Р Е Ш Е Н И Е

 

 171 /12.04.2013 година                                                      Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

.т окръжен съд                        ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети март                                                                       2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1087 по описа за 2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 1273/27.11.2012г., постановено по гр. дело № 371/2011г., по описа на . районен съд.

 

Въззивниците Н. и Т. Д. молят да се отмени решението и се обяви нищожността на договор на ипотека, предмет на нотариален акт № 93/1999г. и се заплатят направените деловодни разноски пред двете инстанции. Представена е писмена защита. 

 

Въззиваемият Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частните земеделски стопани “З.” – гр. С. молят да се потвърди решението и присъдят разноските за тази инстанция, съгласно списъка по чл. 80 ГПК. Представени са писмени бележки.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск за обявяване нищожност на договор за ипотека,

с правно основание чл.26, ал. 2 и чл. 170 ЗЗД

 

На 15.03.1999г. с нотариален акт № 93 от същата година ищците сключили договор за учредяване на ипотека с ответника /Взаимоспомагателна каса към кооперация ВЗКАЧС “З” Ипотеката е била учредена върху втория етаж от масивна жилищна сграда с площ 92 кв. метра, находяща се в село М., община С.. Не е спорно, че ипотекираният имот е бил СИО. Ипотеката е била учредена за обезпечаване на заем отпуснат на ищеца Д., в размер на 15 000 деноминирани лева, която сума кредитополучателят се е задължил да изплати в срок до 20.02.2000г.

 

С решение № 89/2008г. постановено по т.д. № 1/2008г. е установено, че лицето Д. не дължи сумата от 10 200 лева на Кооперация ВСК към Кооперация ВЗКАЧС “З.” – гр. С.. Със същото решение е установено, че тази сума той дължи на ВЗКАЧС “З” Ищците считат, че след като ВСК към кооперацията не е предоставила сумата от 15 000 лева, договорът за учредяване на ипотека е нищожен.

 

Въззивният съд намира за неоснователно твърдението на ищците, че в нотариален акт № 93 е било допуснато смесване на данните идентифициращи кредитора по ипотеката, което било основание за недействителност по чл. 170 ЗЗД, поради неизвестност на личността на кредитора. Според чл. 167, ал. 2 ЗЗД е достатъчно да се посочи точното наименование на кредитора. Не посочването на кода по Булстат не е основание за недействителността на ипотеката, защото той не е индивидуализиращ белег по смисъла на посочената разпоредба.

 

Договорът има възможен предмет – договор за заем, който е действителен. Волята на страните е била да се обезпечи същия. Спазена е законната форма – нотариален акт. Следователно, не са налице нито едно от условията за нищожност за процесния нотариален акт, посочени в чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Поради това не са налице и предпоставките за недействителност на ипотечния акт по чл. 170 ЗЗД. Не е налице неизвестност на кредитора. В т. 3 на ипотечния договор – това е кооперация ВЗКАЧС “З.”- гр. С..  В молбата си за учредяване на договорната ипотека ищецът също е посочил този кредитор. Не е допуснато нарушение на чл. 167 ЗЗД, тъй като кредиторът е посочен в т. 3 от нотариалния акт и лицето подписало акта е председателят на кооперацията Е.Б.. Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните и отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други, с оглед целта на договора.

 

Процесният нотариален акт не е опроверган по законоустановения ред относно наличието на учредената договорна ипотека. Предявеният иск за признаване нищожност на нотариалния акт е неоснователен, тъй като в него се съдържат факти, които доказват съгласието на ищцата да се обезпечи кредита получен от съпруга. Ищците са поели задължението на ищеца Т.Д. по договора за кредит № .. в размер на 15 000 000 неденоминирани лева. Кредиторът ВЗКАЧС “З.” – гр. С. е узнал за това, тъй като председател на ВСК е бил едновременно и председател на кооперацията – Е.Б.. В нотариалният акт е вписан данъчния номер на кооперацията. ВСК няма данъчен номер, а е получил такъв при вливането в кооперацията през 2009г. В становище за отстъпване на заема от УС на кооперацията е взето решение заемът да се обезпечи с учредяване на ипотека. Тези обстоятелства установяват действителната воля на страните при изслушване на нотариалния акт. Сам ищецът сочи, че Булстат-а в нотариалния акт е този на кооперацията и признава, че е получил само един кредит, който е приложение № 5 към нотариалния акт. Въззивният съд намира, че волята на страните между заемодателя ВЗКАЧС “З.” и заемателя Т.Д., със съгласието на съпругата му е била единствено да се обезпечи с тази ипотека вземането – предмет на договор за заем.

 

Следва да се има предвид обстоятелството, че ВСК може да се бъде учредена съгласно Закона за кооперациите и то към кооперациите по решение на Общото събрание. Те не са самостоятелни правни субекти. Следва да се приеме, че кооперацията е била присъединен кредитор по право, тъй като вземането има за основание учредената в нейна полза от длъжниците Д. – договорна ипотека.

 

Видно от приетото удостоверение изх. № …. по решение на ОС на ВСК и кооперацията е извършено вливане на ВСК към кооперацията през 2009г. Неоснователно е възражението, че прекратяването на ВСК е станало в последващ момент, след учредяване на договорната ипотека и следователно към него момент ВСК е съществувала. ВСК при кооперацията се счита прекратена чрез вливане към самата кооперация, която става единствен правоприемник на ВСК и титуляр на процесното вземане. Кооперацията е единствен правоприемник. Налице е универсално правоприемство. Вливането е извършено по решение на двете общи събрания от 18.04.2009г.

 

Съпругът на ищцата Т.Д. е получил заем и двамата са се подписали както на молбата до нотариуса, така и на посочения нотариален акт за договорната ипотека. Самата тя е подновена на основание чл. 172 ЗЗД - молба вх. № …. с договор № .. – представена на съдията по вписванията при РС-С.. В случая е налице един валидно сключен договор, тъй като същият има основание и то е обезпечаването на уговорено заемно правоотношение.

 

Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че искът е неоснователен. Районният съд е постановил правилно решение, като е отхвърлил предявения иск, поради което решението следва да бъде потвърдено.

 

На въззиваемия следва да се присъдят направени по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 920 лева, видно от представеното пълномощно и списък по чл. 80 ГПК, предвид чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд  

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1273/27.11.2012г., постановено по гр. дело № 371/2011г., по описа на . районен съд.

 

 ОСЪЖДА Н.С.Д. , с ЕГН **********,  и Т.  Д.Д. с ЕГН ********** *** ., да заплатят на Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частните земеделски стопани “З.” – гр. С., бул. “Р.” № ., вх. ., ет. ., ап. ., с ЕИК ………, представлявана от Председателя Е.В.Б. с ЕГН **********, сумата 920 лева, представляващи направените по делото разноски във въззивната инстанция – за адвокатско възнаграждение. 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване препис до страните, пред ВКС.

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.