Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 212/ 20.05.2013 г.               Година 2013                 Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                           Граждански състав

На двадесет и шести март                                                    Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                                 Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                                   

                                                            Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                               2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1048  по описа за 2013 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ЕТ “Д.– Т.В.” еик …… ГР.Р против Решение под № 161/13.11.2012 г. по гр.д. № 621/2011г. по описа на РРС.

 

            Въззивникът ЕТ “Д.– Т.В.” еик …..ГР.Р във въззивната си жалба излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Моли да бъде отменено обжалваното Решение, спорът да бъде разгледан по съществото си и да се признае за установено със сила на присъдено нещо по отношение на страните, че П.П.К. дължи на Т.В. Т.., действащ като ЕТ “Д.– Т.В.” еик … ГР.Р сума в размер на 7225 лева, дължима по изп. дело под № ….. по описа на ЧСИ И.Х., рег. № 878. Алтернативно, ако съдът прецени, че са налице предпоставките на чл.270 от ГПК да се обезсили Решението на първата инстанция като недопустимо и да се върне делото за разглеждане от друг състав на РРС. Подробни съображения и доводи са изложени във въззивната жалба на жалбоподателя.

 

            В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия П.П.К., чрез който да изрази становището си по въззивната жалба.

 

            По делото впоследствие е постъпило и писмено заявление от въззиваемия П.П.К., като единият екземпляр от същото е подписан, а другият екземпляр от заявлението не  е подписан, с който молят да се даде ход на делото и оспорват жалбата на ЕТ “Д.” въз основа на която е образувано въззивното производство. Нямат искания за събирането на нови доказателства, като се противопоставят на исканията на жалбподателя за събирането на доказателствата като преклудирани. По съществото на делото считат, че жалбата е неоснователна и молят да се отхвърли като такава по съображенията подробно изложени в същото писмено заявление.

 

          Въззивникът ЕТ “Д.– Т.В.” еик … ГР.Р чрез процесуалния си представител, редовно и своевременно призовани, явява се адвокат Г., който моли съда да отмени решението на районния съд, спора да се реши по същество като се отхвърли изцяло предявения иск. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

 

Въззиваемия П.П.К., редовно и своевременно призован  не се явява, като по делото е постъпило горепосоченото заявление от въззиваемия П.П.К., с което моли да се остави без уважение жалбата и молят решението на районния съд да бъде потвърдено.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: С определението си, постановено в закрито заседание от датата 12.09.2006г. по ч.гр.д. под № 464/2006г. по описа на РС-Р. на основание чл.237, б."д" ГПК /отм./, е постановено да се издаде изпълнителен лист за сумата от 7 225 лв., произтичаща от записа на заповед, издаден на 07.05.2004г. в полза на въззивника ЕТ „Д.- Т.В." - ГР.Р срещу въззиваемия П.П.К. от гр.Я.. По издадения изпълнителен лист е било образувано и изпълнително дело под № ………. по описа на ЧСИ И. Х.  с рег.№ 878 от Камарата на ЧСИ. По делото е представена разписка от 14.05.2008г., подписана от въззивника и взискател, с която на практика признава, че е получил сумата от 7 225 лв., платена от въззиваемия и длъжник П.П.К.. Тъй като изпълнителното дело не е прекратено, въззиваемият К. е предявил и отрицателния си  установителен иск за недължимост на сумата по изпълнителното дело.

 

Въззивният съд счита, че отрицателният установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК може да бъде основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /Решение под № 333/05.12.2011г. по гр.д.№ 1244/2010г., ВКС, III г.о./. До същият правилен и обоснован извод е стигнал и първоинстанционният съд.

Безспорно главният юридически факт, от който въззиваемият  черпи правата си е възникнал след образуването изпълнителното дело под № 20078780400309 по описа на ЧСИ И. Х. с рег.№ 878, като същият обуславя иска с издаването на 14.05.2008г. на разписката от взискателя по изпълнителното дело, с която удостоверява, че вземането по изпълнителното дело е удовлетворено изцяло /изпълнително дело №… по описа на ЧСИ И. Х.с рег.№ 878 е образувано при предаването на изпълнително дело № 156/2006г. на ЧСИ И.Й. с рег.№ 776 на ЧСИ И. Х. с рег.№ 878/.

 

Съдът намира, че след образуването на изпълнителното дело, на 14.05.2008г. въззиваемият К. е извършил плащане на въззивника В. на практика на цялата сума от 16 000 лева. За извършеното плащане последният е издал разписка от същата дата, като е посочил, че плащането е за погасяване на задължението именно по процесния Запис на заповед издаден на датата 07.05.2004г.

 

Пред първоинстанционният съд въззивника е оспорил представената разписка, като е твърдял, че същата не е подписана от него и съдържанието на същата.

 

От изслушаната последна тройна графологическа експертиза от 21.10.2012 год., изпълнена от вещите лица В. М. М., Х. С. К. и Е.. Г. се прави КАТЕГОРИЧЕН извод и от тримата експерти, че подписът на лицето за получил сумата е положен от въззивника В.. Тази експертиза не е била оспорена от ответника и жалбоподател и е била приета от първостепенния съд. На основание на заключението на тази тройна експертиза решаващият състав е приел, че ответникът е подписал оспорената разписка. Заключението съвпада с това на предходната тройна съдебно-графологическа експертиза от 18.03.2012г., изпълнена от вещите лица Д. К. В. и Г. Г. М., поради което съдът е дал вяра на това заключение. Единствено и само от общо шестимата експерти-графолози на различно мнение е вещото лице А. Я. Б., чието първоначално заключение и впоследствие особено мнение остават изолирани и непотвърдени от останалите доказателства по делото.

 

От друга страна въззивникът В. не е ангажирал други доказателства оспорващи получаването на сумата 16 000 лева и останалата част от съдържанието на разписката. С оглед на това, следва да се приеме за безспорно доказано, че процесната разписка изхожда от въззивника и ответник и че изявлението в същата е направено от него.

 

От съдържанието на разписката се установява, че ответникът признава да е получил цялата дължима сума от 16 000 лева по записа на заповед издаден на 07.05.2004г. Тъй като разписката е издадена след издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. 464/2006г. РС-Р., издаден въз основа на запис на заповед издаден на 07.05.2004г. подписан от въззиваемия, първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е приел, че по разписката жалбоподателят е приел плащане на цялата сума дължима по процесния запис на заповед. Обстоятелството, че плащането е извършено не по изпълнителното дело не прави невалидно плащането.

 

Срещу решението е постъпила и настоящата въззивна жалба, в която се твърди, че не били обсъдени възраженията на ответника пред първоинстанционния съд.

 

Възразява се, че плащане в размер на 16 000 лева по разписката не било извършвано, защото такъв размер плащане не е претендиран. Вярно е, че изпълнителния лист е издаден за сумата 7 225 лева, но той е издаден въз основа на записа на заповед издаден на 07.05.2004г. подписан и от въззиваемия. Този запис на заповед не оспорва и се установява, че както е за сумата от 16 000 лева, така и че тази сума е получена от въззиваемия К., но е върната на въззивника. В тази насока издаденият изпълнителен лист е за част от вземането по записа на заповед. Не се твърди от ответника наличието на друг запис на заповед от 07.05.2004г., който да е за сумата 7 225 лева и за тази сума да е издаден изпълнителния лист. Т.е. налице е един запис на заповед за 16 000 лева и въз основа на него е издаден един изпълнителен лист за сумата 7 225 лева. Следователно е налице единство на визирания запис на заповед в издадения изпълнителен лист и в разписката, която сочи сумата 16 000 лева. Това, че записа на заповед е за част от сумата не изключва възможността след образуване на изпълнителното дело ответникът извънсъдебно да е претендирал и да му е платена цялата сума по записа на заповед.

 

Също така се сочи в жалбата, че съдът след като е приел, че подписът под разписката за получаване на сумата дължима по записа на заповед, не бил обсъдил другите възражения на ответника. От съдържанието на жалбата не става ясно кои други възражения се имат предвид. Наред с това следва да се има предвид, че първостепенният съд е обсъдил относимите и допустими доказателства, установяващи плащането.

 

От събраните и допуснати на ответника доказателства, не се установяват обстоятелства, които да разколебават по какъвто и да е начин извода, че разписката е подписана от ответника. След като разписката е подписана от него следва да се приеме, че материализираното изявление в нея е от ответника и че то отговаря на истината. Въззивникът не е ангажирал пред първата инстанция никакви допустими доказателства, които да оспорят или опровергаят съдържането на направеното от него изявление. Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е  задал на въззиваемия К. именно поставените от въззивника въпроси в писмения отговор в съответствие с императивните изисквания на чл.176 от ГПК. Същите по никакъв начин не са поставили под съмнение авторството на подписа под разписката и истинността на съдържането на изявлението в същата. Възраженията на въззивника относно разпределението на доказателствената тежест направено с доклада по делото, са неоснователни и неотносими и без каквото и да е значение за извода, че разписката е подписана от ответника. От последното заключение на  изслушаната и приета тройна съдебно-графологична експертиза, безспорно се установява, че автор на подписа под разписката е именно въззивника В.. Следователно, въззиваемият е установил факта на плащане чрез представяне на разписка изходяща от ответника и след установяване автентичността на този документ. При наличието на частен документ изходящ от ответника и установяващ неблагоприятни за него обстоятелства, документът има формална доказателствена сила за тези обстоятелства и не е необходимо събиране на други доказателства.

Незаконосъобразно и необосновано се явява също възражението на жалбоподателя, че по делото не били представени други доказателства установяващи извършване на плащането на сумата 7 225 лева. Според чл. 77 ЗЗД като единствена възможност, а не задължение, е установено че длъжникът при изпълнение може да поиска разписка. Няма задължение в действащото законодателство, изпълнението да се доказва с разписка и още нещо допълнително, като наличието на първата е напълно достатъчно за това.

 

В тази връзка въззивният съд намира, че е обоснован и мотивиран извода на първоинстанционния съд, че исканата сума по горепосоченото изпълнително дело не се дължи от въззиваемия и длъжник П.П.К..

 

         Въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Районният съд правилно е присъдил направените по делото разноски,съобразно уважената част на предявения иск, поради което и в тази част оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

 

            На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК въззивникът ЕТ “Д.– Т.В.” еик……. от ГР.Р следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия П.П.К. – сумата от 500 лева, представляваща направените от въззиваемия К. разноски по делото пред въззивната инстанция по договор за правна защита и съдействие от 05.03.2013г. /на л. 29 от въззивното дело/.

 

         Водим от горното, съдът

 

 

 

                                                 Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение под № 161/13.11.2012 г., постановено по гр.д. № 621/2011г. по описа на Районен съд-Р.

 

ОСЪЖДА ЕТ “Д.– Т.В.”, еик ……. от ГР.Р, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ., ул. “М.П.№ ., представлявано от Т.В.Т. с ЕГН **********, да заплати на въззиваемия П.П.К. с ЕГН **********, от гр. Я., ул. “Ц. И. А.” № .– сумата от 500 /петстотин лева/ лева, представляваща направените от въззиваемия  разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                                2.