Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 213 …………………22.05.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и четвърти април……………………………………..…..Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1111……по описа за 2013……..……...година.

        Обжалвано е решение № 642 от 15.12.2012 г., постановено по гр.дело № 614/2010 г. на Казанлъшкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от П.М.З.- Е., лично за себе си и като процесуален субституент на Т.М.Е., искове против К.Ц.Ц. за намаляване на завещателно разпореждане на М.Е.Е., извършено на 15.04.1999 г. със саморъчно завещание, съставено в гр.Казанлък, обявено на 06.08.1999 г. от нотариус П.К., до размер на 1/3 ид. част за всяка една от тях от апартамент № 35 с площ 62.20 кв.м, на IV етаж, вход А, на жилищна сграда- блок № 24, к-с „Изток”, „…” № …, построена в кв.372 по плана на гр. Казанлък, необходима за попълване на запазените им части от наследството на М.Е.Е., като неоснователни.           

 

        Въззивницата П.М.З.- Е., чрез пълномощника си по делото адв.Ц.М., счита, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира за разноските по делото. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемата Т.М.Е., чрез пълномощника си по делото адв.П.В., взема становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и мотивирано. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият К.Ц.Ц. не е депозирал отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, не се явява в с.з. и не взема становище по въззивната жалба.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:                                              

 

        Пред районния съд е предявен иск намаляване на завещателно разпореждане с правно основание чл.30 ЗН. Ищцата П.М.З. твърди, че е наследница на починалия на 20.07.1999 г. М.Е.Е.. Минчо Енев й продал с предварителен договор от 25.04.1997 г. апартамент № 35 с площ 62.20 кв.м на IV етаж, вход Б на жилищна сграда -блок № 24 ж.к. „Изток”, „…” …, построена в кв.372 по плана на гр. Казанлък срещу получената в деня на подписване на договора сума от 263020 лв. /неденоминирани/ и задължението да сключи окончателен договор в нотариална форма в първия ден след изтичане на срока за ползване на имота, посочен в решението по гр.дело № 509/1996 г. на РС- Казанлък. На 25.03.1999 г. М.Е. завещал същия апартамент на Т.М.Е.- негова дъщеря, а на 15.04.1999 г. М.Е. завещал цялото си имущество на К.Ц.. Срокът за сключване на окончателния договор по предварителния договор изтичал първия ден след навършване на пълнолетие на детето Т.Е., т.е. на 16.12.2007 г. Ищцата завела гр.дело № 4/2008 г. на КРС срещу Т.Е. за обявяване на предварителния договор за окончателен. Искът й бил отхвърлен. Т.Е. била призната за собственик по завещание на процесния апартамент с нот. акт № …, том …, рег. № …, дело № …г. Ищцата поискала прогласяване на нищожността на завещанието от 25.03.1999 г., намаляване на същото завещателно разпореждане с 1/2 идеална част и обезсилване на нот. акт № …, том …, рег. № …, дело № … г. Исковете й били отхвърлени с влязло в сила на 18.10.2009 г. решение по гр.дело № 187/2008 г. на КРС. Ищцата твърди още, че към момента ответникът К. Ц., който не бил роднина на М.Е., е собственик на целия имот, и че с бездействието си Т.Е.- нейна длъжница по предварителния договор, уврежда интересите й. Признава, че не е приемала наследството на М.Е. по опис, но това не било необходимо, за да предяви исканията си. Претендирала е съдът да постанови срещу К.Ц.Ц. решение, с което да възстанови запазената й част като наследница на М.Е., а именно 1/3 ид. част от процесния апартамент, като отмени завещанието, направено от М.Е. в полза на К.Ц., в частта, с която накърнява нейната запазена част, и в качеството си на кредитор на Т.Е. от името на Т.Е., упражнявайки нейните права, съдът да постанови срещу К.Ц.Ц. решение, с което да възстанови запазената 1/3 ид. част на Т.Е. от същия апартамент, като отмени завещанието, направено от М.Е. в полза на К.Ц., в частта, с която е накърнена запазената част на Т.Е..

 

        Т.М.Е., чийто права по чл.30 ЗН ищцата е предявила, е взела становище,  че липсва основание за конституирането й като участник в производството, тъй като ищцата нямала качеството на неин кредитор. Твърди също, че предварителният договор е привиден, сключен с цел да бъде заобиколен закона и по тази причина нищожен на основание чл.26 ЗЗД. Твърди, че правото на ищцата да иска обявяване на предварителния договор за окончателен е погасено по давност още през 2004 г., тъй като от датата на смъртта на лицето, с което ищцата се е договаряла по предварителния договор през 1999 г., са изтекли повече от 5 години. Прави искане производството по делото по отношение на нея да се прекрати.

 

        Ответникът К.Ц.Ц. е взел становище, че никога не е влизал във владение на завещания му имот, не е възразявал и не възразява да се намали завещателното разпореждане, направено в негова полза. Изразил е готовност за постигане на споразумение със страните и е претендирал да не бъде осъждан за заплащане на разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

 

       От представения нот.акт № …, том …, дело № …г. е видно, че М.Е.Е. на 16.12.1981 г. е получил в собственост като обезщетение за отчужден имот жилище № 35 на IV етаж в жилищна сграда блок 24 „…”, построена в кв. 372 в гр. Казанлък, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ на жилището 62.20 кв.м, с прилежащите избено помещение № 35 и 0.93 % идеални части от общите части на сградата и 63 кв.м идеални части от правото на строеж върху място от 6733 кв.м и правото на строеж на стойност … лв., при съседи на жилището: горе- П.М., долу- М.М., на изток- Р.П., на запад- Д. и Ж.Я. и съседи на избеното помещение: на изток и на запад-коридор, на север- Д. и Ж.Я., на юг- Р.П.. С решение № 46 "в" от 28.03.1997 г. по гр.дело № 509/1996 г. на РС- Казанлък сключеният на 16.01.1983 г. граждански брак между М.Е.Е. и Б.Т.Е. е прекратен с развод, като упражняването на родителските права спрямо детето Т.М.Е., е предоставено на майката Б.Т.Е.. Със същото решение ползването на семейното жилище- ап.№ 35 в гр.Казанлък ж.к."Изток" бл…., вх…., лична собственост на М.Е., е  било предоставено на Б.Т.Е. до навършване на 18- годишна възраст на детето Т. или до сключване на втори брак от ползвателката при запазване право на М.Е. да ползва една стая от жилището по негов избор. Т.М.Е. е родена на *** г. и е навършила пълнолетие на … г.

 

        На 25.04.1997 г. М.Е.Е. сключил с ищцата П.М. Златева предварителен договор за продажба на този апартамент. В договора е записано, че купувачът М.Е.Е. е получил в деня на подписване на договора цената на имота- … лв. и че поема задължението да сключи окончателен договор за продажба в първия ден след изтичане на срока на ползване на жилището, регламентиран с решението по брачното дело.

 

На 25.03.1999 г. М.Е.Е. изготвил саморъчно завещание в полза на дъщеря си Т.М.Е. за апартамента, а на  15.04.1999 г. М.Е.Е. отново със саморъчно завещание завещал на К.Ц.Ц. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си. Това завещание е обявено на 06.08.1999 г. от нотариус П.К..

 

Видно от удостоверение за наследници № … г. , М.Е.Е. е починал на 20.07.1999 г. и е оставил за свои наследници П.М.З.- Е.-съпруга и Т.М.Е.- дъщеря. На 30.10.2007 г. с нот.акт № …, том …, дело № …г. на нотариус Н.Б.Т.Е. е призната за собственик по завещание на процесния апартамент.

 

На 03.01.2008 г. П.Е. завела срещу Т.Е. иск за обявяване за окончателен за 1/2 идеална част от апартамента на сключеният между нея и покойния й съпруг М.Е. предварителен договор за продажба на имот от 25.04.1997 г. По образуваното по този иск гр. дело № 4/2008 г.  на КРС искът е бил отхвърлен с влязло в сила решение. На 29.01.2008 г. ищцата П.Е. предявила срещу Т.Е. иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на М.Е. от 25.03.1999 г. и иск за намаляване завещанието на М.Е. от 25.03.1999 г. до 1/2 идеална част от процесния апартамент, по които е било образувано гр.дело № 187/2008 г. на КРС. С влязло в сила решение по това дело предявените искове са били отхвърлени.

 

        Ищцата П.М.З. изрично е заявила, че не е приела наследството на М.Е.Е. по опис. По делото липсват доказателства Т.М.Е. да е приела наследството на М.Е.Е. по опис.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: Съгласно чл.30 ЗН, наследник със запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за попълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Ищцата П.Е. е съпруга на починалият М.Е.Е., който е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на К.Ц.Ц.. Поради това тя иска намаляване на това завещателно разпореждане, извършено на 15.04.1999 г. със саморъчно завещание до размер на 1/3 част, необходим за попълване на нейната запазена част наследството на М.Е.. Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството, вън от запазената част, е разполагаемата част на наследодателя. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част на съпруга при едно дете е равна на 1/3 от наследството, на детето- 1/3. Ищцата П.Е. е упражнила имуществените права и на дъщерята на наследодателя Т.Е. и е поискала намаляване на завещателните разпореждания и за нейната 1/3 ид.част, тъй като нейното бездействие заплашва удовлетворението й като кредитор на основание чл.134 ЗЗД. По въпроса дали П.Е. има качеството на кредитор спрямо Т.Е. се е произнесъл ВКС с влязло в сила определение № 64/22.02.2012 г., постановено по ч.гр.дело № 521/2011 г.- II- ро г.о. ВКС е приел, че обстоятелството, че с влязло в сила решение № 679 от 16.11.2009 г. по гр. дело № 4/2008 г. на КРС е бил отхвърлен иска на П.М.З.- Е. срещу наследницата по закон на продавача по предварителния договор за продажба на имот, поради това, че процесният имот по силата на саморъчно завещание е станал собственост на трето лице, не изключва качеството на кредитор на купувачката по предварителния договор от 25.04.1997 г. П.М. и качеството на длъжник по същия договор на универсалната правоприемница на обещателя Т.Е., поради което ищцата има интерес да упражни косвения иск по чл.134 ЗЗД. Силата на пресъдено нещо по цитираното решение се простира само до предмета на разрешения със същото спор, т.е. само за 1/2 идеална част от имота. Ищцата П.М. се явява кредитор на Т.Е. и може да упражни имуществените й права, когато нейното бездействие заплашва удовлетворението й като кредитор на основание чл.134 ЗЗД. Възражението Т.Е. относно погасяване правото на ищцата П.М.З.- Е. да иска обявяване на предварителния договор за окончателен по давност не променя статута на кредитор на ищцата. С давност, на която се позовава Т.Е., се погасява единствено правото на иск, т.е. правото да се предяви иск за обявяване на договора за окончателен, но не се погасява качеството на кредитор, респ. на длъжник на лицето, тъй като това качество съществува докато съществува правоотношението и не зависи от това дали лицето има право на иск и дали ще упражни правото си на иск. Докато задължението съществува, съществува и правната възможност това задължение да бъде изпълнено от длъжника, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

 

        Съгласно ал.2 на чл.30 ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Ответникът К.Ц. има качеството единствено на наследник по завещание и не е наследник по закон. Задължителната съдебна практика, отразена с приемането на ТР № 1/2005 г. на ОСГК е, че при упражняване правото да се иска намаляване на завещателно разпореждане спрямо лице, което не е призовано към наследяване при откриване на наследството, е обусловено от правнорелевантен факт, визиран в разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН- приемане на наследството по опис от наследника по закон, който прави искането за намаляване. Ограничението да се иска намаляване на завещателни разпоредби във връзка с изискването за приемане на наследство по опис следва да се прилага само по отношение на лица, които не са призовани да наследят, каквото лице в настоящия случай безспорно е ответникът /в този смисъл Р 342-2010- ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и имащо задължителен характер за съдилищата съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/. По делото се установи, че ищцата П.З.- Е. не е приела наследството на  М.Е.Е.по опис. Същото се отнася и до лицето, чиито права, ищцата е предявила на основание чл.134 ЗЗД- дъщерята на наследодателя Т.Е.. Поради това, доколкото ищцата като наследник на М.Е. упражнява правото си за намаляване на завещателното разпореждане от 15.04.1999 г. до размера на запазената част, то успешното упражняване на правото по чл.30, ал.1 ЗН е обусловено от наличието на приемане на наследството от наследника със запазена част по опис. Безспорно е, че такова приемане не е налице, поради което предявените претенции са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, както правилно е приел и районният съд.

 

        В отговора на въззивната жалба въззиваемата прави възражение за погасяване правото на иск по чл.30, ал.1 ЗН на ищцата по давност, тъй като общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД течала от откриване на наследството. Датата на откриване на наследството била 20.07.1999 г. и срокът, в който ищцата следвало да предяви иска по чл.30 ЗН  изтекъл на 20.07.2004 г. Въззивният съд намира, че това възражение не следва да бъде разглеждано, тъй като се прави едва във въззивната инстанция /възражение за погасителна давност в първата инстанция е развивано по отношение възможността за водене на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД/. Тъй като по давността съдът не се произнася служебно, възражението за давност е от категорията на процесуалните права, които се преклудират, ако не са упражнени в срока за отговор на исковата молба /в този смисъл Р 111- 2010- І т.о., Р 85- 2011- ІІ т.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/.

 

        Пред вид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.  

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                            Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 642 от 15.12.2012 г., постановено по гр.дело № 614/2010 г. на Казанлъшкия районен съд.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                               2.