Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 238                                      10.06.2013г.                  гр.С.З.

 

                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на двадесет и трети май 2013г.

в публично заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 1066/2012г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е на основание чл.21, ал. 1 във вр. с чл.23, ал.1 от СК/2009г./.

 

Постъпила е Искова молба от ищеца – пълнолетния български гражданин А.И.П. от гр.С.З., против ответницата – пълнолетната българска гражданка В.Т.П.- също от гр. С.З., с която се иска съдът по реда на чл.21, ал.1 от СК да постанови решение, с което да признае за негово лично имущество процесния имот, придобит по време на брака със ответницата, ведно със законните последици от това.

Ищецът в Исковата молба/л.3 – 6 от първоначалното гр.дело/ твърди, че поради невлязло в сила бракоразводно решение по гр.дело № 320/2009г. по описа на РС - София, III Гражданско отделение, е обвързан в брак с ответницата, считано от 06.06.1993г. По време на брака участвал в търг и придобива на основание Постановление за възлагане на недвижим имот от съдия – изпълнител недвижим имот, а именно: Магазин, находящ се в гр. С.З., с изложение „югоизток“, **** , намиращ се на партерния етаж от жилищна сграда – блок, построена с отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, съставляващо имот пл. № 986, от парцел II, в квартал 34 по плана на гр.С.З. при граници на парцела: **** имоти пл. № 988, 987 и ****, който магазин е със застроена площ от 113,30 кв.м, заедно с принадлежащите му съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при граници на магазина: от запад – магазин; от север – двор и вход на жилищен блок; от изток – **** и от юг – ****.  Сочи, че за придобития имот притежава нот.акт № 15, том I, рег. № 754, дело № 88/2000г. на нотариус рег.№ 403. Претендира, че процесното и описано по-горе имущество е негова лична собственост, макар да е придобито по време на брака му с ответницата, тъй като в придобиване на посоченото имущество е вложил изцяло свои лични средства, оставени от баба му, починала към днешна дата. Твърди, че ответницата не е влагала средства при заплащане цената на придобитото имущество и не е налице участие на същата в придобиване на процесната вещ, като не е налице и съвместен принос на страните. Сочи, че за него е налице правен интерес от завеждане на иска, за да изключи изцяло от кръга на семейната имуществена общност описания недвижим имот и да осуети опитите на ответницата да се разпореди със същия, един от които е подписване на антидатиран предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот с фирма, собственост на майка й – „Виченцо“ ЕООД. Иск по чл.19, ал.2 от ЗЗД е предявил купувачът по предварителния договор срещу страните в настоящото производство, като делото е насрочено за първо открито съдебно заседание на 20.09.2011г., видно от предварителния доклад по същото. Тези обстоятелства обосновават за ищеца правото да претендира, че процесната вещ е изцяло негова лична собственост, тъй като е заплатил с негови лични средства придобивната й цена, и че е налице преобразуване на друго негово лично имущество в процесната вещ. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между него и ответницата, че придобитата по време на брака им процесна вещ – магазин, е изцяло негова лична собственост, поради пълна трансформация на негово лично имущество в придобитата вещ. Моли за присъждане на направените по делото разноски. 

В съдебно заседание пледира лично и чрез процесуалния си представител- адвокат/л.126 от делото/, че няма как сумата да е платена от ответницата и семейството й. Моли иска да бъде уважен, като претендира за разноски по делото. В дадения му 5-дневен срок не е депозирал писмена защита.

 

Ответницата- пълнолетната българска гражданка В.Т.П. от гр.С.З. в Отговора на исковата молба/л.57- 60 от делото/ в законния 1-месечен срок по чл.131 от ГПК оспорва иска като неоснователен. Оспорва изцяло всички твърдения, факти и обстоятелства, изложени в исковата молба, включително, че имотът е придобит с лични средства на ищеца, получени от покойната му баба. Твърди, че инициативата за закупуване на имота е изцяло на майка й. Заедно с покойния й баща са развивали активна търговска дейност, свързана с производство и продажба на дрехи. Именно за нуждите на семейния бизнес взимат решение за закупуване на магазина. Тя и съпругът й-ищецът научават от нейната майка, че се продава магазина от съдия-изпълнител. С оглед очакваната голяма конкуренция в търга и след съвет от адвокат майка й настоява в търга да участват освен нея и нейния съпруг, ответницата и нейния съпруг, всички поотделно и самостоятелно. В деня на провеждане на търга родителите й осигуряват от оборота на своите фирми средствата за внасяне на четирите депозита. Видно от представеното Постановление за възлагане за купувач на имота е обявен баща й, но на цена, която е доста висока и значително надхвърля първоначалната. По съвет на адвоката им четиримата решили ищецът да не бърза да изтегля депозита си за участие в търга. Бащата на ответницата не внесъл в законния срок от приключване на публичната продажба предложената от него цена, поради което за купувач на имота е обявен ищецът, но за много по-ниска цена. Цялата сума за заплащане на имота е дадена от родителите й. Единствено те са имали средства да заплатят цената на имота, тъй като са развивали частен бизнес. Сочи, че тя и ищецът към този момент не са имали възможност сами да финансират такава покупка. Семейството им практически се е издържало от родителите й. Не е имало идея покупката да стане със средства на ищеца. Нито по време на търга, нито след това той е получавал средства от баба си. Покойната му баба е била обикновена селска жена, живеела доста бедно и не е притежавала парични средства, за да може да остави толкова значителна сума на ищеца. Преди влошаване на отношенията между нея и ищеца, последният никога не й е споделял, че е получавал някакво дарение от баба си, още по-малко към момента на заплащане на продажната цена на магазина. Ето защо той не е заявявал претенции, че закупеният магазин е негова лична собственост, поради което имотът е деклариран общо на двамата като съпрузи. Като съсобственици двамата са учредявали договорни ипотеки върху този имот. С оглед на това, че продажната цена е заплатена от родителите й, двамата с ищеца са имали съзнанието, че имотът е на родителите й. Майка й със свои пари е направила ремонт в него и е започнала да го експлоатира чрез фирмата си „Янита“ ЕООД. Не е ставало въпрос тя да плаща някакъв наем, тъй като всички са били със съзнанието, че магазина е на родителите й. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за разноски по делото.

В съдебно заседание пледира чрез процесуалния си представител- адвокат /л.126 от делото/, че искът е неоснователен и недоказан.

В тази насока е и писмената й защита /л. 147-148 от делото/, в която сочи, че ищецът твърди единствено, че е заплатил цената на процесния недвижим имот изцяло със свои лични средства, оставени от баба му/починала/, без да е изложил твърдения за цената на имота, която е платена, нито за размера на сумата, за която твърди, че е оставена от баба му. Няма нито едно доказателство, което да подкрепя твърдението на ищеца за влагане на лично негови средства, оставени от баба му, при придобиването на имота. По делото ищецът е представил „клетвена записка", е оспорена изцяло. Отделно от това, в тази „ клетвена записка " е отразена сумата от 7 500 000 лв., която е много по-малка от цената на имота по документи. В откритото производство по оспорване на този документ ишцовата страна не установи неговата автентичност. Допуснатите до разпит по искане на ищеца свидетели не установиха твърдените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства. Показанията им не са относими към предмета на спора и нямат никаква връзка с фактическите твърдения, изложени от ищеца в исковата молба. Моли съдът да не кредитира показанията на свидетеля Илия П., тъй като са вътрешно противоречиви и неотносими към предмета на спора. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и претендира за разноски по делото.

 

СЪДЪТ след като се запозна с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като се съобрази с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, и като взе предвид становищата на всяка една от страните, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното:

Относно процесуланата допустимост на иска:

Искът е своевременно предявен, процесуално допустим, тъй като се касае за придобит от страните недвижим имот- магазин по време на брака им, за който действа оборимата законова презумпция на тогава действалия чл.21, ал.1 от СК/1985г./-отм. във вр. със сега действащия чл.21, ал. 1 във вр. с чл.23, ал.1 от сегашния СК/2009г./.

         Искът се явява родово и местно подсъден като първа инстанция на настоящия първоинстанционен ОС- С.З. с оглед местонахождението и цената на претендирания процесен недвижим имот, поради което настоящият първоинстанционен ОС- С.З. следва да се произнесе по неговата материално- правна основателност по съществото на спора между страните по делото.

 

Относно материалната основателност на иска:

Видно от събраните по делото писмени доказателства се установи следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на  А.И.П., с която на основание чл.21, ал.1 от СК моли да бъде признато за установено спрямо ответницата, че той е изключителен собственик на процесния имот, тъй като е вложил изцяло свои лични средства в закупуването му. По настоящото гр.дело е приложено гр.д. № 13611/2011г., по описа на СРС, изп.д. № 3033/1998г. на СтРС, изп. д. № 3122/1998г. на СтРС. Приложена е клетвена записка и оригинал на такава от 01.12.1998г., с която на ищеца е дарена сумата от  7 500 000 стари неденоминирани лева. С протокол от 22.12.1988г. за купувач на процесния имот е обявен ищецът за сумата от 54 900 000 стари неденоминирани лева. С постановление за възлагане на недвижим имот на името на ищеца е възложен процесния имот. С нотариален акт № 15, том 1, дело № 88 от 2000г. е удостоверено правото на собственост на ищеца върху магазин,  подробно описан в приложения нотариален акт № 15, том 1, дело № 88 от 2000г. /л.11-12 от приложеното първоначално гр.дело/. От представения нот. акт за собственост на недвижим имот № 118, рег.№ 130, том I, от 1975г. е видно, че бащата на ищеца е закупил дворно място в с. Устрем. Като доказателства по делото са приети фактура № 143/30.12.1998г., договор за охрана от 25.08.1999г., от 04.11.1998г, от 14.12.1998г., от 19.11.1997г., нот. акт за договорна ипотека № 61/15.03.2006г., от които е видно, че имотът се е поддържал и използвал от майката на ответницата.

 

Видно от събраните по делото гласни доказателства – показанията на общо четири броя свидетели се установи следното:

Свидетелката Д.Г.Д. заявява, че от 1995г. до сега работи за ищеца . Сочи, че баща му дошъл в магазина с една чанта и го извикал да му даде нещо. Влезли са в склада. Тя влязла да вземе от там стока и видяла как ищецът слагал от една чанта в неговата много пари. След като са излезли тя запитала ищеца дали баща му не е спечелил от тотото, а той й отговорил, че ще участва в търг. Впоследствие е почерпил за спечелването на магазина. Не може да посочи точната сума пари. Ищецът й е казал, че са 50-60 милиона на старите пари, сега 50 – 60 хиляди лв. Не е присъствала на търга.

 

Свидетелят И.М. П. - баща на ищеца - заявява, че ищецът е имал завещание 7 500 милиона (стари пари). Споделил е, че ще участва в търг и тогава му е поискал пари. През това време свидетелят е продал къщата на село за 65 милиона и е дал на ищеца 60 милиона. Завещаните от баба му пари ги е дал по-рано, а за участието в търга му е дал 60 милиона в дома си. Впоследствие си спомня, че ги е предал в процесния магазин.  Не си спомня да е присъствал човек при предаването на парите. Предал ги е в магазина срещу Булбанк. Подписал се е, че му е дал тези пари.

 

Свидетелката Я.Т.Т. -майка на ответницата- заявява, че  се занимава с бизнес от дълго време. През 1998г. е купила магазин. Процесният магазин е спечелен на търг от нейния съпруг. Ищецът е споделил, че досега не е имал нищо на негово име и иска магазина да бъде на негово име. Съпругът й също се е съгласил с цел да го стимулират да работи. В деня на плащането му е дала 50 милиона. 60 милиона е имало депозит. Сложила ги в синя торбичка, като съпругът й и ищеца са отишли до банката, за да заплатят магазина. Тя, съпругът й и майстори са ремонтирали магазина. Тя го използвала няколко години за продажба на нейна стока. При даването на парите са присъствали нейната майка, ищецът, ответницата и една от свидетелките по делото. Към този момент отношенията между ищеца и ответницата са били прекрасни. През 2003 – 2007г. са се влошили. Свидетелката я е помолила да вземе дъщеря й на работа при нея и тя оттогава работи там. Бабата на ищеца не е разполагала с пари, живеела е мизерно, нямала е доходи, не е давала пари на ищеца. Бащата на ищеца също не му е давал пари, не е и имал такива. Не знае да е продавал къща, преди 90-та г. не е, през 2010-2011г. е продал къща в с. К.. В К. има магазин. Към онзи момент е работила с фирми „Крис – 94“, „Янита“ и „Арт“. Средствата са били от тези фирми, държала ги е в дома си, в спалнята, в метален шкаф при пушките на съпруга си – ловджия.  Ищецът и ответницата са живели в дом, закупен от свидетелката, а впоследствие са се преместили в друг апартамент, също закупен от нея.

 

Свидетелят Д.А.Д. заявява, че процесният имот е придобит на търг с участници ищеца, ответницата и родителите на ответницата. Била е в дома на майката на ответницата, когато са дошли ищеца и ответницата и са взели парите. Ищецът заедно с бащата на ответницата са отишли да платят магазина. Не може да каже къде съхраняват парите и колко точно са били. Майката на ответницата е продавала дрехи в магазина. Виждала е бащата на ответницата да ремонтира магазина. Винаги майката на ответницата е „въртяла“ всичко, страните по делото са живеели при нея, впоследствие в апартамент, купен от нея. Познава бащата и бабата на ищеца. Мисли, че баща му е бил пенсионер към онзи момент. Не й изглеждат хора, които имат пари.

 

Съдът кредитира в значителна степен показанията на всички тези свидетели, макар да са налице преки родствени отношения на някои от тях със страните, показанията са им вътрешно непротиворечиви, в значителна степен съответстват помежду си, подкрепят се от събраните по делото писмени доказателства и липсват по делото данни някои от свидетелите да са пряко или косвено заинтересовани от изхода на настоящия спор.

 

От показанията на тези разпитани по делото общо 4 броя свидетели съдът установи, че процесния имот е закупен от страните по делото по време на брака им на публична продан.

 

Следователно от събраните по делото писмени и гласни  доказателства се установи по несъмнен и безспорен начин следното:

 

Към момента на завеждане на исковата молба страните по делото са съпрузи. Бракът им е сключен на 06.06.1993г., като в хода на процеса, е прекратен с влязло в законна сила Решение от 17.05.2011 г., постановено по гр.д. № 320/2009 г. по описа на СРС. Безспорно по делото се установи, че по време на брака им, поради действието на разпоредбата първоначално на чл.19, ал.1 от СК/1985г./-отм., а впоследствие на аналогичния му чл.21, ал.1 от СК/2009г./, ищецът заедно с ответница, /явяваща се тогава негова законна съпруга/ са придобили процесния недвижим имот от публична продан.

 

         Не се доказа по несъмнен начин, че ищецът е закупил имота със свои лични средства, предадени му като дарение от покойната му баба, което да послужи като основание за признаване за установено спрямо ответницата, че ищецът е изключителен собственик на процесния имот.

 

Предмет на разглеждане в настоящото производство е установителен иск, основан на чл.23, ал.1 от СК. С разглеждания иск ищецът цели да обори установената в закона презумпция, според която вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити, което следва от разпоредбата на чл.21, ал.1 от СК, т.е. с предявения иск ищецът цели да отклони  съществуващото фактическо положение от презумираната от закона съпружеска имуществена общност. За успешно провеждане на исковото производство по този ред, следва имотът да е придобит през време на брака с лични средства без другият съпруг да има принос за закупуването му, което следва от чл.23, ал.1 от СК, според която разпоредба лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. В тежест на ищеца по делото е да обори така презумирания от закона съвместен принос, който се предполага до доказване на противното, съгласно чл.21, ал.3 от СК, и който съвместен принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. От страна на ищеца се твърди пълна трансформация на лично имущество, изразяваща се в цялостното изплащане на покупната цена с негови лични средства, а именно чрез получена по дарение сума пари от покойната му баба. В случая не се доказа твърдяното от ищеца право. Без значение е фактът, че в нотариалния акт като собственик фигурира името единствено на ищеца. Името на ищеца фигурира и във вносната бележка за заплащане на продажната цена на имота. Това обаче не води до извода, че процесният имот е придобит от него изцяло с лични средства. При така предявения иск доказателствената тежест се носи изцяло от ищеца, който следва да установи личния характер на средствата, техния произход, съобразно твърденията си, размера им и влагането на лични средства при придобиването на имота. При иск за пълна трансформация в тежест на ищеца е да установи, при условията на главно, пълно и пряко доказване, влагането на лични средства при придобиването на вещ, която е обхваната от режима на съпружеската имуществена общност, като по този начин обори презумпцията на закона. Доводите на ищеца почиват на представената по делото клетвена записка, с която му е предоставена парична сума от починалата му баба. Посочената клетвена записка е оспорена от ответницата, като в хода на производството не се установява по несъмнен начин автентичността й. Дори да се приеме за доказателство по делото в нея е отразена сумата от 7 500 000 лв. стари пари, която е по-малка от цената на имота по документи. Дори и условно да се приеме, че ищецът е получил от баба си тази сума, с нея той не би могъл да закупи процесния имот. Видно от приложеното постановление за възлагане, имотът е бил закупен за сумата 54 900 000лв. Нито в исковата молба, нито по реда на чл.143, ал.2 от ГПК, ищецът не е направил дори и фактически твърдения какъв е произходът на останалата сума, която представлява 86 % от цената на имота.

 

От събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства се установи, че при заплащането на процесния имот са вложени изцяло средства на родителите на ответницата. Същите са развивали активна стопанска дейност със своите фирми, за което са приети доказателства по делото, и то в течение на няколко години преди придобиване на този имот, съответно са имали финансови възможности за закупуването му.

 

Установено е по делото, че участие в публичния търг са взели поотделно ищецът, ответницата и нейните баща и майка. Търгът е спечелен първоначално от бащата на ответницата, като по обясними финансови съображения, той не е внесъл остатъка от продажната цена, за да може за купувач на имота да бъде обявен ищецът, но за много по-ниска цена.

 

С оглед на изложеното дотук съдът приема за неоснователен и недоказан така предявения иск по чл.23, ал.1 от СК за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е индивидуален собственик на процесния магазин, поради пълна трансформация на лични средства при придобиване на собствеността върху същия.

 

Поради всички гореизложени мотиви съдът счита, че искът се явява изцяло необоснован и недоказан от ищеца и следва да бъде отхвърлен изцяло  съгласно чл.21, ал. 1 във вр. с чл.23, ал.1 от сегашния СК/2009г./, ведно с всички законни последици от това.

 

Относно обжалваемостта на Решението :

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия първоинстанционен ОС- С.З. пред въззивния му АС- Пловдив.

 

Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.21, ал. 1 във вр. с чл.23, ал.1 от сегашния СК/2009г./ във вр. с чл.21, ал.1 от СК/1985г./-отм., първоинстанционният ОС- С.З.

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца А.И.П.- ЕГН ********** с постоянен адрес: **** против ответницата В.Т.П.– ЕГН **********,***, със съдебен адрес в гр.С.З., ул.„Захари Княжески“ № 83, ет. 1, ап.2 – адвокат Д.П. от АК-С.З., че е изключителен собственик на недвижим имот, представляващ Магазин, с изложение „югоизток“, находящ се в гр. **** , намиращ се на партерния етаж от жилищна сграда – блок, построена с отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, съставляващо имот пл. № 986, от парцел II, в квартал 34 по плана на град С.З. при граници на парцела: ****, **** имоти пл.№ 988, 987 и ****, който магазин е със застроена площ от  113, 30 кв.м., заедно с принадлежащите му съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при граници на магазина: от запад – магазин; от север – двор и вход на жилищен блок; от изток – **** и от юг – ****.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните чрез Окръжен съд  – гр. Ст. Загора пред Апелативен съд – гр. Пловдив.

 

                                     

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :