Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 191  …………………26.04.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и седми март……………………………….……………..Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1094…….по описа за 2013…….……...година.

 

        Обжалвано е решение № 68 от 17.01.2013 г., постановено по гр.дело № 3050/2012 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от И.Г.С. против П.Д.П.  иск за присъждане на … лв., представляващи заплатена от него на „ЕВН България Електроразпределение" АД по фактура № 7000025293 от 30.05.2011 г., сума.

 

        Въззивникът И.Г.С., чрез пълномощника си по делото адв.З.Й., счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което ответницата бъде осъдена да му заплати сумата … лв., с която се обогатила за негова сметка без правно основание. Претендира за разноските по делото. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемата П.Д.П. в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подала отговор на въззивната жалба.

        Не са постъпили отговори и от третите лица- помагачи „Дом строй” ЕООД- Стара Загора и „Нимел” ЕООД- Стара Загора.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, намери за установено следното:

        Пред районния съд е предявен е иск по чл.285 ЗЗД. Ищецът И.Г.С. твърди в исковата си молба, че на 15.06.2011 г. заплатил по банков път от името и за сметка на ответницата сумата по издадената от „ЕВН България Електроразпределение” АД фактура № 7000025293 от 30.05.2011 г. на стойност …лв. Плащането било извършено по молба на ответницата, която не разполагала със сумата в онзи момент. Първоначално тя го помолила да й заеме сумата, като обещала, че ще я върне до два месеца. Вместо да сключват договор за заем, ищецът предложил да плати вместо ответницата сумата по задължението й към „ЕВН България Електроразпределение” АД, а ответницата се съгласила на това. Същата обаче не му възстановила платената от него сума, поради което е претендирал съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от … лв., платена от него по посочената фактура.

 

        Ответницата П.Д.П. е оспорила предявения иск изцяло с твърдението, че изложеното в исковата молба не отговаряло на истината- не била молила ищеца да й заеме исковата сума, нито да плаща нейно задължение, тъй като не е използвала ел.енергия. Заявява, че била в договорни отношения с ищеца в качеството му на управител на „Дом строй” ЕООД въз основа на сключени между тях предварителен договор от 14.12.2007 г. за учредяване на право на строеж върху недвижим имот на ответницата, находящ се в гр.Стара Загора, ул. „…” № …, УПИ ХУП-7728, в кв. № 237 по плана на Стара Загора и окончателен договор, обективиран в нотариален акт № …, том …, рег. № …, н.д. № …от 29.12.2009 г. на нотариус П.И.. В нотариалния акт правото на строеж било прехвърлено от ответницата на двама приематели: „Дом строй” ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител И.Г.С. и „Нимел” ЕООД с едноличен собственик и управител Н.Е.М.. В замяна на учреденото право на строеж, двамата приематели поели задължението да изградят солидарно, изцяло със свои средства и за своя сметка обектите, за които ответницата си запазила правото на строеж, при условията, цените и степента на завършеност на предварителния договор. За извършеното строителство бил изготвен и одобрен проект и издадено разрешение за строеж № РС-И 554 от 04.11.2009 г. на Община Стара Загора. Твърди, че за да започнат строителните дейности, били  съборени съществуващите сгради в поземления имот. От момента на събарянето ответницата нямала достъп до имота, а и преди това тя не е живеела в него, респ. не е ползвала и не би могла да ползва ел.енергия. За новопостроената жилищна сграда с гаражи било издадено УВЕ № 24/26.11.2012 г., с което строежът бил въведен в експлоатация. Много по-късно обаче дъщеря й успяла да се снабди от ищеца с ключове за част от обектите й, но състоянието и вида на завършване на обектите било такова, че същите не били годни за ползване. Поради това, ако по партидата й е имало отчетена и неплатена ел.енергия, тя не е използвана от нея, защото тя не е живяла в този имот в твърдения от ищеца период. За процесния период имотът бил предоставен на двамата приематели на правото на строеж- "Дом строй" ЕООД и "Нимел" ЕООД и платената ел. енергия, ако такава в действителност била платена, е употребена във връзка с изпълнявани строителните дейности от третите лица- помагачи и ищецът е платил фактически техни задължения.

 

        По повод отговора на ответницата, ищецът взема становище, че никога не е твърдял в исковата си молба, че заплатената от него сума съставлява стойността на изразходвана електроенергия. В с.з. на 15.10.2012 г., чрез процесуалния си представител адв.Й. твърди, че става дума за ново присъединяване, което обстоятелство им станало известно от издаденото от ЕВН удостоверение.

       

        Третото- лице помагач "Дом строй" ЕООД, представлявано от И.Г.С., заявява, че представляваното от него дружество е било собственик на недвижими имоти, находящи се в гр.Стара Загора, ул.„…” № …. Твърди, че по време на строителството на жилищната сграда, дружеството не е ползвало ел.енергия по партида на ответницата, нито ел.енергия по временно открита партида. Твърди също така, че не е поемал задълженията, описани в представеното от ответница приложения № 1 към предварителния договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу обезщетение с построяване на недвижими имоти. В исковата молба не се сочело, че сумата е заплатена от ищеца за изразходвана ел.енергия.

 

        Третото лице- помагач „Нимел" ЕООД, представлявано от Н.Е.М., не е подало отговор на исковата молба и не е взело становище по иска в с.з.

 

        По делото не е спорно, че на 15.06.2011 г. ищецът превел на ЕВН „България Електроразпределение” АД сума по фактура № 7000025293 от 30.05.2011 г. в размер на … лв. Фактурата е издадена по поръчка № 1130004937. Като получател на доставката е посочена ответницата П.Д.П.. На същата дата- 30.05.2011 г., бил сключен договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД, във връзка с който е издадена и посочената по-горе фактура. Като страни в договора са посочени „ЕВН България Електроразпределение” АД и ответницата П.Д.П.. По делото няма спор, че този договор е подписан от ищеца И.Г.С./ вж. с.2 от протокола от с.з. на 17.12.2012 г./. По делото е установено също така, че по силата на договор за учредяване на право на строеж от 29.12.2009 г., обективиран в нот.акт № …, т…., рег. № …, дело № …г. на нотариус Пламен Иванов, рег. № 308 на НК, ответницата учредила на „Дом строй” ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е ищецът И.Г.С., и на „Нимел” ЕООД право на строеж върху нейно собствено дворно място, находящо се в гр.Стара Загора, ул.„…” № …, срещу задължението да построят обектите, описани в нотариалния акт, в напълно завършен вид и да ги предадат на П.Д.П. с разрешение за ползване, респ. удостоверение за въвеждане в експлоатация /УВЕ/. Касае са за пет обекта - апартаменти и гаражи, за които,   съгласно заключението на вещото лице, има открити в системата на „ЕВН България” пет ИТН.

 

       

        Пред вид предявените основания /ищецът твърди, че между него и ответницата е налице съгласие той да плати нейно задължение към ЕВН, след което тя да му върне парите/ и уточнението, направено в с.з. на 15.10.2012 г. от процесуалния му представител, правното основание на предявения иск е по чл. 285 ЗЗД, както правилно е приел и районният съд. Ищецът не е възразил против доклада по делото нито по правното основание, а така също и по разпределението на доказателствената тежест /вж. протокола от с.з. на 15.10.2012 г./. Договорът за поръчка е съглашение между две лица /доверител и довереник/, по силата на което доверителят възлага, а довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя определени правни действия. В настоящия случай предмет на договора е плащане на определена сума пари, което по правната си същност е правно действие, тъй като с него се извършва изпълнение по съществуващо правоотношение между доверителя и трето лице. Поръчката е консенсуален и неформален договор и се сключва окончателно със самото постигане на съгласие между страните относно извършването на определени правни действия от довереника за сметка на доверителя. Валидността му не е обусловена от спазване на някакво изискване за форма.

 

        Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания. В случая ищецът основава искането си на договор за поръчка, поради което в негова тежест е да докаже пълно и пряко наличието на договор между него и ответницата с такъв предмет. Такива доказателства обаче по делото не са представени. Само  фактът на плащането на сумата не е доказателство за наличието на договор за поръчка, тъй като той може да бъде основание на други правоотношения-изпълнение по друг договор /каквито данни има по делото/, доброволно водене на чужда работа без пълномощие или неоснователно обогатяване. Спорното право обаче се квалифицира от съда по предявените от ищеца факти и обстоятелства, поради което след като той твърди, че между него и ответницата е имало съгласие той да заплати нейно задължение към трето лице, то договорът е за поръчка. Не може да бъде доказателство за наличие на договор за поръчка и обстоятелството, че ответницата се ползвала от извършеното от ищеца правно действие и не се е противопоставила. Не е възможно едновременно ищецът да твърди, че ответницата не се е противопоставила и да черпи благоприятни последици от това, и в същото време да сочи, че е налице съгласие той да заплати задължението по нейна поръчка. Освен това, безспорно е от данните по делото, че ответницата и дружеството, което ищецът представлява, са в други облигационни правоотношения- договор за учредяване на право на строеж и за извършване на строителство в имот, собственост на ответницата. Безспорно установено е също така, че във връзка с този договор ищецът, като представител на дружеството-строител, е сключил договор с електроразпределителното дружество за присъединяване на новопостроената сграда към разпределителната мрежа. Изпълнението на правата и задълженията по договора за строителство, в т.ч. и дали таксата за присъединяване на обектите на ответницата следва да бъде за нейна сметка, или за сметка на дружеството-строител съгласно приложение № 1 към предварителния договор, не е предмет на настоящото производство. Договорът за учредяване на право на строеж и строителство е различен и затова ищецът неправилно счита, че правните последици от него могат успешно да бъдат отнесени към твърдяното мандатно правоотношение. Неоснователен е и доводът на ищеца, че договор за поръчка, който не е придружен от пълномощно, се означавал като косвено представителство. Договорът за поръчка може да възникне и да съществува и без да е свързан с упълномощаване. В настоящия случай в исковата молба липсват твърдения, че ищецът е действал като пълномощник на ответницата. Такива  твърдения не са били направени и по реда на чл.143, ал.2 ГПК. Поради това неоснователни са и доводите на въззивника, че районният съд е допуснал процесуално нарушение като не е приел като доказателство по делото пълномощно от 17.11.2009 г. Освен това предметът на процесния договор, така както се твърди в исковата молба, не изисква упълномощителна сделка.

 

        След като ищецът, в съответствие с възложената му от чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, не е установил в процеса наличието на договор за поръчка, отговорността на ответницата по чл.285 ЗЗД да заплати направените разноски във връзка с изпълнението на поръчката не може да бъде ангажирана. Поради това предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както правилно е приел и районният съд.

 

        По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                         Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 68 от 17.01.2013 г., постановено по гр.дело № 3050/2012 г. на Старозагорския районен съд.

        Решението е постановено при участието на „Дом строй” ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК 123754398, и „Нимел” ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК 123743302, като трети лица-помагачи на страната на ответницата.

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                               2.