Р Е Ш Е Н И Е

 

192                                     26.04.2013 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми март                                две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                                                        РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

                                                                       МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1077 по описа за 2013 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на РП- Стара Загора, като представляващ  Прокуратурата на РБългария против решение № 36 от 09.01.2013г., постановено по гр.дело № 1094/2012г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на И.В.Р. на осн. чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, сумата … лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на повдигнато обвинение за престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 НК, по досъдебно производство №46/2011г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, прокурорска преписка №616/2010 г. по описа на РП - Стара Загора, прекратено на 29.03.2012г., ведно със законната лихва считано от 29.03.2012г. до окончателното заплащане, като се отхвърля поради неоснователност претенцията за присъждане на законната лихва, считано от 13.06.2011г., присъдени са разноски.

 

Въззивникът обжалва решението, като твърди, че е неправилно и противоречи на закона. Сочи, че съдът неправилно обсъдил и възприел доказателствата по делото. Излага подробни съображения в жалбата си, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Моли да се постанови решение с което да се отмени обжалваното и да се отхвърли иска или да се намали размера на обезщетението значително, както и на разноските. 

 

         Въззиваемият И.В.Р., чрез пълномощника си адв. И.И. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното по делото решение е правилно и законосъобразно, като поддържа аргументите на съда, изложени в мотивите на същото. Излага подробни съображения в отговора си, които са докладвани в съдебно заседание. Счита, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло заедно със законните последици.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Производството е по предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.

 

Ищецът И.В.Р. твърди, че е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 46/2011г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, преписка № 616/2010г. на РП гр. Стара Загора с постановление от 13.06.2011г.  Сочи, че на 28.07.2011г. производството било прекратено с постановление на РП, а в последствие, с постановление от 18.11.2011г. на Окръжна прокуратура Стара Загора – възобновено и делото върнато за последващи процесуални действия. След провеждането им, то отново било прекратено по отношение на ответника от Районна прокуратура Стара Загора по силата на постановление от 23.01.2012г. Сочи се, че по време на проведеното досъдебно производство претърпял редица унижения и страдания. Уронен бил престижът му пред неговите подчинени, авторитетът му на стопански ръководител, а освен това, вследствие на притесненията свързани с воденото производство, получил здравословни проблеми. Твърди, че се нарушил нормалният му житейски ритъм, страдал от безсъние, а освен това, наложената му мярка за процесуална принуда „Подписка” ограничила обичайния му начин на живот и създала спънки, при упражняване на бизнеса му. Извършена му била криминалистична регистрация, която накърнила неговото добро име и не била заличена, след прекратяване на досъдебното производство. Претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на … лева. Ответникът Прокуратурата на Република България не оспорва фактическите твърдения, свързани с повдигане обвинение на ищеца и прекратяването на наказателното производство. Оспорва наличието на основанията за ангажиране на отговорността на прокуратурата. Сочи, че претендираното обезщетение било завишено, с оглед на реално понесените от Р. вреди.

 

Установи се по делото, че ищецът И.  Р. е съдружник в няколко търговски дружества сред които „Макрофарм” АД, „Аптечно 98” АД, „Акцепт Естейт” ООД и Кооперация „Синвекс”. В това си качество той управлявал и представлявал юридическите лица. Във връзка с подадена от бивш служител на „Макрофарм” АД и „Аптечно 98” АД жалба е назначена проверка и образувано досъдебно производство на 27.02.2011г. срещу неизвестен извършител, за съставяне на неистински частен документ - разходен касов ордер, с цел доказване и съществуване на правоотношение - престъпление по чл.309, ал.1 НК. На 13.06.2011г. по образуваното досъдебно производство - №46/2011г. на ОД МВР, преписка №616/2010г. на РП Стара Загора, срещу Р. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.316 вр. чл.309 НК за това, че съзнателно се ползувал пред ТД на НАП Пловдив от неистински частни документи, като за самото им съставяне от него не може да се търси наказателна отговорност. Определена е мярка за неотклонение „подписка”, а в хода на разследването са предприети процесуални действия чрез разпит на свидетели - колеги и служители в търговските дружества, чийто управител е Р., както и чрез изземване на документи от офиса. Последното се установява и от показанията на свидетеля Евгени Александров - съдружник на ищеца, според който, в резултат на повдигнатото обвинение, в служебните и делови отношения между ищеца, неговите съдружници и подчинени се създало напрежение. Според свидетеля, през цялото време докато траело разследването, Р. бил под голям стрес. Обстоятелството, че е обвиняем станало известно не само на служителите в търговското дружество, но и на негови съконтрагенти. Те се интересували, каква е причината за наказателното преследване. Ищецът започнал да се оплаква от високо кръвно налягане и дори предложил на свидетеля да бъде сменен като управител на дружествата за да не се отрази това на търговските им дела.

В този смисъл са и показанията на свидетелката Ц.Р., според която, след започване на наказателното производство ищецът много се променил, станал изнервен и затворен, не желаел да общува дори с приятели, започнал да се оплаква от безсъние и липса на апетит. Нервността му се отразила на отношенията в семейството, както между него и децата, така и на тези със свидетелката - негова съпруга. На 28.07.2011г. с постановление на прокурор при РП Стара Загора, наказателното производство водено по отношение на Р. е прекратено, а мярката за неотклонение - отменена. Този акт обаче, е обжалван и отменен от Окръжна прокуратура Стара Загора, с указания за провеждане на допълнително разследване. С постановление от 23.01.2012г., Районна прокуратура отново прекратява частично наказателното производство по отношение на И.В.Р. относно повдигнатото срещу него обвинение по чл.316 вр.чл.309 ал.1 НК. Постановлението е обжалвано и отменено от Окръжна прокуратура гр. Стара Загора от 07.03.2012г. Преписката е върната на Районна прокуратура с нови указания. След направено от РП възражение, актът от 07.03.2012г. на ОП Стара Загора е отменен с постановление на Апелативна прокуратура гр. Пловдив от 29.03.2012г., което е окончателно.

 

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал. 1, т.2 от ЗОДОВ, / в редакцията от ДВ, бр.43 от 2008г./Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. За да се осъществи фактическият състав на чл.2, ал. 1, т.2 от ЗОДОВ, ангажиращ отговорността на Държавата за вреди, причинени от неоснователно наказателно преследване е необходимо лицето, спрямо което е поддържано обвинение, да е оправдано или наказателното производство - прекратено, да са настъпили вреди за това лице и да е налице причинно - следствена връзка между вредите и действията на съответния държавен орган, свързани с повдигане и поддържане на обвинение за извършване на престъпление.

 

В случая е безспорно, че срещу ищеца е било образувано и водено досъдебно производство, по което той е бил обвинен в престъпление. Безспорно е и това, че впоследствие наказателното производство срещу него е прекратено, тъй като наблюдаващият прокурор е преценил, че не са налице доказателства, че Р. е действувал съзнателно - тоест че липсва елемент от фактическия състав на престъплението по чл.316 вр. чл.309 ал.1 НК. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ/ в редакцията и към дата на прекратяване на наказателното производство/.

 

Неоснователни са доводите, изложени от ответника, относно липса на основания за търсене на отговорност. Това е така, защото разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е неприложима към актовете на органите на Съдебната власт, издадени при упражняване на правораздавателни функции. В хипотезите на чл.2, ал.2 от ЗОДОВ, незаконосъобразността на актовете не се предпоставя от наличието на вина на съответните физически лица, упражняващи властнически пълномощия. За ангажиране на отговорността по този текст е достатъчно повдигането и поддържането на обвинение, което впоследствие да е прекратено.

 

Неоснователен е и доводът на ответника за липса на причинна връзка между действията на Прокуратурата и неблагоприятните психически изживявания настъпили у Р.. Събраните гласни доказателства установяват, че тези негативни последици са започнали след като срещу ищеца е било повдигнато обвинение, като са продължили през цялото време до прекратяването на наказателното производство. Макар и свидетелите да са близки на ищеца, съдът намира, че следва да даде вяра на показанията им, тъй като по делото не са налице доказателства, които да ги опровергават.

 

Ето защо, съдът намира, че предявения иск е доказан по своето основание. Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на ПРБ за обезвреда на нанесените на ищеца неимуществени вреди.

 

При определяне на дължимото обезщетение, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, следва да се вземат предвид, от една страна характера и вида на засегнатото субективно право, интензивността на настъпилите неблагоприятни изживявания на ищеца, както и продължителността им, а от друга - обстоятелствата свързани с характера на осъществените срещу ищеца действия. Действията по повдигане на обвинение са засегнали неимуществено благо - доброто име и репутацията на ищеца, както и неговото добро име като лице упражняващо, търговска дейност. Следва да се има предвид обстоятелството, че обвинението е за престъпление извършено в качеството на представител и управител на търговско дружество. Воденото досъдебно производство е станало известно на лица от служебния кръг - подчинени и клиенти на ищеца, което е навредило на авторитета му в тези среди. Незаконните действия по повдигане на обвинение, както и разгласяването на това обстоятелство сред определен кръг от лица, засягат съществено личността на конкретния човек. Тези негативни последици неизбежно повлияват и върху психическото и емоционално състояние на индивида. В случая такова влияние е налице, както се установи от събраните гласни доказателства. Наистина ищецът Р. е преживял установените неприятни изживявания и страдания, изпитвал е неудобство пред близки, колеги и подчинени, но не се е стигнало до разстройство на физическото и психичното му здраве, а от друга страна наложените мерки за процесуална принуда не са били прекомерни както по характер, така и по интензитет и продължителност, поради което размерът на дължимото обезщетение за обезвреда на причинените неимуществени вреди, съобразно законовия критерий за справедливост, следва да бъде определен на …лв.

  

Ето защо съдът намира, че за обезщетяване на настъпилите неимуществени вреди на ищеца следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от … лв., а в останалата си част за сумата до …лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Предвид изложеното решението на Старозагорския районен съд в частта му, с която предявения иск е уважен за сумата над … лв. до размера на сумата … лв. е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявения иск – отхвърлен в тази част. Следва да бъде отменено и решението, в частта относно присъдените разноски на страната за адв. възнаграждение, като вместо това бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената част от иска – …лв.

 

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, при частично уважаване на иска, ответникът следва да заплати на ищеца внесената държавна такса, поради което решението в частта относно присъдената в полза на ищеца държавна такса, следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ решение № 36 от 09.01.2013г., постановено по гр.дело № 1094/2012г. по описа на Старозагорския районен съд в частта, в която предявения иск е уважен за сумата над …лв. до размера на …лв. както и в частта относно присъдените разноски, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.Р. ***, ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. Витоша № 2 иск по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди, в резултат на повдигнато обвинение за престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, по досъдебно производство № 46/2011г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, прокурорска преписка № 616/2010г. по описа на РП Стара Загора, прекратено на 29.03.2012г. за сумата над …лв. до размера на …лв. като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. Витоша № 2 да заплати на И.В.Р. ***, ЕГН ********** сумата от … /…/ лв., представляващи направените по делото разноски, съразмерно на уважения иск.

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

ЧЛЕНОВЕ: