Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 248                                         19.06.2013 г.                гр.Стара Загора

 

                                        В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение,

ІV състав

на шести юни 2013 г.

в публично заседание в следния състав :

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : П. ЗЛАТЕВ

при секретаря П.Г.

като изслуша докладваното от съдията- докладчик Златев

гр.д.№ 1046 по описа за 2012г., за да се произнесе съобрази           следното :

 

           Производството е на основание чл.45 и чл.49 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД във вр. с чл.226, ал.1 от КЗ и във вр. с чл.218- 223 от ГПК.

 

           Постъпила е ИМ от ищеца- малолетния И.Т.Г. от гр.С.З., в която се твърди, че на 17.05.2011 год., около 12.30 часа, в землището на гр.С., обл.П.ска в местност „Арменица", на павиран път, водачът- третото лице помагач Н.Т.П.- ЕГН **********, при управление на мотоциклет марка „Априлия", модел „Пегасо- 650" с рег. № ПВ 73-93 Х, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2 във вр. чл. 117 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост му е причинил на малолетния пострадал И.Т.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в частично счупване на горната челюст в областта на алвеоларния гребен на зъби 11, 21 и 23 с избИ.е на зъби 11, 21 и 23, без които се затруднява дъвченето и говоренето, както и други увреждания - разкъсно-контузна рана, хематом и охлузване на лицето и мозъчно сътресение, причинили временно разстройство на здравето, като деецът е избягал от местопроизшествието. Твърди, че с деянието си водачът на мотоциклета Н.Т.П./ответник/ е осъществил състава на чл.343, ал.З, пр. 3, във вр. с ал.1, б."Б", във вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК, като срещу него има влязло в сила осъдително съдебно Решение от 01.11.2011г. по НАХД № 619/2011г.., потвърдено с Решение на П.ския окръжен съд от 24.01.2012г., с той е признат за виновен по посочените по-горе текстове на НК и на основание чл.78 А, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание “глоба” в полза на държавата в размер на 1 200.00 лв.(хиляда и двеста лева). Твърди също така, че в резултат на противоправното си деяние, водачът Н.Т.П. му е причинил вреда, представляваща средна телесна повреда и временно разстройство на здравето, че веднага след инцидента то е било откарано в ЦСМП- П., филиал- К., където след направени изследвания са констатирани травматични увреждания- частично счупване на горната челюст в областта на алвеоларния гребен на зъби 11 и 23 с избИ.е на зъби 11 и 23, без които се затруднява дъвченето и говоренето, както и разкъсно-контузна рана, хематом и охлузване в областта на дясната очница, мозъчно сътресение и белег от раната, причиняващ козметичен дефект, без да се касае за обезобразяване. Заявява, че още същия ден постъпва в Клиника по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ„Св. Георги" ЕАД- гр.П., където са реимплантирани падналите зъби, като оперативната интервенция е извършена под местна анестезия. След изписване от лечебното заведение дълго време той е имал оток на лицето. Реимплантираните зъби са недобре зарастнали, подвижни са и причиняват постоянни болки на пострадалия. Съгласно представените амбулаторен лист № 07587811/20.03.2012г. и амбулаторен лист № 000233/22.03.2012г., се наблюдава периодично фистулизиране на 11 зъб в района на кореновия връх, което налага периодично отстраняване на образувалата се поради подвижността на зъба и частичното счупване на челюстта киста. От извършената след инцидента оперативна намеса до настоящия момент по лекарско предписание ищецът се е хранел само с течни храни - супи, каши, тъй като твърдата храна би увредила реимплантираните зъби, като това състояние ще продължи пожизнено или до подмяната на зъбите с импланти - осъществимо най-рано след навършване на 18-год. възраст на пострадалия. Твърди, че преди инцидента той е бил спокойно, общително, жизнено и самостоятелно дете, но след случилото се на 17.05.2011г. се е отразило върху поведението му- той постоянно си спомнял за случилото се, бил напрегнат, тревожен, често плачел, имал неспокоен сън, изгубил апетит, отслабнало с 2- 3 кг., станал по-изнервен - викал, крещял, страхувал се да излиза навън. Предвид промяната в поведението му, по желание на родителите на 26.06.2011г. му е извършена експертна оценка на психичното му състояние и влиянието, което ПТП му е оказало. Съгласно заключението на вещо лице Христо Стойчев Колев, към момента на освидетелстването той продължавал да бъде по-изнервен, избухлив и избягвал да излиза от дома си, да се среща с приятели, страхувал се при пресичане на улицата. В своето становище експертът приема, че са налице достатъчно клинични данни, които позволяват да се заключи, че у ищеца И.Т.Г. е налице посттравматично стресово разстройство, причинено от инцидента на 17.05.2011г. До настоящия момент описаните в представеното експертно становище емоционални, когнитивни и поведенчески промени у пострадалия ищец не били отминали, като дори се наблюдавало задълбочаване на някои от тях- той продължавал да сънува кошмари, да страхува се излиза навън, не общувал пълноценно с връстниците си, плачел нощем. По повод причинените неимуществени вреди той установил, че за гореописаният мотоциклет има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" с ответното застрахователно дружество „ЗК ЛЕВ ИНС" АД- гр.София, по застрахователна полица № 2131-8-142 22 31 0514857/16.05.2011г., и тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда ищецът не е получавал никакво обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за него е налице правен интерес от завеждане на настоящият иск за репатриране на причинените вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност" против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.           Претендира ответното дружество да му заплати неимуществени вреди за причинени болките и страданията вследствие на ПТП от 17.05.2011г. в размер на общо 40 000 лв. за причиненото частично счупване на горната челюст в областта на алвеоларния гребен на зъби 11, 21 и 23 с избИ.е на зъби 11, 21 и 23, без които се затруднява дъвченето и говоренето, както и разкъсно-контузна рана, хематом и охлузване на лицето, мозъчно сътресение и посттравматично стресово разстройство, като на основание чл. 84 , ал.З от ЗЗД моли съда да му присъди и дължимата законна лихва от датата на непозволеното увреждане- 17.05.2011г. върху претендираното обезщетение.

            Поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ЗК ЛЕВ ИНС" АД- ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1407, район Красно село, бул."Черни връх" № 51 Д,  да заплати на Т.Д.Г.- ЕГН ********** ***, в качеството му на баща и законен представител на детето И.Т.Г.- ЕГН ********** ***, сумата в размер на 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, претърпени болки и страдания на детето им, в резултат на непозволено увреждане от ПТП от 17.05.2011 г. за причиненото частично счупване на горната челюст в областта на алвеоларния гребен на зъби 11 и 23 с избИ.е на зъби 11 и 23, без които се затруднява дъвченето и говоренето, както и разкъсно- контузна рана, хематом и охлузване на лицето, мозъчно сътресение и посттравматично стресово разстройство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2011 год. - датата на увреждането, до окончателното изплащате на сумата, както и направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.

           В Становището си /л.58- 59 от делото/ ищецът сочи, че оспорва твърденията, възраженията и наведените от ответника доводи в отговора на исковата молба. Допълва исковата претенция, съобразно заключението на ВЛ и възприетата КСМЕ, с първи горен десен зъб с № 11, втори горен ляв с № 22 и трети горен ляв с № 23, който към датата на ПТП е бил млечен, без да изменя размера на предявения иск.

 

          Ответникът ЗК”Лев инс”- АД- гр.София в Отговора на ИМ на основание чл.131- 133 от ГПК в законния 1- месечен срок от получаването на Исковата молба и доказателствата към нея, заявява, че предявеният иск е допустим с оглед твърденията, изложени в исковата молба, но изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Оспорва основанието и интереса на ищеца, от предявяване на настоящите искове, оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията, оспорва настъпването на пътно - транспортното произшествие на 17.05.2011г. в резултат на виновно противоправно поведение от страна на водача Н.Т.П., настъпването на вреди в сочения размер, както и наличието на причинно- следствена връзка между вредите и деянието, както и наличието на валидно сключен и действащ застрахователен договор към момента на твърдяното ПТП, сключен между ответника- застраховател и извършителя на ПТП- третото лице- помагач Н.Т.П. за мотоциклет марка „Априлия", модел „Пегасо 650" с рег.№ РВ 73- 93 X. Оспорва и твърденията, изложени във връзка и по отношение механизма на осъществяване на процесното произшествие, както и наличието на причинно - следствена връзка на твърдяните в исковата молба неимуществени вреди с механизма на пътно -транспортно произшествие, като твърдя, че процесното ПТП не е настъпило по описания в исковата молба начин в резултат, на което ищеца не е получил посочената в исковата молба средна телесна повреда. Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътно - транспортно произшествие за ищеца са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като оспорвам всички твърдения за вида, медико - биологичния характер и степента на уврежданията, както и твърденията по отношение на проведеното лечение и здравния статус на ищеца след настъпване на произшествието и към настоящия момент, като твърди, че ако е причинена средна телесна повреда, то забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищеца на лекарските предписания. Оспорвам твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи исковата сума, както и твърденията относно периода, през който са търпени, като твърдя, че неимуществени вреди не са възникнали и не са търпени през посочения период или ако са възникнали не обосновават размера на исковите претенции. По аргумент от разпоредбата на чл.300 от ГПК оспорва твърдението, че настъпването на пътнотранспортно произшествие от 17.05.2011г., при което се твърди да са възникнали претендираните в настоящето производство неимуществените вреди, е в резултат на противоправното поведение на водача Н.Т.П., тъй като то не било не се подкрепят от влязъл в сила съдебен акт /Присъда или споразумение/, обвързващ гражданския съд. В тежест на ищеца е да докаже наличието на всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, с изключение на вината, тъй като по отношение на твърдяното деяние няма влязла в сила присъда на наказателния съд, която да обвързва гражданския съд относно посочените в чл.300 от ГПК обстоятелства.

              При условията на евентуалност оспорва твърдението за изключителна вина на посочения водач, като твърди, че е налице значително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в качеството му на пешеходец, изразило се в нарушение на императивните разпоредби на Раздел XXI „Правила за движение на пешеходците" от ЗДвП с което поведение сам себе си е поставил в риск. Твърди, че ищецът е излязъл от място с ограничена видимост /паркирани автобуси/ извън пътното платно за движение и е навлязъл на пътното платно за движение по начин и в момент, когато това не е било безопасно- т.е. когато мястото на удара е било дълбоко вътре в опасната зона на движещия се по платното за движение мотоциклет. С това си поведение, ищецът е нарушил правилата за движение, поради което е съпричинил в изключителна степен вредоносния резултат. Оспорва размера на предявения иск за присъждане на парична сума за обезвреда на неимуществени вреди, като твърди, че предявения размер е прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Твърди, че предявените размери са прекомерни и предвид наведения довод за съпричиняване на вредоносния резултат, в посочената степен, от страна на пострадалото лице. Оспорвам основателността на акцесорния иск за лихва за забава, предвид аргументите изложени относно главния иск. Оспорва началния момент, от който се твърди да е изпаднало в забава ответното дружество, като твърди, че не са възникнали предпоставките, регламентирани в чл.224, ал.1 от Кодекса за застраховането/КЗ/. Ето защо счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен, поради което моля съда да го отхвърли, като присъди на доверителя ми всички, направени по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Счита, че в  настоящия случай не са налице данни водачът  да  е  подал  до  застрахователя изискуемото по закон уведомление за настъпване на произшествие и счита, че е налице основание за ангажиране на регресната отговорност на водача, поради възникването за застрахователя на право на регресно вземане при условията на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ- наличие на употреба на алкохол, респ. употреба на наркотично вещество и/или негов аналог. По делото не са приобщени писмени доказателства, от които да се направи извод по отношение на употребата на алкохол от водача на превозно средство или по отношение употребата на наркотични вещества. С оглед липсата на релевантни данни по отношение на тези обстоятелства твърди, че към момента на възникване на произшествието Н.Т.П., се е намирал под въздействие на употреба на алкохол и/или наркотични вещества и виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Според него за застрахователя възниква регресно притезание и в случаите по смисъла на чл.274 от КЗ- при наличие на техническа неизправност, възникнала по време на движение или неизправност на МПС, която застрашава безопасността на движението, както и в случаите, при които водача управлява МПС без свидетелство за управление за съответната категория превозно средство. С оглед липсата на релевантни данни по отношение на посочените обстоятелства твърди, че към момента на възникване на произшествието Н.Т.П. не е притежавал правоспособност за управление на моторно превозно средство от съответната категория. Предвид гореизложеното са налице достатъчно данни, обосноваващи регресната отговорност на посоченото лице спрямо застрахователя, поради което за ответното застрахователно дружество е налице основание за ангажиране отговорността на Н.Т.П. и правен интерес от конституирането му като трето лице - помагач на ответното дружество. Ето защо, считам, че за ЗК „ЛЕВ ИНС" АД е налице правен интерес от конституирането на Н.Т.П. като трето лице-помагач на дружеството, поради което моля съда да допусне привличането му и да го конституира като трето лице —помагач в процеса, на страната на ответника.

             Третото лице- помагач по чл.219 от ГПК на страната на ответното дружество „ЗК Лев Инс" АД, гр.София- водачът на МПС Н.Т.П. *** не е подал Отговор на ИМ по реда на чл.131- 133 от ГПК, не се явил, не е взел становище по делото, не е пледирал и не е представил писмена защита по делото.

 

           След като се запозна с изложеното в Исковата молба и в Отговора на исковата молба, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, със заключенията на съдебните експертизи, със становищата на всяка една от страните и с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено следното :

 

        ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКОВЕТЕ :

Исковете за парично обезщетяване на причинени в резултат на извършеното ПТП- деликт, са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен съд и по тях съдът следва да се произнесе по съществото на спора.

 

        ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВЕТЕ :

                              Относно материалната основателност :

          Между страните по делото не се оспорва материалната основателност на исковете за парично обезщетяване на причинените от ответника в резултат на непозволеното увреждане/деликта/-ПТП и неимуществени вреди. Искът е предявен от ищците срещу застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност" на виновният водач, което обуславя правния им интерес и допустимостта на иска. С оглед цената на иска, същият е родово подсъден на Окръжен съд- Стара Загора като първа инстанция. Оспорва се от ответника и от третото лице- помагач на негова страна само техния размер, който той смята за твърде завишен, както и с оглед твърдяното от него съпричиняване от пострадалия съгласно чл.52 от ЗЗД и прилагането на редукцията за това.

 

            Относно вида и размера на обезщетенията :

              Видно от събраните по делото писмени доказателства-  удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 597/22.04.2002г. на Община– С.З., Решение от 01.11.2011 г. на Карловски РС, решение от 24.01.2012 г. на П.ски ОС, фиш за спешна мед. помощ, амб. лист № 1188/17.05.2011г., епикриза изх. № 683/20.05.2011г., амб. лист № 233, експертно становище от 26.06.2011г., застрахователна полица № 2131.8.142/16.05.2011г., свидетелство за регистрация част І, кс. копие от извадка от ТР от 15.03.2012г., писмени обяснения, молба от адв. З. от 26.07.2012г., уточняваща молба от адв. З. от 26.07.2012г., молба изх. № ЗД-11/0425/13.08.201г. на ДСП- гр.С.З., ведно със социален доклад за ищеца, молба от адв. Б. от 09.09.2012г., отговор на ИМ от 09.09.2012г., становище по отговор на ИМ от 25.09.2012г., декларация за материално и гражданско състояние от 24.09.2012г., КП за ПТП с пострадали лица от 17.05.2011г., молба от ответника от 01.10.2012г., молба от адв. З. от 23.10.2012г., приложеното приключено НАХД № 619/2011г. по описа на РС – К., обл.П.ска, третото лице помагач е извършило ПТП като водач на МПС, и виновно е причинило средната телесна повреда на малолетния ищец. Третото лице- помагач като водач на МПС към момента на настъпване на ПТП е имал валидна застраховка “Гражданска отговорност” при ответника- застраховател, поради което ответникът дължи на ищеца съответното парично обезщетение за настъпилото застрахователно събитие по вина на застрахования при него извършител- трето лице помагач.

 

           Безспорно е установено, че на 17.05.2011 год., около 12.30 часа, в землището на гр.С., обл.П.ска в местност „Арменица", на павиран път, водачът- третото лице помагач Н.Т.П.- ЕГН **********, при управление на мотоциклет марка „Априлия", модел „Пегасо- 650" с рег. № ПВ 73-93 Х, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл. 117 от ЗДвП,  в резултат на което по непредпазливост е причинил на И.Т.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в частично счупване на горната челюст в областта на алвеоларния гребен на зъбите-  първи горен десен зъб с № 11, втори горен ляв с № 22 , и трети горен ляв с № 23, който към датата на ПТП е бил млечен, и с избИ.е на зъби № 11, № 22 и № 23, без които се затруднява дъвченето и говоренето, както и други увреждания - разкъсно- контузна рана, хематом и охлузване на лицето и мозъчно сътресение, които са причинили временно разстройство на здравето, като деецът е избягал от местопроизшествието. С деянието си водача на мотоциклета третото лице- помагач П. е осъществил състава на чл.343, ал.З, пр. 3, във вр. с ал.1, б."Б", във вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК, като срещу виновния водач на МПС Н.Т.П. е било образувано НАХД № 619/2011г. по описа на Карловския районен съд, което е приключило с влязло в сила Решение от 01.11.2011г., потвърдено с Решение на П.ския окръжен съд от 24.01.2012г., с което Н.Т.П. е признат за виновен по посочените по-горе текстове на НК и на основание чл.78 А, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание “глоба” в полза на Държавата в размер на 1200 лв. В резултат на противоправното си деяние, водачът Н.Т.П. е причинил на детето- ищеца И.Т.Г.  неимуществена вреда, представляваща средна телесна повреда и временно разстройство на здравето. Веднага след инцидента то е било откарано в ЦСМП- П., филиал- К., където след направени изследвания са констатирани травматични увреждания- частично счупване на горната челюст в областта на съответни му зъби № 11, № 22 и № 23, без които се затруднява дъвченето и говоренето, както и разкъсно-контузна рана, хематом и охлузване в областта на дясната очница, мозъчно сътресение и белег от раната, причиняващ козметичен дефект, без да се касае за обезобразяване - видно от представения фиш за СМП рег. № 1622310/17.05.2011г. Същия ден ищецът е приет по спешност в Клиника по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ„Св. Георги" ЕАД- гр.П., където му се извършва оперативна намеса от лекарите, при която са реимплантирани падналите зъби, като оперативната интервенция е извършена под местна анестезия. След изписване от лечебното заведение дълго време детето- ищец е имало оток на лицето. Реимплантираните зъби са недобре зарастнали, подвижни са и причиняват постоянни болки на пострадалия ищец. Съгласно представените Амбулаторен лист № 07587811/20.03.2012г. и Амбулаторен лист № 000233/22.03.2012г., се наблюдава периодично фистулизиране на 11- и зъб в района на кореновия връх, което налага периодично отстраняване на образувалата се поради подвижността на зъба и частичното счупване на челюстта киста. От извършената след инцидента оперативна намеса до настоящия момент по лекарско предписание детето се хранело само с течни храни - супи, каши, тъй като твърдата храна би увредила реимплантираните зъби, като това състояние ще продължи пожизнено или до подмяната на зъбите с импланти - осъществимо най-рано след навършване на 18-год. възраст на пострадалия малолетен ищец. Преди инцидента детето  е било спокойно, общително, жизнено и самостоятелно. Случилото се  при инцидента/ПТП/ на 17.05.2011г. се е отразило върху поведението му - то постоянно си спомняло за случилото се, било напрегнато, тревожно, често плачело, имало неспокоен сън, изгубило апетит, отслабнало с 2- 3 кг., станало по-изнервено- викало, крещяло, страхувало се да излиза навън. Предвид промяната в поведението на детето, по желание на родителите на 26.06.2011г. му е извършена експертна оценка на психичното му състояние и влиянието, което ПТП му е оказало.

              По повод причинените неимуществени вреди се установи, че за гореописаният мотоциклет има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" с ответното застрахователно дружество „ЗК ЛЕВ ИНС" АД- гр.София, по застрахователна полица № 2131-8-142 22 31 0514857/16.05.2011г. И тъй като към датата на подаване на исковата молба ищецът не е получавал обезщетение за претърпените  от него неимуществени вреди, за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия осъдителен иск за репатриране на причинените вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност" против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования при него причинител третото лице- помагач.

 

           Видно от събраните по делото гласни доказателства- показанията на разпитаните по делото 3 бр. свидетели, се установи следното :

 

            Свидетелката М.Т. заявява, че детето- малолетния ищец И. го познава от едно пътуване, което се реализирало на 17.05. преди 2 г., в качеството си на организатор на въпросната ученическа група, като то е пътувало с ученическа група по маршрут С.З. – К. – К. - С.. Групата се е състояла от 105 деца и 6 ръководители, и тя като собственик, ръководещ организацията по пътуването. Била участник в ситуация, при която детето пострада при ПТП. Те си изпълнили програмата и в същия ден минали 2 групи по 100 души, които се движели с интервал половин час. Тя пътувала с групата на И., посетили обектите и се отправили в околностите на С.ския манастир “Свети Спас”, автобусите паркирали до затревената част и всички деца били седнали на естрадата в този район. Те имали свободно време, за да си починат. Всички се хранели и е била предвидена 1 час почивка. Тя е била част от групата възрастни, били са с лице към децата и имали възможност да наблюдават павирания път. По него се е движел мотор с доста силен шум, движел се е бавно, след което видяла струпване на деца и детски писък. Отишла до мястото на инцидента непосредствено до автобусите, пред тях, като и шофьорите били там, а децата били струпани и видяла едно дете с разкъсана устна, силно кървящо, плачещо, застанало до млад човек на около 30 г. възраст, висок. Моторът бил вече спрял, устата на детето била вече разцепена вдясно и обилно кървяла. Започнали да почистват раната му. Моторът бил на павирания път, а моториста до мотора с лице към детето. Мотористът в суматохата като видял ситуацията казал, че тръгва да си вземе колата, за да ни съдейства да закарат детето до болницата и тръгнал в посока гр.С.. Единият от шофьорите впоследствие й дал записания номер, изчакали около 5 мин. и помолили останалите шофьори да й прозвънят, ако се върне моториста и след това тръгнали да търсят помощ. Отишли в болницата в гр.К., почистили раната и детето било прегледано на рентген. Зашили му раната. Медицинското обслужване приключило около 15.00 часа, а инцидентът станал около 12.30 – 12, 45 ч. Мотористът не се е върнал на мястото на ПТП. Всички, които са били участници в това пътуване й казали, че водача на мотора/третото лице- помагач/ не се е върнал. Тя не е видяла самия удар, видяла е само последствията от удара и струпаните хора. Дръжката на мотора била окървавена и предполага, че се е забила в детето. Тя била на естрадата, защото децата обядвали и те били седнали там. Дясната дръжка на мотора била в кръв и видимо уплашен млад човек стоял  до мотора. Скоростта на мотора не е била висока, павираната настилка не позволявала висока скорост. Там нямало асфалт, а павета и черен път. Тя е видяла само последствията след инцидента – мотористът бил на паветата, детето било на зелената морава, моторът бил изправен и моториста си го държал. След като отишли в болницата се констатирало, че липсват три зъбчета. Обадила се по телефона на шофьорите и те намерили на място  на инцидента зъбите, била им е казала да ги поставят в бутилка с минерална вода. Върнали се в гр.С. и предали децата, а тя се върнала в гр.П., за да може да предаде зъбите на детето. Детето било много прежълтяло, изплашено, казало, че няма зъби, обилно кървяло. Казало, че дръжката на мотора го е ударила, но как се е случило, не може да каже. Най-близките хора до него са били водачите на автобусите и те са видели. Сочи поименно единия водач И.С.Г., като дата адреса и телефона му, както и фирмата- собственост на автобуса и телефона на собственика й. Този ден с тях е имало и шофьори П. и Т., като всички те били по този маршрута, но не може да си спомни кой е бил във втория маршрут. Като шофьорът П. имал собствена автобусна фирма в гр.С.З..

 

             Свидетелката Д.Д. заявява, че когато видели детето, отишли в Спешен център- гр.К., обл.П.ска. Отвън ти посрещнал полицай и им казал, че детето- ищец е претърпяло ПТП, има лицево-челюстна травма и избИ.е на зъби. Детето било почти обезобразено, хематом на окото, с разцепена устна и без три зъба. Оттам й казали, че трябва да пътува за гр.П., защото има съмнение за пукнат череп и трябва да се види състоянието на детето. Съпругът й останал в полицията. Отишли в гр.П., преминали през рентген, поискали зъбките на детето, но те не знаели къде са те. Казали им, че са съхранени при екскурзоводката и казали, че по най-бързия начин трябва да се върнат да ги вземат и до 24 часа трябва да се доставят зъбите. След това се обадили, срещнали се в с.Поповица с екскурзоводката, взели зъбите и ги дали в П.. Вземали са детето, било много травмирано, много плачело, вкарали го в операционната, като операцията продължила около 3 ч.- тежка операция. Излязъл лекаря и казал, че зъбите са сложени с шини. Вечерта след самата операция била много тежка – детето скачало, блъскало, плачело и си спомняло за случая. Оставили са ги 2 дни в болницата, след което ги изписали. По цели вечери са държали детето на ръце, носели го като малко дете, не искало с никой да контактува. Само пиело вода със сламка, никой не искало да вижда. След инцидента на 17 май, детето повече не отишло на училище и едва го накарала да отиде да вземе бележника си. Това състояние продължило около 3- 4 месеца, ходили са и при психолози да разговарят с него, страха е в детето все още, не може да остане сам без светлина, не може да спи. Когато пътували с колата и видел мотор, се страхувал. Започнал трудно да ходи в часовете по физическо и се притеснявал да не се удари в зъбите. Зъбките останали на място, но са подвижни и му излизат постоянно афти и джобове на самия зъб, в които влиза храна. На детето му се надувал целия венец и имало опасност да паднат зъбките. Счита, че до неговата 18 г. възраст никой не може да каже дали ще се оправи състоянието му. Всичко се пасира, не може да гризка ябълка, нищо. На училище не му позволявали да се храни, това го травмирало още повече, много е било изнервено. Нито по телефона, нито лично ги е търсил моториста, те също не са го търсили. За момента няма възможност за операция, защото може да се отключи по-голям проблем – киста, може да се умъртвят зъбите, да паднат и единствено след 18 г. може с инплантанти, но никой нищо точно не може да каже.

 

            Свидетелят И. Г. заявява, че на него му се обадили на 17.05.2012 г. вечерта, когато детето било вече в болницата в гр.П. и той отишъл на другия ден. Заварил  детето в болничната стая, било с отоци и липсвали зъбите, които бяха открити. Вечерта му направели операция, като са поставяли тези зъби. На другия ден бил много нервен, свит в майка си, не искал да говори. Там постояли около 3-4 дни и след като се върнали в гр.С.З., той се е грижил повечето време за него. В детето се наблюдавал страх, потиснатост, не можело да се храни, да спи, поставяли му закрепващи неща в устатата, които много му пречели, хранели го със сламки. Трябвало да излиза да играе, но се срамувало, било много травмирано и това го карало да нервничи. Вечер се хвърлял в леглото, плачел  нервен, страхувал се и до сега е така. Лошо е, че не знаят тези зъби дали ще се възстановят. Сега ищецът бил още уплашен, нервен, не може да се храни с тези зъби. Той му казвал, че е ударен от мотор, но няма спомен за това какво точно е станало. Знае, че са го водили да му шият устата и каза, че е видял този батко с мотора, като го е блъснал, но повече не го е виждал. Този човек никога не ги е търсил, поне да се е бил се обадил да се заинтересува какво е станало с детето. Детето само му е казало, че са били на поляна, отишъл е да чурка и тогава го е ударил мотора, и нищо повече не може да каже. Казва, че там не е имало асфалтов път, било е нещо като калдаръм.

 

Съдът кредитири изцяло показанията на тези свидетели, тъй като счита, че показанията им са обективни, безпристрастни, отговарят на установената по делото фактическа обстановка и липсват по делото каквито и да са преки или косвени данни някой от тях да е пряко или косвено заинтересован от изхода на делото.

 

Видно от Заключенията на съдебните експертизи по делото, се установява следното :

1.От съдебно- стоматологичната експертиза се установява, че на 17.05.2011г. ответникът- малолетния И.Т.Г.- ЕГН **********, е получил избИ.е на първи горен десен зъб /постоянен/, втори горен ляв зъб /постоянен/, трети горен ляв зъб /млечен/, разкъсно- контузна рана на устата, частично счупване на алвеоларния гребен в областта на избитите зъби, кръвонасядане и охлузване на лицето, сътресение на мозъка. От психологична гледна точка детето И.Т. И.- ЕГН **********, вследствие на ПТП от 17.05.2011г. заедно с физическа травма е преживял остър емоционален стрес. Непосредствено след оперативното лечение се е появил персистиращ болков синдром. По-късно психотравмиращото събитие е предизвикало посттравматично стресово разстройство, което показва тенденция към хронифициране. ИзбИ.ето на първи горен десен зъб, втори и трети горни леви зъби осъществяват медико-биологичният признак – избИ.е на зъби, без които е затруднено дъвченето и говоренето. Следва да се отбележи, че към момента на инцидента първи горен десен зъб и втори горен ляв зъб са били същински зъби, а трети горен ляв зъб е бил млечен. Приложено е високо специализирано дентално лечение, в резултат на което са реимплантирани първи горен десен и втори горен ляв зъб. Това обаче не следва да промени посочения по-горе медико-биологичен признак касаещ частично възстановените зъби, тъй като те са напуснали устната кухина. Първи горен десен и втори горен ляв зъб към момента на прегледа на 16.02.2013г. са с разклащане втора степен и затрудняват дъвченето във фазата на отхапването, което е с практическа стойност до края на живота. Трети горен ляв зъб не е реимплантиран, тъй като във времето на травмата е бил млечен и в момента зародишът му е в пробив. Избитите първи горен десен и втори горен ляв зъб не могат да бъдат възстановени както преди травмата. Към момента на прегледа на 16.02.2013г. те са с ІІ степен на разклащане. Пълното им възстановяване може да бъде осъществено след изваждането им и протезиране /направа на мостова конструкция или поставяне на импланти след завършване растежа на челюстта, най-рано след навършване на 18 годишна възраст/. Заедно с физическата травма на 17.05.2011г. детето И.Т. И.ов, тогава на 8 годишна възраст, е преживял остър емоционален стрес- развил е болков синдром и посттравматично стресово разстройство, което показва тенденция към хронификация. Това го прави уязвим на психотравмени преживявания. Съществува реален  риск от развИ.е на тревожно-депресивни реакции и дезадаптивни модели на поведение в бъдещето. Като се има предвид, че по време на преживяното ПТП на 17.05.2011г. И.Г. е бил на 8 годишна възраст, тогава той не е бил в състояние да го предвиди, както и последиците от него.

 

          2.От авто- техническата експертиза се установява, че от момента в който пострадалият малолетен И.Г. се е появил измежду паркираните автобуси и е навлязъл на платното за движение, водачът на мотоциклет „Априлия"/третото лице- помагач П./ е нямал техническа възможност да избегне удара, в дясна ръкохватка на мотоциклета, преди мястото на удара, чрез безопасно екстрено спиране или друга маневра. Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че пешеходеца И.Т.Г., на 9 години, е внезапното излизане, от място с ограничена видимост - успоредно паркирали автобуси, извън платното за движение и навлизането му по платното за движение бягайки, т.е. когато мястото на удара е било в опасната зона на движещия се по платното за движение, в близост до паркиралите автобуси на мотоциклет „Априлия", управляван от Н.П. —неправоспособен водач за управление на мотоциклет от категория „А". Пешеходеца И.Т.Г., дете на 9 години, е източник на повишена опасност, тъй като е с непредвидимо емоционално поведение и реакции, на екскурзия със съученици. Същият е допринесъл с поведението си, състезавайки се с бягане със съученици, за настъпване на това ПТП, но то е било непредвидено, неволно и неконтролируемо.

 

Съдът кредитира изцяло и заключенията на двете съдебни експертизи, тъй като счита, че те са изготвени обективно, добросъвестно и пълно от съответните вещи лица, които са компетентни специалисти в съответната област. Следователно третото лице- помагач, застрахован при ответника, с противоправното си поведение е причинил на малолетния ищец неимуществени щети, които следва да възстанови със съответните парични средства. 

 

С оглед така установените и доказани по несъмнен и безспорен начин, предявеният иск е доказан изцяло по основание и частично по размер, поради следните фактически и правни изводи : Съгласно чл. 226 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя- ответник. Безспорно претендираните от ищеца неимуществени вреди - душевни болки и
страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с причиненото от извършителя- третото лице- помагач ПТП.

 

Настъпването на неимуществените вреди се оспорва от ответника, както по
основание така и по размер. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено
съобразно принципа на справедливостта. В съответствие с този принцип, справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които са претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще. Размерът на иска зависи винаги от действителните щети, които във всеки конкретен случай се установяват, като се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства. Обезщетението се дължи за конкретни и доказани морални болки и страдания, претърпени от ищците. От събраните по делото  писмени и гласни доказателства се налага единствено възможния фактически и правен извод, че ищецът е претърпял и търпи негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка претърпените болки и страдания, като дискомфортът му продължава и понастоящем и ще продължи още известно дълго време.

 

Според трайната съдебна практика размерът на иска зависи винаги от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се установяват, като се вземат предвид и характерът на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства. От друга страна в законовия критерий за обезщетяване на неимуществените вреди "по справедливост" винаги намира отражение обществената оценка за значението на засегнатите неимуществени ценности. Едно от неговите средства за защита е справедливото обезщетяване на моралните вреди, възникнали от неговото нарушаване. Въз основа на ангажираните гласни доказателства следва да се приеме за доказано и настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на причиненото му увреждане, представляващо средни телесни повреди.

 Съдът като съобрази показанията на свидетелите, като вземе предвид поведението на водача на МПС/третото лице- помагач/ и на пострадалия/малолетния ищец/, възрастта на пострадалия към момента на настъпване на ПТП, повредите в резултат на него, извършените след ПТП медицински и стоматологични интервенции, и заключенията на двете съдебни експертизи, счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на обичайните по аналогични казуси през последните години пред настоящия съд и в региона парични обезщетения за неимуществени вреди в размер на общо 30 000 лв., ведно с всички законни последици от това.

Въз основа на всички горепосочен претендираното обезщетение се дължи от ответника на ищеца в пълният му доказан от ищеца размер от 30 000 лв., което надлежно ще овъзмезди парично изцяло претърпените от него душевни и физически болки и страдания от нанесените средни телесни повреди. Това е съобразено с новата съдебна практика, както и с промените в лимита на отговорността на застрахователните дружества и минималните застрахователни суми по задължителна застраховка „Гражданска отговорност".

Тъй като болките и страданията на пострадалия малолетен  ищец е оценена с висока степен на морална и материална защита, то претендираната сума от ищеца против ответника- застраховател за обезщетение е в значителна степен справедлива и овъзмездява претърпените от него неимуществени  вреди.

 

В тази връзка и предвид гореизложените съображения искането на ответника и на третото лице- помагач за присъждане на обезщетения в още по-нисък размер вече е в противоречие с изискването за определяне на обезщетение по справедливост и е съобразено с установените в настоящия случай конкретни обстоятелства, имащи отношение към преценката за размера на дължимото обезщетение.

С оглед събраните по делото писмени и най- вече гласни доказателства/свидетелските показания на 3 бр. свидетели/, както и имайки предвид възрастта на пострадалия, както и с оглед обичайните размери на присъжданите парични обезщетения за неимуществени вреди в други аналогични случай, и вземайки предвид постоянната и непротиворечива практика на ОС- С.З. по такива казуси, съдът счита, че претендираните неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. за ищеца се явява напълно мотивиран, обоснован и доказан, и следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това, съгласно чл.45 и сл. във вр. с чл.52 и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.       

 

ОТНОСНО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА СЪПРИЧИНЯВАНЕ И ЗА РЕДУКЦИЯТА ПО ЧЛ.51, АЛ.2 ОТ ЗЗД:

Направеното възражение от страна на ответника и на третото лице- помагач на негова страна, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е установено и доказано с ангажираните от страна на ответника и на третото му- лице помагач доказателства. От заключението на неоспорената от ищеца автотехническа експертиза се установи противоправно поведение на самия пострадал при внезапното му излизане зад плътно препятствие/спрял автобус/ и бързо пресичане на пътното платно. Заключението на експертизата се гради на  материалите от досъдебното производство, показанията на свидетеля и на обяснения на деликвента, дадени в хода на настоящото гражданско производство в писмените му становища. Същите са подкрепени от събрани по надлежния ред доказателства в хода на настоящото съдебно следствие по гражданското дело, които са единствено  процесуално допустими и годни да установят обективната невъзможност на водача на мотоциклета/третото лице- помагач като извършител и причинител/ да възприеме пресичащ пътното платно пешеходец/пострадалия малолетен ищец/ и да съобрази скоростта си на движение с този факт- включително незабавно да го заобиколи или да спре преди удара в него.

Видно от събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно- техническата експертиза по делото, с поведението си, имайки предвид ниската възраст на малолетния пострадал- ищец/тогава на 8 г./, в немалка степен е допринесла с поведението си за настъпването на деликта/ПТП/ и за вредите от него по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Поради което съдът счита, че вината и отговорността на настъпилото ПТП имат в приблизително еднаква степен както третото лице- помагач/извършителя на ПТП/, така и пострадалия/малолетния ищец/. Поради което претендираните и доказани по- горе суми за размерите на паричните обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди следва да се намалят значително, но не до половината, до размера на 20 000 лв. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата 20 000 лв. парични обезщетения, за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултата на ПТП на 17.05.2011г. в район на гр.С., обл.П.ска. В останалата част исковете следва да се отхвърлят над горедоказания размер от 20 000 лв. до претендираните общо 40 000 лв. за неимуществени вреди, ведно със законните последици от това.

 

ОТНОСНО ЗАКОННА ЛИХВА ВЪРХУ ГЛАВНИЦАТА :

Относно акцесорния предявен иск с правно основание чл.82 във вр. с чл.86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва, считано от датата смъртта настъпила като непосредствена последица от ПТП на 11.01.2011г., същия следва да бъде уважен изцяло с оглед на факта, че застрахователят/ответника/ отговаря като прекия деликвент/третото лице- помагач/, и по това е налице многобройна, трайна (константна) и непротиворечива съдебна практика, че отговорността на застрахователя/ответника/ за заплащането на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, причинени от застраховано при него лице- извършител/третото лице- помагач/ произтича най-вече от сключения застрахователен договор за застраховката "Гражданска отговорност". Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, което от своя страна обстоятелство обусловя и отговорността на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл.84, ал.З от ЗЗД , законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането- 17.05.2011г., а не от по- късна от нея дата- датата на поканата за плащане на застрахователното обезщетение/ако въобще има такава/, от датата на завеждане на исковата молба в съда/27.03.2012г./ или от датата на връчването на ответника на преписи от Исковата молба и приложенията към нея/10.08.2012г./. На основание чл.86 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху така определеното обезщетение в размер на 20 000лв., считано от датата на деликта/ПТП/- 17.05.2011г. до окончателното заплащане на дължимите суми.           

 

ОТНОСНО ЗАПЛАЩАНЕ НА ДЪЛЖИМАТА ДЪРЖАВНА ТАКСА :

Ответникът следва на основание чл.78, ал.6 от ГПК да бъде осъден да заплати дължимата ДТ от 4 % върху уважената част от иска в размер на общо 800 лв., по приходната сметка на ОС- С.З. в обслужващата го “КТБ- АД”, клон С.З., в полза на Органите на съдебната власт.

 

 ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и от третото лице- помагач, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния му Апелативен съд- гр.П. съгласно правилата на чл.258- 261 от ГПК.

 

          ОТНОСНО ТРЕТОТО ЛИЦЕ- ПОМАГАЧ :  

          Съгласно законовите разпоредби на чл.218- 233 от ГПК, настоящото съдебно Решение има установително действие в отношенията между третото лице и насрещната страна.

 

 

           Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.135 във вр. с чл.45- 52 и чл.82- 86 от ЗЗД,  и във вр. с чл.218- 223 от ГПК, първоинстанционният ОС- С.З.

 

                                Р   Е   Ш   И   :

 

 

          ОСЪЖДА ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД - ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Красно село", бул. „Черни връх” № 51- Д да заплати парично обезщетение за причинени вреди от деликта- непозволеното увреждане, настъпили в резултат на ПТП на 17.05.2011г. в м.”Арменица” в землището на гр.С., обл.П., на малолетния ищец И.Т.Г.- ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Т.Д.Г.- ЕГН **********- и двамата от ***, и двамата със съдебен адрес в гр. Стара Загора, ул. „Х.Д.Асенов " № 119, ет.1, офис 1, тел. 042648026, 0887433296 чрез адв. Ж.З. ***, ведно със законната лихва върху присъдените 20 000 лв. от 17.05.2011г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете на ищеца против ответника в останалата им част, над присъдените 20 000 лв. парични обезщетения за претърпени неимуществени вреди, до претендираните от него общо 40 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законните последици от това.

 

 

ОСЪЖДА ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД - ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Красно село", бул. „Цар Борис Ш" № 41 да заплати върху уважената част от исковете дължимата ДТ- 800 лв./осемстотин лева/ по приходната сметка на ОС- С.З. в обслужващата го “КТБ- АД”, клон С.З., в полза на Органите на съдебната власт.     

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и третото лице- помагач, с въззивна жалба чрез ОС- С.З. пред ПАС- гр.П..

 

 

                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :