Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 245                    14.06.2013 г.                        град  С.З.

 

 

Старозагорският окръжен съд, Трети граждански състав

На двадесет и шести март                                               2013год.

в закрито заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар Николета Гочева,

като разгледа докладваното от съдията-докладчик УРУКОВ

Гражданско дело № 1123 по описа за 2011 г., за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

 

Постъпила е първоначална и нова уточняваща Искова молба от ищцата А.Н. М. – П.а против ответника РАЙОНЕН СЪД НОВА ЗАГОРА, с която се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение общо в размер на 100 000 лева , представляващо обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за нанесените й неимуществени вреди, изразяващи се в уронването на авторитета й като юрист, адвокат, общински съветник и Председател на комисията по законността в общински съвет  гр.С.З. и член на надзорния съвет на Общинската Агенция за приватизацията в Община С.З., ведно със законната лихва считано от датата 08.07.2009 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, включително и заплатеното възнаграждение за един адвокат. Подробни съображения в тази насока са изложени в обстоятелствената част на първоначалната и уточняващата Исковата молба.

Исковата молба първоначално е била заведена пред Софийския градски съд, като  последният с Определението си под № 5180/07.04.2011 год. по гр. дело № 1352 по описа за 2011 год. на основание чл. 118, ал.2 от ГПК е прекратил производството по гр. дело № 1352/2011 по описа на СГС като е изпратил делото за разглеждане му на надлежния и компетентен ОС-С.З. на основание чл.7 от ЗОДОВ във връзка с чл.119, ал.3 от ГПК.

 

Горепосоченото определение не е било обжалвано и е влязло в законна сила.

 

Съдът счита, че искът се явява процесуално допустим , родово и местно подсъден на настоящият Окръжен съд гр.С.З. и като такъв следва да бъде допуснат за разглеждането си в настоящото гражданско съдопроизводство.

 

След изпълнение на процедурата по размяна на книжа по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, в рамките на законния 1-месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, ответникът е подал подробен писмен отговор по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК/2008г./, в който прави изцяло оспорване на иска, като е бил предупреден и за последиците по чл.133 от ГПК/2008г./. Ответникът оспорва така предявения иск както по основание, така и по размер и счита че същият следва да бъде отхвърлен в цялата си част като неоснователен и недоказан, по съображенията подробно изложени в писмения отговор с Вх.№ 31531/ 07.04.2011 год.

 

С писмения отговор на ответника по делото РАЙОНЕН СЪД НОВА ЗАГОРА, депозиран в законния 1-месечен срок е заявено СТАНОВИЩЕТО, че искът се явява процесуално допустим, но неоснователен по съображенията подробно изложени в писмения отговор на ответника.

 

    В законоустановения 1-месечен срок не е депозиран  писмен отговор от контролиращата страна Окръжна Прокуратура - С.З., в който да е изложено становище по така предявения иск.

 

        В съдебно заседание по съществото на делото на 26.03.2013год. представителят на контролиращата страна Окръжна Прокуратура - С.З. заема становище, че искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен по съображенията, подробно изложени в същото съд. заседание.

 

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :

 

Съдът намира, че предявения от ищцата против ответника иск е процесуално допустим, своевременно предявен, родово и местно подсъден като първа инстанция  на настоящия ОС – С.З..

 

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :

 

Безспорно се установи по делото, че на 08.07.2009г. по НЧХД №193/2009г. по описа на РС Нова Загора, е постановена присъда, с която ищцата е призната за виновна в това, че: "...На първи август 2008 година в гр.С.З., чрез печатно произведение е разгласила позорно обстоятелство за К.Д.К. от гр.С.З., *** ЕГН **********, че е извършил голяма далавера чрез продажба на имот и му е приписала престъпление по същото време и на същото място "като е извършил голяма измама", разпространени чрез печатно произведение - вестник „Старозагорски новини" бр.149 от 01.08.2008г., с което осъществила състава на чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.2 във вр. с чл.147 ал.1 НК, като на основание чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. и с която присъда е осъдена да заплати на К.Д.К. сумата 3000лв., представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.08.2008г. до окончателното заплащане на сумата, направените по делото разноски в размер на 200лв., съразмерно на уважената от иска част и държавна такса в размер на 120лв., определена върху уважената част от иска...".

  Безспорно е установено още по делото, че с присъда под №7 от 26.10.2009г. по ВНЧХД №525/2009 г. по описа на ОС - Сливен е отменена присъдата на РС Нова Загора в осъдителната част, като незаконосъобразна и въззивният съд е ПРИЗНАВАЛ ищцата А.Н.М. родена на ***г. в гр.Л., живуща ***, български гражданин, с висше образование, неосъждана, с ЕГН ********** за НЕВИНОВНА в това, че на първи август 2008г. в гр.С.З., чрез печатно произведение е разгласила позорно обстоятелство за К.Д.К. от *** ЕГН **********, че е извършил "голяма далавера чрез продажба на имот и му е приписала престъпление по същото време и на същото място" като е извършил голяма измама" разпространени чрез печатно произведение - вестник „Старозагорски новини" бр.149 от 01.08.2008 година и я е ОПРАВДАВАЛ по обвинението за извършено престъпление по чл.148, ал.2 вр.ал.1 т.2 вр.чл.147 ал.1 НК, а в оправдателната част -присъдата е потвърдена като ЗАКОНОСЪОБРАЗНА. Делото е разгледано в ОС Сливен и по жалба на частния тъжител, и по жалба на ищцата, като първия е недоволен от оправдателната част на присъдата, а втората - от осъдителната й такава.

 

  Също така без да е елемент от какъвто и да е спор е установено по настоящото дело и че с Решение под №96/02.12.2010 год. на ВКС по КНЧХД №754/2009г. същия съд е потвърдил оправдателната присъда на предходния съд, а касационната жалба на частния тъжител срещу потвърдената оправдателна присъда на 1-инстанционния съд е оставена без разглеждане като недопустима. Същата касационна жалба в частта й относно оправдателната присъда, с която е отменена осъдителната постановена от ответника, е приета за неоснователна и акта на ОС Сливен в тази му част е потвърден. Решението на ВКС води до влизане в сила на присъда №7/26.10.2009г. на Сливенския Окръжен съд.

 

При    така установеното фактическа положение,  съдът счита, че е налице хипотезата   очертана   от законодателя в нормата на чл.2, ал.1 т.З от специалния закон за отговорността на държавата и общините за вреди (обн.ДВ, бр.60/05.08.1988г., в сила от 01.01.1989г., с посл.изм. и доп. публ. ДВ, бр.98/11.12.2012г.), т.е. в сила към  процесния  период  и  гласящ,  че:   „...отговорност  за  дейност  на правозащитни   органи,  държавата  отговаря  за  вредите  причинени   на граждани от       или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано..." и по т.4 от същия текст „...налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено..." за осъждане на държавата в лицето на правоприлагащия орган - Районен съд Нова Загора за вреди по реда на този закон, произтичащи от постановен незаконен акт - присъдата на РС Нова Загора по НЧХД №193/2009г. от 08.07.2009г. в нейната осъдителна част.

Установено    бе  също така  по   безспорен    и    категоричен    начин,    че ищцата   има  висше   юридическо   образование  -  същото   се установява   и  от     приетата     като     писмено     доказателство     диплома под № 115594/14.01.1992г., издадена от Софийски университет „Св.Климент Охридски: за завършено висше образование за притежавана образователно квалификационна степен магистър по право, установи се по безспорен начин, от приетата като доказателство трудова книжка, че тя е работила като юрист през целия период от 1991г. и до настоящия момент -първоначално като съдия в РС С.З., което се установява от Акт за встъпване в длъжност от 15.07.1991г. - за периода от 15.07.1991г. до 12.04.1996г., впоследствие - като старши юрисконсулт и главен юрисконсулт в „БАНКА ДСК"АД, а от 24.01.2001г. - като адвокат, за което е представено Постановление под №1 на Съвета на Адвокатската колегия С.З.. Установи се по безспорен и категоричен начин, че в периода, през който е била съдия в РС С.З., на ищцата е присъден ранг „Член-съдия в ОС", което е видно от извлечението от Протокол №2 от заседание на ВСС, проведено на 18.01.1995г., приет като писмено доказателство по делото. Безспорно е установено също така от приетите като писмени доказателства преписи-извлечения от протокол №2 от заседание на Общински съвет С.З., проведено на 14.11.2007г.,че същата е била избрана за председател на постоянна комисия по законност на Общински съвет С.З., както и от препис извлечение от Протокол №8 от заседание на Общински съвет С.З. от 28.02.2008г. за член на Надзорния съвет на Общинската Агенция за приватизация на Община С.З.; безспорно се установи от показанията на свидетеля С.М.Н., че ищцата е заемала освен изборните длъжности в Общинския съвет, така също и изборната длъжност в политическа организация ПП ГЕРБ, а именно Областен координатор на ПП Жени ГЕРБ.

 

 При наличието на горните факти, доказващи обстоятелството, че ищцата освен гражданин в общоприетия смисъл на тази дума, е практикуващ юрист-адвокат; избрана е за общински съветник и в последствие за председател на постоянна комисия в Общинския съвет С.З. и член на Надзорния съвет на Общинската агенция за приватизация гр.С.З.; избрана е за политически лидер в политическа партия, е налице основание да се приеме, че е налице особен и специфичен размер на причинените неимуществени вреди, който произтича от това, че уронване на доброто име, честта, достойнството и авторитета на ищцата е осъществено в обществото не просто като абстрактна съвкупност от граждани, които спазват закона и морала, а сред големи групи от конкретно определени граждански и професионални общности, сред които имиджът на ищцата е изграждан в продължение на две десетилетия - това са общностите на нейните колеги юристи и служители от съдебната система и адвокатурата; общността на лицата, ангажирани с обществени функции - общински съветници и общински служители; общността на политическите единомишленици и партньори; общността на лицата, вземащи решения относно нейното бъдеще на политик и общественик - ръководни органи в политическа партия; общността на лицата, ползуващи нейните професионални знания и компетентност за защита на своите субективни права и интереси пред административните и право охранителни органи на Р.България. Размерът на неимуществените вреди се определя от социалния статус на ищеца, т.е. афектационната стойност на същите неимуществени вреди, т.е. щетите нанесени върху анимуса - социално-психологичния патримониум на конкретното лице. Това влиза в преценката дължима от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно критерия за справедливост - чл.52 ЗЗД. В постановление на Пленума на ВС /ПП НА ВС/ на РБ под №4/23.12.1968г., раздел II, проблема за справедливостта е постулиран така „...размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, понятието „справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението...". Тъй като това е задължителна за прилагане съдебна практика, безспорно и настоящия съдебен състав следва да я вземе предвид.

 

Безспорно е по човешка презумпция, което се установява и от събраните по делото многобройни, непротиворечиви и еднопосочни свидетелски показания, че вследствие на незаконното осъждане с присъда на РС Нова Загора по НЧХД №193/2009г., е разстроен цялостния живот на ищцата - тя не е можела нормално да изпълнява своите задължения на родител на две непълнолетни деца, поради преживян дълбок стрес, трайни отрицателни емоции, състояние на депресия и е причинено трайно, дълбоко, непоправимо уронване на доброто й име в обществото в много широк аспект, както професионален, така и социален, като представените от ищцовата страна доказателства не са били оспорени от ответната страна, нито са били ангажирани доказателства опровергаващи същите.

 

В свидетелските си показанията свидетелят Д.П.П. – съпруг на ищцата в съдебно заседание на 18.09.2012г. твърди, че осъдителната присъда на РС Нова Загора се е отразила крайно неблагоприятно на психиката на съпругата му. Особено върху психическото й състояние. Обяснява, че съпругата му като характер била винаги крайно уравновесена, спокойна и не се поддавала на неблагоприятните състояния, които да й се отразят на психиката. Но след като излезнала осъдителната присъда, това много се отразило на нейната психика и от което тя станала раздразнителна, нервна и се дразнела от много неща, които не са й правили впечатление. Започнала да се дразни от най-малкият повод, трудно общувала с децата им и стигнали до консултации с невролози, психиатри и се наложило да приема успокоителни лекарства. Свидетелят си спомня, че съпруга му много тежко преживял това установяване на осъдителната присъда на РС Нова Загора, което за нея като едни добър юрист, общински съветник  и председател на правната комисия, се отразило крайно неблагоприятно. Много често се случвало след осъдителната присъда, тя да изпада в кризисни състояния и често плачела. По принцип съпругата му била с ниско кръвно налягане, но след това осъдително решение кръвното й налягане се повишава. Също така се случвало да крещи и на децата, което налагало в семейството за децата да помагат и бабите.

Свидетелят твърди, че не се е ликвидирал проблема, тъй като случилото се повлияло много отрицателно на съпругата му. Същият обяснява, че вече трета година тя има проблеми със съня и на моменти я обземат внезапна раздразнителност и безпокойство, като това бил другия аспект на проявлението на наказателната присъда. 

 

В свидетелските си показания свидетелят Е.И.Ж. разпитан в съдебно заседание на 18.09.2012 г. твърди, че през 2009г. срещу ищцата имало подадена частна тъжба, като това станало обществено достояние. Много хора следели това събитие, включително и той, тъй като били семейни приятели и били колеги адвокати в АК – С.З.. Делото се разглеждало в РС Нова Загора и тогава ищцата била осъдена, като й било наложено административно наказание. Спомня си , че на същия ден след постановяване на присъдата, срещнал ищцата, като му направило впечатление, че тя плачела и била много обидена. Била в емоционален срив и му обяснила, че се върнала от делото в РС – Нова Загора и затова изглеждала така, тъй като била осъдена. След това той с автомобила си я завел до дома й, като по време на пътуването тя се оплакала, че има силно главоболие и сърцебиене. Разговаряли със съпруга й, който дошъл и след консултация с мед.лице се наложила на ищцата да бъдат закупени медикаменти от аптека. Според свидетеля същата била в емоционален шок и не се чувствала добре. Свидетелят твърди, че е имал преки наблюдения върху състоянието на ищцата и до постановяване на оправдателната присъда от въззивната инстанция, тази неизвестност много я е тормозила в продължение на доста време. Притеснявал я много и обществения отзвук, как ще се отрази на колегите чисто професионално тази осъдителна присъда. Повдигането на обвинението и последици се отразили изключително неблагоприятно на нея. Според свидетеля осъдителна присъда се е отразила негативно върху нейният обра, имиджа й, положението в политическата пространство и като юрист. Свидетелят е категоричен, че това обвинение и в последствие осъдителната присъда нямало начин как да не се отразят на нейното психологическо състояние в негативен план.

 

Според показанията на С.М.Н., същият знае за заведеното дело в РС Нова Загора от К.Д. по повод обвинението, че бил оклеветен в регионален вестник от нея. Знае, че този съд осъдил ищцата, след което тя получила сътресение в психологичен план. След тази осъдителна присъда са се виждали и докато разговаря пред него тя се разплакал, тъй като била осъдена от този съд. Свидетелят обяснява, че ищцата била обществена фигура, представител на ПП за областта, била е председател на правната комисия в Общинския съвет по законността и обществения ред. През цялото лято чувала различни реплики по неин адрес, като в началото на политическия сезон се говорило, че като председател на правната комисия била осъдена. Това се коментирало от много хора, включително от съпартийците й. Тогава ищцата получила психическо разстройство и това се отразило както на юридическата, така и на политическата й кариера. Вследствие на тази причина нейната партийна кариера завинаги приключила.

 

Съдът дава вяра и кредитира с доверие показанията на тези свидетели, тъй като същите са непротиворечиви, покриват се едни с други и изцяло се потвърждават  и от останалите  събрани по делото доказателства.

 

С оглед установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като действително ищцата е претърпяла неимуществени вреди в значителен размер от постановената спрямо нея осъдителна присъда от ответника по делото. Това е довело до настъпването на психологически и емоционален срив в психиката на ищцата, а от друга страна е довело и до прекратяването на нейната политическа кариера.

 

Съдът намира също така, че по делото бе изслушано и прието като доказателство заключението на съдебно-психологическа експертиза, изпълнена от вещо лице клиничен психолог, от заключението на което е видно, че психиката на ищцата е била увредена за продължителен период от време и последствията от това увреждане не са отшумели. В първата експертиза, по същество вещите лица не дадоха отговори на поставените въпроси и задачи, с изключение на посоченото от съответната класификация болестно състояние, а именно смесена тревожно-депресивна реакция Р43.22 по МКБ10 – Международна класификация на болестите - стр.4, посл.абз. от съдебно психологично-психиатрична експертиза. За разлика от тях, третото вещо лице – клиничен психолог В.Б., е категорична, че ищцата е изживяла „емоционален (афективен) шок". Освен това е посочила, че „...фрустриращите обстоятелства са били твърде интензивни и засягащи базисни характеристики на личността те са нарушили устойчивия поведенчески модел на осв. и са породили тревожност и безпокойство... ...към момента на освидетелстването тези преживявания в значителна степен са намалили своята интензивност, но не се е достигнало до пълната им дезактуализация,      тъй като засягат базисните характеристики и ценностната система на осв. ...". В публично с.з. от 18.12.2012г. вещото лице Б. е заявило, че поддържа своето заключение и на въпроси на ответника, представляван лично и надлежно от председателя на РС Нова Загора, и на ищеца, допълнително посочва по отношение отшумяването на негативните изживявания, се сочи, че „...за нея това е много важен елемент за нейната ценностна система. Ще отзвучат по-бавно..." - стр.2 от съд.протокол. Освен това вещото лице Б. заявява, че във връзка с въпрос дали смесената депресивна реакция представлява гранично състояние до патологията, „...това не значи, че след като не е заболяване психическата травма не е тежка. Има психологични травми, които са мъчителни и продължават по-дълго време от една реална болест.

 

Вещото лице в заключението си констатира следното: “При нея е важно, че има кумулирането на негативи, като това е нарушило нейния жизнен план. Нарушили са устойчивия й поведенчески модел, засегнал е нейното усещане за социална значимост, професионален престиж и този, свързан с политическата й дейност. Като личност има капацитет, но е върнало назад нейното израстване в тази посока... ...натрупването на тези неблагоприятни обстоятелства й е утежнило тези преживявания има осъдени, на които не им прави впечатление, бързо се мобилизират и се справят. Госпожата е от тези, които по-дълго време се освобождава от тези емоции. Според мен от самата присъда... ...осъдителната присъда дори отхвърлена е вече етикет, че е вече виновна...".

 

 В становището си депозирано в последното с.з. ответникът заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Същият е приложил две решения на ВКС, /Решение под № 345 от 27.05.2010 год. на ВКС по гр. дело под № 5076/2008 год. на ІІІ г.о. Решение под № 316 от 20.04.2010 год. на ВКС по гр. дело под № 503/2009 год. на ІІІ г.о./ и като твърди, че те са в подкрепа на същото. Видно от съдържанието на същите, те са  неотносими към настоящия случай, тъй като хипотезите, разгледани от ВКС, са свързани с това дали съдът може да бъде ответник по иск за вреди по реда на ЗОДОВ самостоятелно или заедно с други правоприлагащи органи тогава, когато съдът е постановил осъдителна присъда при наличие на повдигнато и поддържано незаконно обвинение по общия ред на НПК. Тези две решения касаят хипотеза, при която разследващите органи в лицето на МВР и прокуратурата са повдигнали и поддържали незаконно обвинение, а съдът е постановил присъда въз основа именно на техните действия като правоприлагащи органи. Ето защо тези две съдебни решения са неотносими към настоящия правен спор и по никакъв начин не могат да обосноват теза за неоснователност на исковата претенция. Позоваването на произволно избрани неотносими съдебни решения на ВКС, след като ответникът не оспорва нито едно обстоятелство или факт от исковата молба, на практика е равнозначно на липса на оспорване по надлежния ред. Още по-конкретно: съдът не може да отговаря самостоятелно по иск за вреди, когато има други правоприлагащи органи - прокуратурата и МВР, в резултат на чийто действия се е стигнало до незаконно осъждане, когато присъдата е отменена по реда на инстанционния контрол, а само ако тя е отменена по реда на извънредните способи. При условие, че в конкретния случай държавата се олицетворява само от един единствен правозащитен орган - районния съд, той няма с кого да сподели своята отговорност за незаконната присъда. Посочените две решения на ВКС, прочетени и анализирани внимателно, както и в контекста на предявените искове по съответните производства, водят до следния извод:

Когато съдът е правоохранителен орган, постановил незаконна
присъда, отменена по реда на инстанционния контрол, той отговаря за вреди по ЗОДОВ, но не самостоятелно, а заедно с правоохранителните органи МВР и прокуратура и искът за вреди следва да се насочи срещу всички субекти - държавни органи - част от правоохранителната система, а не спрямо съда. Самостоятелна отговорност, т.е., иск само срещу съда може да се насочи само тогава, когато неговата присъда е отменена по реда на извънредните способи за отмяна на влязла в сила присъда.

Становището на ответника, че държавата не отговаря, защото няма влязла в сила присъда, е необоснован. Това твърдение означава, че ЗОДОВ не се прилага тогава, когато   правоохранителният   орган, постановил незаконната присъда, е съдът, и следователно ищецът няма право на иск, т.е., макар в становището си ответникът да твърди, че искът е допустим,  той    излага  съображения    за    неговата    недопустимост, позовавайки се на  липса на   пасивна   процесуална  легитимация, на невъзможност да се търси отговорност на държавата по реда на ЗОДОВ при незаконна присъда, отменена по реда на инстанционния контрол.

 

Контролиращата   страна   -    Прокуратурата   на   РБ,    не    е
представила становище по иска, като не е поискала и събиране на някакви доказателства. В съдебното заседание по съществото на делото представителят на прокуратурата заема становището,  че е „съпричастна"  към становището на ответника и моли иска да бъде отхврълен като неоснователен и недоказан. От друга страна заема становище за прекомерност на претендираните вреди, тъй като сумата на иска й се струвала твърде голяма. Като конкретен аргумент се сочи само факта, че отмяната на незаконната присъда е станала през месец октомври 2009г. и поради тази причина според представителя на прокуратурата ищцата „твърде кратко се е считала за осъждана".

 

Аргументите    на    контролиращата    страна    се явяват    
несъотносими към правния спор, поради следните съображения. Те не съответствуват на събраните и неоспорени по делото
доказателства   и   на   техния   правно   валиден   анализ.   В конкретния случай не става   дума   за   неимуществени   вреди, произтичащи от например мярка „задържане под стража", която е траяла няколко месеца, и където може да се говори за някакво времетраене на неудобствата или негативни преживявания, а за съвсем друга правна и фактическа  обстановка,   свързана   с   незаконно   посегателство   върху авторитета, доброто име и цялостната сфера на личен, професионален, социален живот на лице, което има ясно изразени, категорично установени и  доказани с писмените   доказателства   професионални   и   обществени  функции.

 

Тежки са последиците за обществения образ на ищцата, а оттам и за по­ нататъшната й политическа кариера са именно неоснователно заведената частна тъжба и съответно незаконосъобразната присъда на РС Нова Загора. В крайна сметка, оправдателната   присъда   на   ОС   Сливен   по   ВНЧХД   №595/2009г.   е потвърдена едва през следващата година, поради което становището на прокуратурата, че периодът на „осъждането" бил, “кратък” не намира опора в събраните доказателства. Незаконната присъда е отменена, но оправдателната присъда влиза в сила едва през 2010г., т.е. почти 14 месеца след повдигане на незаконното обвинение. През цялото това време, ищцата е в състояние на стрес, на тревожност, на напрежение, което й пречи да работи спокойно и нормално, защото, видно от показанията на разпитаните свидетели, тя е чувствителна, емоционална, отговорна, ангажирана професионално, с обществени функции. Самото привличане на едно лице към наказателна отговорност създава значителен психически дискомфорт у него, а осъждането за несъставляващо престъпление деяние го поставя в състояние на стрес и то не само за периода на времетраене на съдебния процес, но и за много по-дълъг период, както се установи от заключението на вещото лице. Налага се в продължителен период от време да се установява невинността, защото в утвърдените обществени представи все още не се прави разграничение между незаконна присъда и отмяна на незаконна присъда с последващ съдебен акт. Личността на осъденото с незаконна присъда лице се засяга съществено, неизбежно се повлиява емоционалното му състояние. Интензивността на тази промяна е висока, променя се обичайния начин на живот, което се обективира във физиологическите последици на явно преживения стрес.

 

При определяне размера на обезщетението за неимуществените, морални вреди съдът следва да има предвид понятие за “справедливост”. В тази насока моралната категория “справедливост” стои в основата на всеки закон и най-вече означава равенство за всеки. Освен това, упълномощеният да правораздава държавен орган - съда, наред с всичко друго, следва да подхожда към конкретния казус на първо място с компетентност и разбиране на проблема, а на второ, но не и на последно, да има моралната смелост да се постави на мястото на другия. Ищцата е адвокат, бивш съдия, като към момента на осъждането й е общински съветник на управляваща партия и председател на комисия към Общински съвет Ст.Загора, за ред, законност и общински съветник наред с това. Възниква житейската ситуация, при която когато това лице - ищцата, което по дефиниция с оглед неговия обществен статус, следва да следи решенията и другите актове на Общинския съвет гр.Ст.Загора, да съответстват на закона, самото то да е осъдено за нарушаване на същия този закон. Опонентите на политическата партия, от чието име тя е избрана като общ.съветник и е водач на нейна структура, в областен мащаб, е нормално да се възползват от тази парадоксална ситуация, като личната атака не е закъсняла и за миг и независимо от последващото, след 14 месеца, окончателно оправдаване, ищцата е освободена от всички обществени длъжности, които е заемала, не е предложена за нов мандат като общ.съветник и на нейната обществено-политическа кариера е поставен един реален край.

 

Също така при определянето размера на неимуществените вреди първоинстанционният съд възприе следното: На първо място следва да се отбележи, че с присъдата на РС гр.Нова Загора, ищцата е призната за виновна само по едно от възведените в частната тъжба обвинения, като е оправдана от този съд по второто повдигнато срещу нея обвинени по чл.148, ал.1, т.2 във вр. с чл.146, ал.1 от НК. На второ място със същата присъда ищцата на основание чл.78а. от НК е освободена от наказателна отговорност и е наложено административното наказание глоба. На трето място същата присъда на РС Нова Загора е отменена от горестоящите съдебни инстанции, а именно с присъда от 26.10.2009г. постановена по ВНЧХД №525/2009г. по описа на ОС – Сливен, както и с Решение под №96/02.03.2010г. постановено по КНОХД №754/2009г. по описа на ВКС на РБ.

 

Всички тези факти и обстоятелства дават основанието на първоинстанционният съд да приеме, че размерът на претърпените от ищцата неимуществени вреди във връзка с осъждането й от първоинстанционният РС гр.Нова Загора по повдигнатото й от частният тъжител и граждански ищец К.Д.К. с неговата частна тъжба обвинение следва да бъде определен на 23 000 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а в останалата му част до размера на претендираните 100 000лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

По отношение на претенцията за законната лихва, съдът намира, че същата е основателна, на основание чл.86 във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД, като ответникът дължи законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 08.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от същата разноски по делото общо в размер на 1560 лева, от които 10лв. държавна такса за завеждане на делото, сумата от 200 лева представляваща възнаграждение за вещите лица от първата съдебно психологично-психиатрична експертиза, сумата от 150 лева представляваща възнаграждение за допълнителната съдебно-психологична експертиза, внесе и заплатени от ищцата, както и сумата от 1200лева представляваща възнаграждение за един адвокат  - адв.Красимир Марков от АК – С.З. по договор за правна защита и съдействие от 30.10.2012г. /на лист 52 от делото/ и съгласно представения списък на разноските от ищцата.

 

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

        Р  Е  Ш  И :

 

 ОСЪЖДА Районен съд Нова Загора, представляван от Председателя на съда Г. Л.Й. да заплати на ищцата А.Н.М., ЕГН **********,*** сумата 23 000 лв. /двадесет и три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1560 лева /хиляда петстотин и шестдесет лева/, представляващи направените от ищцата разноски по делото.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.Н.М. с посочени по-горе данни против Районен съд Нова Загора, представляван от Председателя на съда Г. Л.Й. в останалата му част до размера над 23 000 лв. /двадесет и три хиляди лева/ до претендирания размер от 100000 лв. /сто хиляди лева/, като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2 – седмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред Апелативен съд Пловдив чрез Окръжен съд гр.С.З..

 

 

 

 

 

 

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: