Р Е Ш Е Н И Е

 

183 /22.04.2013 година                                                       Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети април                                                                         2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1105 по описа за 2013 година.

 

Обжалвано е решение № 9/13.02.2013г., постановено по гр. дело № 547/2012г., по описа на Г. районен съд.

 

Въззивникът Т.М.П. моли да се отмени решението в частта, в която съдът е постановил, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, в частта относно ползването на семейното жилище, което да бъде предоставено за ползване от него, във връзка с което излага подробни съображения във въззивната жалба. Претендира за направените разноски във въззивната инстанция.

 

Въззиваемата Д.Г.П. е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част и присъдят направените разноски в тази инстанция.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 49 СК  

 

Относно вината за разстройството на брака.

 

Ищцата счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Ответникът счита, че бракът е разстроен по вина на ищцата, която установила извънбрачна връзка и води любовника си в дома на майка си в присъствието на децата на страните.   

 

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № .. страните са сключили граждански брак на 30.08.1997г. От удостоверение за раждане е установено, че съпрузите имат родени от брака две деца – Г. и М..

 

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелката Д. С. – майка на ищцата установява, че отношенията между съпрузите се влошили поради заболяването на голямото дете Г. от епилепсия. Ответникът се отнасял зле с детето, като го удрял по време на пристъп. Ответникът често обиждал ищцата без причина и употребявал алкохол. Ищцата не желаела повече да живее с ответника и затова го изгонила. Ответникът отишъл да живее при майка си в село А., но след известно време се върнал в апартамента и поради това ищцата заедно с децата напуснали семейното жилище и отишли да живеят при свидетелката в село Г..

 

От показанията на свидетеля Т. Т. се установява, че ответникът се отнасял добре с ищцата и се грижел за семейството и децата си. Не злоупотребявал с алкохол и не нагрубявал съпругата си. Причината за техните конфликти била извънбрачна връзка на ищцата. От показанията на свидетелката С. П. се установява, че ищцата имала извънбрачна връзка и живеела с този мъж в дома на майка си в село Г. Свидетелката заявява, че заварвала семейното жилище разхвърляно и неугледно. Категорична е, че ответникът не е обиждал ищцата и не е пиел.

 

Преценени свидетелските показания водят до извода, че ищцата е започнала извънбрачна връзка, което е довело до фактическата раздяла. Независимо от това съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Същите не са положили достатъчно усилия да установят нормални отношения в семейството. Съпругът носи вина, тъй като не е подпомагал достатъчно съпругата си в грижите за децата, а ищцата има вина за това, че не е положила достатъчно усилия за запазване на брака. С това си поведение и двамата съпрузи са допринесли за разкъсване на брачната връзка.

 

  Относно предоставяне на семейното жилище за ползване от ищцата

 

Установено е, че семейното жилище е закупено по време на брака на страните с жилищен кредит. Съгласно чл. 56 СК съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от родителите като взема предвид интересите на децата – не навършили пълнолетие, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. Установено е също, че ищцата има и друго жилище в село Г., а ответникът няма друго жилище. Действително ответникът има по-голяма жилищна нужда, но в случая са определящи интересите на децата. Едното дете Г. страда от тежко заболяване – епилепсия със 100 % инвалидност.  Същото се нуждае от непрекъснати грижи и следва да посещава дневен център в гр. Г., за да получава социални услуги – логопедична, психологическа, медицинска и двигателна рехабилитация. Няма възможност тези грижи детето да получи в село Г.. Обстоятелството, че майката е определена за социален асистент на детето не променя становището на съда. Освен непосредствени грижи детето се нуждае и от рехабилитация. Освен това другото дете учи в гр. Г.. Поради тази причина съдът следва да предостави за ползване семейното жилище на ищцата.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

 В полза на въззиваемата следва да се присъдят направени разноски във въззивното производство в размер на 500 лева, видно от представените договор за правна помощ и списък по чл. 80 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд    

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9/13.02.2013г., постановено по гр. дело № 547/2012г., по описа на Г. районен съд в обжалваните части.

 

РЕШЕНИЕТО е влязло в законна сила в останалата необжалвана част.

 

ОСЪЖДА Т.М.П.,***, или адрес - село А., община Г., да заплати на Д.Г.П.,***, сумата 500 лева направени разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване препис до страните, пред ВКС.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:     1.

  

                                                            2.