Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 254                                     21.06.2013г.                  гр.Стара Загора

 

                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на тридесети май 2013г.

в публично заседание в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 1023/2012г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е на основание чл.135 от ЗЗД.

Ищецът- пълнолетния български гражданин Л.С.Л. *** в Исковата молба/л.2-3 от първоначалното гр.дело № 1648/2011г. по описа на РС- К./ твърди, че на 16.01.2001г. след 01.00 часа, в *** в хотел „Палас“ първият ответник П.Д. му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на лявата задна подбедрична артерия, счупване на лявата голяма пищялна кост, увреждане на левия малкопищялен нерв, травматичен и следкръвоизлен шок, с което му е причинено общо разстройство на здравето, опасно за живота, че деянието е извършено чрез употреба на огнестрелно оръжие, прострелян е в левия долен крайник, в резултат на което са настъпили уврежданията. За извършеното престъпление с Присъда по НОХД № 727/2010г. по описа на РС- К. го признава за виновен в престъпление по чл. 128, ал. 2 от НК и по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 г. Заявява, че за извършеното от него деяние ответникът е привлечен като обвиняем на 24.08.2001г., а осъдителната Присъда против него е влязла в законна сила на 01.12.2010г., като в периода от привличането му като обвиняем до влизане на присъдата в сила ищецът като пострадало лице в наказателното производство е бил конституиран като частен обвинител и граждански ищец, като е имал това качество до 16.11.2010г., когато РС- К. с протоколно Определение прекратява производството по разглеждане на гражданския иск в това наказателно производство в о.с.з., тъй като вече е предявен такъв отделен пред ОС– Ст.Загора, за което е образувано и предходното гр.д.№ 1040/2010г. по описа на ОС- Ст.Загора, и по което ответникът е осъден да му заплати сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди – болки и страдания, дължима със законната лихва от 16.01.2001г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че сумата не му е била платена и че е образувал изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ за събиране на вземанията си от ответника, с което установява, че в периода когато ответникът е привлечен към наказателна отговорност, но все още не е осъден и когато той е конституиран като граждански ищец и частен обвинител, ответникът е извършил разпоредителни сделки със своите недвижими имоти, а именно:

Ищецът твърди, че на 25.05.2010г. ответникът заедно с баба си С. Д.а Х. е продал на другия ответник С.К.П. *** недвижим имот- апартамент № 12,  находящ се в *** находящ се на III етаж на жилищна сграда – блок П.“, построен върху държавна земя в кв. 46 по плана на *** ***, състоящо се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения с изложение североизток с РЗП от 102.28 кв.м., при съседи на жилището: горе – Д. Д., долу – П.М., заедно с прилежащите му избено помещение № 12 с площ 12 кв.м. и таванско помещение № 4 с площ 8 кв.м., както и 1/20 ид. част от общите части на сградата и 1/90 ид. част от правото на строеж върху мястото, отразена в н.а. № 42, том VII, дело № 1348/2010г. с вх.рег.№ 2469/21.05.2010г. на Служба по вписванията – гр. К.. Твърди също така и, че на 13.02.2006г. първия ответник е продал на своята майка И.П.Х. своята ½ ид. част от недвижим имот- УПИ XII-104 в кв.19, цялото с площ 800 кв.м., находящо се в *** ведно с построените в него навес с оградни стени, второстепенна сграда и първия етаж на построената в него двуетажна жилищна сграда, състоящ се от всекидневна, спалня, кухненски бокс, тоалетна и антре, при съседи: от изток-улица, от север – УПИ XI-103, от запад – УПИ XIX-105 и УПИ VIII-1162, от юг УПИ XIII-1161, отразена в н.а. № 17, том II, дело № 318/2006г. с вх.рег.№ 901/13.02.2006г. на Служба по вписванията – гр. К.. Заявява, че от датите на извършени сделки и сключени договори се установява, че в това време ответникът все още е бил привлечен към наказателна отговорност, а ищецът е бил конституиран като граждански ищец с предявен граждански иск за неимуществени вреди, че на 25.05.2010г. срещу него е образувано гр.дело в ОС-Ст.Загора, в което производство е имал качеството на ответник по иск за 80 000 лв., че съзнателно, за да му попречи да реализира правата си като кредитор и да го лиши от възможността да събере вземанията си, той се е разпоредил с имота си в гр. Павел Баня в полза на своята майка И.П.Х., а заедно със своята баба С. Д. Х. се е разпоредил с частта на имота си в гр. К. в полза на трето лице. Твърди, че по този начин, като е действал съзнателно и се е разпоредил с имотите си в периода когато срещу него са били предявени граждански искове и не са приключили наказателното и гражданското производства пред съда, той е действал по начин да му попречи да събере вземанията си от него чрез принудителните способи-възбрана върху имотите и изнасянето им на публична продан, че по силата на чл.135, ал.3 от ЗЗД действията на разпореждане с имот, когато третото лице е низходящ или възходящ се приемат като знание за увреждане, което знание се предполага до доказване на противното, и че и двамата купувачи на имотите са знаели за увреждането му като кредитор по бъдещо вземане, поради което действията на ответника като продавач на имоти са недействителни, каквито се явяват и самите сделки спрямо него. Сочи, че за него е налице правен интерес да иска от съда обявяване за недействителни действията на разпореждане с недвижими имоти, извършени от ответника, като се обявят за недействителни спрямо него извършени продажби на недвижими имоти от ответника в полза на трето лице, отразени в посочените нотариални актове. Моли съдът да обяви за недействителни спрямо него действията на разпореждане с недвижими имоти, извършени от ответника, представляващи сключване на договор за продажба на недвижим имот, както и да му се присъдят на направените по делото разноски. В Становище по отговора на първия ответник/л. 132 от делото/ заявява, че с конституирането му като граждански ищец и частен обвинител в наказателното производство на 15.01.2001г. е придобил качеството на кредитор, че поради продължителното наказателно дело е образувал  отделно гр.д. № 1040/2010г.  по описа на ОС – Ст.Загора за плащане на обезщетение за неимуществени вреди, че е налице спиране на давността по чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД до влизане в сила на съдебното Решение по делото на 24.03.2011г. и че в периода от 15.01.2001г. до 24.03.2011г. давността е била спряна. Счита, че с образуване на изпълнителното дело за събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист по гр.д.№ 1040/2010г. на ОС-Ст.Загора давността е прекъсната на основание чл.116, б.„в“ от ЗЗД и от прекъсването на давността започва да тече нова давност съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД. В съдебно заседание пледира лично и чрез процесуалния си представител- адвокат/л.201, стр.2 от делото/,  и с молба предявените искове да бъдат уважени. В дадения му 5- дневен срок е депозирал писмена защита в тази насока.

 

Първият ответник- пълнолетния български гражданин П.Т.Д. *** в Отговора на исковата молба/л.126-127 от делото/ в законния 1-месечен срок по чл.131 от ГПК оспорва иска като неоснователен и недоказан, и сочи, че и двете разпоредителни сделки са извършени преди да е образувано НОХД 727/2010г. по описа на РС – гр. К. на 17.06.2010г., по което дело в последствие е осъден с влязла в сила присъда, че по време на сключване на разпоредителните сделки, съответно на 13.02.2006г. и 25.05.2010г., ищецът не е имал качество на кредитор с признато от съда вземане спрямо първия ответник. Решението по предявения от ищеца граждански иск против първия ответник, с което последният е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 50 000 лв., е постановено на 09.02.2011г.- т.е. 5 г. след извършване на първата разпоредителна сделка и 2 г. след втората. По отношение на първата сделка за продажба на имота в гр. Павел Баня сочи, че правото на ищеца за предявяване на иск е погасено по давност, а по отношение на втората покупко- продажба следва да се има предвид, че е сключена преди първият ответник да бъде осъден с влязъл в сила съдебен акт. Счита, че с оглед на това, че е възмездна и купувачът П. е лице, извън посочените в чл.135, ал.3 от ЗЗД, ищецът не е доказал знанието на купувача, че уврежда ищеца. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание пледира чрез процесуалния си представител- адвокат /л.201, стр.2 от делото/, че искът е неоснователен и недоказан, като в тази насока е и писмената му защита /л. 208-209 от делото/. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

Втората ответничка- пълнолетната българска гражданка И. П. Х. *** в Отговора на исковата молба/л.133-134 от делото/ в законния 1-месечен срок по чл.131 от ГПК оспорва иска като неоснователен, сочи, че е майка на първия ответник, че тя и съпругът й са се развели през 1986г., като преди това през 1976г. са закупили от общ. Павел баня правото да построят вилна сграда върху общинска земя, съгласно типов договор за отстъпено право на строеж от 29.07.1976г., че през 1977г. са започнали строителството, извършвано от нейния баща и до 1983г. са издигнали сградата на два етажа, като вторият е мансарден, покрили са сградата и са измазали грубо само първия етаж. През същата год. се е разделила със съпруга си и е отишла да живее в гр. К. заедно със сина си, а съпругът й е останал да живее в една от стаите на тази вила и е починал там. След смъртта му е продължила да довършва вилната сграда, като допълнила с други постройки – лятна кухня и голям навес, закупувала е необходимите материали, а самата строителна работа е извършвал първоначално баща й, а после и от майстори. Сочи, че през 1997г. е закупила и общинската земя, върху която е построена вилата, и след смъртта на баща си първият ответник е наследил съответната ½ ид. част от вилната сграда, че синът й се е оженил през 2000г. и се е развел през 2003г., има три деца от брака си, като е осъден да плаща издръжка в размер на 80 лв. месечно за всяко едно от децата. Сочи и че синът й е имал имуществени проблеми, тъй като през 2004г. е сключил втори брак и не е плащал определената издръжка за децата си от първия брак, срещу него са образувани наказателни производства за неплащане на издръжка, като през 2005 – 2006г. са се натрупали големи суми и за да му помогне през 2006г.  тя е купила неговата ½ ид. част от вилната сграда в гр. Павел Баня за сумата от 4 223 лв.  Категорично заявява, че това е осъществено с цел да му помогне финансово, за да може той да плаща издръжка на децата си и за да заплаща за детегледачка през периода, когато са живеели с него. Заявява, че след 2006г. отношенията със сина й са се влошили и не е в течение на случващото се с него, и доколкото знае от 2010г. той е напуснал страната и от тогава не й се е обаждал. Към 2006г., когато са извършили продажбата на имота не й е известно за случилото се между сина й и ищецът. Моли искът да бъде отхвърлен, като в съдебно заседание пледира чрез процесуалния си представител- адвокат/л.201, стр.2 – л.202 от делото/, че искът е неоснователен, недоказан и погасен по давност, като в тази насока е и писмената й защита /л. 210- 211 от делото/. Моли да й се присъдят разноските по делото.

 

Третият ответник- пълнолетния български гражданин С.К.П. ***, в Отговора на исковата молба/л.38 от делото/ в законния 1-месечен срок по чл.131 от ГПК оспорва иска като неоснователен, като заявява, че на 21.05.2010г. придобива чрез покупко-продажба недвижим имот, находящ се в *** ***, като за сделката е съставен нот.акт № 128, том I, рег.№ 1462, н.д. № 111/2010г. по описа на нотариус Невена Бранчева, че продавачи са П.  Д. – първи ответник по делото и С. Д. Х./негова баба- впоследствие починала/, заявява, че те са придобили имота по наследство, като първият ответник притежава само ½ ид. част от продадения имот, и към момента на покупко-продажбата имотът не е бил обременен с ипотеки, възбрани или други вещни тежести. Заявява, че Исковата молба е вписана едва на 31.08.2011г.- т.е. 1г. и 3м. след изповядване на сделката, сочи, че е придобил имота добросъвестно, тъй като не е знаел и не е имал от къде да знае, че срещу единия от продавачите – П.Д. тече наказателно производство, по което същият би могъл да бъде осъден да заплаща парична сума на пострадалото лице.  Заявява, че видно от нотариалния акт е заплатил сумата от 38 000 лв., а продавачите са заявили, че са я получили напълно в брой, и в този смисъл не е налице фиктивно прехвърляне на собственост, а и от тогава до настоящия момент реално той владее имота. Относно имота, находящ се в Павел Баня не може да даде становище, тъй като не е страна по тази сделка и не са му известни обстоятелствата, свързани с нейното сключване. Счита, че към момента на продажбата на имота в гр.К. продавачът П.Д. не е бил осъден- т.е. не е било налице вземане от пострадалото лице. В Исковата молба има изявление, че и двамата купувачи са знаели, че ищецът ще бъде увреден като кредитор, за което счита, че няма конкретни доказателства. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. В съдебно заседание пледира чрез процесуалния си представител- адвокат/л.202 от делото/, че искът е неоснователен и недоказан. В тази насока е и писмената му защита /л. 206 от делото/, като претендира за разноски по делото.

 

Съдът след като се запозна с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като се съобрази с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, и като взе предвид становищата на всяка една от страните, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното:

 

Относно процесуланата допустимост на иска:

Съдът намира, че предявените от ищеца против тримата ответника искове са процесуално допустими, своевременно предявени, родово и местно подсъдни като първа съдебна инстанция на настоящия първоинстанционен ОС – Стара Загора, тъй като искът е в размер над границата от 50 000 лв., и е подсъден като първа инстанция на ОС съгласно императивната разпоредба на чл.104, ал.1, т.3 от ГПК.

 

Относно материалната основателност на иска:

Видно от събраните по делото писмени доказателства се установи следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на  Л.С.Л., с която на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД иска съдът да признае за недействителни спрямо него сделките по нот.д. № 318/2006г. и нот.д. № 1348/2010г.– и двете на Службата по вписванията – *** ведно със законните последици от това. Видно от представения и приет като доказателство нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37/13.02.2006г.първият ответник Д. е продал на съсобственика си/неговата майка – втори ответник по делото/ на 13.02.2006г. своята ½ ид. част от дворно място- УПИ XII-104 в кв.19, цялото с площ 800 кв.м., находящо се в гр. Павел Баня, обл.Старозагорска, като с договор за покупко- продажба, обективиран в нот.акт № 128, том I, рег. № 1462, дело 111 от 2010г., се установи, че първият ответник П.Д. заедно със своята баба С. Д. Х. от една страна като продавачи, са продали на третия ответник С.П. апартамент № 12, находящ се в гр.К., на III етаж на жилищна сграда – блок П.“, построен върху държавна земя в кв. 46 по плана на *** ***. Като доказателства по делото са приети нот.акт № 62/31.07.1991г., нот.акт № 142/29.10.1997г., нот.акт № 67/02.10.1970г., нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37/13.02.2006г., Декларации от 21.05.2010г. от С. Х., П. Донов, С.П., типов договор от 29.06.1976г., протокол № 3/14/03/1977г., договор за покупко-продажба на застроена общинска земя с реализирано отстъпено право на строеж от 08.10.1997г. По делото са приложени и приключените НОХД № 727/2010г. по описа на РС – К., гр.д. № 1040/2010г. по описа на ОС – Ст.Загора и гр.д. № 1648/2011г. на РС – К..

 

Видно от събраните по делото гласни доказателства – показанията на общо шест броя свидетели се установи следното:

 

Свидетелката И. С.И. – майка на ищеца – заявява, че познава първия ответник П.Д. и втората ответница И.Х. лично, търсила е помощ от тях, но те категорично са й отказали. Първият ответник е казал, че нищо няма да й даде и ще прехвърли и продаде всичко. Молила е за финансова помощ двамата ответници като парите са й били нужни за операция на нерва на ищеца. По-късно е разбрала, че първият ответник е изтеглил голяма сума, преди да бъде осъден по наказателното дело.

 

Свидетелката М.П. Г. – сестра на втората ответницата  заявява, че имотът на втората ответница в Павел Баня е неин. Дала й е в заем 2 000 лв., а тя ги е дала на сина си, за да изплати имота. Съпругата му го е съдила и той е трябвало да й даде пари за издръжка на трите им деца. Не е виждала първият ответник повече от  3-4  год. Последният не поддържа връзка с майка си, не са в добри отношения. Когато е искал пари пак не са били в добри отношения. Знае от хората, че между него и ищеца е имало неприятности.

 

Свидетелят Н.С.Ш. заявява, че П.Д. и майка му познава от 1977г. С П. са съученици, израснали са заедно. Единственият период когато не са се виждали е през времето когато свидетелят е бил във Военно училище. Многократно е ходел в имота в Павел Баня, където са карали летните ваканции с първия ответник. Имотът е малка вила, с обзаведен първи етаж, втори етаж незавършен, имало струпани материали на двора. Тогава там са живеели родителите на първия ответник. Последният има два брака и три деца от първия си брак. Осъден е да плаща издръжка на децата си, които били ту при него, ти при майка им. Сочи, че му е давал пари за погасяване на неплатени вноски за издръжка на децата многократно. Бил в коректен, връщал е сумите в размер обикновено между 1000 – 2000 лв. след 1 - 2 месеца. Предполага, че майката на Д. не е знаела за тези заеми, тъй като не са поддържали добри отношения. За имота в Павел Баня знае, че достроен, на два етажа, с оправен двор. Когато първият ответник не е имал пари неговата майка му е давала. След смъртта на баща му получава в наследство част от имота, която част е изплатена от майка му. Не знае каква е платената сума.   Името на ищеца рядко се е споменавало, не го познава, но знае, че първият ответник е осъден за това, че е имало сбиване и гърмеж. Не знае къде е първият ответник сега, не поддържат връзка от 2009г. Неговата майка е виждал многократно. Не познава някого, който да е във връзка с ответника Д.. Знае, че преди 2009г. той е придобил наследствен имот, който е трябвало да дели. Спомня си, че е апартамент, но не може да каже с кого го е делял. Отношенията между първия ответник и майка му са влошени от 2003г. известно му е, че ответникът Д. е изтеглил заем от банката и че майка му е заложила неин имот, за да обезпечи вземането му.

 

Свидетелката З.Г.К. заявява, че познава първия ответник Д. и третия ответник П., били са й клиенти по сделка. Третият ответник е искал да си купи апартамент и е харесал този на отвеника Д., който е съсобственик на жилището. Изготвили са предварителен договор, а след това са сключили окончателен. Това се е случило пролетта преди 2-3 год. Ответникът Д. придобил имота по наследство. Първият и третият ответник не са се познавали преди това. Не си спомня къде е станало плащането, но такова има.

 

Свидетелят А.Е.Ю. познава третия ответник по делото, съседи са. Преди години е искал да купи имот и свидетелят му е препоръчал Агенция „Олимпия“. Имотът е на един от наследниците на С. К. и на един мъж от К., когото не познава лично. Не знае дали е имало предварителен договор, чул е, че е платен имотът. Не знае от кого третият ответник е разбрал за имота, не е присъствал на сделката.

 

Свидетелят П.К.М.  познава ищеца от 2001г., бил му е повереник по наказателното дело. Визуално е познавал първия ответник Д. от преди, знаел е, че пътува по работа в Щатите. Предявеният граждански иск е бил в размер на 30 000 лв. За операция на ищеца са били нужни около 10 – 11 000 лв. провеждал е разговори с първия ответник да заплати парите за операцията на ищеца. Ответникът Д. е казал, че няма да даде пари, ще прехвърли всичко, което има. Виждал е втората ответница визуално, но името й не знае. Граждански иск от ищеца е предявен на досъдебното производство, започнало през м. януари-февруари или през м. март 2001г. Първият ответник му е казал, че каквото има ще го прехвърли, което е било в периода на предявяване на гражданския иск. Поради встъпване в друга длъжност се е отказал от защитата на първия ответник Д. и след това неговата съпруга е продължила защитата му.

 

Съдът кредитира в значителна степен показанията на всички тези свидетели, макар да са налице преки родствени отношения на някои от тях със страните, но показанията са им вътрешно непротиворечиви, в значителна степен съответстват помежду си, подкрепят се от събраните по делото писмени доказателства и липсват по делото данни някои от свидетелите да са пряко или косвено заинтересовани от изхода на настоящия спор.

 

От показанията на тези разпитани по делото общо 6 броя свидетели съдът установи, че процесните имоти са продадени от първия ответник по делото, с оглед на което претенцията на ищеца е останала неудовлетворена и той защитава правото си по чл.135 от ЗЗД с искане за обявяване за недействителни процесните разпоредителни сделки с недвижими имоти.

 

Следователно от събраните по делото писмени и гласни  доказателства се установи по несъмнен и безспорен начин следното:

Към момента на завеждане на исковата молба по първоначално образуваното гражданско дело № 1648/2011г. по описа на РС-К. първият ответник по настоящото дело е осъден по гр.дело № 1040/2010г.да заплати на ищеца сумата 50 000 лв. за причинени неимуществени вреди. На ищеца е издаден изпълнителен лист от 29.03.2011г., като въпреки това вземането му е останало неудовлетворено. Последният е упражнил правото си по чл.135 от ЗЗД. Безспорно се установи, че първият ответник е извършил действия на разпореждане със свои недвижими имоти, с което е увредил интересите на кредитора – ищец по делото. Увреждането е една от предпоставките за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД. За да бъде прогласена недействителността на процесните сделки спрямо ищеца трябва да са налице и останалите изисквания на закона.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е конститутивен иск, основан на чл.135 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда. За да бъде уважен искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор, увреждане на кредитора, поради което у същия е налице правен интерес от предявяване на иска, когато с действията си длъжникът намалява имуществото си, което може да осуети удовлетворяването на вземането на кредитора. Следващата предпоставка е вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършването на правното действие от длъжника,  което се атакува с иска по чл.135 от ЗЗД, длъжникът – ответник да е извършил някакво правно, а не фактическо действиеНа следващо място длъжникът да е знаел за увреждането на кредитора при разпореждането с имота.

Тъй като искът по чл.135 от ЗЗД е конститутивен, тежестта на доказване пада изцяло върху ищеца. От възприетата фактическа обстановка съдът приема, че ищецът не е доказал безспорно качеството си на кредитор. Чрез извършване на двете продажби на имоти първият ответник е намалил актива на имуществото си. Това правно действие обективно като последица води до увреждане на кредитора- ищец. Приема се, че увреждане на кредитора е налице винаги, когато длъжникът предприема действия, с които намалява имуществото си или затруднява удовлетворяването на кредитора.

Наред с увреждане интересите на ищеца трябва да са налице и останалите предпоставки, визирани в нормата на чл.135 от ЗЗД, за да бъде уважен иска. Не се доказа по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства исковата претенция на ищеца.

Тъй като продавачи по първата сделка са първият ответник и неговата баба, за тях е налице необорената от първия ответник оборима законова презумпция за знаене за увреждането по смисъла на чл.135, ал.2, пр.1 и 2 във вр. с ал.1, изр.2 от ЗЗД. С оглед разпоредбата на чл.135, ал.2, изр.2 от ЗЗД в случая е необходимо и знанието и на третия ответник-купувач.Съдът счита, че за третия ответник не се установи по какъвто и да е начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, да е знаел за материалните задължения на първия ответник- продавача П.Д. към ищеца Л.Л. - негов кредитор. С оглед на факта, че сделката е възмездна и купувачът П. се явява лице, извън изрично посочените в чл.135, ал.3 от ЗЗД, е необходимо и неговото знание за увреждането. Съгласно чл.135, ал.1, изр. 3 от ЗЗД недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Сделката е извършена на 21.05.2010г., а Исковата молба е депозирана в съда на 19.07.2011г. Ищецът по никакъв начин не е доказал, че третият ответник е знаел, че със сключването на посочената сделка ще увреди кредиторите на продавача, нито е знаел за наличието на кредитори. С оглед на това съдът приема, че липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки на чл.135, ал.1, изр.2 от ЗЗД и следователно искът следва да бъде оставен без уважение като неоснователен и недоказан.

 

Относно възражението за изтекла погасителна давност на втората разпоредителна сделка за покупко-продажба, обективирана в нот.дело № 318/2006г, съдът приема следното:

Всяко действие, с което длъжникът създава или увеличава своята неплатежоспособност е увреждащо спрямо кредитора- следователно от този момент за последния възниква правото да иска отмяната му и това е момента, от който започва да тече и давностният срок за предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.  В настоящия случай, увреждащото действие, с което длъжникът създава или увеличава своята неплатежоспособност е моментът, в който първият ответник се е разпоредил със свое имущество – сделките от 13.02.2006г. и 21.05.2010г. Давностният срок е общия петгодишен и в случая относно сделката за първия имот давността не е изтекла към момента на завеждане на исковата молба в съда от ищеца. Относно втората сделка съдът приема, че е изтекъл давностния срок за оспорването й, тъй като тя е сключена на 13.02.2006г., а  искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е предявен на 19.07.2011г., и следователно е искът погасен по давност, респективно следва да се отхвърли като неоснователен по отношение на втората сделка, обективирана с нот.акт № 17, том II, дело № 318/2006г. с вх.рег.№ 901/13.02.2006г. на Служба по вписванията – гр. К.. От датата на сключване на сделката/13.02.2006г./ до датата на подаване на исковата молба в съда/19.07.2011г./ са изминали 5г. и 5м.- тоест повече от 5 г., и предвид това правото за предявяване на настоящия иск е погасено, тъй като правото да се предяви същият се погасява с общата 5 годишна законова давност. С оглед на това искът следва да бъде отхвърлен поради изтекла давност, без да се разглежда неговата основателност.

Тъй като първият ответник е син на втората ответница - двамата продавач и купувач по сделката за покупко- продажба на ½ ид. част на недвижимия имот, за тях е налице необорената от ответниците оборима законова презумпция за знаене за увреждането по смисъла на чл.135, ал.2, пр.1 и 2 във вр. с ал.1, изр.2 от ЗЗД. Дори увреждащата кредитора-ищец сделка на покупко-продажба от от 13.02.2006г., извършена преди постановяване на осъдителното съдебно Решение против първия ответник по смисъла на чл.135, ал.3 от ЗЗД, да е извършена от продавача и от купувача, с цел увреждане на кредитора- ищец, то правото на ищеца да оспори действителността й към момента на завеждане на исковата молба в съда/19.07.2011г./, е погасено по давност, поради изтеклата 5 годишна законова давност за това. С оглед на което искът в тази му част следва да се отхвърли като неоснователен и погасен по давност.

Следователно исковата претенция за двете разпоредителни действия, увреждащи ищеца като кредитор се явява процесуално допустими, но по същество неоснователни и недоказани, а по втората сделка тя е и погасена по давност, поради което двата иска по чл.135 от ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло, ведно с всички законни последици от това.  

 Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора пред въззивния му АС- Пловдив.

Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.135 от ЗЗД, първоинстанционният ОС- Ст.Загора

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение на ищеца Л.С.Л. - ЕГН ********** с постоянен адрес: *** *** на покупко-продажбата на ½ ид. част от недвижим имот- апартамент № 12, находящ се в *** на III етаж на жилищна сграда – блок П.“, построен върху държавна земя в кв. 46 по плана на *** ***, състоящо се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения с изложение североизток с РЗП от 102.28 кв.м., при съседи на жилището: горе – Д. Д., долу – П.М., заедно с прилещажите му избено помещение № 12 с площ 12 кв.м. и таванско помещение № 4 с площ 8 кв.м., както и 1/20 ид. част от общите части на сградата и 1/90 ид. част от правото на строеж върху мястото, обективиран в н.акт № 42, том VII, дело № 1348/2010г. с вх.рег.№ 2469/21.05.2010г. на Служба по вписванията– гр.К., извършена от първия ответник П.Т.Д.- ЕГН ********** ***, като продавач на третия ответник С.К.П.– ЕГН **********,***, като купувач, като неоснователен и недоказан.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение на ищеца Л.С.Л. - ЕГН ********** с постоянен адрес *** *** покупко-продажбата на ½ ид. част от недвижим имот- УПИ XII-104 в кв.19, цялото с площ 800 кв.м., находящо се в *** ведно с построените в него навес с оградни стени, второстепенна сграда и първия етаж на построената в него двуетажна жилищна сграда, състоящ се от всекидневна, спалня, кухненски бокс, тоалетна и антре, при съседи: от изток-улица, от север – УПИ XI-103, от запад – УПИ XIX-105 и УПИ VIII-1162, от юг УПИ XIII-1161, обективирана в н.а. № 17, том II, дело № 318/2006г. с вх.рег.№ 901/13.02.2006г. на Служба по вписванията– гр.К., извършена от първия ответник П.Т.Д.- ЕГН ********** ***, като продавач на втория ответник И.П.Х.- ЕГН ********** ***, като купувач, като неоснователен и недоказан.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните чрез Окръжен съд–Ст. Загора пред Апелативен съд–Пловдив.

 

                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :