Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 211                               18.05.2013г.                   гр.Стара Загора

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, ТРЕТИ състав,

На дванадесети март 2013г.

В публично заседание в следния състав :

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. УРУКОВ

 

Секретар НИКОЛЕТА ГОЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик УРУКОВ

Гражданско дело № 1017 по описа за 2012г., за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производството е на основание чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗС и чл.45 - 49 във вр. с чл. 82 - 86 от ЗЗД.

 

Постъпила е Искова молба от ищеца Н.Г.Г., с която моли съда да постанови решението си с което да осъди съсобствениците му и ответници по делото да му заплатят за 38 години използване на неговата идеална част от процесния имот сумата от 30 000 лв., като свободен наем, както и да му заплатят като неимуществени вреди за претърпените унижения и лишения сумата от 30 000 лв. за изтеклите 38 години, считано до 2009 г., също съдът да постанови съсобствениците му да му заплатят и всички такси и разноски по делото. Моли присъдената от съда сума с горницата над 13 650 лева да бъде изплатена на “Дом за деца в неравностойно положение” с.Бузовград, община Казанлък.

За осъществяване на процесуално представителство и във връзка с постъпилата в ОС-Ст.Загора след 01.03.2008г. Искова молба, на основание чл.29, ал.2, изр.1 и 2 във връзка с чл.131 и сл. от новия ГПК/2008г./, и с оглед разпоредбите на чл.23, ал.2 и ал.4 от Закона за правната помощ и с оглед предоставянето на своевременната правна помощ на ищеца по делото, съдът с определението си от датата 22.03.2012 г. по настоящото гражданско дело № 1017/2012 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора е назначил посоченият от Адвокатска колегия-гр.Стара Загора с Уведомително писмо изх. № 1201/2012 от 30.03.2012 г. като служебен адвокат /особен представител/ на ищеца Н.Г.Г.  адв. И.И.И. ***, която с определение на съда е била надлежно назначена за такъв представител.

С исковата си молба ищецът твърди, че в момента се намирал в Затвора гр.Стара Загора, където изтърпявал присъдата си от 15 години “лишаване от свобода”.

 

С допълнителна молба с вх.№ 5069/19.04.2012 г. от адв.И.И. ***, като служебен адвокат на ищеца по гр.д.№ 1017/2012 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с която във връзка с полученото съобщение и определение от датата 19.04.2012 г., заявява, че исковата молба е депозирана срещу ответниците: Н.   И.   Г.  с   постоянен   адрес ***; Н. А. Г. ***»; А.   И.   Г.   с   постоянен   адрес ***; И.   И.   Г.   с   постоянен   адрес ***».

С допълнителната молба уточняват, че Общата цена на иска е 60 000 лв., от които имуществена вреда - 30 000лв и неимуществена вреда- 30 000лв. Молят, да бъдат допуснати до разпит в режим на довеждане двама свидетели, които ще удостоверят фактите в исковата молба, а именно преживените от ищеца Г. страдания и унижения от съсобствениците и ответници по настоящото дело.

 

         В съдебно заседание на датата 29.01.2013г. съдът по писмено искане на ищеца със съответния брой преписи изпратени на ответниците е допуснал изменение на иска от ищеца Н.Г. против Ответниците Н.И.Г., Н.А.Г., А.И.Г. и  И.И.Г. за имуществените вреди от 30 000лв. на 20 000 лв., като се има предвид и лихвите за 38 год. назад, както и за неимуществените щети от 30 000лв. на 10 000лв. за 38год., като по всички останали точки искът е бил непроменен. В този смисъл са е и писмената защита на процесуалния представител - адвокат на ищеца по делото адв. И.И..

 

         Ответниците Н.И.Г., Н.А.Г., А.И.Г. и  И.И.Г., чрез процесуалния си представител адв.К., представят писмена защита по делото, с която  изразяват становището, че предявеният против тях иск е неоснователен и недоказан, поради което молят искът да се отхвърли изцяло, ведно със законните последици. В този смисъл е и пледоарията на процесуалният представител адв.К..

 

         След като се запозна с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, със становищата на всяка една от страните, със заключението на съдебните експертизи и с постановените актове по наказателното производство, както и с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

 

         ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :

 

Ищецът е бил съсобственик на идеална част от следния недвижим имот: дворно място находящо се в ***, цялото с площ от 408 кв.м., съставляващо УПИ Х/1-5638 в кв.251, заедно с построените в него жилищна сграда, гараж, второстепенна сграда и лятна кухня, като ищецът е притежавал  ¼  /една четвърт/ ид.част по наследство от баща си.

 

В тази връзка същият твърди, че ответници неоснователно са ползвали неговата идеална част, като в този връзка са му причинили и вреди с поведението по смисъла на чл.45 и следващите от ГПК, поради което ищецът притежава правото на иск да търси обезщетение от ответниците.

 

Следователно искът е процесуално допустим, и по него съдът следва да се произнесе по съществото на спора.

 

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА:

 

Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че и двата предявени от ищеца иска против ответниците са неоснователни и недоказани, поради следните съображения:

 

1 .По първият иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС:

Съгласно разпоредбата на Чл. 31, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Според ал.2 когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

 

 Съдът намира, че по делото не се представиха от ищеца писмен документ или други писмени доказателства, от които да е видно, че същият е поискал от ответниците писмено обезщетение, кога е поискал заплащане на свободен наем за неговата 1/4 ид.част., поради което липсва доказване на една от предпоставките за този иск. Втората предпоставка на иска по чл.31 ал.2 от ЗС е ищецът да е съсобственик на имота в. Установи се, че към датата на завеждане на исковата молба ищецът не е собственик, тъй като от 03.07.2009 год. неговата 1/4 ид.част е продадена на публична продан, за което е представено по делото Постановление за възлагане по изп.дело № 8/2007 год. на ЧСИ Десислава Цветкова, подписан и подпечатан от ЧСИ И. БИВОЛОВА ПО ЗАМЕСТВАНЕ /на лист 42 от делото/.

Липсата на тези две предпоставки, категорично обуславя извода, че предявеният иск по чл.31, ал.2 от ЗС е неоснователен и недоказан.

 

2. По вторият иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД се събраха също достатъчно писмени и гласни доказателства, от които се установява, че и този иск на ищеца е неоснователен и недоказан.

В тази насока видно от показанията на свидетеля Г.И.Г. - вуйчо на ищеца, последният е живеел там, където живее в настоящият момент майка му, в К., на ***. Той е живял там до момента, докато се разведат със съпругата му. Свидетелят твърди, че не е имало такова нещо, да не е допускан до имота си и никога не е бил отстраняван от къщата. Също твърди, че никога никой не е възпрепятствал ищеца да ползва собствената си идеална част от имота. Свидетелят обяснява, че ищецът нямал възможност да полага грижи за имота, тъй като заминали за с.К., а за имота се грижили брат му И., съпругата му и сестрата на свидетеля. Също знае за пожар, който станал преди 10 години и се наложило извършването на ремонт за възстановяване на имота, като ремонта се поел най-вече от неговата сестра. В ремонта не е участвал ищеца. Освен това свидетелят твърди, че в имота има място, където ищеца да пренощува и свидетеля не е присъствал на случай, където майка му да го е гонила от имота. Свидетелят си спомня, че И. е по-големият брат на ищеца, като той се оженил първи. Обяснява, че в къщата след като се оженил първо И., Н. живял там, а в последствие, като се ожени ищецът, младото семейство отишло да живее в с.К.. Това е станало по негово усмотрение и негово желание. В заключение свидетелят твърди, че има отделна стая, в която ищецът може да живее.

Според показанията на свидетеля Г. И.Г., същият познава И. – брат на ищеца от казармата, с когото заедно служели. В последствие се запознал с ищеца през 1973г. И., след казармата непосредствено заминал за Русия, като следвал в Ленинград и се завърнал в имота след 6год след завършване на образованието си, като заживял в къщата. Н. – брат му живеел там, преди И. да се върне за малко време. После ищецът заминал да живее по собствено желания в с.К.. Свидетелят си спомня, че често е ходел на гости при тях в К. и не е виждал там ищеца, но в разговори с И. и майка му, не е чувал ищеца да иска да се върне в имота. Освен това свидетелят твърди, че в с.К. е помагал на ищеца да се устрои, като е лепил плочки, копал е ями и др.действия във връзка с ремонта на този имот в с.К., който е бил ползван от ищеца. Свидетелят си спомня, че е присъствал на разговор между И. и Н., като по-големият брат предложил на ищеца да живее, където той прецени или в К. или в с.К. и тогава ищецът избрал да живее в с.К.. Също твърди, че ищецът е поддържал къщата в с.К.. Свидетеля знае,че за ищеца винаги ще се намери стая, където да преспи ако пожелае.

Разпитаните свидетели потвърдиха изложените от ответниците обстоятелства в отговора на исковата молба. От друга страна ищецът не доказа по никакъв начин, че е претърпял неимуществени вреди от действията на ответниците по делото, че те са имали спрямо него противоправно виновно поведение, че има връзка между такова поведение и вреди, които е понесъл. От показанията на двамата свидетели се установи, че претенциите за неимуществените вреди спрямо ответниците не се подкрепиха от събраните в хода на процеса доказателства, нещо повече същите претенции на ищеца бяха напълно опровергани от тях.

 

За да е осъществен фактическият състав на мл.45, ал.1 от ЗЗД следва да са осъществени следните кумулативно дадени елементи: противоправно поведение, вина на ответниците, която се предполага до доказване на противното, вредите и причнно-следствена връзка между виновното противоправно поведение и вредите.Тежестта на доказване на тези факти е на ищеца с изключение на законово установената презумпция за вината.

Ищецът твърди, че от 1971г. в продължение на 38г. до 2009г. не имал полза от собствеността си, ответниците разполагали с неговата собственост от имота в К. и не са му искали съгласието за преустройването на къщата и в крайна сметка, той изпитвал някакви материални и морални унижения от съсобствениците на имота. Съдът намира, че тези твърдения на ищеца не намериха опора и отражение в събраните по делото доказателства. От последните се установи, че в по-голямата част от този период в имота в К. е живяла само майката на ищеца.

Ищецът е сключил брак през 1978г., като са живели в имота в К., но през следващата 1979г. със съпругата си се установили да живеят постоянно в другия наследствен имот в с.К.. След около 5год. се развеждат и той остава сам да живее в този имот. От горе цитираните показания на двамата свидетели, се установи по категоричен начин, че ищецът е отишъл да живее по собствено желание в с.К. и никой не го е принуждавал и не му е въздействал за това.

Относно извършените ремонти и преустройства на къщата, за които ищецът упоменава в исковата молба, следва да се има в предвид, че в случая се касае за наложителен и неотложен ремонт в следствие на възникнал пожар, през 1983г. Целият ремонт е извършен от И. и Н.Г., с помощта и на майката, като ищецът не е помагал нито с труд, нито със средства.

Ответниците не следва да отговарят за неимуществени вреди, претендирани от ищеца, тъй като нито са имали противоправно поведение, нито вина по отношение на ищеца Н.Г., нито са му причинили вреди. Липсва и причинно-следствена връзка между противоправно поведение на ответниците и причинени вреди за ищеца. Напротив, в известна степен потърпевши от противоправното поведение на ищеца се явяват ответниците, тъй като те са понесли някакви вреди от неговото поведение.

Съдът счита, че искът за заплащане на неимуществени вреди също е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен от съда.

 

С оглед на гореизложените съображения и доводи съдът намира, че следва да отхвърли изцяло предявените искове от ищеца като неоснователни и недоказани и да осъди на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца Н.Г.Г. да заплати на ответниците направените от по делото разноски общо в размер на 1650 лева, за адв.възнаграждение, по договор за правна помощ от 07.06.2012г. /на лист 36 от делото/.

 

Водим от горните мотиви, съдът на основание         чл. 31, ал.2 от ЗС и чл.45, ал.1 и ал.2 и чл.86 от ЗЗД, съдът      

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца Н.Г.Г. с ЕГН ********** понастоящем с адрес: ***, против  ответниците Н.   И.   Г.  с   постоянен   адрес ***; Н. А. Г. ***; А.   И.   Г.   с   постоянен   адрес ***, И.   И.   Г.   с   постоянен   адрес *** общо за сумата 30 000 /тридесет хиляди/ лева, от които сумата от 20 000 /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, като свободен наем, както и сумата от 10 000 /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпените унижения и лишения от ищеца за изтеклите 38 години, считано до 2009г.  ведно със законната лихва върху главницата за същите 38 години назад до 2009г. до окончателното изплащане, както и присъждане на всички такси и разноски  по делото, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА ищеца Н.Г.Г. с ЕГН ********** понастоящем с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ответниците Н.  И.   Г.  с   постоянен   адрес ***; Н. А. Г. ***; А.   И.   Г.   с   постоянен   адрес ***, И.   И.   Г.   с   постоянен   адрес *** сумата 1650.00 лв. /хиляда шестотин и петдесет лева/, представляваща направените от ответниците разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в  2 – седмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред Апелативен съд Пловдив, чрез Окръжен съд гр.Стара Загора.

 

 

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: