Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер        /27.05.2013 г.      Година 2013        Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На осемнадесети април                                                         Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                             Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                 Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1086 по описа за 2013 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Н.В.И. чрез адв. Ал. Ж. против Решение под № 1371/13.12.2012 г. по гр.д. № 180/2012г. по описа на СТРС.

 

          Въззивницата Н.В.И. във въззивната жалба излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Моли да бъде отменено обжалваното Решение, спорът да бъде разгледан по съществото си и съдът да отхвърли иска за делба. Същата твърди, че Решението се явява и процесуално недопустимо, поради тежко нарушение на съдопроизводствените правила. Подробни съображения и доводи са изложени във въззивната жалба на жалбоподателката. Не прави нови доказателствени искания с въззивната си жалба. Моли също да се присъдят на и разноските по делото съобразно новото Решение на съда.

 

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия Й.С.Й., чрез адв.П.Г., чрез който се изразява становището, че решението на районния съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С отговора не са направени нови искания за събирането и допускането на доказателства от въззивния съд.

 

           Въззивницата Н.В.И. - редовно и своевременно призована, явява се процесуалният представител адв. Ал. Ж., който моли съда да отмени решението на районния съд като се отхвърли изцяло предявения иск на ищеца и въззиваем Й.С.Й., по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. Претендират и за присъждане на направените по делото разноски.

Първият въззиваем Й.С.Й. редовно и своевременно призован, не се явява, вместо него се явява  адв. П.Г., като молят жалбата да се остави без уважение и молят решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в съдебното заседание по съществото на делото.

 

Вторият въззиваем И.Н.И., редовно и своевременно призован, не се явява пред въззивната инстанция.

 

Третото лице – помагач М.Ж. – редовно и своевременно призована, не се явява пред въззивната инстанция и не изпраща упълномощен представител.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК, за делба като производството е във фазата му по допускане на делбата

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: От приложеното към настоящото дело гр.дело №1486/2006г. по описа на РС С. образувано по предявен от М.Ц.Ж. против Й.С.Й. положителен установителен иск за собственост на недвижим имот - апартамент под № 78, находящ се в гр.С. З., КВ.Т.” БЛ. № ., ВХ.., ЕТ., съединен с искане по чл.431 ГПК /отм./ се установява, че с решение под №19/02.04.2007г. постановено по гр.дело №1486/2006г. на СтРС са уважени предявените искове, като е признато за установено по отношение на Й.С.Й., че М.Ц.Ж. е собственик на недвижим имот - апартамент № 78, находящ се в гр.С. З., кв.Т. ч. бл.., вх.. ет.. и е отменен нотариален акт за дарение №173, дело №4019/1993г. Това решение е обжалвано и оставено в сила с решение №291/22.10.2007г., постановено по възз.гр.дело №444/2007г. на СтОС С решение №336/ 12.05.2009г. по гр.дело №74/2008г. по описа на ВКС е отменено решението на СтОС и делото е върнато за ново разглеждане. По образуваното възз.гр.дело №280/2009г. по описа на СтОС, с решение №261/29.07.2009г. съдът е отменил решение №19/02.04.2007г. постановено по гр.дело №1486/2006г. на СтРС в частта, в която е отменен нотариален акт за дарение на недвижим имот №.ело №. и е отхвърлил иска с правно основание чл.431 ал.2 ГПК /отм./ за отмяна на нотариален акт за дарение. С решение №670/25.10.2010г. на ВКС по гр.дело №1649/2009г., I г.о., ГК, съдът е отменил решение №261/29.07.2009г. по възз.гр.дело №280/2009г. на СтОС в частта, с която е оставено в сила решение №19/02.04.2007г. по гр.дело №1486/2006г. на СтРС за уважаване на предявения от М.Ц.Ж. срещу Й.С.Й. иск с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на собственост върху 1/2 ид. ч. от апартамент № . находящ се в гр.С. З., кв.Т. ч. бл.., вх.. ет.. и вместо това е отхвърлил като неоснователен предявения от М.Ц.Ж. срещу Й.С.Й. иск с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на собственост върху 1/2 ид. ч. от апартамент № 78, находящ се в гр.С. З., кв.Т. ч. бл.., вх.. ет.., като е оставил в сила решението в останалата му част, с която е уважен иска по чл.97 ал.1 от ГПК /отм./ за останалата 1/2 ид. ч. от гореописания апартамент. Горепосочените решения са вписани в Агенция по вписвания, Служба по вписванията гр.С. вх.рег.№.том .№.на 10.02.2011г. п..

 

В мотивите на решение № 670/25.10.2010г. на ВКС по гр.дело №1649/2009г., I г.о. е прието, че  по въпросите, по които е допуснато касационнотото обжалване /може ли имот-съпружеска имуществена общност да бъде продаден изцяло на публична продан от съдебния изпълнител по изпълнително дело, насочено срещу един от съпрузите за негови лични задължения и има ли вещно-прехвърлително действие тази публична продан по отношение на целия имот/ настоящият състав на ВКС приема за правилно приетото в решение № 55 от 23.01.1985 г. по гр.д.№ 974 от 1984 г. на ВС, Първо г.о. поради следното: Съгласно чл.389а от ГПК /отм./ и аналогичния чл.502 от новия ГПК, принудителното изпълнение за задължения на единия съпруг може да бъде насочено върху вещ-съпружеска имуществена общност. В този случай обаче, съгласно чл.389в, ал.2 от ГПК /отм./ във връзка с чл.388 от ГПК /отм./ и аналогичния чл.504, ал.2 от новия ГПК във връзка с чл.500 от новия ГПК се описва и продава целият имот, само ако съпругът-недлъжник даде писмено съгласие затова. В противен случай /ако съпругът-недлъжник не е дал такова съгласие/ се описва целият имот, но на публична продан се продава само притежаваната от съпруга-длъжник част от имота- тоест само 1/2 ид.ч.от имота. Съответно само тази част от имота-СИО може да бъде придобита от купувача по публичната продан, а останалата 1/2 ид.ч. остава собственост на съпруга-недлъжник но изпълнението.

С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, ВКС на РБ е приел, че обжалваното решение, в което е прието, че публичната продан на имот-СИО между длъжника по изпълнението И.Ж..съпругата му Т.Ж., извършена без съгласието на съпругата Ж., е довела до придобиване от купувача по публичната продан на правото на собственост върху целия имот, е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

В тази насока разглеждащия състав на ВКС е приел, че следва да постанови ново решение за отхвърляне на предявения от М.Ж. иск за 1/2 ид.ч. от имота поради следното: Видно от представените по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от НДИ на 01.11.1984 г. и удостоверение за граждански брак № 000287 от 16.02.1982 г., процесният имот е бил съпружеска имуществена общност на И.Д.Ж.  и   съпругата  му  Т.Й.Ж. /придобит  е възмездно по време на брака им/. Върху този имот е било насочено изпълнението по изп.д.№ 2440 от 1993 г., образувано по изпълнителен лист, издаден в полза на ТБ „Б." АД срещу И.Д.Ж. на основание чл.237, ал.1, б."и" от ГПК /отм./- за неизпълнено задължение на КФ „М. п.", в която И. Ж. е бил съдружник, по договор за банков кредит от 08.04.1992 г., тоест за лично задължение на И. Ж.. По това изпълнително дело е извършена публична Продан на процесния апартамент. За тази публична продан няма изрично писмено съгласие на съпругата-недлъжник по изпълнението Т.Ж., каквото се е изисквало съгласно чл.389а, ал.2 от ГПК /отм./. Поради липсата на такова съгласие, публичната продан има прехвърлително действие само за притежаваната от съпруга-длъжник 1/2 ид.ч. от имота, а останалата 1/2 ид.ч. от имота е останала собственост на съпругата-недлъжник по изпълнението Т.Ж. /чл.389в, ал.2 от ГПК /отм./ във връзка с  чл.388 от ГПК /отм./. Поради това с нотариалния акт № 190 от 30.06.2006 г. ищцата М.Ц.Ж. е можела да придобие и е придобила от продавача по този договор и правоприемник на купувача по публичната продан по горепосоченото изпълнително дело „ДЗИ БАНК" АД само придобитата от банката при тази публична продан 1/2 ид.ч. от процесния имот. Тоест, ищцата е собственик само на 1/2 ид.ч. от имота, поради което предявеният от нея иск за собственост следва да се уважи само за тази 1/2 ид.ч. от имота, което е безспорно установено от Решението на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК.

След като ищцата не е собственик на притежаваната от Т.Ж. 1/2 ид.ч. от процесния имот, без значение за изхода на делото е въпросът дали тази 1/2 ид.ч. от имота понастоящем е собственост на ответника по делото Й.Й. или все още е собственост на Т.Ж.. Ето защо, не следва да се обсъжда въпросът дали договорът за дарение от 12.08.1993 г., сключен след възбраната на имота по  изпълнителното дело, има прехвърлително действие за тази 1/2 ид.ч. от имота, която е била собственост на Т.Ж.. Неоснователно е възражението на ответника- касатор по настоящото дело, че ищцата не е собственик и на 1/2 ид.ч. от имота, тъй като по изпълнителното дело била извършена публична продан на друг имот, а не на процесния. Видно от постановлението за възлагане на недвижим имот след публична продан на този имот, влязло в сила на 10.07.1995 г., на публична продан е бил изнесен именно процесния имот- апартамент № 78, находящ се в гр.С. кв."Т.,бл.. вх..с площ от 83,50 кв.м., състоящ се от три стаи, кухненски бокс, сервизни помещения и тераса, заедно с принадлежащите към този апартамент избено помещение и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място.

 

Основният въпрос който се поставя по делото е дали третото лице – помагач М..Ж. е можела да прехвърли целият имот и дали въззивницата Н.И. и нейния съпруг И.И. са придобили собствеността върху целия имот, или само върху ½ ид. част от него - чрез процесната покупко-продажба. Категоричен отговор на този спорен въпрос дават разпоредбите на чл. 297 и чл. 298 от ГПК. Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда който го е постановил и за всички съдилища, учреждения  в РБ. Според чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни за същото искане и на същото основание, съобразно ал. 2 влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.

 

В тази насока след постановяването на последното решение на ВКС от 25.10.2010г., което е влязло в законна сила на същата дата,  видно от отбелязването в самото решение за въззивницата Н.И. и въззиваемия И.И. – нейн съпруг, третото лице –помагач М.Ц.в никакъв случай не би могла да прехвърли повече права от тези, които тя притежава. Решението на ВКС е категорично и не може да се тълкува по какъвто и да е друг начин, тъй като установява по безспорен и окончателен начин, че третото лице – помагач М.Ц. в настоящия спор е собственик само на ½ ид. част от процесния имот.

 

В този смисъл въззивният съд счита, че в никакъв случай цитираното от пълномощника на въззивницата адв. Ал. Ж. постановление за възлагане на процесния недвижим имот на третото лице – помагач М.Ц.Ж. – не може да бъде противопоставяно и да дерогира действието на влязлото в законна сила решение на ВКС на РБ от 25.10.2010г. съобразно горецитираните разпоредби на чл. 297 и чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

 

В конкретния случай първостепенният съд подробно, обосновано и мотивирано е разгледал всички законови предпоставки в мотивите към обжалваното Решение и е стигнал до правилните и законосъобразни изводи, че делбата между страните по делото следва да се допусне при следните квоти: ½ ид. части за първия въззиваем Й.С.Й. и ½ ид. части за въззивницата Н.В.И. и нейния съпруг и втори въззиваем.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на първия въззиваем Й.Й. направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 600 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно представения договор за правна защита и съдействие № 32104/2013г. пред въззивния съд /на л. 17 от въззивното дело/.

 

 Водим от горното, съдът

 

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1371/13.12.2012 г. по гр.д. № 170/2012г., по описа на С.айонен съд, като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА Н.В.И. ***, със съдебен адрес: гр. С.л. “Ц. № . ет..– чрез адв. Ал. Ж., да заплати на Й.С.Й. с ЕГН **********,*** и със съдебен адрес: гр. С.л. “С.” № .ап. .- сумата от 600/шестстотин лева/лева, представляваща направените от този въззиваем разноски по делото пред въззивната съдебна инстанция.

 

  Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд Стара Загора при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                2.