Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 214                                          22.05.2013г.                         гр.Стара Загора

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на двадесет и пети април 2013г.

в публично заседание в следния състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 1058/2012г. по описа на ОС- Ст.Загора,

за да се произнесе съобрази следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.2 от ГПК във вр. с чл.55 – 59 във вр. с чл.84- 86 от ЗЗД.

Постъпила е Искова молба от ищцата – пълнолетната българска гражданка Т.Н.А. ***, против ответника – пълнолетния български гражданин Г.Х.В. ***, с която се иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата от 14 000 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 12.04.2012г. до окончателното изплащане на сумaтa, както и всички разноски по делото. Ищцата твърди, че ответникът е едноличен собственик на капитала, управител и представител на ТД„В. -91“ ЕООД с ЕИК 123660177. На 12.04.2007г. са сключили предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който ответникът се задължил да й продаде недвижим имот – магазин (офис) със санитарен възел, находящ се в ***, а ищцата се задължила да заплати продажната цена от 48 000 евро. При сключване на договора ищцата е заплатила в брой на ответника задатък от 14 000 евро. Остатъкът от продажната цена в размер на 34 000 евро дължи до 11.05.2007г., в който срок следва да се сключи окончателен договор за продажба на имота в нотариална форма. През месец май 2007г. при получаване на документа за право на собственост на ЕООД-продавач на имота – Нотариален акт за покупко-продажба № 24, том 1, рег. № 168 по н.дело № 17/2007г. на нотариус Павлова и след  направена проверка установява вещни тежести: Договорна ипотека  с вх. № 1094/09/02.2007г. в полза на ЦКБ-АД за обезпечаването на банков кредит в размер 39 000лв., ползван от  „В.-91“ ЕООД за заплащане на продажната цена; както и Възбрана с вх. № 4023/03.05.2007г. по ЧГД №796/2007г. на КРС. Със заявление – покана рег. № 4786/09.05.2007г. на нотариус Куцарова разваля и се отказва от сключения предварителен договор, като иска да й бъде върната платената от нея сума от 14 000 евро. На 23.05.2007г. предявява пред ОС- гр. Ст. Загора иск за връщане на платения задатък, по който е образувано т.дело  № 256/ 2007г. С решение № 29/12.04.2010г. по т. дело № 488/2009г. на 1 т.о. на ВКС –ТК е оставено в сила Решение № 4/11.02.2009г. по гр.дело № 1229/2008г. на ПАС, с което е уважен изцяло предявеният иск. Образувано е изпълнително дело № 155/2010г. при ЧСИ Р. Манджурова с рег. № 868 – СтОС за събиране на присъденото вземане. На 11.05.2010г. ответникът е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност на „В.-91“ ЕООД поради неплатежоспособност, по която молба е образувано т.дело № 246/2010г. на СтОС.  С Решение № 33/28.07.2010г. по т.дело № 246/2010г. на СтОС „В.-91“ ЕООД е обявено в свръхзадълженост и неплатежоспособност с начална дата 01.06.2008г., обявено е в несъстоятелност и производството е спряно. С Решение № 32/01.11.2011г. по т.дело № 246/2010г. на СтОС производството по делото е прекратено и ЕООД е заличено като търговец – юридическо лице в търговския регистър при АВ. Това прави невъзможно удовлетворяване вземането на ищцата. Сочи, че при сключване на предварителния договор ответникът получил задатък от 14 000 евро, без да й издаде необходимите счетоводни документи за извършеното плащане – ПКО, касов бон, фактура. Ответникът изобщо не е осчетоводил и документирал сумата като приход на „В.-91“ ЕООД и не е начислил ДДС за същата. Задържал и използвал е сумата лично за себе си – като физическо лице. Поради това извършеното плащане и задължението за връщане на сумата не са отразени в счетоводството на дружеството. Сочи, че в производството по несъстоятелност на „В.-91“ ЕООД по т.дело № 246/2010г. на СтОС е установено, че дружеството е в състояние на свръхзадълженост и неплатежоспособност, защото водещите се по баланса на ЕООД негови активи на обща стойност 145 000 лв. не са в наличност. В производството по несъстоятелност на „В.-91“ ЕООД по т.дело № 246/2010г. на СтОС е установено, че дружеството е доведено от ответника като негов едноличен собственик и управител до състояние на трайна декапитализация, до свръхзадълженост и неплатежоспособност – наличното собствено имущество на „В.-91“ ЕООД като самостоятелен правен субект не е достатъчно за да може да изпълнява и обслужва своите задължения, произтичащи от дейността му. Молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от ответника на 11.05.2010г. –  с близо две години забава след началната дата на неплатежоспособността на ЕООД – 01.06.2008г. според Решение № 33/28.07.2010г. по т.дело № 246/2010г. на СтОС. Сочи, че предвид изложените факти е налице неоснователно обогатяване на ответника със сумата от 14 000 евро. Счита, че е налице неправомерно вредоносно поведение от страна на ответника, водещо до смесване на имуществото на „В.-91“ ЕООД с това на ответника като едноличен собственик на дружеството, което уврежда ищцата като кредитор и обуславя възникването и наличието на лична отговорност на ответника като едноличен собственик на ЕООД за задължението на дружеството към ищцата за връщане на сумата от 14 000 евро, присъдена с влязлото в сила Решение по гр.дело № 1229/2008г. на ПАС. Налице е неправомерно вредоносно поведение на ответника като едноличен собственик и управител, довело дружеството до състояние на трайна декапитализация, свръхзадълженост и неплатежоспособност, което уврежда ищцата като кредитор и обуславя възникването на лична отговорност на ответника. Налице е неправомерно вредоносно поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението му за заявяване по чл.626 от ТЗ, което уврежда ищцата като кредитор и обуславя възникването и наличието на лична отговорност на ответника като управител на дружеството за причинената й имуществена вреда в размер на 14 000 евро, представляваща подлежаща на връщане, но невъзстановена от „В.-91“ ЕООД сума в същия размер, присъдена с влязлото в сила Решение по гр.дело № 1229/2008г. на ПАС. С оглед наличието на правен интерес иска съдът да осъди ответника да й заплати сумата от 14 000 евро, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата. Сочи 4 бр. алтернативни основания за иска си :

1.Поради неправомерното вредоносно поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението му за заявяване по чл. 626 от ТЗ, което уврежда ищцата като кредитор и обуславя възникването и наличието на лична солидарна отговорност на ответника като управител на ЕООД за причинената й вреда в размер на 14 000 евро, представляваща подлежаща на връщане, но невъзстановена сума в същия размер, присъдена с влязлото в сила Решение по гр.дело № 1229/2008г. на ПАС.

2.Поради неоснователно обогатяване на ответника по чл.59 от ЗЗД със сумата от 14 000 евро за нейна сметка.

3.Поради неправомерното вредоносно поведение на ответника, водещо до смесване на имуществото на „В.-91“ ЕООД с това на ответника като ЕС на дружеството, което уврежда ищцата като кредитор и обуславя възникването и наличието на лична отговорност на ответника за задължението на дружеството към ищцата за връщане на сумата от 14 000 евро, присъдена с влязлото в сила Решение по гр.дело № 1229/2008г. на ПАС.

4.Поради неправомерното вредоносно поведение на ответника като ЕС и управител на „В. – 91“ ЕООД, довело дружеството до състояние на трайна декапитализация, свръхзадълженост и неплатежоспособност, което уврежда ищцата като кредитор и обуславя възникването и наличието на лична отговорност на ответника за задължението на дружеството към ищцата за връщане на сумата от 14 000 евро, присъдена с влязлото в сила Решение по гр.дело № 1229/2008г. на ПАС. Претендира за заплащане на всички направени разноски по делото.

В последното съдебно заседание по делото пледира/л.115 от делото/, че искът е доказан на всички основания. Моли да бъде уважен на всички основания и ответникът да бъде осъден да заплати претендираната сума ведно със лихвите. Претендира за разноски.

В писменото си становището- Защита /л.85-87 от делото/ заявява, че поддържа предявения иск на всички посочени в петитума алтернативни основания. Поддържа всички заявени в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения. Сочи, че твърденията в отговора на исковата молба за недопустимост на предявения иск са неоснователни и необосновани. Счита, че с оглед гореизложените доказани факти и произтичащите от тях алтернативни правни изводи и последици, предявеният от ищеца срещу ответника паричен осъдителен иск е изцяло основателен и доказан на всички алтернативни основания — заявени в ИМ, поради което молим съда да постанови решение по същество на спора, с което да осъди ответника Г.В. да заплати на ищцата Т.Н.А. общо сумата 14 000 евро, ведно със законна лихва за забава считано от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата. Моли да се присъдят на ищцата направените по делото пред СтОС разходи за съдебни такси и разноски съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.

 

Ответникът- пълнолетния български гражданин Г.Х.В. *** в Отговора на исковата молба /л.74- 78 от делото/ в законния 1-месечен срок по чл.131 от ГПК оспорва иска като неоснователен. Счита, че не е налице твърдяното неправомерно вредоносно поведение по чл.627 от ТЗ, тъй като неплатежоспособността е фактическо състояние на длъжника, независещо от волята му и се изразява в липса на налични парични средства, с които да изпълни паричния си дълг. Това е причината да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, която е вписана в Търговския регистър. С оглед на това ищцата е имала възможност да се запознае със състоянието на дружеството и да предприеме необходимите действия. От представените по т.дело № 246/2010г. доказателства съдът е постановил решение по чл.632, ал.1 от ТЗ, като е обявил неплатежоспособност с начална дата 01.06.2008г., открил е производство по несъстоятелност, допуснал е обезпечение чрез налагане общи възбрана и запор върху имуществото на длъжника, прекратил е дейността на предприятието, обявил е длъжника в несъстоятелност и е спрял производството. В предвидения 1-годишен срок не е постъпило искане от страна на ищцата като кредитор за възобновяване на производството, поради което то е прекратено и дружеството е заличено от търговския регистър. Ищцата не е предприела и действия за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, въпреки че е разполагала с доказателства, че то не е в добро финансово състояние. Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват (чл.739, ал.1 от ТЗ). Дори молбата за откриване на производството да е била подадена своевременно, то същата би била с начална дата 01.06.2008г., към която дата ищцата не е имала правно основание да претендира вземане към дружеството. Предявеният иск по чл.59 от ЗЗД счита за недопустим. Ищцата е получила защита на своите права видно от приложените писмени доказателствата по делото – Решение № 29/12.04.2012г. по т.д. № 488/2009г. на 1 т.о. на ВКС, с което е оставено в сила Решение № 4/11.02.2009г. по гр.д. № 1229/2008г. на ПАС, с което предявеният иск (със същия предмет) е уважен. Счита за неоснователно и недоказано твърдението за неправомерно вредоносно поведение на ответника, обуславящо възникването на личната му отговорност за задължения на дружеството. ЕООД отговаря към кредиторите си до размера на капитала, а съдружникът до размера на дяловата си вноска. Не е регламентирана в закона лична отговорност на съдружник или управител за задължения на капиталово дружество. По същите съображения счита за неоснователен и недоказан иска за твърдяното неправомерно вредоносно поведение на ответника, обуславящо възникване и наличие на личната му отговорност, довело дружеството до състояние на трайна декапитализация, свръхзадълженост и неплатежоспособност. Сочи, че към момента на подаване на исковата молба „В. – 91“ ЕООД е заличено от търговския регистър и не може да отговаря за твърдените действия и вреди, тъй като е несъществуващ субект. Моли иска да бъде отхвърлен на всички основания.

В съдебно заседание пледира чрез особения си представител- адвокат /л.115 от делото/, че искът е неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Моли за присъждане на възнаграждение.

В Писмената си защита по делото/л.139- 144 от делото/ особения представител- адвокат на ответника сочи, че от приетите писмени доказателства по делото и от становището на вещото лице по приетата ССЕ са се установили следните факти :      

1. Финансовото състояние на „В.- 91" ЕООД при подписването на предварителния договор на 14.04.2007г. е било добро, Дружеството е
приключило   годината  на  печалба, нетната  стойност  на   активите   на „В.- 91" ЕООД към 31.12.2008г. са били в размер на 73 000 лв.- т.е. ищцата би могла да се удовлетвори изцяло от имуществото му, ако е била обезпечила вземането си от 14 000 евро при завеждането на иска от 23.05.2007г., и образуваното т.дело № 256/2007г. на ОС- Ст.Загора. Счита, че за вредоносно поведение може да се говори, ако към момента на сключване на Предварителния договор дружеството е било неплатежоспособно, а в случая не е така. Заявява, че не е налице твърдяното неправомерно вредоносно поведение на ответника по чл.627 от ТЗ, тъй като неплатежоспособността е фактическо състояние на длъжника, което не зависи от волята му, и се изразява в липса на налични парични средства, с които да изпълни паричния си дълг. Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни свое безспорно и изискуемо парично вземане по търговска сделка или публично правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Именно по тази причина според нея „В. - 91„- ЕООД е подал молба до Окръжен съд - Стара Загора за производство по чл.625 от ТЗ във връзка с чл.608 от ТЗ, с която твърди, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност и предвид факта, че е налице свръх задлъжнялост и невъзможност за извършване на разплащане към различни контрагенти за срок повече от 15 дни. Молбата за откриване на производството е била вписана в търговския регистър/който е публичен/, най- късно на другия ден след подаването на молбата. Ищцата е имала възможност да се запознае със състоянието на     дружеството и предприеме необходимите действия. Счита, че от самото заявяване не следва автоматично обявяване на
несъстоятелност,     нито     дори     откриване     на     производството     по несъстоятелност,    защото    всички    тези     въпроси     са    включени    в правомощията на съда. От представените по т.дело № 246/2010 год.
доказателства съдът е намерил предпоставките за постановяване на
решение по чл.632 ал.1 от ТЗ, като е постановил неплатежоспособност с начална дата 01,06.2008 год., открил е производство по несъстоятелност,
допуснал е обезпечение чрез налагане общи възбрана и запор върху
имуществото   на   длъжника,   прекратява   дейността   на   предприятието,

обявява   длъжника в несъстоятелност и спира производството. Също така

дава възможност за кредиторите на длъжника предвидената в чл. 632, ал.2 ТЗ възможност в едногодишен срок от вписване на решението да отправят до съда по несъстоятелността молба, с която да представят доказателства, че длъжникът игла достатъчно имущество или пък да депозират необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629- б от ТЗ и в такъв случай, съдът ще възобнови производството. В предвидения 1- годишен срок не е постъпило искане от страна
на ищцата като кредитор за възобновяване   на производството, поради което съдът е счел, че са налице изискванията по чл.632, ал.4 от ТЗ за
прекратяване на производството по несъстоятелност и заличил длъжника
от Търговския регистър. Ищцата е имала възможност като кредитор да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност на „В. -91" ЕООД, щом като е имала доказателства, че дружеството е в не добро финансово състояние, но такива действия също не са предприети.

Прекратяването   на   дружеството   е   фаза   от   неговото   юридическо съществуване, която не би могла да се отъждествява с прекратяването му
като субект на правото, защото се поставя началото на ликвидацията, която в  търговското  право  се  разглежда  в различни  аспекти-  като  етап  от развитието  му  като  правно  положение,  като  съдебно  производство  и пр. Правната уредба на търговските дружества е изградена на принципа на съответствието на възникването на дружеството и на изчезването му от правния мир,или вписването на възникването предопределя и необходимостта от вписване на заличаването му, за да се признае преустановяване съществуването на юридическото лице. Следователно, за да се признае правното значение на правопрекратителния факт относно дружеството като субект на правото,е необходимо вписване на заличаването му в търговския регистър, от който момент се приема ,че юридическото лице е изгубило своята правосубектност.Видно от представеното по делото удостоверение от 26.04.2012 год., издадено от АВ, ответника е заличен от търговския регистър с влязла в сила съдебен акт и това заличаване е надлежно вписано. Неоснователно е да се смята, че едноличният собственик на капитала на вече заличеното дружество физическото лице е негов правоприемник.] Правоприемство може да се създаде, ако се преобразува по някои от начините определени в Търговския закон. Според ТЗ е визирано,че лицата учредили дружество с ограничена отговорност отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала.Законодателя не регламентира лична отговорност на съдружник или управител за задължения на капиталово дружество. Дружеството с ограничена отговорност е самостоятелно юридическо лице,чието имущество е различно от това на съдружниците му (чл.113,вр. с чл.64,ал. 1 ,т.З и чл.63,ал.З ТЗ). Съдружниците участват при формиране на дружественото имущество чрез вноски, срещу които придобиват дялово участие, като задължението към кредиторите е до този размер. Облигационните задължения на дружеството не пораждат лични задължения на съдружниците към дружествените кредитори. Затова основна характеристика на дружеството с ограничена отговорност е , че то отговаря към кредиторите си до размера на капитала, а съдружника до размера на дяловата си вноска. Според ТЗ е визирано,че лицата учредили дружество с ограничена отговорност отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала.Законодателя не регламентира лична отговорност на съдружник или управител за задължения на капиталово дружество. Ответника като търговец е заличен от регистъра и не съществува в правния мир. На основание чл.739, ал.1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.

2. Така предявения иск по чл. 59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата е недопустим. В българския ЗЗД всеки който се е обогатил без основание, държи да върне това, с което се е обогатил до размера на обедняването, като това право възниква, ако няма друг иск с който обеднелият може да се защити. В случая ищцата е получила защита на своите права видно от приложените писмени доказателства Решение №29/12.04.2010 год. по т,д. № 488/2009 год. на I -во т.отд. на ВКС, с което е оставено в сила Решение 4 /11.02.2009 год. по гр. д.№ 1229/2008 год. на ПАС, с което предявения иск /със същия предмет/ е уважен.

З.ССЕ е изготвена на база приложеното заверено копие от баланса на дружеството, по търговското дело по несъстоятелност без да са използвани първичните счетоводни документи. Без да е налице цялата счетоводна документация не може да се прави извода,че   недокументирано   и   нерегламентирано   се   е   разпоредил   с фирмените активи, водещо до смесване, преливане на имуществото на „В. - 91" ЕООД с това на физическото лице Г.В..

           

Предвид установените факти според нея не е налице неправомерно и вредоносно поведение на ответника по чл.627 от ТЗ, изразяващо се в неизпълнение на задължението му за заявяване по чл. 626 ТЗ, което уврежда ищцата Т.А. като кредитор, което обуславя възникването на лична
отговорност на ответника Г.В., като Управител на „В.-91"-ЕООД. Счита, че лична отговорност като управител на дружеството не може да има, при положение, че дружеството с ограничена отговорност е самостоятелно юридическо лице, чието имущество е различно от това
съдружниците му. Съдружниците /едноличният собственик на капитала- ответника като ФЛ/
участват при формиране на дружественото имущество чрез вноски,срещу
които придобиват дялово участие,като задължението към кредиторите е до

този размер. Облигационните задължение на дружеството не пораждат
лични задължение на съдружниците/едноличния собственик на капитала/
към дружествените кредитори. Затова основна характеристика на
дружеството с ограничена отговорност, е че то отговаря към кредиторите си до размера на капитала, а съдружника/едноличния собственик на дружеството/ до размера на дяловата си вноска. Към  датата на подписване на предварителния договор дружеството не е
било неплатежоспособно- дори напротив, към 31.12.2008 г. нетната стойност на активите са били в размер на 73 000 лева, които са били
предостатъчни за напълно удовлетворяване на процесната сума от 14 000
евро, ако ищцата си е била обезпечила вземането при завеждането на
т.д.№ 256/2007 на СтОС, което й позволява закона. Ищцата е знаела и е имала доказателства за влошаването на финансовото състояние дружеството, но не се е възползвала и от възможността да открие производство по несъстоятелност на „В. – 91”- ЕООД като кредитор.

Имала е и друга възможност: Молбата която е подал ответника за откриване на производството е била вписана в търговския регистър/който е публичен/, най- късно на другия ден след подаването на молбата.Имала е възможност да се запознае със състоянието на дружеството и предприеме необходимите действия, но също нищо не е направила. Счита, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнени права се погасяват. Правното бездействие на ищцата не е основание да се твърди, че не е имала възможност да удовлетвори вземането си от 14 000 евро. За твърдението, че е налице вредоносно, неправомерно поведение на ФЛ Г.В., водещо до смесването на имуществото на „В.-91"-ЕООД с това на физическото лице, водещо до укрито нерегламентирано източване на активи не били представени и не били поискани да се представят писмени доказателства, от които да е видно източването на активите на дружеството, както и доказателство, че се е обогатил от това.

С оглед на гореизложените факти счита, че предявеният от ищцата осъдителен иск за твърдяно неправомерно вредоносно поведение на ответника обуславящо възникването и наличието на лична отговорност за задължение на дружеството е неоснователен и недоказан- ищцата е получила защита на своите права/видно от приложените писмени доказателства- Решение № 29/12.04.2010г. по т.д. № 448/2009г. на I ТО на ВКС- София, с което е оставено в сила Решение № 4/11.02.2009г. по гр.д.№ 1229/2008г. на ПАС- Пловдив, с което предявения иск със същия предмет е уважен. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

 

СЪДЪТ, след като се запозна с всички събрани по делото писмени доказателства, като се съобрази с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, и като взе предвид становищата на всяка една от страните, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното:

 

Относно процесуланата допустимост на иска:

Искът се явява процесуално допустим, своевременно предявен, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен ОС – гр. Стара Загора с оглед данъчната му оценка над 25 000 лева по смисъла на чл.104, ал.1, т.4 от ГПК и като такъв следва да бъде разгледан по съществото си с настоящия съдебен акт.

 

Относно материалната основателност на иска:

Видно от събраните по делото писмени доказателства се установи следната фактическа обстановка :

Производството по делото е образувано по искова молба на Т.Н.А., с която иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата от 14 000 евро с левова равностойност 27 381, 62 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска в съда на 12.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и да й се заплатят разноските по делото. Има 4 бр. алтернативни искови претенции против ответника.

От представения и приет като доказателство по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.04.2007г. се установява, че ответникът се е задължил да продаде на ищцата следния свой собствен недвижим имот, а именно: магазин с РЗП 46 кв.м. със санитарен възел, намиращ се на ***, срещу продажната цена от 48 000 евро. В чл.2 от договора е записано, че при сключване на договора продавачът удостоверява с подписа си, че е получил от купувача капаро в размер на 14 000 евро. Останалата сума в размер на 34 000 евро следва да се плати до 11.05.2007г., до която дата да се извърши и нотариалното прехвърляне на описания по-горе недвижим имот, и да се сключи окончателен договор за покупко-продажба в нотариална форма. В чл.6 от предварителния договор страните са постигнали съгласие, че при неизпълнение на условията, предвидени в него от страна на продавача, купувачът може да изиска връщане на задатъка или обявяване на предварителния договор за окончателен. С нотариален акт № 24, том 1, рег. № 168, нот.дело № 17/2007г. ответникът „В. – 91“ ЕООД купува от „Инвестор“ ООД следния недвижим имот: офис, находящ се на първи етаж на кота нула в построената в УПИ VII-3993 от 350 кв.м. в кв.48 по плана на гр. К. сграда – етажна собственост, със застроена площ на офиса от 36 кв.м., при граници на офиса – отгоре – ап. № 3; отдолу – избени помещения; от север – калкан; от запад – външна стена; от изток – лице на сградата; от юг – магазин за авточасти, ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата вкл. от дворното място, с данъчна оценка от 15073, 10 лв. за сумата от 27 000 лв. без ДДС, които купувачът ще заплати на продавача след отпускане на кредит от ЦКБ АД, след вписване на първа по ред ипотека върху описания в нотариалния акт недвижим имот и издаване на удостоверение за това от Агенция по вписвания. С нотариален акт № 25, том 1, рег. № 109 по дело № 18 от 2007 г. е учредена договорна ипотека върху описания по-горе недвижим имот. От представената по делото заявление – покана от 09.05.2007г. се установява, че ищцата разваля и се отказва от предварителния договор  от 12.04.2007г., като иска връщане на платената от нея сума в размер на 14 000 евро от ответника, поради вещните тежести, с които е обременен имотът. Видно от приложената по делото Обезпечителна заповед от 03.05.2007г. е наложена възбрана върху недвижимия имот. С удостоверение с изх.рег. № 2761 от 28.05.2007г. е установено ,че за периода от 09.02.2007г. до 28.05.2007г. има наложени тежести на недвижимия имот, описан в нот.акт № 24, том 1, рег. № 168 по н.дело 17/2007г. на нотариус Павлова, а именно: договорна ипотека вх. № 1094/09.02.2007г. в полза на ЦКБ-АД; възбрана вх. № 4023/03.05.2007г. по ч.гр.д. 796/2007г.; възбрана с вх. №4565/28.05.2007г. по обезпечителна заповед на РС-гр. К.. С Решение № 29/12.04.2010г. по т.дело № 488/2009г. на 1т.о. на ВКС-ТК е оставено в сила Решение № 4/11.02.2009г. по гр.д. № 1229/2008г. на ПАС, с което предявеният иск за връщане на сумата от 14 000 евро от „В.-91“ ЕООД е уважен изцяло. С оглед на това на 22.04.2010г. на ищцата е издаден Изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 155/2010г. при ЧСИ Р.Мандурова с рег. № 868-СтОС за събиране на присъденото вземане. С Решение № 33/28.07.2010г. по т.дело № 246/2010г.  на СтОС „В.-91“ ЕООД е обявено в свръхзадълженост и неплатежоспособност с начална дата 01.06.2008г. и е открито производство по несъстоятелност. Дружеството е обявено в несъстоятелност поради липса на налично имущество и производството е спряно. С Решение № 32/01.11.2011г. по т.дело №246/2010г. на СтОС производството по делото е прекратено и дружеството е заличено като търговец-ЮЛ в търговския регистър при АВ. По настоящото дело е приложено търг.дело № 256/2007г. по описа на ОС-гр. Ст.Загора; ч.гр.д. № 796/2007г. на КРС; търг.дело №278/2007г. на СОС; търг.дело № 246/2010г. на СОС.

 

Видно от заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза /л.110-113 от делото/ се установи, че от представените като доказателства по делото документи на „В.-91“ ЕООД не са установени – фискален бон, ПКО, фактура за заплатена в брой от ищцата на ответника сума– задатък от 14 000 евро при сключване на предварителния договор от 12.04.2007г. На експертизата не са предоставени първични счетоводни документи, осчетоводени от „В.-91“ ЕООД за 2007г. Заплатената в брой от ищцата сума от 14 000 евро не е записана в счетоводството като постъпил приход и наличен паричен актив в имуществото на „В.-91“ ЕООД съгласно баланса на дружеството към 31.12.2009г., съдържащ данни и за състоянието към 31.12.2008г. Не е възможно да се установи начисляването на дължимия размер на ДДС по ЗДДС за платената от ищцата сума от 14 00 евро. Към 31.12.2007г. по баланса на „В.-91“ ЕООД са отчетени дълготрайни материални активи за 47 000 лв., а към 31.12.2008г. достигат до 69 000 лв. Към 31.12.2007г. по баланса на „Валерво-91“ ЕООД са отчетени краткотрайни материални активи за 175 000 лв., а към 31.12.2008г. достигат до 201 000 лв. Нетната стойност на активите към 31.12.2007г. не е определена поради непредоставена информация за пасива по баланса на дружеството към тази дата. Не може да се определи и нетната стойност на активите към дата 30.06.2008г. Към 31.12.2008г. нетната стойност на активите е 73 000 лв. Липсва счетоводна информация за установяване възможно ли е да се удовлетвори вземането на ищцата от имуществото на дружеството към определената от съда начална дата за спиране на плащанията 01.06.2008г. Налице е промяна в икономическото и финансовото състояние на „В.-91“ ЕООД за времето след приетата от съда начална дата за спиране на плащанията – 01.06.2008г. до подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството на 11.05.2010г. по търг.дело № 246/2010г. на СтОС. Към датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството има формирани и натрупани нови необслужвани задължения – завишението е с 14 000 лв. Към 31.12.2008г. активите на дружеството са общо 270 000 лв., като до 30.04.2010 размерът им е 188 000 лв. (30 % по-малък). В заключението на вещото лице в съдебно-счетоводна експертиза с вх. № 147/19.07.2010г. по търг.дело по несъстоятелност № 246/2010г. не са посочени по вид, количество и стойности включените активи по баланса на „В.-91“ ЕООД на обща стойност 144 000 лв. Посочено е, че по изявление на собственика-ответник по делото водещите се по баланса стоки за 144 000лв. не са в наличност и не са показани на експертизата. Установено е настъпване на трайна декапитализация, неплатежоспособност и свръхзадълженост на „В.-91“ ЕООД, в резултат на които фирменото имущество не е достатъчно, за да може дружеството да изпълнява и да обслужва задължения, произтичащи от дейността му. Установената от експертизата по търг. дело № 246/2010г. на СтОС неналичност – липса на заведени по баланса на „В.-91“ ЕООД оборотни активи на обща стойност от 145 000 лв. (призната от ответника като МОЛ и управител на дружеството), представлява укрито – нерегламентирано и недокументирано разпореждане и източване на фирмени активи от ответника, водещо до смесване (до преливане) на имуществото на ЕООД с това на ответника като управител и собственик на дружеството. Установената от експертизата по търг.дело № 246/2010г. на СтОС неналичност – липса на заведени по баланса на „В.-91“ ЕООД оборотни активи на обща стойност от 144 000 лв. намалява имуществото на дружеството и уврежда ищцата като кредитор с продажната стойност на стоките.

По делото няма събрани гласни доказателства.

 

Относно правната квалификация на исковата претенция :

По иска с правно основание чл.55 от ЗЗД за неоснователното обогатяване се предполага неоправдано разместване на имуществени блага при липса на основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание. Фактът на заплащане на сумата от 14 000 евро от страна на ищцата се доказва от самия предварителен договор. Ответникът не установява наличието на основание за задържане на полученото. Безспорно се установи, че ответникът не е осчетоводил и документирал получената сума от 14 000 евро като приход на „В.-91“ ЕООД, а е задържал сумата за себе си. По делото е установено, че предварителният договор, по който е дадено капаро в размер на 14 000 евро, е развален със заявление-покана от ищцата поради обременяването на имота с вещни тежести. В хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД/неоснователно обогатяване на отпаднало основание/  то съществува при получаването на престацията, но след това отпада с обратна сила. Такъв е и настоящият случай – разваляне на предварителния договор от ищцата. Съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗД развалянето на договора има обратно действие и предвид разпоредбата на чл.55, ал.1 във вр. с чл.59 от ЗЗД, се дължи връщане на даденото на вече отпаднало основание.

               Ищецът е предявил пред ОС- Ст.Загора иск за осъждането на ответника- пълнолетния български гражданин Г.Х.В. да заплати на ищцата- също пълнолетната българска гражданка Т.Н.А. общо сумата 14 000 евро със законна лихва от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата от 14 000 евро.

Искът е предявен на 4 бр. отделни алтернативни основания.

                    1.Поради неправомерното вредоносно поведение на ответника
Г.В. по чл.627 от ТЗ, изразяващо се в неизпълнение на
задължението му за заявяване по чл.626 от ТЗ, което уврежда ищцата
Т.А. като кредитор и което обуславя възникването и
наличието на лична солидарна отговорност на ответника- физическото лице Г.
В. като управител на юридическото лице "В.-91" ЕООД за причинената на
ищеца Т.А. имуществена вреда в размер 14 000 евро,
представляваща подлежащата на връщане, но невъзстановена от юридическото лице
"В.-91" ЕООД сума в същия размер, присъдена с влязлото в
сила решение по гр.дело № 1229/2008 г. на ПАС.

             2.Поради неоснователното обогатяване на ответника- гражданина Г. В. по чл.59 ЗЗД със сумата от 14 000 евро за сметка на ищцата- гражданката Т.А..

3.Поради неправомерното вредоносно поведение на ответника
Г.В., водещо до смесването на имуществото на търговския субект "В.-91" ЕООД с това на ответника Г.В. като едноличен собственик и уп­равител на дружеството (до укрито нерегламентирано и недокументирано източване на активи от ЕООД в полза на ответника
Г.В. като негов едноличен собственик и управител), което уврежда ищцата Т.
А. като кредитор и което обуславя възникването и нали­чието на лична отговорност като ФЛ на ответника Г.В. като едноличен собственик и уп­равител на ТД "В.-91"- ЕООД за задължението на дружеството към ищцата Т.А. за връщане на сумата от 14 000 евро, присъдена с влязло в сила решение по г.д. № 1229/2008 г. на ПАС- Пловдив.

4.Поради неправомерното вредоносно поведение на ответника Г.В. като ЕС и като управител на "В.-91" ЕООД, довело дружеството му до състояние на трайна декапитализация ("материална подкапитализация"), свръхзадълженост и неплатежоспособност, което уврежда ищцата Т.А. като креди­тор и което обуславя възникването и наличието на лична отговор­ност на отв.Г.В. като едноличен собственик и управител на "В.-91" ЕООД за задължението на дружеството към ищцата Т. А. за връщане на сумата от 14 000 евро, присъдена с влязлото в сила решение по гр.дело № 1229/2008г. на ПАС- Пловдив.

От събраните по делото писмени доказателства, от заключението и от допълнителните обяснения в с.з. на вещото лице по приетата от съда ССЕ, се установяват следните релевантни факти, като всички факти, заявени от ищеца в обстоятелствената част на
ИМ са безспорно установени и
категорично доказани по делото. От първоначалното и допълнителните заключения и обяснения в с.з. на вещото
лице по приетата от съда ССЕ се установява, че н
етната стойност на активите на "В.-91" ЕООД по баланс
към 31.12.2008 г. е в размер на 73 000 лева.
Паричното вземане на ищцата в размер на 14 000 евро може да
бъде изцяло удовлетворено от имуществото на "В.-91"- ЕООД
към 31.12.2008 г. от нетната стойност на активите на ЕООД, възлизащи към 31.12.2008 г. в размер на 73 000 лева. Установените липси на заведените по баланса на "В.-91"
ЕООД оборотни активи на обща стойност 145 000 лв. представляват укрито, нерегламентирано и недокументирано разпореждане и
източване на фирмени активи от ответника, водещо до смесването
 и до преливането на имуществото на ТД "В.-91”- ЕООД с това на ответника- ФЛ Г.В., както и до увреждането на ищцата- ФЛ. Получената от ответника-ФЛ Г.В. в брой от ищцата сума в
размер на 14 000 евро не е внесена, не е отразена и не е постъпила
като приход на ТД "В.-91" ЕООД. Ответникът по делото- ФЛ Г.В. е
задържал и използвал платената от ищцата сума от 14 000 евро лично
за себе си като ФЛ- гражданин. Този факт представлява укрито, нерегламентирано и недокументирано разпореждане и източване на фирмени активи на ТД “В.- 91”- ЕООД от ответника- ФЛ Г.В., водещо до смесването и преливането на имуществото на ТД "В.-91"- ЕООД с това на ответника- ФЛ Г.В., както и до увреждането на ищцата. Налице е промяна в икономическото и финансовото състояние на ТД "В.-91"' ЕООД за времето след началната дата на спиране на плащанията на 01.06.2008 г., и след 31.12.2008 г., и до подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на дру­жеството на 11.05.2010 г. по ТД № 246/2010 г. на СтОС, изразяваща се във формирани и натрупани са нови необслужвани задължения, драстично намаление на активите на дружеството, липса на оборотни активи по баланса на ТД “В.-91”- ЕООД
на обща стойност 145 000 лв., настъпване на трайна декапитализация, неплатежоспособност и свръхзадълженост на ТД "В.-91"- ЕООД. В резултат на настъпилите обстоятелства фирменото имущество на ЕООД не е достатъчно, за да може дружеството да изпълнява и да обслужва задълженията, произтичащи от дейността му.

 

     Следователно и предвид установените факти и с оглед
задължителната практика на ВКС- София по аналогични казуси и във вр. с разпоредбата на чл.290 от ГПК, е
налице неправомерно вредоносно поведение на ответника- ФЛ Г.
В. като собственик и управител на ЕООД по чл.627 от ТЗ, изразяващо се в неизпълнение на задължението му за заявяване по чл.626 от ТЗ, което уврежда ищцата Т.А. като кредитор и което обуславя възникването и нали­
чието на лична отговорност на ответника- ФЛ Г.В. като
управител на "В.-91”- ЕООД за причинената на ищеца Т.А. имуществена вреда в размер на ОБЩО 14 000 евро, съставля­ваща подлежаща на връщане, но невъзстановена от несъстоятел­ния длъжник- ТД "В.-91" ЕООД сума в същия размер, присъдена с влязлото в сила решение по гр.дело № 1229/2008г. по описа на ПАС- Пловдив.

Поради което са налице предпоставките на иска по чл.627 от ТЗ, тъй като ако ответникът- управител- ФЛ Г.В. бе изпълнил задължението си за заявя­ване по чл.626 от ТЗ в законния 30-дневен срок или в срок до 31.12.2008г., то в производството по несъстоятелност паричното вземане на ищцата в размер на общо 14 000 евро е могло да бъде изцяло и напълно удовлетво­рено от имуществото на ТД"В.-91" ЕООД от нетната стойност на активите на ЕООД-длъжник, възлизащи към дата 31.12.2008 г. в размер на 73 000 лева.

          Следователно е налице неоснователно обогатяване на ответника-ФЛ Г.В. за сметка на ищцата Т.А. със сумата 14 000 евро. В случая е налице промяна в икономическото и финансовото състояние на ТД "В.-91"' ЕООД за времето след началната дата на спиране на плащанията/01.06.2008г. и след 31.12.2008г./, и до подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на дру­жеството/ на 11.05.2010г./ по ТД № 246/2010 г. по описа на ОС- Ст.Загора, изразяваща се във формирани и натрупани нови необслужвани задължения, драстично намаление на активите на дружеството, липса на оборотни активи по баланса на ТД”В.-91”-ЕООД
на обща стойност 145 000 лева, настъпили трайна декапитализация, неплатежоспособност и свръхзадълженост на ТД "В.-91" ЕООД.

В резултат на настъпилите обстоятелства фирменото имущество не е достатъчно за да може дружеството/ЕООД/ да изпълнява и да обслужва задълженията, произтичащи от дейността му.

 

            Поради което, и предвид установените факти и обстоятелства в хода на съдебното следствие по делото, както и с оглед константната, продължителна и непротиворечива практика на ВКС- София по подобни казуси по формирана по чл.290 от ГПК, е налице неправомерно вредоносно поведение на ответника- ФЛ Г.В. по чл.627 от ТЗ, изразяващо се в неизпълнение на задължението му за заявяване по чл.626 от ТЗ, което уврежда ищцата Т.А. като кредитор и което обуславя възникването и нали­
чието на лична отговорност на ответника- ФЛ Г.В. като
управител на ТД "В.-91” ЕООД и негов едноличен собственик, за причинената на ищцата Т.А. имуществена вреда в размер на 14 000 евро, съставляваща подлежаща на връщане, но невъзстановена от несъстоятел­ния длъжник ТД "В.-91"- ЕООД сума в същия размер, присъде­на с влязлото в законна сила осъдително Решение по гр.дело № 1229/2008г. по о писа на ПАС- Пловдив. Следователно са налице всички законови  предпоставки на иска по чл.627 от ТЗ- ако ответникът-управител/ФЛ/ Г.В. бе изпълнил задължението си за заявя­ване по чл.626 от ТЗ в законния 30- дневен срок или в срок до 31.12.2008г., то в производството по несъстоятелност по т.д. паричното вземане на ищцата в размер на 14 000 евро е могло да бъде изцяло и напълно удовлетво­рено от имуществото на ТД "В.-91" ЕООД от нетната стойност на активите на ЕООД- длъжник, възлизащи към дата 31.12.2008 г. в размер на 73 000 лева. Предвид установените факти и доказателства по делото, както и с оглед задължителната практика на ВКС- София, формирана по чл.290 от ГПК, е налице неоснователно обогатяване на ответника-ФЛ Г.В. за сметка на ищеца Т.А. със сумата 14 000 евро. Следователно е налице неправомерно   вредоносно   поведение   на   ответника- ФЛ Г.   В., водещо до смесването на имуществото на ТД "В.-91"- ЕООД с това на ответника- ФЛ Г.В. като едноличен собственик и управител на търговското друже­ство/ЕООД/, до укрито нерегламентирано и недокументирано източване на активи от ЕООД в полза на ответника- ФЛ Г.В., което
уврежда ищцата Т.А. като кредитор и обуславя възникването и наличието на лична отговорност на ответника-ФЛ Г.В. като едноличен собственик и управител на ТД"В.-91" ЕООД за задължението на дружеството към ищцата Т.А. за връщане на сумата от 14 000 евро, присъдена с влязлото в сила решение по гр.дело № 1229/2008 г. по описа на ПАС- Пловдив. Налице е неправомерно вредоносно поведение на ответника Г.В. като едноличен собственик и управител на ТД"В.-91" ЕООД, довело дружеството до състояние на трайна декапитализация, материална подкапитализация,  до   свръхзадълженост  и до  неплатежоспособност, което уврежда ищцата Т.А. като кредитор и обуславя
възникването и наличието на лична отговорност на ответника- ФЛ Г.В. като едноличен собственик и управител на ТД "В.-91"-ЕООД за задължението на дружеството към ищцата Т.А. за връщане на сумата 14 000 евро, присъдена с влязлото в сила решение по гр.дело № 1229/2008 г. на ПАС.

 

С оглед гореизложените факти, доказателства и произтичащите от тях алтернативни правни изводи и последици, предявеният от ищцата срещу ответника паричен осъдителен иск за 14 000 евро се явява изцяло основателен и доказан на всички алтернативни основания — заявени в ИМ.

 

Поради което следва да се постанови първоинстанционно съдебно решение по съществото на спора, с което ответникът- ФЛ Г.В. да бъде осъден да заплати на ищцата Т.Н.А. сумата 14 000 евро, ведно със законните последици от това.

 

Относно мораторната лихва върху присъдената искова главница :

Тъй като е налице неоснователно обогатяване по чл.55- 59 от ЗЗД, то и върху дължимата като главница сума от 14 000 евро, на основание чл.82- 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищцата законна лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска  в съда/12.04.2012г./, до окончателното плащане на сумата, ведно със законните последици от това.

 

Относно обжалваемостта на съдебното Решение :

 

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.124, ал.2 от ГПК във вр. с чл.290 и чл.55- 59 и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД и във вр. с чл.626 и чл.627 от ТЗ, първоинстанционният Окръжен съд-гр.Стара Загора

 

               

  Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА ответника Г.Х.В.– ЕГН *********,***- къща, да заплати на ищцата Т.Н.А.– ЕГН ********** ***- къща парична сума в размер на 14 000 евро /четиринадесет хиляди евро/ за неоснователно обогатяване на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата от 14 000 евро от датата на завеждането на иска в съда на 12.04.2012г., до окончателното изплащане на сумите.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.                                                    

 

   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :