Р Е Ш Е Н И Е

 

 173/16.04.2013 година                                                      Град Стара Загора

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети април                                                                         2013 година

В закрито заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1108 по описа за 2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 1437/20.12.2012г. по гр. дело № 5807/2012г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът “П.” ООД – гр. С. моли да бъде отменено частично решението и присъдят направените съдебни разноски за всички инстанции.

 

Въззиваемият Д.А.Д. моли да бъде потвърдено решението и присъдят направените по делото във въззивната инстанция разноски. Представен е писмен отговор на въззивната жалба и в хода по същество на делото процесуалният представител е потвърдил становището.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намери за установено следното:

 

Предявени са обективно-съединени искове с правно основание чл. 245, ал. 1 и ал. 2 КТ, във връзка с чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

 

Ищецът е работил при ответника по трудов договор на длъжност “геодезист” при договорено основно месечно възнаграждение в размер на 550 лева. С допълнително споразумение от м. януари 2009г. трудовото възнаграждение е увеличено в размер на 630 лева месечно.

 

Със заявление от 21.12.2011г. до управителя на дружеството ищецът е поискал да бъде освободен от заеманата длъжност на основание чл. 327, т. 2 КТ, считано от 22.11.2011г. Със заповед от същата дата трудовото правоотношение между страните е прекратено на посоченото по-горе основание – поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение. В заповедта е посочено, че на ищеца следва да се заплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.

 

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на експертизата се установява, че размерът на трудовите възнаграждения на ищеца за периода от 01.11.1011г. до 21.12. същата година като брутен размер е 1 099.44 лева, в това число 641.34 лева – за месец ноември 2011г. и 458.10 лева – за месец декември. След приспадане на дължимите за сметка на лицето данък и осигурителни вноски – размерът на дължимите трудови възнаграждения за посочения период е 861.85 лева – чиста сума за получаване. Вещото лице е дало заключение и за дължимото обезщетение за неползван платен отпуск, както и за забавено плащане.

 

Във въззивната жалба се излагат съображения, че разсъжденията на районния съд по отношение на дължимите възнаграждения са неправилни и неоснователни, във връзка с приетото, че следва да се изплати брутното, а не нетното възнаграждение. Въззивникът заявява, че първоинстанционният съд не е констатирал дали работодателят е изплатил дължимите осигуровки за този работник към държавата. В случая тези суми са платени към държавата и работодателят няма задължение за плащане на осигуровки и данък за този работник за процесния период и събирайки ги съдебният изпълнител не е ясно къде ще ги преведе. По този начин съдът е делегирал на съдебния изпълнител отговорността същият да прецени дали удръжките от работната заплата са внесени или следва да се внесат.

 

Установените удръжки за ДОД, ДОО и ЗО са публично правни задължения към държавата, но те се приспадат от общо начисленото на работника брутно трудово възнаграждение. При иск по чл. 128, т. 2 КТ може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки. Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми в изпълнителното производство. Назначената експертиза е установила размерът на дължимото брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода и е установена чистата сума за получаване след приспадане на удръжките – данък и осигурителни вноски, което е видно от таблицата - л. 3 от заключението. По силата на чл. 272, ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ работодателят има задължение предвидено в чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ и задължение предвидено в чл. 6 от КСО, да удържа дължимите от работника или служителя данъци и осигурителни вноски. Тези удръжки работодателят е задължен да направи и без съгласието на работника или служителя, поради което задължението му последния е в размер на остатъка от чистата сума за получаване. Действително, съгласно посоченото решение на ВКС  моли да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване, но в случая съдебно-счетоводната експертиза - видно от посочената таблица в заключението е изчислила размера на дължимия данък и осигурителни вноски дължими от лицето. Изчислението от вещото лице е направено върху сумите 641.34 лева и 458.10 лева – дължимото трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2011г. Районният съд е приложил диспозитивното начало и е приел, че следва да присъди на ищеца претендираните от него брутни трудови възнаграждения за посочените месеци с исковата молба – 630 лева за месец ноември и 406 лева за месец декември 2011г.

 

Въззивният съд намира, че за дължимото възнаграждение, неизплатено от работодателя, съдът не следва да прилага диспозитивното начало, а да се съобрази със заключението на вещото лице, което е направило точно изчисление. Основателно е възражението на въззивника, че първоинстанционният съд не е констатирал дали работодателят е изплатил дължимите осигуровки за този работник и за този период към държавата. Във връзка с това и  поради твърдението на въззивника, че тези суми са платени към държавата, на ищеца следва да се присъдят чистите суми за дължими неизплатени трудови възнаграждения, които са в размер на 502.74 лева за месец ноември и 359.11 лева за месец декември 2011г.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че постановеното решение следва да бъде отменено частично, в тази част и в частта относно дължимата на държавата държавна такса.

 

Предвид основателността на въззивната жалба в полза на въззиваемия не следва да се присъждат разноски за въззивното производство. На въззивника също не следва да се присъждат направени по делата разноски, поради непредставяне на доказателства за направени такива.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал.1 ГПК, въззивният съд     

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ частично решение № 1437/20.12.2012г. по гр. дело № 5807/2012г., по описа на С. районен съд, в частта,  в която е осъден ответника да заплати неизплатените трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2011г. общо над сумата 861.85 лева, представляваща общия нетен размер на неизплатените трудови възнаграждения, в това число над сумата 502.74 лева за месец ноември 2011г. и 359.11 лева за месец декември 2011г., да заплати на държавата по бюджета на съдебната власт сумата над 63.31 лева – дължима държавна такса за производството , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА  “П.” ООД – гр. С., с ЕИК ……., със седалище и адрес на управление гр. С.зона Г., представлявано от управителя С. П.Ж. да заплати на Д.А.Д. с ЕГН **********,*** ., със съдебен адрес: гр. С., ул. “П.К.” № . ет. ., офис № . - адв. Д., сумата 861.85 лева, представляваща общия нетен размер на неизплатените трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2011г., в това число 502.74 лева за месец ноември 2011г. и 359.11 лева за месец декември 2011г., ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на исковата молба в съда – 22.10.2012г., до окончателното й заплащане.

 

ОСЪЖДА  “П.” ООД – гр. С., с ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. С., зона Г., представлявано от управителя С.П. Ж. да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата 63.31 лева – дължима държавна такса за производството.

 

В ОСТАНАЛАТА част решението е влязло в законна сила.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                 2.