Р Е Ш Е Н И Е

 

200 /10.05.2013 година                                                        Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети април                                                                   2013 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1122 по описа за 2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 143/31.01.2013г., постановено по гр. дело № 5474/2012г., по описа на С.районен съд.

 

Въззивникът М.Д.Л. моли да се отмени частично решението, като се отчете фактът, че ищецът е съпричинил настъпването на вредоносния резултат и намали размера на присъдените суми, както и присъдените н ищеца разноски по делото. Развити са подробни съображения във въззивната жалба.

 

Въззиваемият Ц.Й.Д. моли да се потвърди изцяло обжалваното решение и присъдят разноските по делото. Представени са писмен отговор и защита.

 

 Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Производството е с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД

 

От приложеното към настоящото дело нохд № 1023/2012г. по описа на РС-С. се установява, че  с влязло в сила споразумение по последното, ответникът Л. е признат за виновен в това, че на 17.05.2011г. е причинил на ищеца Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст.  На дееца е наложено наказание пробация с пробационни мерки.

 

От приложеното наказателно дело се установява, че при извършен преглед на ищеца на посочената дата е установено открито счупване ъгъла на долната челюст, отстраняване на зъб, отток и кръвонасядане на едната лицева половина. Съгласно епикриза ищецът е бил на лечение в периода 18.05.2011г. до 20.05.2011г. в Клиника по лицево-черепна хирургия.

 

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелите Д. – баща на ищеца и И. – се установява, че инцидентът се отразил на физическото и психическото състояние на ищеца. За около месец ищецът бил в шини и се хранел предимно с течни храни. След свалянето им за около два месеца трябвало да се храни с леки храни и в резултат на това отслабнал. Трудно понесъл случилото се, бил ядосан и разстроен и се затворил в себе си.

 

Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда.  Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема за установено, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди. Поради това е неоснователно направеното възражение във въззивната жалба, че неправилно е становището на районния съд, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Това е така, защото този въпрос е следвало да бъде решен в наказателното производство. От приложеното наказателно дело се установява, че ответникът се е признал виновен в причиняване на средна телесна повреда при условията на чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 2 от НК. Основанието за приложение състава на чл. 132 НК не е отчетено нито от подсъдимия, нито от съда който е приел, че сключеното между подсъдимия и прокурора споразумение не противоречи на закона и го е одобрил, придавайки му последиците на влязла в сила присъда. След като не е прието, че телесната повреда е причинена при условията на чл. 132 НК, следва извода за липса на съпричиняване на резултата, тъй като същият е елемент от съответния състав на престъпното деяние. Освен това от приложното нак. дело се установява, че ответникът е подал искане за възобновяване на наказателното производство поради съпричиняване, което е оставено без уважение с решение по дело № 2079/2012г. по описа на ВКС, след като съдът е разгледал искането на ответника за квалифициране на деянието по чл. 132 НК.

 

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Преценката следва да се основава на всички обстоятелства имащи значение за размера на вредите. Съдът намира, че на ищеца е причинено увреждане имащо характера на средна телесна повреда и увреждане с характер на лека телесна повреда, което е причинило на ищеца физически болки и неудобства във връзка с хранене и говорене за повече от месец.  Предвид горното съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и заключението на съдебномедицинската експертиза изпълнена в районния съд, която дава заключение, че ответникът към момента на извършване на деянието е бил в състояние на силно раздразнение, което е било предизвикано от поведението, с което пострадалият Д. е засегнал основни ценности на личността на ответника. Ответникът страда от захарен диабет І тип – инсулинозависим, което води до раздразнителност и бърз интензитет на негативните емоции. Това действие на ответника е било предизвикано от ищеца, който отправил към ответника израз с изключително циничен смисъл.

 

С оглед на горното въззивният съд намира, че следва да се определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, което да бъде в размер на 3000 лева.

 

Поради изложеното въззивният съд намира,  че следва да отмени частично постановеното решение относно присъденото обезщетение за сумата от 9 000 лева, над сумата 300 лв., в частта относно присъдените разноски и относно дължимата държавна такса.

 

В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 280 лева за двете съдебни инстанции, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

В полза на ответника – въззиваем следва да се заплатят направени разноски по делото в двете инстанции в размер на 1 680 лева, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът дължи заплащане и сумата 120 лева – държавна такса, по сметка на бюджета на съдебната власт.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

 

                                                   Р  Е  Ш  И:

 

       ОТМЕНЯ решение № 143/31.01.2013г., постановено по гр. дело № 5474/2012г., по описа на С. районен съд в частта, в която е осъден ответникът да заплати на ищеца сумата над 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, осъден ответникът да заплати държавна такса в размер над 120 лева и  да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 390 лева и осъден ищецът да заплати на ответника разноски в размер на 840 лв. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

  ОСЪЖДА  М.Д.Л. *** да заплати на  Ц.Й.Д. с ЕГН **********,***, сумата 3000 /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени от М.Д.Л. на Ц.Й.Д. неимуществени вреди на 17.05.2011г. в гр. С., вследствие на извършено от М.Д.Л. престъпление по чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 2 НК,  за което същият е признат за виновен по нохд № 1023/2012г. по описа на С.районен съд и му е наложено наказание “пробация”, които неимуществени вреди се изразяват в претърпени от Ц.Й.Д. болки и страдания в резултат на следните телесни повреди: счупване на ъгъла на долната челюст в дясно, с наложено отстраняване на зъб и отток и кръвонасядане по дясната лицева половина, заедно със законната лихва от деня на увреждането – 17.05.2011г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска, в размер на 280 лева.

 

 ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц.Й.Д.  - с посочени данни по-горе, против М.Д.Л. – с посочени по-горе данни, иск за неимуществени вреди в останалата част, до претендираната сума 15 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

  ОСЪЖДА  Ц.Й.Д.  - с посочени данни по-горе, да заплати на М.Д.Л. – с посочени по-горе данни, направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 1 680 лева /хиляда шестстотин и осемдесет лева/.

 

    ОСЪЖДА М.Д.Л. – с посочени по-горе данни, да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 120 лева.

 

    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от същото, пред ВКС.

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

                                 2.