Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 195  …………………10.05.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На десети април………………….……………………………………..Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1104……по описа за 2013……..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 56 от 29.01.2013 г., постановено по гр.дело № 631/2011 г. на Казанлъшкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от Х.Х.Д. против ПГСС „Гео Милев" гр. Мъглиж искове за заплащане на: обезщетение от …лв. за неспазен срок за предизвестие с правно основание чл.220 ал.1 КТ; обезщетение от … лв. неизползван платен годишен отпуск за 2010 г. в размер на 14 дни по чл.224 КТ; на сумата от … лв.- средства за работно облекло за учебната 2010/2011 г. и на … лв. пътни разходи за гориво за ползване на лично МПС за транспорт до работното място и обратно за 51 работни дни на основание чл.47, ал.1 КТД.

 

        Въззивницата Х.Х.Д., чрез пълномощника си адв.М.Д., счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със съдопроизводствените правила. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени и й се присъдят разноските за двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият ПГСС „Гео Милев” гр.Мъглиж не е подал отговор в срока по чл.263,ал.1 ГПК. В с.з., чрез пълномощника си по делото адв.В.Ц., взема становище, че обжалваното решение е правилно, обосновано, мотивирано и законосъобразно. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира за разноските по делото пред настоящата инстанция.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред районния съд са предявени искове за: заплащане сумата от … лв.- обезщетение по чл.220, ал.1 КТ; заплащане на обезщетение от … лв. за 14 дни неизползван платен годишен отпуск за 2010 г. по чл.224 КТ; заплащане на сумата от … лв.- за работно облекло за учебната 2010/2011 г. /от 15.09.2010 г.-до 04.01.2011 г./ по чл.59, чл.296 КТ и чл.49 КТД; заплащане на … лв.- транспортни разходи до работното място и обратно за 51 работни дни по чл.47, ал.1 КТД. Ищцата Х.Х.Д. твърди, че работила при ответника до уволнението й със заповед № 6/04.01.2011 г. В друго производство се разглеждали исковете по чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ. Ответникът й дължал претендираните суми, поради което моли същият да бъде осъден да й ги заплати, ведно със законната лихва върху тях. Ответникът ПГСС гр. Мъглиж е оспорил предявените искове по основание и размер. Твърди, че не дължал обезщетение за неспазен срок на предизвестие, тъй като уволнението било  отменено като незаконосъобразно и последиците от заповедта за уволнение били заличени. По същите съображения бил неоснователен и иска за обезщетение за 14 дни неползван платен годишен отпуск. Алтернативно, ако тези му доводи не бъдат възприети твърди, че на ищцата неоснователно била изплатена сумата … лв.- обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, и че с тази неоснователно платена сума е направил прихващане с претендираното от нея обезщетение по чл.224 КТ. С писма № 77/28.02.2011 г. и № 48/16.02.2011 г. уведомил ищцата за задължението й да върне полученото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на … лв. Твърди също така, че за периода 26.09.2008 г.- 07.09.2010 г. ищцата не е работила в ПГСС, а за времето, през което е работила, той като работодател не е имал задължението да осигури на същата работно облекло и не й дължи стойността на не осигуреното работно облекло. Не дължал суми и за пътните разноски на служителите си, тъй като осигурил безплатен служебен превоз на своите учители, служители и ученици с маршрут, обслужващ местоживеенето на ищцата. Оспорва като недоказано твърдението на ищцата, че е ползвала личен транспорт до и от работното си място.

 

        Не е спорно по делото, че ищцата е работила при ответника на длъжност „учител по физическа култура” и че със заповед № 6/04.01.2011 г. трудовото правоотношение на същата е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, т.4 и т.12 КТ. Ищцата е предявила исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и настоящите искове, по които е било образувано гр.дело № 568/2011 г. на Казанлъшкия районен съд. С определение от 01.03.2011 г., постановено по това дело, районният съд е разделил предявените искове, като исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са били разгледани по гр.дело № 568/2011 г., а по останалите предявени искове е било образувано настоящото производство. С влязло в сила решение № 259 от 15.11.2011 г., постановено по в.гр.дело № 395/2011 г. на Окръжен съд- Стара Загора, било отменено като незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 6/04.01.2011 г., ищцата била  на възстановена на предишната работа в ПГСС и гимназията била осъдена да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на …лв. за периода 05.01.2011 г.- 05.07.2011 г. В заповед № 6 от 04.01.2011 г. е посочено, че на ищцата следва да се изплати обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 дни и по чл.220 КТ- обезщетение за неспазено предизвестие за срок от 30 дни. Видно от заключението на съдебно- счетоводната експертиза тези обезщетения са били начислени във ведомостта за заплатите за м.01.2011 г., но неизплатени, а прихванати с дължима от ищцата сума в размер на …лв. съгласно решение № 770/10.01.2011 г. по гр.дело № 312/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС.

 

        Претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие за сумата …лв. е неоснователна. Видно от заключението на съдебно- счетоводната експертиза и от писмо № 698/21.12.2011 г. на ПГСС- Мъглиж, приложено по делото, тази сума е била прихваната с присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на …лв. по в.гр.дело № 395/2011 г. на Старозагорския окръжен съд. Възражение за прихващане, което е надлежно упражнено от работодателя, може да се уважи безусловно само между обезщетението при незаконно уволнение /чл.225, ал.1 и 2 КТ/ и обезщетенията при уволнение поради неспазено предизвестие /чл.220, ал.1 КТ/. Обезщетенията при уволнение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ подлежат на връщане, респ. на прихващане, с обезщетението по чл.225, ал.1 КТ,  тъй като и двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения, а именно- оставането му без работа. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика- Р 88- 2010- ІІІ г.о., Р 770- 2010- ІІІ г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и имащи задължителен характер за съдилищата съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК. С оглед на това, правилно работодателят е извършил това прихващане, поради което искът по чл.220, ал.1 КТ за сумата …лв.- обезщетение за неспазен срок на предизвестие, се явява неоснователен като погасен поради прихващане.

 

        Ищцата е претендирала и сумата … лв.- обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2010 г. в размер на 14 работни дни. Ответникът твърди, че тази претенция е неоснователна, тъй като също е било извършено прихващане с насрещно задължение на ищцата. Това възражение е неоснователно. Обезщетението по чл.224, ал.1 КТ се кумулира с всички останали обезщетения и не подлежи на връщане. Това е така, защото е дължимо платено към момента на възникване на правото, не е свързано със законността на уволнението и някое друго изискване /напр.оставане без работа/ и въпрос за отпадане на правото не може да се постави. При евентуално възстановяване на трудовото правоотношение този въпрос вече не стои /в този смисъл Р 623- 2002- ІІІ г.о. на ВКС/. Съгласно заключението на ССЕ от 26.11.2012 г. обезщетението по чл.224, ал.1 КТ в случая възлиза на … лв. като брутна сума. В този размер съдът намира, че искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.

 

        Основателна е и претенцията за заплащане на сумата от … лв. за работно облекло. Съгласно чл.49 от КТД за системата на народната просвета и чл.296 КТ, работодателите осигуряват средства за работно облекло на работници и служители, членове на синдикатите и работодателите, страни по договора и за присъединилите се работници и служители по реда на чл.57, ал.2 КТ, в размер на не по- малко от една минимална работна заплата и в съответствие с Наредбата за безплатното работно и униформено облекло. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че такива средства са били заплатени за 2010 и 2011 г. на педагогическия и непедагогическия персонал от ответната гимназия, но не са били заплатени на ищцата. Безспорно е също така, че след като е била възстановена на предишната работа с решението по гр.дело № 409/2009 г. на Старозагорския окръжен съд, тя е работила в гимназията в периода 15.09.2010 г.- 04.01.2011 г., за което време пропорционално на отработеното време й се полага сумата …лв. за работно облекло съгласно заключението на ССЕ. Неоснователно е възражението, че неосигуряването на средства за работно облекло не пораждало задължение за работодателя да „репарира” неговата стойност. Касае се за неизпълнение на задължение по КТД, за което могат да се предявяват искове пред съда съгласно разпоредбата на чл.59 КТ. Поради това тази претенция следва да бъде уважена за сумата … лв.

 

        Съгласно чл.294, т.3 КТ работодателят самостоятелно или съвместно с други органи и организации осигурява на работниците и служителите транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно. Цитираната разпоредба е намерила приложение  в чл.47 КТД от 2010 г., в която работодателят се е задължил да изплаща транспортни разходи на пътуващите в размер на не по-малко от 85% от стойността на билетите или абонаментните карти. В случая не е оспорено от ответната страна- работодател постоянното местоживеене ***, както и правото на транспортни разходи. Ищцата твърди, че е пътувала с личен автомобил до местоработата си и обратно, за което е представила касови бонове за заплатено гориво. Подала молба на 16.12.2010 г. до директора да й бъдат признати разходите за гориво. Ответникът възразява, че не следва да заплаща такива, тъй като е осигурил безплатен превоз за учители и служители от ПГСС, за което представя заповед № 297/14.09.2010 г. Преди всичко, съгласно КТД работодателят се е задължил да изплаща транспортни разходи, представляващи 85 % от стойността на билети или абонаментни карти, а не и на гориво. На второ място, освен твърдението на ищцата, липсват каквито и да било други доказателства, че за претендирания период от 51 работни дни, тя се е придвижвала до местоработата си и обратно с личния автомобил на съпруга си марка „Мицубиши- Паджеро”. С оглед на тези съображения съдът намира, че претенцията за сумата … лв., представляващи транспортни разходи- стойност на гориво за личен автомобил, използван от ищцата за придвижването и до местоработата и обратно, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

        По изложените по- горе съображения въззивният съд намира, че обжалваното решението в частта, с която са отхвърлени претенциите на ищцата за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за сумата … лв. и за работно облекло в размер на …лв., е неправилно. Следва в тази му част същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което тези претенции бъдат уважени, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете. В останалата част обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено. На ищцата следва да се присъдят разноски съразмерно уважената част на претенциите, представляващи възнаграждение за един адвокат, в размер на …лв. Ответната гимназия следва да заплати съгласно чл.1 от Тарифата за ДТССГПК държавна такса в размер на … лв./…лв.+…лв./, както и направените от съда разноски за възнаграждения на вещите лице в размер на … лв.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                 Р   Е   Ш    И :

 

        ОТМЕНЯ решение № 56 от 29.01.2013 г., постановено по гр.дело № 631/2011 г. на Казанлъшкия районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените искове по чл.220, ал.1 КТ за сумата …лв. и за работно облекло за сумата …лв., както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

        ОСЪЖДА ПГСС „Гео Милев” гр.Мъглиж да заплати на Х.Х.Д., ЕГН **********,***, сумата … лв./… лева … стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010 г. в размер на 14 работни дни, и сумата …лв./…лева и …стотинки/- средства за работно облекло за периода 15.09.2010 г.- 04.01.2011 г., ведно със законната лихва, считано от  28.02.2011 г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски съразмерно с уважената част на исковете в размер на …лв./…лева и …стотинки/.

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 56 от 29.01.2013 г., постановено по гр.дело № 631/2011 г. на Казанлъшкия районен съд, в останалата му част.

 

        ОСЪЖДА ПГСС „Гео Милев” гр.Мъглиж да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд- Стара Загора държавна такса в размер на … лв./… лева/ и … лв./… лева/ за възнаграждения на вещите лица.   

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                2.