Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 179                                19.04.2013 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 20 март                                                                                        2013 година

В открито заседание в следния състав

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: ……………………..П.В.………………………..

ПРОКУРОР: ………………………………………………………………………

Като разгледа докладваното от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1053 по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на С.Н.С., чрез пълномощника му адв. Д.Г. против решение № 623 от 03.12.2012г., постановено по гр.дело № 2279/2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Въззивникът С.Н.С. е останал недоволен от решението, поради което го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно поради обстоятелството, че решаващия съд в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС е длъжен да изследва пълно всички събрани по делото доказателства и да ги коментира поотделно и в съвкупност, което в случая не било сторено. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде постановено друго, с което да се приеме, че предявените от ищеца искове са неоснователни и му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Въззиваемият Т.Х.Т. чрез пълномощника му адв. Д.М. заявява, че оспорва въззивната жалба. Твърди, че за да постанови  обжалваното решение КРС е направил правилни, обосновани, аргументирани и законосъобразни правни изводи, поради което моли да бъде потвърдено решението на КРС като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира и за разноските по делото.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предявен е иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът Т.Х.Т. /въззиваем в настоящото производство/ твърди, че с ответника С.Н.С. /въззивник в настоящото производство/ са сключили договор за заем на 10.06.2009г. за сумата от …лв. На същата дата  ответникът е подписал “записна заповед” с падеж 10.11.2009г. От същата е видно, че  С.С. е декларирал, че на падежа ще изплати на ищеца Т. сумата от ….лв. В отговора си на исковата молба ответника С.Н.С. не оспорва, че е получил в заем процесната сума.

По делото е разпитан като свидетел Христо Леков, познат на страните по делото. Същия установява, че в негово присъствие, Т. е звънял по телефона на С., за да иска да му бъдат върнати дадените в заем пари. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля само в тази им част, а  в останалата част не ги е кредитирал, тъй като същите не възпроизвеждат негови лични възприятия. Въззивният съд намира, че това е правилно.

По делото е назначена съдебно- счетоводна експертиза, която е  депозирала писмено заключение на 07.11.2012г. Същото като компетентно и добросъвестно изготвено, неоспорено от страните е възприето от районният съд. От него се установява, че размерът на мораторната лихва върху главницата от …лв. за периода 11.11.2009г. до 14.09.2012г. е 1384,03 лв.

Други доказателства по делото не са събрани.

При така събраните доказателства по делото правилно е прието от районния съд, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за заем. Договорът за заем е неформален и реален. За действителността на същия не е задължителна писмена форма, но за да е валиден е необходимо да е предадена от заемодателя на заемополучателя определена парична сума. Установено е по делото, че ответникът не оспорва, че е получил от ищеца в заем сумата от … лв., за което на 10.06.2009г. е подписал запис на заповед. Възраженията на ответника са, че е погасил задължението си по заема като е върнал на ищеца … лв., а в деня на подписването на записа на заповед - 10.06.2009г. му е предоставил в залог златни накити с общо тегло 80 гр. В подкрепа на тези си твърдения обаче доказателства не е представил. По делото е представен частен документ, озаглавен „записна заповед", в който ответникът С. е записал, че на 10.11.2009г. по тази “записна заповед” ще изплати сумата от … лв. на лицето Т.Х.Т.. Документът не съдържа, предвидените в чл. 535 от ТЗ реквизити, поради което не може да бъде ползван като несъдебно изпълнително основание. Нередовният запис на заповед има характер на разписка по смисъла на чл. 77 от ЗЗД само в определени хипотези, какъвто е настоящия случай.

След като С. не оспорва, че е получил в заем процесната сума, правилно е прието, че факта на получаване на процесната сума като елемент от договора за заем е установено. Следователно страните са сключили договор за заем, обективиран в “записна заповед”, която с оглед установената по делото конкретна фактическа обстановка съставлява разписка, удостоверяваща сключване на договор за заем за потребление.

Спорният въпрос между страните по делото е дали процесната сума е върната.

По делото не са ангажирани допустими доказателства, установяващи факта на плащане. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.164, ал.1, т.4 от ГПК и при липсата на изрично съгласие на ищеца е недопустимо със свидетелски показания да се доказва погасяването на установени с писмен акт - разписка, озаглавена „ записна заповед", парични задължения.

С оглед на гореизложеното правилно е прието в обжалваното решение, че претенцията с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е основателна и доказана и следва да бъде уважена в пълния размер.

Правилно е решението и по отношение на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Съгласно посочената разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Този ден е денят следващ датата, на която е следвало да бъде изпълнено задължението, респ., ако падеж не е уговорен, то длъжника изпада в забава, след датата на поканата за изпълнение. От събраните по делото доказателства е установено, че страните по делото са уговорили падеж -10.11.2009г., на който да бъде върнат получения заем, след който момент длъжникът е изпаднал в забава. От заключението на съдебно- счетоводната експертиза от 07.11.2011г. се установява, че размерът на мораторната лихва върху главницата от … лв. за периода 11.11.2009г. до 14.09.2012г. е … лв. Този иск е предявен за сумата от … лв. С оглед на това правилно районният съд е приел, че следва да бъде уважен  за сумата …лв. за периода 11.11.2009г. до 14.09.2012г. като основателен и доказан.

 

С оглед на гореизложените съображения, въззивният съд намира, че решението на Казанлъшкия районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

 

         С оглед изхода на делото пред въззивният съд следва на въззиваемите да се присъдят направените разноски по делото за въззивната инстанция, които са в размер на …лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

 

         Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 623 от 03.12.2012г., постановено по гр.дело № 2279/2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

ОСЪЖДА С.Н.С. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Х.Т. с ЕГН **********,*** сумата от … лева /…лева/, представляваща направени разноски по делото за адвокат пред въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: