Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 239                                          10.06.2013 г.                      град С.З.

 

    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV състав

На девети май 2013 година

В публично заседание в следния състав :

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                     

Секретар: П.Г.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА- ДОКЛАДЧИК ЗЛАТЕВ

гр.дело № 1121 по описа за 2010 година, и за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.108 от ЗС във вр. с чл.55 и сл. и чл.82- 86 от ЗЗД.

 

Постъпила е искова молба от ищеца – пълнолетния български гражданин Д.С. ***, в която твърди, той е собственик по наследство на следния недвижим имот: поземлен имот 68850.503.543 по кадастралния план на гр.С.З., (одобрен със Заповед РД-18-65/30.05.2008 г.), с площ от 332 кв.м., при съседи: поземлени имоти 68850.503.542; 68850.503.537; 68850.503.536.; 68850.503.534; 688050.503.968, съставляващ УПИ ХV-2820, от кв.71 по плана на С.З., с административен адрес: ***, при съседи: ***, УПИ ХIV-2819, ХVI-2821, а по доказателствения Нотариален акт 82/03.04.1975г. на Нотариуса при Районен съд- С.З. съставляващо имот пл.номер 7119, кв.71, при съседи: улица ***, Д. П., И.И. и Й.Д., заедно с построената в мястото сграда на един етаж, състояща се от приземен етаж с кафе - аператив, състоящо се от предверие, зала за консумация, кухня, сервизни помещения, три склада, и от първи етаж, състоящ се от три стаи, коридор и килер, както и пристройка от три стаи, баня и кухня, с кадастрални данни както следва:

-едноетажна жилищна сграда 68850.503.543.1 с площ от 76 кв.м.;

-едноетажна жилищна сграда 68850.503.543.2 с площ от 9 кв.м.

-едноетажна жилищна сграда 68850.503.543.3 с площ от 85 кв.м.

-едноетажна жилищна сграда 68850.503.543.4 с площ 15 кв.м.

-едноетажна сграда за обитаване 68850.503.543.5 с площ 10 кв.м.и заедно с всички други подобрения и приращения върху мястото;

На 20.01.2000 г. сключих с втория ответник писмен договор за наем за имота със срок до 20.10.2003 г., като имотът беше предоставен с приемо-предавателен протокол. С Анекс от 15.10.2003 г. срокът е бил удължен до 31.10.2003 г. На 31.10.2003 г. сключил с първия от ответниците нов договор за наем за имота, със срок до 31.10.2006 г. Счита, че двамата ответници са свързани лица, притежават се от едно и също физическо лице и се управляват от едноличния си собственик. Твърди, че с договор за наем от 16.05.2004 г. първият ответник „Габриела" ЕООД преотдал на втория ответни „ИСАРК" ЕООД имота, като по такъв начин последният отново бил оправомощен да държи имота. При тази създадената ситуация, счита, че и двамата ответника осъществяват държане върху имота му. Заявява, че договорът между двамата ответници за пренаемане на имота е със срок до 16.05.2007 г. Договорът между мен и първият ответник за наем на имота е със срок до 31.10.2006 г. И към настоящият момент и в двата случая, сроковете на договорите са изтекли и същите са прекратени. Счита, че не е налице хипотезата на чл.236 от ЗЗД, тъй като ползването на имота след договора продължило въпреки неговото противопоставяне, освен това договорът не е изпълняван от наемателя „Габриела" ЕООД, и е нарушаван чрез извършване на промени, без да е получено съгласието му. Според него сроковете и на двата договора са изтекли и ответниците държат имота без основание. Въпреки поканите му същите не освобождават имота, ползването му продължава и досега, не му е плащан какъвто и да било наем за целия период. Въз основа на горе изложеното, моли съда, да осъдите ответниците или който и да било от тях да освободят и да му върнат собствеността и владението върху процесния имот, заедно с всички други подобрения и приращения върху мястото, както и да осъди ответниците или който и да е от тях да му заплати разноските по делото.

В този смисъл е и пледоарията на процесуалният ме представител – адвокат по делото.

В този смисъл е и Писмената му защита по делото/т.3, л.172- 175 от делото/.

 

         Първият ответник “ГАБРИЕЛА”– ООД, гр.С.З. в Отговора си на ИМ заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, като счита същите за неоснователни, тъй като с влязло в сила съдебно Решение № 69/19.02.2008г., постановено по гр.д.№ 600/2007г. по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив, е било установено, че договор за наем между ищеца и „ГАБРИЕЛА" ООД никога не е влизал в сила и никога не е произвел действието си. Както и че ищецът никога не е предавал владението на процесния имот на „Габриела" ООД, поради което и всички предявени против дружеството искове за освобождаване и връщане на имота, за заплащане на наемни вноски по договор за наем от 31.10.2003г. са отхвърлени като неоснователни, поради това, че „Габриела" ООД никога не е държало или владяло имота, предмет на спора. По изложените съображения  моли съда да постановите решение, с което да отхвърлите предявената искова молба.

         Не е пледирал пред настоящата първа съдебна инстанция и не е представил писмена защита по делото въпреки дадената му за това изрична възможност от съда.

 

         Вторият ответник “ИСАРК”– ЕООД, гр.С.З. в Отговора си на ИМ заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, тъй като намира исковите претенции за неоснователни и недоказани, тъй като не отговаря на истината твърдението, че „ГАБРИЕЛА" ООД с договор е преотдала на „ИСАРК" ЕООД имота с Договор за наем от 16.05.2004г., тъй като с влязло в сила Решение  се установило, че Договора за наем между Д.С.Д. и „Габриела" ООД никога не е влизал в сила, че ищецът никога не е предавал владението върху имота на „Габриела" ООД и „Габриела" ООД никога не е владяло или държало имота. В този смисъл няма как „Габриела" ООД да преотдаде под наем процесния имот на „ИСАРК" ЕООД. Макар такъв договор да съществува, същия не е произвел действие поради съображенията изложени по-горе. Счита, че евентуално в случай, че исковата молба бъде уважена, на основание чл.72, ал.1 във връзка с чл.74, ал.2 от ЗС от името на „ИСАРК" ЕООД прави възражение за извършване от същия на подобрения и преустройство в процесния имот на стойност 300 000 лв., и за заплащане на тези подобрения от ищеца по делото. Сумата от 300 000 лв. е изразходвана за извършване на подобрения, подробно описани в приложен Опис на извършени подобрения в имота. В резултат на извършените подобрения и преустройство в имота стойността на същия се е увеличила с не по-малко от 300 000 лв. На основание чл.72, ал.З и чл.74, ал.2 от ЗС заявява, че прави възражение за задържане на имота до заплащане на подобренията и преустройството от ищеца. Извън горното от името на „ИСАРК"- ЕООД на основание чл.79 от ЗС прави възражение, че исковата претенция е неоснователна, тъй като „ИСАРК"- ЕООД е придобило процесния имот по давност, понеже дружеството владее имота повече от 10 години без изрично противопоставяне от страна на ищеца. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявената искова молба, като му се присъдят направените по делото разноски.

В последното открито съдебно заседание по делото на 09.08.2013г. не се явил негов процесуален представител и не е пледирал пред настоящата първа съдебна инстанция и не е представил писмена защита по делото въпреки дадената му за това изрична възможност от съда.

 

          СЪДЪТ, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата и доводите на всяка от страните, и като взе предвид приложимите по казуса материално - правни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

                    ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :

          Съдът намира, че предявения от ищеца против всеки един от двамата ответници ревандикационен иск по чл.108 от ЗС е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен ОС-С.З., исковата молба е редовна, отговаря на формалните законови изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК, и не са налице абсолютни процесуални пречки по смисъла на чл.129, ал.2- 6 и чл.130 от ГПК, тъй като искът е родово подсъден с оглед цената на недвижимия имот и местно подсъден по местонахождението на недвижимия имот, на настоящия първоинстанционен Окръжен съд- С.З., и следва по него съдът да се произнесе по материалното същество на спора с настоящото първоинстанционно съдебно Решение.

 

          ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА :

          Исковата претенция е за връщане/ревандикация/ на претендирания недвижим имот/дворно място с постройки в него/, находящ се в гр.С.З. по реда на чл.108 от Закона за собствеността/ЗС/.

 

          Видно от събраните по делото писмени доказателства- Нотариален акт № 82, том IX, дело   4015/1975г. на нотариуса при Старозагорския окръжен съд, Удостоверение за наследници № 2136/16.07.2010г. от Община - С.З., Скица на поземлен имот № 6691/07.07.2010г. на СГКК- С.З., Справка за поземлен имот на СГКК- С.З., Разрешение за ползване № 457/08.07.1996г. на Община- С.З., Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №УВЕ-362/08.11.2006г., Разрешения за строеж № 534/23.11.2001г., Договор за наем на недвижим имот от 20.10.2000г., Приемо-предавателен протокол от 25.10.2000г., Анекс към договор за наем от 20.10.2010г., Договор за наем на недвижим имот от 31.10.2003г., Договор за наем от 16.05.2004г., Заповед № 469/01.11.2006г. на Община - С.З., Временно удостоверение за категоризиране на туристически обект от 09.08.2006г., Констативен протокол № 426/10.11.2006г., Заповед № 30/18.07.2007г. на Община – С.З., Временно удостоверение за категоризиране на туристически обект от 18.07.2007г., Констативен протокол № 624/27.07.2007г., Заповед № 624/01.08.2007г., Удостоверение за регистрация на обект за търговия № Т-244106339/18.12.2006г. на РИОКОЗ- С.З., Заявление за категоризиране на заведение номер К-112/17.07.2007г., Писмо СЗ-239-00-760/27.10.2006г., Писмо СЗ-239-00-770/01.11.2006г., Заповед номер 5-ЗП/31.10.2006г., Фискални бонове от 26.08.2010г., 12.08.2010г., 01.08.2010г. и Служебен бон от 10.11.2008г. на „ИСАРК"- ООД, издадени в процесния обект, нотариални покани- 2 бр., Удостоверение   за   актуално   състояние   на „Габриела"- ООД № 917/24.09.2010г., Молба от Д.Д. вх.№ 16771/12.10.2010г., съдебни Удостоверения изх. № 114/20.10.2010г., № 1121/26.11.2010г., № 1121/26.11.2010г., молба от Д.Д. от 22.12.2010 г., 3 бр. Удостоверения от 07.12.2010г., 3 бр. Удостоверения № 11-03-7340/02.12.2010г., Решение № 3905/16.09.1991г.  на СОС, молба от ищеца от 10.01.2011г., Писмо изх. № 1108226/29.12.2010г. на ЕВН, Молби от ищеца от 11.01.2011г., от 21.01.2011г., Удостоверение за идентичност на обект на кадастъра изх. № 94-500-24-10-62/13.01.2011г., Скица № 6691/07.07.2010г., нотариална Покана от 14.12.2010г., писмен Отговор от втория ответник от 07.03.2011г., Решение № 69/19.02.2008г. на ПАС, Фактура от 27.09.2005г., Фактура от 16.01.2003г., Фактури №№ 102/20.11.2003г., № 5299/30.11.2004г., № 313/08.12.2004г., № 263/03.11.2004г., № 262/03.11.2004г., № 226/21.10.2004г., № 2097/02.07.2004г., № 11043/26.11.2004г., № 27.10.2003г., № 109605/13.10.2005г., № 106006/10.09.2004г., № 327/10.08.2004г., № 93024/08.07.2004г., от 08.12.2005г., 12.12.2005г., 10.12.2005г., 14.12.2005г., 15.12.2005г., 17.12.2005г., 01.03.2005г., 04.10.2005г., 17.10.2005г., 19.10.2005г., 12.10.2005г., 21.01.2005г., 26.03.2003г., 07.03.2003г., 11.02.2005г., 359/14.12.2004г., 08.03.2005г., № 636 и № 637 от 22.01.2004г., № 565/12.12.2003г., № 511/07.01.2003г., № 510/29.12.2002г., от 01.05.2003г., № 109/16.08.2008г., № 110 и № 113/22.08.2008г., № 114/25.08.2008г., № 115/26.08.2008г., Протокол № 1/16.08.2008г., Протокол № 2/19.08.2008г., Протокол № 3/22.08.2008г., Протокол № 4/25.08.2008г., Протокол № 5/26.08.2008г., Граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 28.11.2008г., РКО от 27.12.2008г., Опис на извършени подобрения, извлечение от ТР от 07.03.2011г., писмен отговор от първия ответник от 07.03.2011г., писмено становище от Д.Д. от 28.03.2011г., съгласие на наемодателя от 16.05.2004 г., Молба от ищеца от 26.04.2011г., Молба от втория ответник от 09.05.2011г., Молба от ищеца от 16.05.2011г., Удостоверение № 94-5657-24-10-992/05.05.2011г., Акт № 84/24.11.2006г., Наказателно постановление № 84-ДНСК-52/14.02.2007г., Заповед № 5-ЗП/31.10.2006 г., Молба от ищеца от 25.05.2011г., Анекс от 08.01.2001г., Анекс към договора за наем от 20.10.2000 г., Анекс от 15.10.2003г. към договор за наем от 20.10.2000г., Разписка от 17.11.2003г., Нотариална покана от 23.10.2005г. от ФЛ Г.Г., представените под опис документи с Молба вх. № 15493/25.10.2011г., Акт за установяване годността за приемане на строежа от 25.10.2006г., Предложение от 18.07.2007г., Констативен протокол № 624/27.07.2007г. и Договор за техн. ръководство от 06.08.2003г., Проект за обект “Аперитив и лятна градина “Ситалк-клуб”, Констативен протокол от 02.05.2012г. на Община- С.З., Нотариален акт 82/03.04.1975г. на Нотариуса при Районен съд – С.З. и Удостоверение за наследници № 2136/16.07.2010г. на Община – С.З., ищецът Д.С.Д. е единствен собственик на процесния недвижим имот, съставляващ поземлен имот 68850.503.543 по кадастралния план на гр.С.З., (одобрен със Заповед РД-18-65/30.05.2008г.), с площ от 332 кв.м., при съседи: поземлени имоти 68850.503.542; 68850.503.537; 68850.503.536.; 68850.503.534; 688050.503.968, съставляващ УПИ ХV-2820, от кв.71 по плана на С.З., с административен адрес: ***, при съседи: ***, УПИ ХIV-2819, ХVI-2821, а по доказателствения нотариален акт 82/03.04.1975г. на Нотариуса при Районен съд-С.З., съставляващо имот пл.номер 7119, кв.71, при съседи: улица ***, Д. П., И.И. и Й.Д., заедно с | построената в мястото сграда на един етаж, състояща се от приземен етаж с кафе - аператив, състоящо се от предверие, зала за консумация, кухня, сервизни помещения, три склада, и от първи етаж, състоящ се от три стаи, коридор и килер, както и пристройка от три стаи, баня и кухня, с кадастрални данни- едноетажна жилищна сграда 68850.503.543.1 с площ от 76 кв.м., едноетажна жилищна сграда 68850.503.543.2 с площ от 9 кв.м., едноетажна жилищна сграда 68850.503.543.3 с площ от 85 кв.м., едноетажна жилищна сграда 68850.503.543.4 с площ 15 кв.м. и едноетажна сграда за обитаване 68850.503.543.5 с площ 10 кв.м.,
и заедно с всички други подобрения и приращения върху мястото.

             Видно от събраните по делото многобройни гласни доказателства/показанията на разпитаните 3 бр. свидетели/, се установява следното :

 

Свидетелят С.К. заявява, че в *** ищецът има къща, като това е била къщата на майка му и баща му. Той живеел на ***. От 1991г. той му е помагал, когато имал нужда, най-първо започнал с керемидите, старите турски, бетонни керемиди. Имало е 10 човека бригада от с.***. Само керемидите сменили през 1991 г. Има двор около 300 кв.м., вляво има стълби, долу има 3-4 стаи в мазе, след това има 4 стаи, чардак. И.Х. като негов познат правил теракотата, в мазето нареждал плочки, слагал нови маси. Той е ходил като на приятел да помага да внасят маси и столове. Той остъклявал, две бани направил, едната била долу. В механата е направен с цимент тезгях за хоремаг. Преди да направи това, това е било мазе от около 100 кв.м. Водел се е като Клуб “Ситалк”. Слагали на пода теракотени плочи, ВиК, дошъл багер и го свързали с външната тръба за мръсната вода и тръбопровода за чистата вода. Крайните две стаички от 1991г. до 2000г. ищецът М. работел в заведението, наел си сервитьори, през 2000г. го дал под наем до 2005г., като през 2005г. казал, че не му плащат наема и вече повече от 5 години вече водят дела. Братовчедът му И. направил крайните две стаи с подово отопление, теракот, по стените му сложили плочки. Ищецът М. сменял прозорците. В горните 3-4 стаи били  дадени като офис на този, който му взел механата под наем. Като се влезе в механата и вляво, в ъгъла монтирали вентилатор, голяма широка стоманена тръба и после скари, механата ищецът си работил сам 8 години и всичко си имал. Имало е дамска и мъжка тоалетна, които били в средата на къщата, и които са били действащи. Керемидите били сиви, бетонни на къщата, старите керемиди майсторите ги пускали отгоре, а новите керемиди с макара качвали горе на покрива. Старите керемиди били турски. На горните етажи било с лакирани дъски в 3-4 стаи. Д. вземал ел.техник и сменил ел. инсталации, електромери, наемателят не си бил платил водата и тогава  ищецът платил 2000 лв., защото се водила на него. Крайните стаички били с подово отопление, те са били на ищеца М., но после ги наел наемателя, който направил фурни за печене на агне, чадъри и други. Това било до 1991г., ищецът си е бил собственик на механата и работел в заведението. Фасадите отвън били боядисани, отвън плочките били  залИ.и с цимент. Канализацията се изкарала навън и се включила в централната канализация отвън на ***. Вентилаторът или отдушник излизали накрая на къщата, за да излиза от механата мръсния въздух, ако пушат клиентите.

 

          Свидетелят И. И.ОВ  заявява, че познава имота на ищеца  Д.С., намиращ се в гр.С.З., на ***, но номер не може да каже. Познава се с ищеца и е участвал в ремонта на къща, работил е при него в този имот в няколко помещения с един негов приятел, който починал, като той работел като майстор фаянсаджия и теракот. През неговите ръце са минали 40 кв.м. теракот, под него наредили подово отопление, вкл. в помещението на банята, фаянс около 15-20 кв.м., мивки. Това е било около 1990 -1991г., синът му бил около 15-16 г. и участвал в качването на керемиди на покрива, сменяли са тотално керемидите, защото е стара къща. Притеснявал се за него. След това по-рядко е ходил в този имот, тъй като ищецът го е дал на наематели. Това било заведение и той не ходел много по заведения. Сега като гледал къщата, си мислил, че са същите керемидите, но не може да прецени добре. Участвал е на елементи от ел.инсталацията, относно токови кръгове в самата къща, които били в старо и окаяно състояние, и вземал дейно участие в тази част, най-малко частично е подменяна инсталацията. ВиК инсталацията е сменена по същото време. Прекарана е била канализацията по това време, неговият приятел вземал дейно участие вътре при ВиК инсталацията. Свързването на къщата отвън във ВиК инсталацията било по същото време, защото имало дълбок ров в двора. Сменяли се настилките на двора отвън и му се обадил ищеца М., че самосвала е дошъл с материал и няма какво да го прави сам, а той е бил на работа и е ходил, за да полагат нови плочи по двора на къщата. Тя била със стари плочи, тук – там дори без плочи, като говори за интервал от време около 1990 – 1992 г., когато е вземал участие по ремонтите.

 

                    Свидетелят Н.Д. заявява, че от 1997- 98г. познава Г.Г.- управител на двете ответни ТД. От 1999 – 2000г. имали взаимоотношения. Грозев взел едно заведение и го извикал да му направи вентилацията. Това заведение в момента се казва ресторант “Скалите”. Той като го бил взел помещението и в мазето, взел да обособява ресторант и трябвало да се направи вентилация, защото нямало прозорци. Това било стара къща и това било мазето на къщата. Нямало изградена вентилация. Отдолу пуснали всмукателни тръби и решетки, сложили му вентилатор и го привързали към съществуващ стар комин. Горният етаж не позволявал да пусне по- сериозна вентилация. Той бил комин за печка, те го пробили в мазето и вързали там вентилацията. През 2000г. нямало изискване и му направили вентилация, за да му върши работа. През 2004- 2005г. влязло в сила  изискване на ХЕИ заведенията да имат вентилации и през есента на 2006г. го извикали, за да я преработи. Нямало много пари и той му казал, че ще му даде съвет, за да го свърши сам. Свидетелят имал строителна фирма и това е една от дейността й. Тогава седнали с него и му направил проектче, което трябвало да стане и той около 1 година го правил, тъй като купувал частите на парче. Правел го е сам, с познати хора. Той самият е ходил на място и той направил регулировки на вентилацията, за да му върши работа. Между 2000 – 2007г. и 2008г. на горния етаж също е направено заведение, разширена е била кухнята, трябвало да се направи сериозна вентилация и се направила една обща вентилация за двата етажа. Повечето тръби са били скрити и на долния етаж минавали над тавана и излизали на северната страна на къщата. И трите вентилатора са били изкарани на северната страна, като има плоча на полуетаж и там е единственото място, където можеше да се изкара. Всички тръби минават по таваните и излизат на покрива. Сложили един топлообменник/кутия/, която загрява изходящия въздух и като духа, да не е студен въздуха. Старата вентилация е била с малки тръби и се наложило да се сложат по-големи и по-мощни. Вложили нови материали. На втория етаж било заведение, в двора бил разширил заведението, направил тоалетни и се наложила по-голяма вентилация. Имало там работници, които работели, като той сам няма да го е направил. Собственикът на имота Д.С. не познава, не е идвал, когато са работили и той не го познава. В тези години се правела вентилация и проекта го правел този, който разбира. Имало е изискване, като се изпълни вентилацията, ХЕИ да издаде становище. В града имало една фирма, лицензирана и приема това, което е изпълнено. Има стандартни изисквания в документите на ХЕИ от типа на обмен на въздуха – скорост на въздуха, за да не се получава течение. В тези години редът е бил, че когато се направи инсталация, идват от ХЕИ и проверяват дали инсталацията е годна. Тогава нямало изискване да се дава становище по проекта. Това било през 2007-2008г. За първи път отишъл през 1999– 2000г., тепърва било взето заведението и започнал да се прави на ресторант. Той го извикал да му направи вентилация, но не знае коя фирма е наела заведението. За първата инсталация му платил с фактура. Вторият път не е работил, после му дал консултация какво да направи, откъде да купи вентилация. За самото изпълнение имал наети момчета и не е вземал нищо. Като отишъл първия път, реално нямало заведение – горният етаж бил нещо като стаи, офиси, отдолу се правело заведение. Правел е емитации на камъни- някъде в порядъка на 1999 – 2000г., било е лято, топло време, но точната година не може да си спомни. Имало е един комин, който тръгва от мазето и излиза горе на покрива, и там нямало дупка и му направили дупка, за да му вържат вентилатора. Било си е една къща с комин около 50-60 см., щом са вкарани тръбата вътре. Не е чувал да се търсят подписи от собственика на сградата. В рамките на тези 10- 15г. постоянно се е престроявало, правело се е по нещо, след това започнал да престроява това, което в момента е с дограмата на двора. Голямото преустройство направил, когато правили вентилацията. Тогава го разширил с допълнителни маси, тогава направил вентилацията и тогава била по-голямата инвестиция. В началото било двор и после му направили камъни, настилка, пещ, заградили с алуминиева дограма градината и в общи линии това, което е в момента. Това станало в периода 2007- 2008г. В периода 2000– 2006г. направил ресторанта и го пуснал, ходил е там, но чак такива крупни преустройства нямало. През 2007г.- зимата започнал да прави вентилацията и тогава правел големите ремонти. По негови спомени това, което е направено в момента, през 2006г. не е съществувало.

 

            Съдът кредитира изцяло показанията на тези 3 бр. разпитани по делото свидетели, които са непосредствени и преки очевидци на събитията, свързани с финансирането, строителството и оборудването на сградата, тъй като те нямат преки особени отношения с никоя от страните по делото/макар че са бивши служители на ответниците, но вече отдавна са пенсионери и на напреднала възраст/, техните показания са вътрешно непротиворечиви, подкрепят се в значителна степен от събраните по делото писмени доказателства и със заключението на комплексната експертиза по делото.

 

Видно от заключението на приетите по делото многобройни съдебни експертизи , в тях са дадени различни стойности на извършените в недвижими имот на ответника СМР от ищеца, от втория и от първия ответник, но същите се явяват изцяло ирелевантни за предмета на съдебния спор по делото, който е единствено и само за връщане/ревандикация/ на недвижимия имот на ищеца по реда на чл.108 от ЗС, и няма никакви облигационния претенции на ищеца против никой от двамата ответници, както и съответно не са относими към предмета на делото направените от втория ответник/първи наемател/ “Исарк”- ЕООД възражения за придобивна давност, възражение за прихващане и възражение за право на задържане.

 

Още повече, че не се установи и доказа по какъвто и да е пряк и непоследствен начин, ищецът- собственик да е бил уведомяван от своите наематели/първия и след това втория/, да е знаел, да е давал изрично съгласие и да не се е противопоставял на извършвани в имота му множество СМР, ремонти, подобрения, инсталации, преустройства и други такива по смисъла на чл.74, ал.2 от ЗС

 

Поради което съдът не следва да коментира заключенията на всички тези многобройни съдебни експертизи за видове и стойности на СМР, както показанията в този смисъл на разпитаните по делото свидетели- очевидци и участници в извършените в недвижимия имот на ищеца множество СМР от ответниците по делото.

 

ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ :

 

Видно от представения като писмено доказателство по делото Договор за наем на процесния недвижим имот между наемодателя/ищеца/ Димотров и наемателя/втория ответник “ИСАРК”- ЕООД/ в т.1, л.15- 17 от делото/, той е бил със срок на действие от 20.10.2000г. до 20.10.2003г. включително, съглосно р.V, т.1 от него, като преди изтичането на договорения срок този договор с Анекс от 15.10.2003г./т.1, л.21 от делото/ е бил продължен до 31.10.2003г. включително. Като скоро след сключване на първоначалния договор- на 25.10.2000г. между собственика- ищеца Д. и наемателя- първия ответник “Исарк- ЕООД е сключен Приемо- прадавателен протокол за наличността на стоково- материалните ценности в имота.

 

Впоследствие след изтичане на първоначалния Договор за наем  и Анекса към него на 31.10.2003г., на същата дата- 31.10.2003г. собственик на имота- ищеца Д. сключва с друг търговски субект- втория ответник “Габриела”- ООД нов писмен Договор за наем на процесния недвижим имот/т.1, л.22-25 от делото/, влизащ в сила на същата дата- 31.10.2003г. съгласно т.5.5 от Договора, със срок на действие до 31.10.2006г. съглосно т.4.1 от Договора. По делто липсват каквито и да са доказателства страните да са продължили действието на този втори наемен договор между собственика/наемодател/ и този втори наемател/втория ответник “Габриела”- ООД/ след изтичането му на 31.10.2006г. по реда на т.4.4, изр.1 от договора.

 

Следователно от 31.10.2006г. собственикът- наемодател/ищеца Д./ влиза автоматично във владение на процесния недвижим имот, без това да се счита за самоуправство съгласно изричната договорка по т.4.4, изр.2 от договора.

 

Между двамата ответници, представлявани от едно и също лице- управител е бил сключен и писмен договор от 16.05.2004г./т.1, л.26- 27 от делото, в който не е посочен конкретния “кафе- аператив”, поради което съдът приема, че той не се отнася до процесния недвижим имот по делото, собственост на ищеца Д..

 

Поради което след 31.10.2003г. първият ответник “Исарк- ЕООД” и точно 3 г. по- късно- съответно след 31.10.2006г. вторият ответник “Габриела- ООД” нямат никакво фактическо и правно основание да ползват процесния недвижим имот, собственост на ищеца.

 

Следователно първият ответник “Исарк”- ЕООД е държал като наемател процесния недвиим имот в периода от 20.10.2000г. до 31.10.2003г./тоест в продължение на 3 г. и 11 дни/, и съответно втория ответник “Габриела- ООД е държал като наемател същия недвижим имот в периода от 31.10.2003г. до 31.10.2006г./тоест в продължение на точно 3 г./, като всеки един от тези отделни 3 г. периоди на държане на процесния недвижим имот под наем от съответните отделни 2 бр. наематели/отделни самостоятелни ТД по ТЗ- съответно ЕООД и ООД, макар и с един собственик и управител- физическо лице/, налице е за двамата ответници и за двдата периода от време наличието на обикновено държане на недвижимия имот по смисъла на чл.68, ал.2 от ЗС, тъй като всеки един от тези двамата ответници е бил наемател на собственика- ищец и е упражнявал фактическа власт върху вещта/процения недвижим имот/, който те не са държали като своя. Освен това всеки един от двамата ответници са под минималните срокове от 5 г. за добросъвестно владеене по чл.79, ал.1 от ЗС и съответно 10 г. за недобросъвестно владеене по чл.79, ал.2 от ЗС срокове за всеки един от тях, тъй като те са ги държали като наематели на недвижимия имот по смисъла на чл.68, ал.2 от ЗС, а не като владелци по смисъла на чл.68, ал.1 във вр. с чл.70- 74 от ЗС- тоест упражнявали са фактичска власт върху вещта/недвижимия имот/, който са държали не като своя, а като чужда/безспорно собственост на наемодателя си- ищеца/, собственик на имота.

 

Установи и се доказа в хода на първинстанционното съдебно следствие по делото, че никой от двамата наематели/ответници/ заедно или поотделно не е бил добросъвестен владелец на процесния недвижим имот по смисъла на чл.70, ал.1, изр.1 от ЗС, поради което е от ищеца е оборена по съдебен ред оборимата законова презумпция за предполагане на добросъвестността по смисъла на чл.70, ал.2 от ЗС. Още повече, че не се установи и доказа по какъвто и да е пряк и непоследствен начин, ищецът- собственик да е бил уведомяван от своите наематели/първия и след това втория/, да е знаел, да е давал изрично съгласие и да не се е противопоставял на извършвани в имота му множество СМР, ремонти, подобрения, инсталации, преустройства и други такива по смисъла на чл.74, ал.2 от ЗС.

 

Следователно всеки един от двамата ответници- наематели като ТД по ТЗ/съответно ЕООД и ООД/ се явява обикновен държател на процесния недвижим имот, собственост на ищеца, поради което и на основание чл.72, ал.1 и 2 от ЗС те нямат правно основание да претендират прихващане на  евентуално направени от тях подобрения в имота на ищеца- собственик, в размер на евентуалната сума, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения по смисъла на чл.72, ал.1 и 2 от ЗС. Още повече, че в исковата молба на ищеца против никой от двамата ответници той няма облигационна претенция за заплащане на неплатени наеми, парични обезщетения за ползването на имота без основание или на отпаднало основание, или на други парични задължения, които да са еднородни/парични/, ликвидни /тоест да се безспорни/ и изискуеми/с настъпил падеж/ по смисъла на чл.103- 104 от ЗЗД, за да се направи прихващане на такива евентуални суми с претендираните от ответниците парични суми, което е в нарушение разпоребите на чл. от ЗЗД. Поради тази фактическа и правна причина те нямат и право на задържане на имота до заплащане на евентуалните подобрения и разноски за запазване на имота по смисъла на чл.72, ал.3 от ЗС.

 

В тази връзка направените от първия ответник “Габриела- ЕООД”/втори по време наемател на недвижимия имот на ищеца/ възражения чрез устни волеизявления в първото открито съдебно заседание по делото за прихващания и за право на задържане, се явяват неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят изцяло, ведно със законните последици от това. И тъй като тези възражения са направени от този първи ответник не чрез насрещен иск в Отговора на исковата молба, а устно, няма пречка той да ги претендира евентуално против ищеца- собственик/наемодател/ в отделно исково съдебно производсво.

 

По отношение на втория ответник “Исарк”-ООД, който е бил първия по време наемател на недвижимия имот на ищеца, липсват такива възражения и претенции за придобивна давност, поради което съдът не следва да се произнася с настоящия си съдебен акт.

 

Следователно ищецът е собственик на недвижимия имот, никой от ответниците не го държи на годно правно основание, никой от тях не е придобил имота по давност чрез добросъвестно владеене в продължение на 5г. или на недомросъвестно такова в продължение на 10 г. към датата на завеждане на иска в съда на 29.10.2010г. и към датата на обявяване на делото за решаване на 09.05.2013г., и имотът още не е върнат във владението на ищеца- негов собмственик.

 

С оглед влязлото в законна сила съгласно чл.296, т.3, пр.1 от ГПК на 03.10.2008г. въззивно Решение № 69/19.02.2008г. по в.гр.д.№ 600/2007г. по описа на ПАС- Пловдив и предвид неговата сила на присъдено нещо съгласно чл.297- 299 от ГПК, първата писмено достоверна дата, че първия ответник “Габриела”- ООД е ползвал процесния недвижим имот/собственик/ на ищеца Д., е датата на Костативния акт № 47/17.10.2006г. на ДНСК/л.119 от в.гр.д.№ 600/2009г. на ПАС, стр.3, абзац 12, изр.1 от отменителното Въззивно решение № 69/19.02.2008г./.

 

Следователно този първи ответник е втория наемател, държател на недвижимия имот на ищеца със сигурност поне в периода от 17.10.2006г. до датата на прекратяването на наемния договор от 31.10.2003г. на 31.10.2006г. поради непродължаването му по реда на т.4.4, изр.1 от същия- тоест в продължение на 14 календарни дни. И който ответник като бивш наемател на недвижимия имот след прекратяване поради изтичане на договора му за наем с наемодателя- ищец след 31.10.2006г. до датата на завеждане на иска в съда на 28.09.2010г. в продължение на цели 3г. и 11м. го държи и ползва на отпаднало фактическо и правно основание, което обаче е под минимума от 5г. по чл.79, ал.2 от ЗС дори и при евентуално, твърдяно от него, но недоказано от него “добросъвестно владение” на този недвижим имот.

 

         А по отношение на втория ответник/първоначален наемател в периода 25.10.2000г.- 31.10.2003г./ “Исарк- ЕООД, липсват по делото каквито и да са данни той да го е държал по какъвто и да е начин имота по смисъла на чл.79, ал.1 и 2 от ЗС след 31.10.2003г., когато е изтекъл и Анекса към Договора му за наем със собственика на недвижимия имот- ищеца.

 

Поради което ревандикационният иск по чл.108 от ЗС на ищеца- собственик Д. против всеки един от двамата ответници- негови бивши наематели/първоначалния “Исарк- ЕООД и втория “Габриела- ООД/ се явява изцяло основателен и доказан, и следва да се уважи изцяло, ведно с всички законни последици от това, тъй като те го владеят вече без правно основание/тоест на отпаднали вече договорни основания/.

 

          Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в 2- седмичен срок, от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.     

 

           Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.108 във вр. с чл.68- 79 от ЗС във вр. с чл.124, ал.2 от ГПК, първоинстанционният Окръжен съд- гр.С.З.

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

         ОСЪЖДА ответниците “ГАБРИЕЛА”- ООД и “ИСАРК”- ЕООД- и двамата със седалище и адрес на управление в *** да предадат на ищеца Д.С.Д.- ЕГН ********** ***, владението върху недвижимия имот, собственост на ищеца, находящ се в гр.С.З., представляващ поземлен имот 68850.503.543 по кадастралния план на гр.С.З., (одобрен със Заповед РД-18-65/30.05.2008 г.), с площ от 332 кв.м., при съседи: поземлени имоти 68850.503.542; 68850.503.537; 68850.503.536.; 68850.503.534; 688050.503.968, съставляващ УПИ ХV-2820, от кв.71 по плана на С.З., с административен адрес: ***, при съседи: *** УПИ ХIV-2819, ХVI-2821, а по Нотариален акт 82/03.04.1975г. на Нотариса при Районен съд-С.З. съставляващо имот пл.номер 7119, кв.71, при съседи: улица ***, Д. П., И.И. и Й.Д., заедно с | построената в мястото сграда на един етаж, състояща се от приземен етаж с кафе - аператив, състоящо се от предверие, зала за консумация, кухня, сервизни помещения, три склада, и от първи етаж, състоящ се от три стаи, коридор и килер, както и пристройка от три стаи, баня и кухня, с кадастрални данни, както следва:

-едноетажна жилищна сграда 68850.503.543.1 с площ от 76 кв.м.;

-едноетажна жилищна сграда 68850.503.543.2 с площ от 9 кв.м.

-едноетажна жилищна сграда 68850.503.543.3 с площ от 85 кв.м.

-едноетажна жилищна сграда 68850.503.543.4 с площ 15 кв.м.

          -едноетажна сграда за обитаване 68850.503.543.5 с площ 10 кв.м.,

и заедно с всички други подобрения и приращения върху мястото, ведно с всички законни последици от това.

 

 

          ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на първия ответник “ГАБРИЕЛА”- ООД със седалище и адрес на управление в *** към ищеца Д.С.Д.- ЕГН ********** ***, като неоснователно и недоказано.

 

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок, от връчването му на всяка от страните, чрез Окръжен съд- гр.С.З. пред Апелативен съд- гр.Пловдив.     

          

                                             

                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :