Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  152        /05.04.2013 г.        Година 2013                  Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ­­                  ІІ  Граждански състав

На двадесет и осми март                                                                 Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1071 по описа за 2013 година.

 

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по въззивната жалба на И.К.К.,  подадена чрез пълномощника му адв. Д.Г., против решение под № 234 от 25.04.2012 г., постановено по гр.дело № 2549/2011 г. на К  районен съд.

 

           Въззивникът счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и неправилно съдът приел, че искът е недоказан поради недоказване на причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и действието или бездействието на задълженото лице, както и вината за настъпване на вредите. Освен това, че той в качеството си на водач на ППС, е имал задължението при настъпване на ПТП да уведоми съответните органи, за да бъде съставен протокол. Тези твърдения били лишени от логика, тъй като от представените медицинско свидетелство и снимки се установявали уврежданията му вследствие попадането на велосипеда му в дупка на пътното платно. Твърди, че изводите на съда не кореспондирали и със свидетелските показания, които по категоричен начин установили времето и мястото на инцидента.

 

   От разпита на свидетелите се установявало, че мястото на инцидента се намирало до предприятието „П.”, където същите работят. А обстоятелството, че цялото пътно платно било в дупки доказвало още веднъж, че вина за увреждането има ответната агенция, чието задължение е да поддържа републиканските пътища. Липсвали твърдения в ИМ, че уврежданията са резултат на попадането на ищеца в шахта, поради което неправилно съдът приел, че липсвали доказателства за това. Моли решението на РС да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен изцяло, като му се присъдят разноските по делото за двете съдебни инстанции.

 

        В срока по чл.263, ал.1 ГПК  е постъпил писмен отговор от другата страна Агенция „П.”- С., подаден чрез пълномощника й гл.юрисконсулт А.Т., с който се взема становище, че  жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

Решението на К  районен съд било постановено при пълно съобразяване със събраните по делото доказателства и в съответствие с приложимите законови норми. От представените по делото снимки и медицински документи се  установило по категоричен начин, че ищецът е получил разкъсно- контузни рани и счупване на крайник, но не и че те са в причинно-следствена връзка с поведението на органите, управляващи пътя. Неоснователно било твърдението, че от събраните по делото доказателства би могло да се установи точното време и място на увреждането. Необходимо било обаче да се установи за точно коя дупка от пътното платно става въпрос и какви са нейните характеристики, от където би могло да се направи извод дали при попадането в нея би могло да се получи такава травма. В този смисъл не били представени конкретизиращи доказателства. Твърденията за цялостното състояние на пътя и вината или липсата на такава на органите, които го поддържат, нямали отношение към предмета на делото. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 

        След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което следва да бъде разгледана по съществото си.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

           Предявен е иск с правно основание чл. 50, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 45, ал.1 и ал.2 и чл.51 и чл.52 от ЗЗД.

         

Видно от доказателствата по делото /писмени и гласни/, безспорно се установява следната фактическа обстановка, а именно, че въззивникът по посока към с. Бузовград, в близост до предприятието ,,П.” ООД, находящо се на ул.,,Розова долина" № 60, е попаднал в голямо, необозначено и несигнализирано препятствие на пътното платно - дупка, вследствие на което същият е получил фрактура на дясната ръка, отоци, подкожни кръвонасядания и множество охлузвания на челото, носа, горната и долната устна, лявото и дясното бедро и разкъсноконтузна рана 2 см. над лявата вежда.

 

Изцяло в насока на горепосоченото са и показанията на свидетеля К. Р.и свидетеля Г. К. на /л.2 и л.З от протокола от с.з. от датата 18.04.2012г./, които са достатъчно конкретни, логични, последователни, непротиворечиви и напълно припокриващи се.

 

В показанията си, свидетеля Р. твърди: „Това се случи сутринта на 30.09.2011г. по пътя за работа и в работен ден, защото бяхме на работа. Колегата го видя човека, беше доста обезобразен в лицето, ръката му беше надута, дясната си спомням, беше в лек шок....", ,,....движил се е от гр. К. към с. Б., точно преди моста, вляво, в момента, в който взема завоя и той пада в дупка, чупи му се кормилото и той се претърколил няколко пъти. Той ми показа дупката, то там има много дупки на пътя".

 

В показанията си, св. К. твърди: ,,Бях първа смяна на работа. Той дойде   до   портала   на   фирмата,  беше   паднал   с   колелото,   целия   беше  в кръв. Обясни ми, че влезнал в някаква дупка, кормилото на велосипеда му се чупи и паднал той ни е показвал коя е дупката, където е паднал. Той целия път е в дупки...", ,,...видях го окървавен и с разкъсани дрехи"...В тази връзка, съдът счита за неправилен и необоснован изводът на решаващия първостепенен съд, че събраните по делото свидетелски показания не могат по убедителен начин да изясняват ВРЕМЕТО, МЯСТОТО и ЕСТЕСТВОТО на ПТП.

 

По отношение на дадените от свидетелите показания съдът намира, че същите НЕ са анализирани и преценени задълбочено, както поотделно, така и в тяхната съвкупност с останалите доказателства по делото (медицинско свидетелство изх. № 384/03.10.2011г. и 5 броя снимки). Съдът не се обосновал защо, в кои части и към кои свидетелски показания се отнася с недоверие и не кредитира, а се е задоволил единствено да ги оцени като „оскъдни". Освен това, първоинстанционния съд е приел, че по делото липсват доказателства какви са били вредите, които са настъпили в резултат от инцидента, както и че липсва каквато и да е конкретизация за отделните увреждания и медицинска документация.

 

Въззивният съд счита, че и този извод на решаващия първоинстанционен съд е неправилен и необоснован, тъй като по делото са представени и приети (с определение в закрито заседание от 29.03.2012г.) като писмени доказателства: медицинско свидетелство изх.№ 384/03.10.2011г. и 5 броя снимки.

 

В цитираното медицинско свидетелство издадено от д-р Петър Лучев специалист ортопед-травматолог, след извършения преглед на въззивника е описал подробно, ясно и точно констатираните увреждания. В този смисъл не считам, че липсва каквато и да е конкретизация за отделните увреждания.

 

Събраните по делото доказателства не са обсъдени в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Ако показанията на свидетелите Радуков и Караколев бяха прецизно обсъдени и ценени във връзка с останалия доказателствен материал по делото, тъй като същите кореспондират напълно с посочения по-горе, Решаващият съд щеше да стигне до обоснования и единствения възможен извод, че са налице причинени вреди, които са настъпили в резултат от инцидента и тези вреди са резултат от виновното и противоправно поведение на ответника.

 

По делото не се установява, че ищецът е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата и че вредоносният резултат е във връзка с неправилното му поведение. Безспорно се установи, че въззивника е
управлявал велосипеда си със светлоотразителна жилетка и с фар на главата,
видно от показанията на св. К.: ,,Колелото му е с фарове и доколкото помня и той носеше фар на главата". От показанията на св. Радуков става ясно, че: ,,Видях, че жилетката му беше скъсана, в ръцете си държеше фар и стоп".  

 

Събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени от фактическата им страна, дават основанието за правилния и единствено възможен извод, че инцидентът е настъпил вследствие попадането на управлявания от въззивника велосипед в дупката на пътя /показанията на свидетелите/ и невъзможността му за възприемане на препятствието, както и за адекватна реакция с оглед избягване на вредоносния резултат.

 

В настоящия случай се касае се до ПТП възникнало на път 111-608, който е част от републиканската пътна мрежа, съгласно Закона за пътищата и Решение № 945 на МС от 01.12.2004г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища и чието управление е възложено на Агенция „П.”". Съгласно чл.30, ал.1 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от агенцията. Нормата на чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, задължава лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП „препятствие на пътя" е нарушаване на целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

 

Установената на мястото на ПТП дупка, намираща се в дясната лента на пътя по посока на движение гр. К.- с. Б., посока с. Б., е представлявала препятствие по смисъла на посочената разпоредба, което е създавало опасност за движението, с оглед липсата на сигнализация съобразно изискванията на цитираните норми.

 

Настоящият въззивен съд намира, че първоинстнционният съд неправилно не е кредитирал с доверие показанията на свидетелите Радуков и  Караколев, защото същите свидетели са явяват свидетели очевидци и същите са имали преки и непосредствени наблюдения от случилото се на процесната дата – 30.09.2011г.

 

Неправилни и необосновани са мотивите на първоинстанционният съд, че по делото не били представени никакви писмени доказателства в подкрепа на твърдението на въззивника за претърпените от него наранявания, болки и страдания. В тази насока, не се явява задължително при настъпването на всяко ПТП да бъде съставен акт за ПТП, още повече пък вредите претърпени от пострадалия да бъдат доказвани единствено и само с този акт за констатирано ПТП. В този смисъл съгласно чл.50 от ЗЗД за вредите произлезли от каквито и да са вещи отговорят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.

 

Въззивния съд също така счита, че съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД - във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Както в хода както на първоинстанционното, така и в хода на въззивното производство не са били ангажирани никакви доказателства, които да оборят тази законоустановена презумпция.

 

В настоящия случай, въззивният съд намира, че по безспорен и категоричен начин е установено и ДОКАЗАНО, че настъпилото ПТП е пряка и непосредствена последица от попадането на управлявания от доверителя ми велосипед в дупка на пътното платно, поради неизпълнение на задължения на Агенция „П.”".

 

Предвид гореизложеното, по отношение на Агенция „П.”" е налице виновно противоправно неизпълнение на вменените й със закона задължения, от което са настъпили и процесните вреди. Налице е неизпълнение на задълженията на служителите на агенцията за своевременно отстраняване на препятствието чрез съответния ремонт, за сигнализиране на препятствието и организиране на движението по начин, осигуряващ безопасността му.

 

Настоящата съдебна инстанция намира, че в производството пред настоящия съд се доказва по безспорен начин дължимостта на претендираната главница от 5000 лв., определени при условията на чл.52 от ЗЗД с оглед на настъпилия вредоносен резултат за въззивника.

Във въззивната жалба се излагат и доводи за процесуални нарушения допуснати в хода на първоинстанционното производство. Въззивният съд намира тези оплаквания във въззивната жалба за несъстоятелни, тъй като намира, че в хода на първоинстанционното производство не са налице процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които да обосновават отмяната на първоинстанционния акт въз основа на същите и съответно, връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

 

На основание чл.86 от ГПК дължима се явява и законната лихва, считано от датата на завеждане на делото в съда – 08.11.2011г., до окончателното изплащане на дължимата сума, съобразно петитума на исковата молба.

 

        Районният съд неправилно е отхвърлил предявеният иск, поради което обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно и съдът следва да уважи предявения от въззивника иск.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените от последния разноски по делото пред всички съдебни инстанции в размер общо на  1 304.87 лева, от които на първоинстанционното производство по гр. дело № 2549/2011г. по описа на РС-Казанлък общо в размер на 702.97 лева, представляващи внесена държавна такса за завеждане на иска  в размер на 202.97 лева и сумата от 500 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат – адв. Д.Г., по договор за правна защита и съдействие от 14.10.2011г., представен пред първоинстанционния съд, както и сумата от 601.90 лева, от които сумата от 101.90 лева – държавна такса внесена от въззивника за въззивно обжалване, както и сумата от 500 лева, възнаграждение за един адвокат – адв. Надежда Каравастева, по договор за правна защита и съдействие от 28.03.2013г., представен пред въззивния съд.

 

        На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК тъй като цената на иска е 5 000 лева, настоящото въззивно решение по в.гр. дело № 1071/2013г. по описа на ОС-Стара Загора не подлежи на касационно обжалване.

 

        Водим от горното, съдът

 

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ изцяло решение № 234/25.04.2012 г. по гр.д. № 2549/2012г.,  по описа на Районен съд-К., като неправилно и незаконосъобразно,  и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

         ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “П.” с административен адрес гр. С., площад “М.” № .,  и съдебен адрес: гр. С. бул. “П.” № ., чрез гл. юрисконсулт А.М.Т. – Г. в Областно пътно управление гр. С.,  да заплати на И.К.К., с ЕГН **********,***,  и съдебен адрес: гр. С., ул. “Г.” № 7, чрез адв. Н. К. .-И., сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща  обезщетение за нанесените на И.К.К. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от увреждането във връзка със счупването на дясната му ръка, контузните рани на двата му крайника и на отоците по лицето му и в невъзможността да извършва движения с дясната си ръка, разстройството на психиката му, както и страхът му да се движи сам по улиците, особено вечерно време, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда на 08.11.2011г., до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата 1 304.87 лева /хиляда триста и четири лева и 87 ст./ лева, представляваща разноски по делото.

 

           Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                           2.