Р Е Ш Е Н И Е

 

 153 /08.04.2013 година                                                    Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и шести март                                                               2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                    ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело номер по 1080 описа за 2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 1379/14.12.2012г., постановено по гр. дело № 3271/2012г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът Ц.К.Р. моли да бъде отменено обжалваното решение и постанови ново, с което да се уважи изцяло предявените искове и осъди ответника да му заплати 80 000 лева неимуществени вреди, за настъпилата смърт на С. Ц. К. вследствие на трудова злополука.   

 

Въззиваемият “Е.” АД гр. С.моли да се потвърди решението и присъдят направените съдебни и деловодни разноски, за което представя списък.

 

Третото лице – помагач ДЗИ “О.” ЕАД  е представило писмено становище, с което моли да се потвърди решението поради това, че злополуката не е призната за трудова, което е пречка за реализиране на отговорността както на работодателя, така и на застрахователя.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 200 от  КТ

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Ц.К.Р., който твърди, че е наследник на С.Ц.К.. Същата е работила при ответника където е претърпяла трудова злополука и припаднала на работното си място. В резултат на изпадането в дълбока кома дъщеря му починала на 05.10.2011г. в резултат на тежка сърдечна недостатъчност.

 

Съгласно чл. 200 КТ за вреди от трудова злополука, които са причинили смърт на работника работодателят отговаря имуществено.

 

Съгласно чл. 200, ал.1 от КТ и съгласно ал. 5 получаването на обезщетение от наследниците на починал поради трудова злополука – не се смята за приемане на наследство. Следователно претенцията по чл. 200 от КТ следва да бъде направена от наследниците на починалото лице. По делото е прието като писмено доказателство удостоверение за наследници на починалата, от което се вижда, че нейни наследници са лицата М. и Ц. А. М. - нейни синове. Ищецът по делото Ц.К.Р. в случая не е наследник на починалата.

 

Касае се за липса на активна материално-правна легитимация. Материално-правната легитимация е титулярство на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой на задължението. Материално-правната легитимация основава легитимността на иска. В случая искът е предявен от ненадлежен ищец, който е чужд на правоотношението. Липсата на матерално-правна легитимация води до отхвърляне на иска като неоснователен.

 

Постановеното решение е недопустимо и въззивният съд следва да го обезсили, като прекрати делото на основание чл. 270, ал. 3 ГПК.

 

При това положение районният съд не е следвало да обсъжда установяването налице ли е трудова злополука предвид определения ред в чл. 57 и сл. от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.  

 

Водим от горните мотиви въззивният съд намира, че постановеното решение е недопустимо.

 

На основание чл. 78, ал. 4 в полза на въззиваемата страна – работодател следва да се присъдят направените разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение 1500 лева, на основание представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, въззивният съд

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 1379/14.12.2012г., постановено по гр. дело № 3271/2012г., по описа на С.районен съд, като недопустимо.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

ОСЪЖДА Ц.К.Р. с ЕГН **********,***, да заплати на “Е.” АД гр. С., със седалище и адрес на управление: гр. С.,  бул. “П.“ № ., представлявано от Е. Л., с ЕИК ., сумата 1 500 лева – направени разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване препис на страните, пред ВКС. 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.