Р Е Ш Е Н И Е

 

 202 /10.05.2013 година                                                       Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети април                                                                        2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1112 по описа за 2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 57/15.01.2013г., постановено по гр. дело № 4330/2012г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът А. К. А. - директор на Областна дирекция на МВР-С., моли да се отмени решението и отхвърли исковата претенция. Претендира за направените разноски в двете инстанции, а именно, юрисконсултско възнаграждение.

 

Въззиваемият “Я.” ООД – град С. моли да се потвърди изцяло обжалваното решение. Представена е писмена защита и съдебна практика.

 

 Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК

 

Не се спори по делото, че въз основа на определение по чл. 237 и чл. 242 до чл. 249 ГПК /отм./ по гр. дело № 190/2004г. на С. районен съд е издаден изпълнителен лист на 23.01.2004г. Образувано е изп. дело № 89/2004г. по описа на ДСИ при РС-С.. По същото е осъществено частично плащане на задължението. Последното действие извършено по делото е насрочване на опис на вещи на 12.04.2006г. На 08.04.2011г. изп. производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

 

От приложеното изпълнително дело № 49/2011г. по описа на ДСИ при РС-С. се установява, че на 22.06.2011г. е представен същият изпълнителен лист и е образувано изпълнителното дело.

 

Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като последният може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Задължението на въззивника-ищец произлиза от неизпълнение на заплащане по договор за охрана със СОТ.

 

От страна на ОД на МВР-С. са предприети съответните действия като последното действие по изп. дело – насрочване на опис на вещи е осъществено на 12.04.2006г.

 

Спорът по делото се свежда до това, изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесното вземане. Съгласно чл. 116, б.”в” от ЗЗД – погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност.

 

Видно от данните по делото, ответникът в качеството на взискател е поискал образуване на изпълнително производство за събиране на вземането. Такова изпълнително дело е образувано под № 89/2004г. С образуването му погасителната давност по вземането спира да тече, докато трае изпълнителният процес за същото вземане. Това е съгласно чл. 115, б.”ж” от ЗЗД и Постановление на Пленума на ВС № 3/1980г., съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

 

Въззивният съд намира, че в конкретният случай е налице бездействие от страна на ОД на МВР-С. по изпълнително дело № 89/2004г., поради което изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изпълнителният процес в посочената хипотеза, се прекратява по силата на закона, което в конкретният случай е настъпило на 12.04.2008г. Започналата да тече от този момент нова погасителна давност по чл. 110 ЗЗД изтича на 12.04.2013г., а на 22.06.2011г. е представен същият изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 49/2011г., по описа на ДСИ при РС-С..

 

Въззивният съд приема, че началният момент от който започва да тече общата петгодишна давност е 12.04.2008г., когато по закон се прекратява изпълнителното производство по изп. дело № 89/2004г.

 

Прекратяването на изпълнителното производство на някое от основанията посочени в чл. 433, ал. 1 ГПК не заличава действието на прекъснатата погасителна давност. Давността остава прекъсната при прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – не поискване от взискателя да се извършат изпълнителни действия в продължение на две години. От прекратяването започва да тече нова давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД.

 

Въззивният съд не споделя становището изразено в решение № 31/09.09.2010г. по търговско дело № 400/2009г. на Търговска колегия, ІІ ТО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В същото е прието, че погасителната давност за установяване недължимост на вземането на взискателя, установено с изпълнителен лист издаден по реда на чл. 237 ГПК /отм./, започва да тече от последното валидно предприето от взискателя изпълнително действие. Привидно решаващият състав на ВКС се е позовал на Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС, в което е застъпено становището, че чл. 115, б. “ж” ЗЗД обхваща двете части на съдебния процес, който включва и изпълнителният процес, като по време на последния погасителната давност спира да тече. Независимо, че изпълнителният процес в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекратява по силата на закона, то изпълнителното производство продължава до този момент – до изтичането на двугодишния срок. Дотогава е налице изпълнително производство по делото.

 

Въззивният съд намира, че възприетото с посоченото решение противоречи на Постановление № 3/1980г., което е акт от по-висша степен. Налице е явно разминаване между постановките на Постановление № 3/1980г. и посоченото решение по реда на чл. 290 ГПК. Взискателят може, докато давността не е изтекла, да започне нов изпълнителен процес за същото вземане, защото прекратяването на изп. производство нито го погасява, нито обезсилва изпълнителното основание, или изпълнителния лист.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде отхвърлен предявеният от ищеца отрицателен установителен иск.

 

В полза на въззивника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на 428 лева.

 

Водим от горните мотиви и на осноавние чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд    

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

       ОТМЕНЯ решение № 57/15.01.2013г., постановено по гр. дело № 4330/2012г., по описа на Старозагорския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

      ОТХВЪРЛЯ  предявеният от “Я.” ООД – град С. представлявано от Я.Т.Т. с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “В.” № ., ет. ., иск да се признае за установено, че не дължи на ОД на МВР-С., представлявана от А. К. А. – сумата 4 802.05 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2004г., до окончателното й изплащане по изпълнително дело № 49/2011г. и присъединеното към него изп. дело № 89/2004г., и двете по описа на ДСИ при РС-С., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

      ОСЪЖДА “Я.” ООД – град С. представлявано от Я.Т.Т. с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “В.” № ., ет. ., да заплати на ОД на МВР-С., представлявана от А. К. А., с адрес – гр. С., ул. “Г.” № ., сумата 428 лева – юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.

 

      РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                 2.