Р Е Ш Е Н И Е

 

225                                         06.06.2013г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на осми май                                                    две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

 

                                                                    РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                       МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1135 по описа за 2013 година.

         

Производството е образувано по въззивната жалба на К.Т.К. против решение № 270 от 04.03.2013г., постановено по гр.д.№ 6216/2012г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда И.Ж.И. да заплати на К.Т.К. сумата от лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на причинена на 04.11.2011 г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на двата долночелюстни ъгъла, представляващо счупване на челюст и мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 129 ал. 1 вр. ал. 2 НК, относно което е одобрено от съда споразумение по НОХД № 1344/2012 г. по описа на РС - Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2011 г. до окончателното й изплащане, като се отхвърля иска в останалата му част до претендирания размер от лв., като неоснователен, присъдени са държавна такса и разноски.

 

Въззивникът сочи, че не е съгласен с обжалваното решение и моли да бъде изменено като се увеличи присъдената сума от на лв. за неимуществени вреди. Счита, че решението е необосновано, тъй като приетите фактически положения не били съобразени със събраните по делото доказателства. С оглед практиката на съдилищата и конкретния случай определения от съда размер за обезщетение бил минимален, а присъдената сума – занижена.

 

Въззиваемият И.Ж.И. заявява, че е доволен от решението на Старозагорския районен съд.

 

След като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявен е иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Ищецът К.Т.К. твърди, че на 24.09.2012 г. с влязло в  сила споразумение по НОХД № 1344/2012 г. на РС - Стара Загора, на осн. чл. 129 ал. 1 вр. ал. 2 НК на И.Ж.И. било наложено наказание „лишаване от свобода за срок от седем месеца, като на осн, чл, 66 ал. 1 НК изпълнението на наказанието било отложено за изпитателен срок от три години. Ответникът се признал за виновен в това, че на 04.11.2011 г. в гр. Стара Загора му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на двата долночелюстни ъгъла, представляващо счупване на челюст и мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 129 ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК. Твърди, че освен двустепенната телесна повреда получил и множество други травматични увреждания с характер на леки телесни повреди. Налице били условията на чл. 300 НК. Съществувала причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и виновното поведение на ответника. Твърди, че вследствие престъпните действия на ответника му били причинени значителни болки и страдания, които продължавал да търпи. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 04.11.2011 г. до окончателното й изплащане. Ответникът И.Ж.И. оспорва иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

От приложеното НОХД № 1344/2012 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, се установява, че на 04.11.2011 г. в гр. Стара Загора ответникът И.Ж.И. е причинил на ищеца К.Т.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на двата долночелюстни ъгъла, представляващо счупване на челюст и мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота. Образувано е наказателно производство, приключиро с одобрено от съда споразумение, с което ответникът И.Ж.И. се признава за виновен в извършване на престъпление по чл. 129 ал. 1 вр. с ал. 2 НК и му се налага наказание „лишаване от свобода за срок от седем месеца, изпълнението на което на осн.чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

От представената епикриза на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД гр. Пловдив, клиника по лицево-челюстна хирургия се установява, че в периода 04.12.2011 г. – 07.12.2011 г. ищецът се е лекувал в посоченото лечебно заведение, където е претърпял оперативна интервенция.

От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза по писмени данни се установява, че при нанесената му от ответника средна телесна повреда, ищеца е получил следните травматични увреждания: отворено счупване на долната челюст в областта на двата й ъгъла, което е наложило специализирана оперативна намеса за фиксиране на костните фрагменти, включваща и изваждане на двата долни мъдреца и мозъчно сътресение, съпроводено с пълна загуба на съзнание. Описаното по-горе счупване на долната челюст представлява счупване на челюст. Възстановителния период е продължил около два - два и половина месеца и е бил съпроводен с много силни болки и страдания. Мозъчното сътресение е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота. Възстановяването от това увреждане е продължило 3-4 седмици и е било съпроводено с умерени болки и страдания. Към настоящия момент все още е възможен известен дискомфорт при дъвчене на по-твърда храна, което е обичайно явление при подобни счупвания на долната челюст.

От показанията на разпитаните по делото като свидетели М.Д.Т./майка на ищеца/, К.Т. Дечев /дядо на ищеца/ и Д.С.Б., се установява, че след процесния иницидент, ищеца бил приет в болница в Пловдив, където му е била направена операция. Извадени му били мъдреците, за да може лекарите спокойно да работят при операцията. След операцията, ищецът имал прокарана тел между всеки един зъб, за да се придържа долната му челюст. След прибирането у дома, ищецът се хранел два месеца със сламка и пасирана храна. След излизане от упойката, изпитвал много силни болки и постоянно използвал болкоуспокояващи. