползването, но и въз основа на това постигнато между тях съгласие да бъде и предадена заетата вещ/вещи. Следователно, в случая въззивникът, който претендира, че в негова полза е възникнало и съществува непарично вземане по чл. 249, ал. 1 ЗЗД - да му бъдат върнати от въззиваемата предадените й от него процесии вещи - мобилен телефон и фотоапарат, носи доказателствената тежест да установи пълно и пряко, т.е. несъмнено по делото, че между страните е било постигнато преди това съгласие, което да обхваща всички съществени условия на договора за заем за послужване по чл. 243 от ЗЗД, а не само предоставяне за безвъзмездно ползване на същите вещи от него (в този смисъл Р № 1168-2008А/г.о. на ВКС).

С оглед на това правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая въззивникът не е доказал несъмнено по делото да е възникнала твърдяната от него облигационна връзка между страните по договор за заем за послужване на процесиите движими вещи. Наличието на такова предшестващо предаването   им   на  въззиваемата съгласие   на   страните   по   чл.   243   ЗЗД  не  се установява нито от писмените, нито от гласните доказателства, събрани по делото, същевременно страните не спорят само относно факта, че тези вещи са били предадени от въззивника на въззиваемата по време на тяхната връзка. Спорно между страните се свежда до основанието за това им предаване. Въззивникът поддържа, че това е станало по силата на сключен между тях преди това през месец юни 2008 г. устен и срочен договор за заем за послужване с въззиваемата, а последната поддържа, че тези вещи са й били дарени от въззивника. Доколкото обаче предаването на определени движими вещи е част от фактическия състав, както на договора за дарението им, който не е сключен писмено, с нотариална заверка на подписите (чл. 225, ал. 2 ЗЗД), така и на договора за заем за послужване (чл. 243 от ЗЗД), а може да бъде осъществено и без определено основание (чл. 55 от ЗЗД), то от установеното по делото предаване от въззивника на въззиваемата по време на връзката им на процесиите движими вещи, не може въобще да се приеме за установено, че това е станало и на посоченото от въззивника основание - сключен устен договор за заем за послужването им със срок за връщането им  до 31.12.2008 г.

След като обаче въззивникът не е установил тези обстоятелства, то правилно и законосъобразно районният съд е приел, че предявеният от въззивника иск за съществуване на процесното непарично вземане по чл. 249, ал. 1 от ЗЗД за връщане на същите вещи следва да се отхвърли, като неоснователен, защото в това производство въззивникът следва да установи правопораждащият вземането му факт и едва тогава въззиваемата следва да установява фактите, на които е основал възраженията си срещу същото вземане.

           Настоящата инстанция споделя напълно подробните изводи на районния съд в тази посока, поради което и на основание чл.272 от  ГПК препраща към тях.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е  намерил, че е безспорно установено по делото, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.  

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва изцяло да бъде потвърдено. При постановяването ме не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

Никоя от страните не е направила искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, поради което съдът не следва да се произнася по същите.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

   Р Е Ш И :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1105 от 29.10.2012г., постановено по гр.дело № 2172/2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 


                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: