Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 204                                            14.05.2013 г.                     град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На дванадесети април                                                                            2013 година

в открито заседание, в следния състав:         

                                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                          

Секретар:  П.Г.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 20 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е на основание чл.45 от ЗЗД.

 

Постъпила е Искова молба от ищците В.Г. Д. и Д.К.Д.,***, в която заявяват, че те двамата ищци са пострадали при автопроизшествие, станало на 15.05.2009 г. на главен път ІV-57012, в посока от ***, автор на което е бил ответника П.Г.П.. Във връзка с това автопроизшествие е образувано наказателно производство, което е приключило с предложение от прокуратурата за освобождаване от наказателна отговорност на автора на същото. В Районен съд- град Р., обл.Старозагорска е образувано НАХД № 159/2010г., което е завършило с решение, по силата на което авторът на автопроизшествието – ответникът, след като се е признал за виновен, е осъден на глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и освободен от наказателна отговорност. Като следствие на претърпяното ПТП, на първия ищец В.Г. Д. са причинени три средни телесни повреди комплексно граничещи на тежка телесна повреда, а именно: счупване на лявата ключица, счупване на таза, счупване на двете кости на лявата подбедреница-всички създаващи трайно затруднение на движение и опасност за живота му, а втората ищца - Д.К.Д. твърди, че е получила счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост, травматичен оток и охлузвания по кожата на лявото коляно, разкъсване на външния менискус с набиране на кръв в лявата колянна става, с което е причинено трайно затруднение на движението с левия крак и понастоящем е куца, трудно се придвижва с помощта на бастун. Същата е на 71 години. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника П.Г.П. да им заплати неимуществени вреди в размер, както следва: За В.Г. Д. за претърпените от него болки и страда­ния и приковаването му към инвалиден стол сумата в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането 15.05.2009 г., до окончателното изплащане на сумите. За Д.К.Д. за претърпените от нея болки и страда­ния и осакатяването й, от което вече е куц човек до края на живота си, сума в размер от 20 000 лева, ведно със законните лихви от датата на увреждане 15.05.2009 г. до окончателното  изплащане на присъдената сума. Молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски по делото.

 

В хода на производството е починал първоначалният ищец В.Г. Д. и с определение от 09.03.11 г., същият е заличен като страна, като на осн. чл.227 от ГПК са конституирани наследниците му по закон – син К.В.Д. и съпруга - ищцата Д.Д..

 

Ответникът П.Г.П. *** заявява, че предявените искове в посочените размери са неоснователни. При условията на евентуалност предявява частичен обратен иск против застрахователя „Дженерали застраховане" АД- гр.С., за сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователната компания- 25.05.2009 год, до окончателното изплащане на сумата, при обща сума от 50 000 лв., представляваща обезщетения за неимуществени вреди в полза съответно на ищеца В.Г. Д. в размер на 30 000 лв., а за ищцата Д.К.Д. в размер на 20 000 лв., поради настъпило ПТП.

 

Третото лице- помагач „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД- гр.С.  заявява, че намира исковете за процесуално допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

Делото е след решение № 1430/07.12.2012 г. па гр. дело № 1157/2012 г. на ПАС с което е обезсилено решение № 2 от 02.02.12 г., постановено по гр. д. № 1112/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е осъден ответника П.Г.П. да заплати на първоначалния ищец В.Г. Д., починал в хода на процеса, обезщетение в размер на 15 000 лв. за неимуществени вреди от непозволено увреждане поради, причинено от ответника поради това – травматични увреждания на ищеца и обезщетение за неимуществени вреди поради непозволено увреждане от същото ПТП, претърпени от ищцата Д.К.Д. в размер на 10 000 лв., двете суми присъдени ведно със законна лихва, считано от 15.05.09 г. до окончателното плащане, както и в ЧАСТТА, с която е осъден ответника по обратния иск - третото лице - помагач „Дженерали застраховане" АД гр.С. да заплати на ищеца по обратния иск, ответник по основния иск - застрахования извършител на ПТП на 15.05.2009 г. П.Г.П., частично парично обезщетение в размер на 1000 лв. от присъдени общо 25 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лв. от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие - 25.05.2009 г., до окончателното изплащане на сумите и в частта, с която искът в останалата част на доказаните и присъдени общо претендирани 25 000 лв. до първоначално претендираните общо 50 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и е върнато делото в тези му части за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд.

