Р Е Ш Е Н И Е

 

247                                      18.06.2013г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на шестнадесети май                                       две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

 

                                                                    РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                     МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 504 по описа за 2010 година.

         

Производството е образувано по въззивната жалба на адв. З. Ц. , като пълномощник на Ж.Н.Ж. и М.С.Ж. и по въззивна жалба на К.Д.В. против решение № 735 от 09.07.2010 г., постановено по гр.дело № 4905/2009 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е осъден К.Д.В. да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на съсобствениците си Ж.Н.Ж. и М.С.Ж. да упражняват в пълния му обем правото си на собственост върху 106/412 ид.ч. от съсобствения поземлен имот с адрес гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. „” № , с площ 410 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при описани съседи, като премахне незаконно изграденото от него обособяване и остъкляване на входно антре пред жилищните стаи на собствената му жилищна сграда разположена в същия поземлен имот; отхвърлен е като неоснователен предявения негаторен иск в останалата му част, за осъждането на К.Д.В. да премахне и изградена в него постройка в югоизточната му част - неотразена по кадастралната карта; осъден е И.И.С. да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на съсобствениците си Ж.Н.Ж. и М.С.Ж. да упражняват в пълния му обем правото си на собственост върху 106/412 идеални части от съсобствения поземлен имот като премахне незаконно изградената в същия имот стопанска сграда ползвана от него - неотразена в кадастралната карта; отхвърлен е като неоснователен предявения негаторен иск за осъждането на С.С.С. и С.И.С. да прекратят неоснователните си действия, с които пречат на съсобствениците си Ж.Н.Ж. и М.С.Ж. да упражняват в пълния му обем правото си на собственост върху 106/412 идеални части от съсобствения поземлен имот, като премахнат незаконно изградените в същия имот - ограда, гараж, дърводелска работилница и разширение на тоалетна; присъдени са разноски.

         

Въззивниците Ж.Н.Ж. и М.С.Ж. считат, че решението в отхвърлителната му част е неправилно и необосновано. Излагат подробни съображения, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Молят съда да отмени решението в отхвърлителната му част, като се постанови друго решение, с което да се уважи претенцията изцяло.

           

Въззивникът К.Д.В. обжалва решението в частта му, с която е осъден да преустанови неоснователните си действия спрямо ищците, като премахне незаконно изграденото остъкляване на входно антре пред жилищните му стаи в съсобствения на страните имот. Счита, че решението на съда в тази част е неправилно, поради противоречие с материалния закон. Излага подробни съображения, които съдът е докладвал в съдебно заседание.  Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се отхвърли иска по отношение на ответника К.В.. Претендира за разноските.

 

Въззиваемите С.С.С. и С.И.С., чрез пълномощника си вземат становище за неоснователност на жалбата на Ж. и М. Желеви и за основателност на жалбата на К.В..

 

Въззиваемият И.И.С. заявява, че вече не е собственик на спорния имот, който наследил преди 10-20 години и имота съществувал в този вид.  

 

След като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявени са негаторни искове с правно основание чл. 109 от ЗС.

Ищците Ж.Н.Ж. и М.С.Ж. твърдят в искова си молба, че били собственици на 106/412 ид.ч. от дворно място в Стара Загора, ул. …, цялото от 412 кв.м., и  реално на северната част от жилищната сграда, застроена в западната му част, която се състояла от две стаи, кухня, килер и на 1/2 ид.ч. от клозет, построен в югоизточната част на дворното място. В този имот съсобственици на идеални части били и ответниците С.С.С. и съпругата му С.И.С., К.Д.В. и И.И.С., като притежавали и реално обособени жилищни постройки в него. До настоящия момент между тях не било извършвано разпределение на ползването на незастроения съсобствен терен, което се затруднявало и от съществуващата ограда, с която се отделяла част от имота за самостоятелно ползване от С.С.С.. Без съгласието на останалите съсобственици в оградената част от имота, последният с течение на времето застроил около 60 кв.м. от съсобственото дворно място със следните постройки: 1. гараж представляващ имот 68850.516.160.7 с площ от 17 кв.м. За същият имало строително разрешение № 217/22.06.1971 г., на което в горната част изрично било отбелязано, че било по §178 от ППЗПИНМ, т.е. по изключение се разрешавал малък гараж за една лека кола, но впоследствие, след 18 години, било извършено последващо „дострояване и разширение без необходимите строителни книжа; 2. работилница представляваща имот № 68850.516.160.6, с площ от 18 кв.м. За нея имало строително разрешение № 392/12.10.1991 г. на ГОНС - Стара Загора, който документ бил очевидно неистински и с невярно съдържание; работилницата била разрешена като временен обект със сглобяеми елементи; за строителство върху собствен терен без да се отчитало наличието на съсобственост и приложената към делото декларация за съгласие не била подписана от всички съсобственици и не била нотариално заверена; 3. разширение на тоалетна с допълнително мокро помещение представляващо част от имот 68850.516.160.9, със застроена площ 9 кв.м., като за това разширение не съществували никакви строителни книжа и документи. Другият от собствениците в парцела И.И.С. ползвал стопанска постройка, намираща се зад работилницата на С.С.С., за която също нямало никакви строителни книжа и документи и същата не била отразена в кадастралната карта. Ответникът К.Д.В. допълнително застроил част от парцела, като в югоизточната му част изградил постройка от около 4-5 кв.м., която използвал за стопанска дейност, не отразена в кадастралната карта, разширил и собствената си жилищна сграда, представляваща имот 68850.516.160.5, с площ 60 кв.м., като оформил пред нея остъклено предверие с баня и тоалетна измествайки фасадната стена с 0,5 м напред /на изток/, с което затруднил достъпа на ищците до собствената им жилищна сграда. За тези допълнителни застроявания ответника В. нямал необходимите строителни книжа. Ищците многократно настоявали съсобствениците им да премахнат незаконните си постройки, като отправяли множество жалби до Община Стара Загора и РДНСК, но без резултат.Всички тези незаконни постройки затруднявали пълноценното ползване на имота от ищците. Изключително бил затруднен достъпа на ищците до жилищната им сграда, като частта от имота, която те ползвали, представлявала тясна пътека за достигане до тяхната жилищна част. Искането им е да се осъдят ответниците С.С. и С.С. да премахнат незаконните си постройки: ограда, гараж - имот с идентификатор 68850.516.160.7, работилница - имот с идентификатор 68850.516.160.6 и разширение на тоалетна, представляваща част от имот с идентификатор 68850.516.160.9; ответникът И.И.С. - да премахне незаконната си постройка стопанска сграда, неотразена в кадастралната карта, и ответникът К.Д.В. - да премахне незаконните си постройки: остъкление на жилищната сграда с разширение представляващо част от имот с идентификатор 68850.516.160.5 и постройка в югоизточната част - неотразена по кадастралната карта, всички построени в поземлен имот с идентификатор 68850.516.160, тъй като тези постройки ограничавали необосновано правото на собственост на ищците и им пречели да ползват пълноценно имота си. Ответниците С.С.С., С.И.С. и К.Д.В. оспорват предявените искове, които молят съда да отхвърли по възражения за тяхната недопустимост и неоснователност, а ответникът И.И.С. взема становище, че посочената в исковата молба стопанска постройка наследил от дядо си, който я построил и сега я ползвал, като държал в нея дърва.

Страните не спорят, че са съсобственици на процесния поземлен имот с идентификатор 68850.516.160, с адрес гр. Стара Загора, ул. , с площ 410 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), със стар идентификатор 1880, квартал 16а, парцел VII, при съседи: 68850.516.154, 68850.516.155, 68850.516.159, 68850.516.164, 68850.516.161. Не е спорно и че ищците притежават в режим на СИО 106/412 идеални части ог имота, придобити по време на брака им, на 21.12.1998 г., с н.а. № 125/1998г., а останалите идеални части от този имот се притежават от ответниците. Ищците са собственици на северната част от жилищната сграда с идентификатор 68850.516.160.4, построена в западната част на процесния имот, която сграда е според представената скица на СГКК - Стара Загора със застроена площ от 59 кв.м., на един етаж и по предназначение е жилищна сграда - еднофамилна. С представения  по делото и неоспорен н.а. № 33/1999 г., ответниците С. и С. С. са признати за собственици на основание покупко-продажба и съдебна делба на 6/8 от 200,40/406 идеални части от процесния имот, заедно и реално със следните постройки в него: масивно жилище - източно със застроена площ от 55 кв.м,, представляващо реално обособена част от масивната жилищна сграда, построена в североизточната част на имота, което се състои от две спални и кухня-дневна; частта от пристройката, подобрения, баня - клозет и 102.36 % идеални части от правото на строеж върху мястото, заедно с гараж с площ от 24 кв.м., който съгласно представената скица на СГКК представлява сграда с идентификатор 68850.516.160.7, разположена в процесния имот, със застроена площ 17 кв.м., на един етаж, с предназначение - хангар, депо, гараж; заедно с дърводелска работилница от сглобяеми елементи от 14.25 кв.м., построена на основание строително разрешение № 392/91 г. на Община Стара Загора, която представлява съгласно представената скица на СГКК - сграда с идентификатор 68850.516.160.6, разположена в процесния имот, с площ 18 кв.м., на един етаж, с предназначение: друг вид сграда за обитаване. Установи се също, че ответникът И.С. притежава постройки в процесния имот -  партерна стая и стопанска постройка, както и че ответникът К.Д.В. притежава, освен идеална част от правото на собственост върху имота и построената в него сграда с идентификатор 68850.516.160.5, със застроена площ 60 кв.м., на един етаж, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна.

От показанията на свидетеля Т. съсед на страните от 1953 г. се установява, че зад гаража до жилищните постройки на ищците имало дъсчена ограда, която след това продължавала с мрежа, която ограда не била плътна, защото можело през нея да се вижда едната и другата част на разделения имот. Сега зад гаража имало работилница, след нея тухлена ограда, до нея имало пак постройка и от западна страна имало желязна решетъчна мрежа. Ищците и ответникът К.В. били разделили помежду си имота на две, като северната част била на ищците. Когато този ответник закупил неговата част от имота, разделил пътеката оставена за обслужване на тези две семейства на две, за което свидетелят не знае дали е налице съгласие на ищците, като същият ответник сложил по средата на тази пътека мрежа образуваща навътре в имота коридор, като в едната му половина минавал той, а в другата ищците, а поради по-малката част за последните и малкия ъгъл, преминаването било затруднено. На лицевата страна на имота имало три входни врати, една от които се ползвала от ответниците С., втората от ищците, а третата от ответника К.В.. Преди 3-4 години в имота на мястото на гълъбарника, ищците построили баня. До гаража и работилницата имало в ползваното от ответниците С. място долепена и една постройка около 5-6 кв.м., която според този свидетел не била от едно време, а съществувала от около 5-6 години, като той не знаел кой я построил, а ответникът И.С. почти не влизал у тях, поради което не влизал и в тази постройка. Свидетелят К. дава показания, че е съсед от юг от 15 години на страните по делото, като между С.С. и Ж.Ж. имало денивелация около 60 см на терена, защото в двора на С. се влизало със стълби надолу, а по дължина имало нестабилна ограда, която започвала на три метра от входа на жилищната сграда на ищците, които от около 3-4 години не живеели в този имот, но понякога идвали през деня. Този имот бил с три входни врати, но с два административни адреса. В него на запад от гаража на ответника С.С. имало работилница, а след нея празно пространство около метър, след което имало построена една много стара барака, в която този свидетел не бил виждал някой да държи нещо.

 

От заключенията на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, приложенията и отговорите на вещото лице в с.з. се установява, че по плана на града одобрен със заповед № 1809/06.11.1969 г, процесният имот е отразен с пл. № 1455 и попада в УПИ за комплексно жилищно строителство на кв. 16. По този план в процесния имот са отразени - съществуващата ограда, която го разделя на две части, в североизточната част са изградени двуетажна масивна жилищна сграда, едноетажна паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска сграда, а в западната част на имота има изградена паянтова жилищна сграда така, както е отразено на извадката от този план - приложение № 1 към първоначалното заключение. По разписния списък, към плана, като собственици на имота са записани Н.Ж.Н., С.С.С., ответника С.С.С., С.И.С. и И.Т.И.. По този план имотът попада в територия за вътрешно квартално пространство -благоустрояване и озеленяване -Приложение № 1 и 2. По застроителния план одобрен със заповед № РД-14-03-112/15.07.1983 г. са предвидени благоустройствени мероприятия за процесния имот. По застроителния, кадастрален и регулационни планове одобрени със заповед 2394/17.03.1992 г. процесният имот е отразен с пл. № 1880 и е урегулиран в УПИ УП-1880 на кв. 16а, като в разписния списък същият имот е записан на ответниците и ищеца. По този кадастрален план в имота са отразени, като единици: съществуваща ограда такава, както е по плана от 1969 г; в северната част на имота има постройки със сигнатури - МС, МЖ и МЖ; в западната част на имота има отразена къща близнак със сигнатура ПМЖ; а в източната част постройки със сигнатури - чешма, МС, кл. -МС. По посочения застроителен план за имота е предвидено следното застрояване: запазване на жилищната сграда на ищците, като елемент на плана; ново строителство на сграда със сигнатура Г+2+Т, която попада в частта от имота, която се владее от ищците и ответника К. Д.; ново строителство на сграда със сигнатура Г+2+Т, попадаща в частта от имота, която се владее от ответниците С. и И.; и запазване на съществуващия гараж на ответника С.С. /Приложения № 4, 5 и 6 към ПЗ/. По одобрената със заповед № РД - 18-1/07.01.2008 г. кадастрална карта, процесният имот е отразен с № 160 и върху него са нанесени, като кадастрални единици сградите посочените на приложение № 7 към заключението на СТЕ, без стопанската постройка на запад от дърводелската работилница. При огледа на място вещото лице е установило, че ищците ползват жилищната сграда и стопанска постройка, разположени в североизточната част на имота, отразени с № 1 на приложение № 8 към заклъчението на СТЕ, както и частта от имота осигуряваща им пряк достъп от улицата до тези постройки; ответникът К.В. ползва жилищната сграда в западната част на имота, отразена с № 2 върху приложение № 8 , както и частта от имота осигуряваща му пряк достъп от улицата до тази сграда; ответникът И.С. - ползва стая в партерния етаж /западна страна/ на двуетажната масивна жилищна сграда и стопанската постройка отразени с № 3 върху приложение № 8, като има само преминаване през частта от имота намиращ се в североизточната му част; а ответниците С. и С. С. ползват двуетажната масивна жилищна сграда, тоалетната, гаража, дърводелската работилница и дворното място отразени с № 4 върху приложение № 8 . От заключението на вещото лица се установява, че процесната ограда в имота е отразена в кадастралния и регулационен план на града одобрен със заповед № 1809/1969 г, като съществуваща на място, при действието на ЗПИНМ и ППЗПИНМ, като същата е отразена и в последващите планове. Строителството на процесния гараж е изпълнено в съответствие с представените по делото виза за проектиране, одобрен архитектурен проект от 22.06.1971 г. и строително разрешение № 217/22.06.1971 г. На 26.04.1984 г. главният архитект е разрешил със забележка върху архитектурният проект да продължи строителството на гаража, като разширението му е осъществено по това време. Строителството на дърводелската работилница е изпълнено от сглобяеми елементи в съответствие с представеното от ответника С.С. строително разрешение № 392/12.10,1991 г. издадено от главния архитект.

 

По делото е открито производството по чл.193 от ГПК за оспорване  автентичността на строително разрешение № 392/12.10.1991 г. В тежест на ищците бе да докажат оспорената автентичност на процесното строително разрешение № 392/12.10.1991 г., като установят, че то не е подписано от посочения в него главен архитект. Доказателства в тази насока не са представени по делото. В заключението на вещото лице е посочено, че в Община Стара Загора са му представили друго строително разрешение под същия номер, от друга дата и отнасящо се за друг обект. Оригиналите на разрешенията за строителство на временни обекти по смисъла на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./, чл. 49 и сл. от ЗУТ, не се съхраняват прономеровани и прошнуровани в общината. Оспореното от ищците строително разрешение № 392/12.10.1991г. касае строителството на временен обект по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /ДВ,бр.48/1985г./ - дървена работилница от сглобяеми елементи.  Затова представената по делото писмена декларация за съгласие от 01.08.1991 г., на останалите съсобственици към онзи момент на процесния имот, подписана и от праводателката на ищците, е била в необходимата форма съгласно чл. 120, ал. 4, изр. 2 от ППЗСТУ /отм./  Ето защо, въззивната инстация изцяло споделя мотивите на районния съд, че оспорването от ищците на автентичността на посоченото строително разрешение е недоказано. Такива данни не се установяват и по приложеното досъдебно производство № 683/2010г. по описа на ОД на МВР гр.Стара Загора, пр. преписка № 3829/2010г. по описа на РП - Стара Загора, касаещо оспорване на истинността на строително разрешение № 392 от 12.10.1991г. на Главния архитект на Община Стара Загора, което е прекратено с постановление на 29.02.2012г. Неосноветлен е и довода на ищците, че оспореното от тях строително разрешение било неистински документ, защото било написано на бланка от 196...г. на Градски общински народен съвет, какъвто орган не съществувал 30 години по-късно към датата на издаването му.  Използването на стар образец на документ, не води до неговата недействителност или невалидност на това основание.

 

           От заключението на вещото лице се установява, че по смисъла на §16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като не пречат за прилагането на действащия застроителен план, процесиите гараж, дърводелска работилница и сградата на ищците са търпими, а стопанската постройка собственост на ответника И.С. е паянтова, видимо много стара и е изградена без строителни книжа. Установява се също, че ответникът К.В. е извършил ремонт и пристройка в посока изток на собствената си едноетажна жилищна сграда, което представлява обособяване и остъкляване на входно антре пред жилищните й стаи, като това строителство е извършено по изработен, но неодобрен архитектурен проект, поради несъгласие на останалите съсобственици, без издадено разрешение за строеж. Описаните в исковата молба ограда и постройки са изградени, както следва: оградата е отразена върху плана на гр. Стара Загора, одобрен със заповед № 1809/1969 г. и е съществувала преди изготвянето му и представлява кадастрална единица по всички ПУП до сега; посочените от ищците гараж, разширение на тоалетна и дърводелската работилница са отразени в плана одобрен със заповед 2394/1992 г., като гаража и тоалетнатата са отразени и в кадастралната карта на града; работилницата е построена след 1991 г. и е отразена, като кадастрална единица върху одобрената от 07.01.2008 г. кадастрална карта; стопанската постройка на ответника И.С. не е отразена и не представлява кадастрална единица в плановете от 1969 г. и 1992 г. и по кадастралната карта от 2008 г; а пристройката извършена от ответника К.В., не е отразена в плановете от 1969г. и 1992 г.,  отразена е в кадастралната карта от 2008 г. и заедно с жилищната сграда представлява кадастрална единица. Процесната ограда е изпълнена преди 1969 г. и съществува и до сега по всички планове, като изграждането й според вещото лице е осъществено на основание §178 от ППЗПИНМ тм./. За процесния гараж има изработен и одобрен проект от 22.06.1971 г. и издадено разрешение за строеж № 217/22.06.1971 г. от главния архитект на общината, като с вписаната върху този проект забележка главният архитект е разрешил разширението на гаража до изпълнението на проекта. Процесната работилница е изградена съгласно разрешението за строеж № 392/12.10.1991 г. от сглобяеми елементи. Стопанската постройка собственост на ответника И.С. е изградена без надлежните строителни книжа, а изградената от ответника К.Д. пристройка към жилищната му сграда е осъществена по изработен, но неутвърден инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. По плана одобрен със заповед № 1809/1969 г. процесният имот, с пл. № 1455 попада в терен отреден за „жилищно строителство в кв. 16, като с изключение на оградата другите постройки не са изградени; по плана одобрен със заповед РД-14-30-112/15.07.1983 г. процесният имот попада в терен за „вътрешно квартално пространство - благоустрояване и озеленяване, като оградата съществува, изграден е гаража на основание §178, б. „а от ППЗПИНМ /отм./, като при изграждането му няма отклонения от строителните книжа, а за изграждането на работилницата, общината не е предоставила одобрени строителни   книжа,   от   които   да   било   видно   дали   е   изградена   в съответствие с ПУП и дали има съществени отклонения; стопанската постройка на ответника И.С. е изградена без строителни книжа, а пристройката към жилищната сграда на ответника К.В. е  изградена въз основа на изработен, но неодобрен инвестиционен проект, без издадено разрешение за строеж и не е съобразена с изискванията на действащият план за застрояване. Вещото лице установява в допълнителното заключение и в обясненията си съдебно заседание, че първоначално строителството на гаража е било изпълнено на място в по-малки размери от одобрения проект, по който гаражът е следвало да бъде 4 метра широк и 6 метра дълъг със застроена площ 24 кв.м., като в момента е изпълнен с по-малка ЗП от проекта, а именно със застроена площ от 20.36 кв.м., като е удължен с 80 см в надлъжна посока, а е бил изпълнен до датата на посочената забележка на главния архитект върху одобрения му проект в още по-малки размери от проекта - 3.10 м на 5.60 м, като след забележката на главния архитект за изпълнението му до размерите по одобрения проект, е изпълнена тогава и останалата част от строителството му с размери 1.20 м на 2.50 м, която ищците поддържат, че представлявала негово разширение, а работилницата е изпълнена в размери 5.30 м дължина на 2.74 м широчина, със застроена площ от 14. 52 кв.м. Установява се още, че със заповед № 2394/17.03.1992 г. е одобрен ЗРП, по който градоустройственият статут на кв. 16а, където попада процесният имот, е променен, като от комплексно жилищно строителство се създават УПИ за имотите, попадащи в квартала. По този план дърводелската работилница не е предвидена като елемент, а попада под предвиденото ново строителство в УПИ VI1-1880 на кв. 16а.

 

Негаторният иск, предвиден в разпоредбата на чл.109 от ЗС, предоставя защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие или създадено състояние, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика й според нейното предназначение. Ищецът носи тежестта да докаже по делото правото си на собственост и действията на ответника, които неоснователно, противоправно и неправомерно му пречат да упражнява своето право в пълен обем. Такъв иск е допустим и срещу всяко действие представляващо строеж, който е изграден без строителни книжа или при съществено отклонение от същите и поради това неоснователно пречи на собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост върху имота в пълния му обем /ТР № 31/1984 г. на ОСГК на ВС; Р № 1544-2002-1У г.о. на ВКС/. Искът по чл. 109 от ЗС може успешно да бъде проведен и срещу съсобственик, като е приложим и по отношение на незаконно построени сгради, но не и на такива, намиращи се в режим на търпимост /Р № 190-1993 г.- ІV г.о. на ВС/.

        

При така установената фактическа обстановка, съдът изцяло изцяло мотивите на районния съд,  към които препраща на основание чл.272 ГПК. 

 

От събраните по делото доказателства не се установи ответниците С. и С. С. да са извършили разширение на процесната тоалетна изграждайки допълнително мокро помещение към нея - част от същата постройка с идентификатор 68850.516.160.9., без строителни книжа, което разширение, преди това да не е съществувало. Поради това, предявеният негаторен иск за осъждането им да премахнат това разширение, се явява недоказан още по своето основание и следва да бъде отхвърлен.

 

От събраните по делото доказателства не се установи да е налице постройка от около 4-5 кв.м. в югоизточната част на имота, която ответникът К.В. да е изградил и да ползва за стопанска дейност. Ето защо, предявеният срещу този ответник негаторен иск за осъждането му да премахне тази постройка се явява недоказан, поради което като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Установи се по категоричен начин, обаче, че К.В. е разширил без съгласието на съсобствениците на процесния имот, собствената си жилищна сграда с идентификатор 68850516.160.5, разположена в същия имот, като е извършил пристрояването й в посока изток с обособяване и остъкляване на входно антре пред жилищните й стаи. Тази пристройка представлява строеж, по смисъла на §. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което, съгласно разпоредбата на чл. 183 от ЗУТ, е било необходимо  съгласие на всички съсобственици на поземления имот, изразено в съответната форма, каквото в случая не е дадено. Изграждането и е следвало да стане по одобрен инвестиционен проект и издадено въз основа на него разрешение за строежа. От друга страна, съгласно заключението на вещото лице, извършената пристройка от ответника В. не е съобразена с предвижданията на действащият план за застрояване. Ето защо, тази пристройка представява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ и не представлява търпим строеж, съгласно §16 от ПР на ЗУТ, тъй като е построена след 1994г., доколкото имота е придобит през същата година от ответника К.В., а кога извършено пристрояването не се установи по делото. Липсват доказателства за започнала процедура по реда на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ за узаконяването и, поради което тази пристройка подлежи на премахване. Изграждането й от ответника В. в съсобствения на страните поземлен имот, е действие, неоснователно и противоправно, а създаденото от него състояние пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху този имот по смисъла на чл. 109 от ЗС. Самият факт на незаконното й
изграждане представлява съществено нарушаване правото на собственост на
ищците върху съсобствения поземлен имот и то без да е нужно последните да
доказват по делото с какво и как този незаконен строеж им ограничава правото на собственост.

 

          Установи се също, че ответникът И.С. ползва построената в имота стопанска постройка, находяща се зад работилницата на ответниците С. и С. С., в която държи дърва за огрев. Тази второстепенна постройка също представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Тъй като е второстепенна постройка на допълващото застрояване по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, за изграждането й да не се изисква одобрен инвестиционен проект, необходимо е обаче издадено разрешение за строеж. От заключението на вещото лице, се установява, че предходния и действащият ПУП не предвиждат изграждането на такава постройка, липсва и разрешение за строеж, поради което тя представлява незаконен строеж, съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. По делото не се установи, същата да подлежи на узаконяване по реда на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, липсват данни кога е изградена, поради което няма данни за наличие на условията на § 16, ал. 2 и 3 от ПР на ЗУТ за запазването й. При това положение наличието й в съсобствения имот на страните е действие неоснователно, нетърпимо и противоправно, а създаденото от него състояние пречи на ищците да упражняват в пълен обем своето право на собственост върху същия имот по смисъла на чл. 109 от ЗС. Самият факт на незаконното й изграждане и държане в съсобствения поземлен имот представлява съществено нарушаване правото на собственост на ищците върху последния в пълен обем и то без да е нужно да доказват по делото, с какво и как този незаконен строеж им ограничава правото на собственост. Ето защо,  съдът счита, че предявеният от ищците иск по чл. 109 от ЗС за осъждането на този ответник да премахне процесната постройка е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

 

Останалите предявени от ищците искове по чл. 109 от ЗС за осъждането на ответниците С. и С. Стоянови да премахнат процесиите ограда, гараж и работилница, съдът намира, че са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят. По делото се установи, че макар процесната ограда да представлява строеж, по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за изграждането на който да липсват строителни книжа, същата е била допустима по действащите ПУП, правила и нормативи на ЗПИНМ (отм.) и ППЗПИНМ (отм.) към момента на изграждането й, доколкото по делото се установи, че е изградена на основание §178, б. „в от ППЗПИНМ, според който в застроени недвижими имоти, засегнати от предвижданията на общия градоустройствен план, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, изключени от строителната площ, засегнати от строителна забрана или за които е установен нов начин на застрояване, се допуска по изключение да се направи лека ограда, като в настоящия случай, тъй като за процесният застроен имот е бил предвиден нов начин на застрояване - от индивидуално на комплексно жилищно строителство с плана одобрен със заповед № 1809/06.11.1969 г. Установи се също, че оградата е изградена преди 07.04.1987г., поради което е явява търпим строеж по смисъла на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Ето защо, тя не подлежи на премахване, поради което и предявеният от ищците иск за осъждането на тези двама ответници да я премахнат, се явява неоснователен следва да се отхвърли. По делото се установи също така, че макар процесният гараж да представлява също строеж, съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за изграждането му са издадени през 1971г. необходимите към този момент строителни книжа по §178 от ППЗПИНМ - одобрен архитектурен проект и издадено въз основа на него разрешение за строеж. Изграждането му, включително и извършеното след посочената забележка върху одобрения проект от главния архитект доизграждане на същия до проектната застроена площ е осъществено според вещото лице без съществени отклонения от тези книжа по смисъла на чл. 154, ал. 3 от ЗУТ. Установеното от вещото лице несъществено отклонение, изразяващо се в построяване на гаража с по-малка от проектната застроена площ, но с удължаване от 80 см, не може да се приеме за незаконен строеж. Ето защо, той не подлежи на премахване, а създаденото от него състояние не може да се приеме за действие на тези ответници, с което те неосноватено да пречат на ищците да упражняват в пълния му обем своето право на собственост върху съсобствения поземлен имот по смисъла на чл. 109 от ЗС. Ето защо предявеният от ищците иск за осъждането на тези ответници С. и С. С. да премахнат  процесния гараж, се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Изграждането на процесната дърводелска работилница от сглобяеми елементи е било разрешено с представеното строително разрешение № 392/12.10.1991 г. на главния архитект на общината, на основание чл. 120, ал. 4 от ППЗСТУ /отм./, в действащата му към този момент редакция от ДВ бр. 48/1985 г., според която главният архитект по изключение може да разреши строителството не само в държавен, но и в чужд имот на такива временни постройки, с писмено съгласие на собственика на този чужд имот до общината, стига тези имоти с предвижданията на плана да са предназначени за мероприятия на държавата, кооперациите и обществени организации. В настоящият случай, от заключението на СТЕ се установи, че теренът на процесният имот, урегулиран с останалите от кв. 16 в едно УПИ, е бил предназначен с одобреният през 1969 г. план за мероприятие на държавата по комплексно жилищно застрояване на кв. 16 от града. Тъй като е налице съсобственост на процесния имот, ответникът С.С. съгласно чл. 120, ал. 4 от ППЗСТУ /отм./ е получил писмено съгласие за изграждането на дърводелската работилница, видно от представената декларация на последните, подписана и от праводателката на ищците – Й.Н.. За изграждането на работилницата, като временен обект по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./, който не е елемент на плана, не се изисква одобрен инвестиционен проект, а е достатъчно да има строително разрешение, каквото в случая е налице. Съгласно чл. 53а от ЗУТ, като заварен от влизането му сила временен строеж, невключен със сега действащият ЗРП от 1992 г. в режима на застрояване на процесния УПИ, тази дърводелска работилница може да се запази до извършване на предвиденото с плана ново строителство в процесния УПИ. Ето защо, предявеният от ищците иск против тези двама ответници за премахването й, с явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

 

Въззивната инстация изцяло споделя съображенията на районния съд досежно липсата на доказателства за съществуване на изградена от К.В. в югоизточната част на процесния имот постройка от 5 кв.м. От събраните по делото доказателства - заключение на вещо лице, след извършен оглед на място и от показанията на изслушаните свидетели не се сочи за наличие на такава постройка. В този смисъл неоснователни са съображенията на въззивниците в жалбата им, че такава постройка фактически била изградена и съществувала и към настоящия момент. Фактическото съществуване на твърдяната постройка в съсобствения имот, подлежи на установяване с допустимите доказателства по ГПК, а такива не са събрани по делото, поради което следва да се приеме, че такава постройка не е изградена и не съществува.   

Неоснователни са оплакванията в жалбата и относно съществуващите в имота ограда, гараж, работилница и разширение на тоалетна, тъй като в решението на районния съд са изложени подробни съображения в тази връзка, които въззивната инстанция изцяло споделя, а събраните пред настоящата инстация нови писмени доказателства не променят установената по делото фактическа обстановка, нито правните изводи на съда.  Процесните ограда, гараж и разширение на тоалетна са търпими строежи по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и като такива не подлежат на премахване, и не се установи същите да пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху съсобственото дворно място. Що се отнася до работилницата, същата като заварен временен обект не подлежи на премахване до завършване на предвиденото ново застрояване в процесния УПИ. В производството по оспорване истинността на издаденото строително разрешение, не се установиха твърденията на ищците за неистинност на този документ, поради което и това твърдение в жалбата е неоснователно.

Неоснователни са твърденията в жалбата на въззивника К.В., че извършеното от него остъкляване и пристрояване на сградата било извършено със съгласието на всички съсобственици в дворното място, обективирано в спогодба за разпределение на ползването, подписана от съсобствениците, с приложена скица на разпределението. Такъв документ не е представен по делото. От заключението на вещото лице се установи категорично, че извършеното строителство е без одобрен инвистиционен проект, тъй като не е било налице съгласие на всички съсобственици за него.

 

Предвид гореизложеното, въззивната инстанция счита, че решението на Старозагорския районен съд е законосъобразно и правилно, и изцяло съобразено със установените по делото релевантни факти и обстоятелства, поради което  следва да бъде потвърдено.

         

          С оглед на изхода на делото и доколкото въззиваемата страна не е представила доказателства за извършени разноски, такива не следва да се присъждат.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд в настоящия съдебен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 735 от 09.07.2010г., постановено по гр.дело № 4905/2009г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

          Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.              

                                                                             

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

ЧЛЕНОВЕ: