Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 218/ 27.05.2013 г.      Година 2013                Град С. З.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                     ІІ Граждански състав

На девети май                                                                        Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                 Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                  2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1098 по описа за 2013 година.

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на “Б. Т. К.” АД ГРАД С., против Решение под № 1329/07.12.2012 г. по гр.д. № 3132/2012г., по описа на РС-С. З..

 

          Въззивникът “Б. Т. К.” АД ГРАД С. във въззивната жалба излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Моли да бъде отменено обжалваното Решение, спорът да бъде разгледан по съществото си и да се отхвърлят изцяло исковите претенции като недопустими, неоснователни и недоказани. Претендират за направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения относно всички оплаквания и доводи са изложени във въззивната жалба на жалбоподателя. Също така оспорват размера на присъденото адвокатско възнаграждение като считат, че делото не е от такава правна и фактическа сложност, която да обоснове присъдения размер на адвокатското възнаграждение.

 

Въззивникът моли на основание чл. 266, ал. 2 от ГПК да му бъде предоставена възможност за посочване на нови факти и обстоятелства и ангажиране на доказателства. В тази връзка въззивният съд намира, че с въззивната жалба не са направени конкретни искания за събиране на точно определени доказателства от въззивния съд, като възможността по чл. 266, ал. 2 от ГПК е предоставена по силата на самия закон – новия ГПК от 2008г., която съдът следва единствено и само да констатира, съответно при наличието на законовите предпоставки на чл. 266, ал. 2 ГПК.

 

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия К.Ж.К., чрез адв. С.Р., чрез който се изразява становището, че решението на районния съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С отговора не са направени нови искания за събирането и допускането на доказателства от въззивния съд.

 

          Въззивникът “Б. Т. К.” АД ГРАД С. редовно и своевременно призовани, не изпращат упълномощен процесуален представител, но по делото е постъпило писмено становище – молба от въззивника чрез юрисконсулт З.И.Ш., с който молят съда да отмени решението на районния съд, като необосновано и неправилно по съображенията подробно посочени във въззивната жалба и в представената впоследствие писмена молба с вх. № 5840/10.05.2013г. при ОС-С. З., както и искане за присъждане на направените по делото разноски, включително и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

          Въззиваемият К.Ж.К. редовно и своевременно призован, не се явява, вместо него се явява пълномощника му адв. С.Р., като моли жалбата да се остави без уважение и моли решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в депозираните писмен отговор и в заседанието по съществото на делото, като им бъдат присъдени и направените по делото разноски съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК от 09.05.2013г.  

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

По иска с правно основание чл. 50 от ЗЗД във връзка с чл.45, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, въззивният съд възприе следното:

 

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 По делото не се спори и се установява от представените и приети като писмени доказателства от първоинстанционния съд писмени доказателства, именно: удостоверение с рег.№1432/01.11.2011г. на РС „ПБЗН" С.З., телефонограма №3154/22.10.2011г., докладна записка с рег. №17059-п/22.10.2011г., докладна записка рег.№24757/14.11.2011г. и докладна записка рег.№24758/14.11.2011г., и сърбаните гласни доказателства /показанията на св.Б Д К/, че на 22.10.2011г. около 2,00ч. въззиваемия К.Ж.К., прибирайки се към дома си заедно с приятеля си Б Д К, преминал през паркинга на хотел „В" и пропаднал в необезопасена шахта зад жилищния блок на адрес бул.Ц. С.В. № .. По делото не е спорно, че шахтата, в която е паднал ищеца е собственост на „БТК" АД С., а от представения рамков договор за услуги №26842/12.02.2010г. се установява, че стопанисването и управлението на кабелната и каналната мрежа на „БТК" АД, част от която е и посочената шахта е възложено на „А.- Л. Б." ЕООД С..

 

По делото са представени лист за преглед на пациент в спешно отделение от 22.10.2011г., искане на рентгенологично изследване от 22.10.2011г., амбулаторен лист от 25.10.2011г., амбулаторен лист от 04.11.2011г. и съдебномедицинско удостоверение на живо лице под № 61-ІІ/2011г., от които се установява, че на въззиваемия К. са причинени следните телесни увреждания -изкълчване в областта на раменната става в дясно, счупване на големия туберкулум на раменната кост, лекостепенно мозъчно сътресение, контузия на шията и гърба. В съдебномедицинското удостоверение е посочено, че описаните увреждания добре отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време, съобщени от пострадалия. Изкълчването на дясната раменна става и счупването в областта на раменната кост на десния крайник са причинили трайно затруднение в движението на горния крайник за срок по-дълъг от 30 дни; останалите травматични увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

От събраните по делото гласни доказателства, които правилно първоинстанционният съд е възприел като непротиворечиви и отразяващи преките впечатления на свидетелите се установява, че още при падането в шахтата ищецът изпитал силни болки, които продължили и през нощта след инцидента, не можел да движи ръката си и я държал до тялото. Установява се още, че след като служители на Пожарната извадили ищеца с помощта на стълба, с линейка съшия бил откаран в бърза помощ. Там било констатирано счупване на ключицата. Св.К. заявява, че ищецът се прибрал в дома си изкалян, със скъсани дрехи, с рани по гърба лицето и краката. Около три месеца свидетелят се грижел за ищеца, а целия оздравителен процес продължил около пет месеца. Ищецът не можел да спи нощем от болки и приемал болкоуспокояващи, имал нужда от помощ за справяне с ежедневните си нужди, около месец бил със специална превръзка, около три месеца не излизал от дома си, освен на контролни прегледи, два пъти по десет дни провеждал рехабилитация.

 

При така обсъдените доказателства съдът намира за безспорно установено по делото, че въззиваемият е получил телесно увреждане, изразяващо се в следното: изкълчване в областта на раменната става в дясно, счупване на големия туберкулум на раменната кост, лекостепенно мозъчно сътресение, контузия на шията и гърба.

Съдът счита, че е налице и връзката между описаните по-горе вреди и причинителя на вредите, а именно - шахта без капак. Безспорно се установи по делото от събраните писмени и гласни доказателства, че уврежданията са причинени в резултата на падането в необезопасената шахта.

 

Съгласно разпоредбата на чл.50 ЗЗД за вреди, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. За да се ангажира отговорността по реда на чл.50 ЗЗД е достатъчно да са налице следните предпоставки: наличие на вреди; връзка между тях и дадена вещ; право на собственост и упражняване на надзор спрямо вещта.

Първоинстанционният съд подробно и в детайли е разгледал и обсъдил показанията и на трите свидетелки по делото, които са разяснили точните характеристики на извършваната от въззивника дейност и възложените му от работодателя-въззиваем трудови функции.

 

Въззивният съд намира, че основното възражение и основното оплакване във въззивната жалба касае въпроса за собствеността и стопанисването на процесната вещ – шахтата, в която е пропаднал въззиваемия К.Ж.К..

 

Действащото законодателство съдържа легални разпоредби в тази насока, а именно: съобразно разп. на чл. 64, ал. 4 от ЗУТ – проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат и поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, каквото се явява в конкретния случай дружеството-въззивник.  Освен това, според §7, ал.1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА общинска собственост се явяват мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната и енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната системи, които обслужват съответната община и не са включени в уставния фонд на търговското дружество. От данните по делото се установява, че процесната шахта е записана в активите на търговското дружество – въззивник към което са били насочени и претенциите на въззиваемия за репарирането на настъпилите и причинени му вреди от тази вещ. Също така, по безспорен начин се установи и обстоятелството, че процесната вечер същата шахта е била оставена без капак което е довело до настъпването и на вредоносния резултат.

 

В тази насока и въззивният съд намира, че в конкретния случай безспорно се е осъществил фактическият състав на нормата на чл. 50 от ЗЗД и са налице условията на посочения текст от закона относно ангажирането отговорността на въззивника за претърпените от въззиваемия неимуществени вреди. Касае се за вреди произлезли от вещ – съоръжение, която е собственост и стопанисвана от въззивника. Увреждането на въззиваемия е настъпило вследствие пропадането именно в необезопасената шахта, която се поддържа и стопанисва като техническо съоръжение именно от търг.дружество – въззивник. Отговорността по чл. 50 ЗЗД възниква и в случаите дори когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите. В конкретният случай въззивникът следва да отговаря независимо от това дори и при обстоятелството, че не е констатирана и не е изяснена причината за липсата на капака на шахтата при инцидента.

 

Съдът не възприема оплакванията във въззивната жалба и в представената впоследствие писмена молба на въззивника, че обитателите и собствениците на жилищния блок,  в чиято близост се намирала шахта следвало да извършат нейния ремонт и възстановяване, тъй като се намирала в непосредствена близост до жилищния блок до който е станал инцидента. Съгласно действащото законодателство това действие вменено на собственика или на лицето което стопанисва и управлява същата вещ.

 

Първоинстанционния съд е определил и правилно и законосъобразно и размера както на имуществените, така и на неимуществените вреди. В този смисъл по силата на чл.51, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка или непосредствена последица от увреждането. В резултат на гореописаното произшествие, пострадалият е претърпял както имуществени вреди- тези по неговото физическа лечение и възстановяване, така и неимуществени такива - болки и страдания, които са от категорията на неимуществените вреди, и поради естеството си, са неизмерими с пари, затова размерът на следващото се за тях обезщетение следва да се определи на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие на деликта. Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетен пострадалия, след като се установи, че действително е претърпял такава вреда, което, с оглед на гореизложеното, се установи недвусмислено по делото. От заключението на назначената и приета като доказателство по делото от първостепенния съд съдебно-медицинска експертиза се установи, че болките и страданията са били интензивни, а възстановяването е продължило за период до пет месеца. Чрез показанията на двамата свидетели се установи, че и към настоящия момент е налице остатъчна болка в областта на дясното рамо, която препятства движението на ръката и се усеща особено при натоварване и студено време. От вида и характера на причинените от ответника произлезли от това съоръжение и принадлежностите към него.

 

Всички събрани по делото доказателства - свидетелски показания и писмени доказателства, посочени и от двете страни по възникналия спор са били обсъдени, като първостепенния съд ги е разгледал и е направил правилния, надлежен и законосъобразен правен извод, че първия обективно съединен иск по чл. 50 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, се явява основателен и доказан до уважения размер на 5 140.19 лева. Решението в останалата му част не е обжалвано от въззиваемия и влязло в законна сила.

 

По иска с правно основание чл. 86 във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД, въззивният съд възприе следното:

 

Въззивният съд намира, че тъй като главният иск за обезщетението по чл. 50, във вр. с чл. 45 от ЗЗД е уважен и съответно потвърден с настоящото въззивно решение и не е установено по делото, то поради акцесорния си характер на иска по чл. 86, ал. 1 във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД, този иск също следва да бъде уважен като основателен и доказан, като се присъди и дължимата законна лихва върху главницата от 5 140.19 лева, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на дължимите суми, до които правилни и законосъобразни изводи е стигнал и първостепенния съд.

 

Първоинстанционният съд в мотивите си към обжалваното решение подробно и обосновано е разгледал и обсъдил всички възможни хипотези на действащото законодателство, като е стегнал до правилните обосновани и законосъобразни изводи в обжалвани първоинстанционен съдебен акт.

 

         В тази насока въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

          На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по делото пред въззивната инстанция общо в размер на 1 200 лева, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно представените договор за правна защита и съдействие и пълномощното от 25.02.2013год. /на л.31 от въззивното дело/ и пред въззивния съд.

 

          Относно възражението направено с последната писмена молба на въззивника за прекомерност относно размера на претендираните разноски в договора за правна защита и съдействие от 25.02.2013г., въззивният съд възприе следното: Минималният размер на адвокатското възнаграждение за настоящия вид дело с цена на иска 6 140.19 лева, се определя съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази насока и съобразно същата разпоредба минималният размер на адв. възнаграждение възлиза на 495.60 лв., съобразно §2 от ДР на същата Наредба в случаите по чл. 64 от ГПК /отм./, както и в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК – присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията посочени в тази Наредба. В тази връзка съдът счита, че искането на въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност размера на направените пред въззивната инстанция разноски от въззиваемия К. се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Настоящият въззивен съд счита, че съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК и поради това, че цената на иска е над 5 000 лева, както и обжалваемия интерес, поради което настоящото въззивно съдебно решение подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ чрез ОС-С. З..

 

Водим от горното, съдът

 

 

                                             Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение под № 1329/07.12.2012г., постановено по гр.д. № 3132/2012г., по описа на Районен съд-С. З., като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА “Б. Т. К.” АД ГРАД С. с ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление: гр. С., 1784, община Столична, Район М., бул. “Ц.” № ., представлявано от Б. Ж. Л. М., в качеството му на главен изпълнителен директор, да заплати на К.Ж.К. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес за получаване на призовки и съобщения:  гр.С. З., бул. "Р." , сутерен, чрез адвокат С.Р., сумата от 1 200 /хиляда и двеста лева/ лева, представляваща направените от въззиваемия разноски по делото, пред въззивната инстанция.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд С. З. при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                          2.