С решение № 178 от 20.07.2010 г. по НДАХ № 159/2010 г. на Радневския районен съд е освободен ответникът П.Г.П. от наказателна отговорност за това, че на 15.05.2010 г. на главен път ІV-57012, в посока от ***, при управление на МПС “Дачия логан” с рег. № У 0470 АК, нарушил на правилата за движение – чл.5, ал.2, т.1 и чл. 15, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 от ЗДвП, предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на пешеходците В.Г. Д. изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затруднение на движението на левия горен крайник, трайно затруднение на движението на долния десен крайник, трайно затруднено движение на левия долен крайник, и на Д.К.Д., изразяваща се трайно затруднение на движението на левия долен крайник, престъпление по чл.343, ал. 3, б.”а” вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК, като му е наложено адм. наказание “глоба” в размер на 500 лв..

           

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното: Свидетелката П.С.Б. заявява, че на 15.05.2009 г. са пътували тя и още трима нейни колеги- кметове на села от *** служебно за гр.С.. Ответникът П.П. е бил шофьор на служебната кола. След като минали гр.Р. ясно се е виждало, че има ж.п. прелез и преди него има голямо завой. Тя е стояло отпред до шофьора вдясно. Почти наближавали завоя, там имало зелена висока трева и се е виждало, че двама възрастни хора вървят в другото платно, като са се движили срещу тях от лявата им страна, по посока на движение. Това е ставало през деня, преди обяд, но часа не може да си спомни, било е през светлата част на деня. Тези хора се движели срещу тях от другата страна на платното. Навлизайки в завоя, те в един миг решили да пресичат и са се озовали по средата на платното. Шофьорът П. като ги видял, че са почти пред него и прибягали, но не успели да пресекат, той предприел изпреварване пред тях, да ги изпреварил вляво, защото били по средата на платното. Ударил ги. Колата излязла напред в тревата, хората паднали на тревата. П. изскочил от колата и излезли всички колеги, като ответникът- шофьора П. първи се е притекъл на помощ. На Бърза помощ се е обадил един от колегите й, който е пътувал с тях. Когато дошла Бърза помощ, всички- П. и тримата й колеги ги качили в линейките и ги закарали в болницата в гр.Р.. След това отишли в болницата, да се интересуват какво е станало с тези хора. Спомня си, че им дали информация, че са им помогнали и не са толкова зле. След това е дошла полицията и е направила замерванията. Дошла е и друга кола, за да ги вземе и те са се върнали в гр.Я.. Пешеходците са вървели срещу тях, но в един момент  изненадващо са предприели пресичане, и шофьорът не е могъл да ги види, че са на средата на платното в последния момент. Имало е висока трева, пътя е бил нисък и всичко това не можело да се види. Шофьорът П. им е помагал финансово, в болничните заведения е плащал пластини, които е трябвало да им се поставят. Не може да посоча точно какви суми е давал, но мисля, че е дал около 2 000- 3 000 лева. Двамата пострадали са били  прегърбени, носели са багаж в себе си, кошница с яйца носели, което тя е видяла след удара. Били са се счупили яйцата. Малко преди навлизане в  завоя ги е видяла тя.. П. със съпругата си ги е посещавал в болницата. След ПТП те всички колеги отишли в болницата и искали да получат информация за състоянието на хората, и след това са се прибрали в гр.Я.. Мисли, че са пътували с лек автомобил марка „Шкода”, но не е съвсем сигурна за марката. Шофьорът не е карал бързо, но не може да каже с каква точно скорост се движил. Не си спомня дали е ударил спирачки или само ги е заобиколил.

 

Свидетелят Д.В.Д. заявява, че е бил тогава кмет на ***. Пътували са за С. с лек автомобил- червена “Дачия”, служебна кола. Ответникът П. е бил шофьор на колата. Той е седял на задната седалка по средата. Излезли са от гр.Р. в посока едно село и  шофьорът П. казал, че познавал пътя и оттам е минавал за С. и е по-близко и спокойно. На един завой преди това село, в близост до ж.п. прелез видял двама възрастни хора, които се движели срещу тях по лентата. Точно като навлезли в завоя, те пресекли лентата, П. набил спирачки, но просто не е имал време. Сочи, че мястото на ПТП е завой, който е преди ж.п. прелез. Станал е инцидента, блъснали са 2 пострадали. След това предприели грижи за тях, обадили се на полицията, Бърза помощ. Те дошли, помогнали са да ги качат в линейката, за да ги придвижат към болницата в Р.. На завоя, точно като се навлиза, те са били вляво и в близост до колата предприели пресичане. Шофьорът П. набил спирачки и искал да ги избегне, но нямало как. Не е било възможно реакцията му да ги избегне. Не може да каже с каква скорост са се движили, но е била малка, нормална скорост.

 

            Видно от заключението на комплексната съдебно- медицинска експертиза, във връзка с това ПТП пострадалия В.Г. Д. е получил травматичен шок, контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на главата, контузия на гръдния кош, счупване на лявата ключица, счупване на две ребра в ляво, контузия на белия дроб, счупване на таза - ацетабулума в дясно, открито счупване на костите на лявата подбедрица. Травматичният шок, контузията на главата, сътресението на мозъка, разкъсно-контузната рана на главата, контузията на гръдния кош, счупването на две ребра в ляво, контузията на белия дроб са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота. Опасността за живота не се е реализирала, благодарение на своевременно оказаната високо специализирана лекарска помощ. Счупването на лявата ключица е причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник. Счупването на таза - ацетабулума в дясно - е причинило трайно затруднение на движенията на долния десен крайник. Откритото счупване на двете кости на лявата подбедрица е причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник. Д. е починал на 09.02.2011г., като аутопсия не е извършена. В такъв случай причината за смъртта може да се счита за предполагаема, а не установена със сигурност. Предвид ЕКГ - данни за стар заден инфаркт, нарушения в реполаризацията и артериална хипертония може да се направи обосновано предположение, че Д. е починал вследствие на сърдечно-съдово заболяване. Това заболяване е хронично, с много годишна давност и е съществувало отпреди момента на травмата. Непосредствено след ПТП е съществувала опасност от влошаване на това придружаващо заболяване, но пациентът е преодолял този риск. След отминаване на острия стадий на травмата/един-два месеца след ПТП/, отново е съществувала опасност от влошаване на сърдечно-съдовото заболяване вследствие на обездвижване (образуване на тромби, възпаление на белите дробове), но и този риск пациентът е преодолял. Това е било възможно благодарение на ефективното лечение и грижи за болния. Предвид на това и на различната генеза на двете страдания - травматичните увреждания и хроничните заболявания - може да се направи извод, че причината за смъртта не е във връзка с претърпяната травма при ПТП на 15.05.2009г. Съгласно обясненията на вещите лица Вещите лица сочат, че ищцата има затруднение на движението на левия долен крайник, което ще продължи до края на живота без да се отнася за осакатяване. Има вътрешноставно счупване и нарушен менискус, придружено с отделни свободни телца, затруднено движение.

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Влязлата в сила присъда или споразумение на наказателния съд на основание чл. 300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на ответника. В случая са налице условията на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на ответника за причинените неимуществени вреди на ищците. При така изложената фактическа обстановка съдът намира за установено наличието на деликт – противоправно деяние, извършено виновно – при условията на непредпазливост и станало причина за вредоносният резултат за ищците, като в случая това обстоятелство не се спори между страните.

 

Спорен по делото е въпросът относно размера на дължимото обезщетение. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.

 

По отношение на претенцията на К.В.Д. и Д.К.Д., в качеството им на наследници В.Г. Д. за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в размер на 15 000 лв., съдът намира следното: Безспорно ищеца е получил травматичен шок, контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на главата, контузия на гръдния кош, счупване на лявата ключица, счупване на две ребра в ляво, контузия на белия дроб, счупване на таза - ацетабулума в дясно, открито счупване на костите на лявата подбедрица. които са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота. Вещите лица дават заключение, че причината за смъртта не е във връзка с претърпяната травма при ПТП на 15.05.2009 г.. Съдът отчита, че лицето е имало болки и страдания,  които са били осезаеми през периода до неговата кончина. В случая справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на причинените телесни повреди е 15 000 лв., ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 15.05.2009 г., до окончателното изплащане.

 

По отношение на претенцията на Д.К.Д. за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в размер на 10 000 лв., съдът намира следното: Безспорно ищцата е получила средна телесна повреда, изразяваща се в вътрешноставно счупване и нарушен менискус, придружено с отделни свободни телца, затруднено движение. Вещите лица сочат, че ищцата има затруднение на движението на левия долен крайник, което ще продължи до края на живота без да се отнася за осакатяване. В случая справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на причинените телесни повреди е 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 15.05.2009 г. до окончателното изплащане.

 

Предвид разпоредбата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, в случая законна лихва се дължи от деня на увреждането. Следователно присъдените обезщетения следва да бъдат заплатени ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 15.05.2009 г. до окончателното им изплащане. 

 

За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. В този смисъл съдът намира, че липсват доказателства за съпричиняване от страна на двамата пострадали, тъй като  свидетелските показания са противоречиви относно обстоятелството точно в коя лента са се движели пострадалите, нито механизма на самото ПТП. Свидетелката Б. “твърди, че двама възрастни хора вървят в другото платно, като са се движили срещу тях от лявата им страна, по посока на движение. Навлизайки в завоя, те в един миг решили да пресичат и са се озовали по средата на платното”, а свидетелят Д., че” видял двама възрастни хора, които се движели срещу тях по лентата. Точно като навлезли в завоя, те пресекли лентата. Това се потвърждава и от Постановлението на РП Р. № 434/2009 г. по приложеното АНХД № 159/2010 г. – обвиняемия възприел движелите се в противоположна на неговата посока пешеходци, които също възприели автомобила. Обвиняемия предприел маневра за заобикаляне на Д., като навлязъл частично в насрещната лента за движение, където те вече се били придвижили с цел избягване на автомобила. Ответника задействал спирачната система, но автомобила се приплъзнал и  насрещната лента за движение ударил с предната си част последователно пострадалите.

 

Претенцията на ищците за 300 лв. имуществени вреди, представляващи разноски за адвокат в досъдебното производство следва да се остави без уважение, тъй като са направени по друго производство, в които е следвало да бъдат поискани. 

 

Досежно предявения от ответника по основния иск частичен обратен иск срещу привлеченото от него, на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК, трето лице - помагач на негова страна, съдът съобрази следното: На първо място съдът намира, че възражението на проц. представител на ищците, че е допуснато проц. нарушение за привличането на третото лице – помагач е неоснователно. Същите нямат правен интерес и не могат да правят проц. възражение от името на друг участник в производството. Следва да се отбележи, че при застраховката "Гражданска отговорност" застрахователят покрива отговорността на застрахованите за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и използването на моторно превозно средство, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, и обстоятелството, че собственикът на лекия автомобил, който ответникът е управлявал на 15.05.2009 г. по време на процесното пътно-транспортно произшествие има сключен договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" със „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД- гр.С., видно от представената по делото застрахователна полица, като застрахователното събитие е настъпило по време на действието на цитирания договор за застраховка, съдът намира предявения частичен обратен иск за сумата 1000 лв. на ответника срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД- гр.С., при обща сума 25 000 лв. за основателен, ведно със законната лихва от дата на уведомяването за това- от 25.05.2009 год. до окончателното изплащане на сумата. Това е така, защото частичния обратен иск е предявен при условията на евентуалност, а срещу първоначалното решение на СтОС не е подадена жалба в отхвърлителната част и същото е влязло в сила.

 

Възражението на ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да се остави без разглеждане, тъй като същото е направено едва със въззивната им жалба, след постановяване на съдебното решение.  Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК дава възможност на насрещната страна да поиска от съда да присъди по – нисък размер на заплатените разноски за един адвокат, ако същото е прекомерно, като това искане следва да е направено от страната преди постановяване на съдебното решение.

 

При този изход на делото, на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, както следва: ищците са направили разноски в размер на 1690 лв. и следва да им се присъдят разноски в размер на 845 лв.. Ответникът следва да заплати по сметка на Старозагорския окръжен съд държавна такса в размер на 1 000 лева.

 

Ето защо, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН **********,*** за причинени болки и страдания да заплати К.В.Д.- ЕГН ********** и Д.К.Д.- ЕГН ********** и двамата от с***, в качеството им на наследници  В.Г. Д.- ЕГН*********, бивш жител ***, починал на 09.02.2011г. в гр.Р., и пострадал в допуснатото от ответника ПТП на 15.05.2009 г. на път № IV-57012 ***, парично обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума от 15.05.2009 г. до окончателното изплащане на сумите.

 

ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН **********,***, за причинени болки и страдания в резултата на допуснатото от него ПТП на 15.05.2009 г. на път № IV-57012 ***, да заплати на Д.К.Д.- ЕГН ********** ***, парично обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв./десет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума от 15.05.2009 г. до окончателното изплащане на сумите.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на К.В.Д.- ЕГН ********** и Д.К.Д.- ЕГН ********** и двамата от с*** против П.Г.П.- ЕГН **********,***, за имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи разноски за адвокат в досъдебното производство.

 

ОСЪЖДА третото лице - помагач “Дженерали- Застраховане”- АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.С.- 1504, бул.”Княз Ал.Дондуков” № 68, да заплати на П.Г.П.- ЕГН **********,***, сумата 1000 лв./хиляда лева по предявения частичен обратен иск, при обща сума 25 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лв. от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие 25.05.2009 г., до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН **********,*** да заплати К.В.Д.- ЕГН ********** и Д.К.Д.- ЕГН ********** и двамата от с***, разноски по делото в размер на 845 лв.

 

ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН **********,*** да заплати върху уважените части от исковете срещу него дължимата по закон Държавна такса 1000 лв./хиляда лева/, по приходната сметка на Окръжен съд- Стара Загора в обслужващата го “КТБ- АД”- клон Ст.Загора, в полза на органите на съдебната власт.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните и третото лице- помагач, с въззивна жалба чрез първоинстанционния ОС- Ст.Загора пред въззивния АС- гр.Пловдив.

 

                                              

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :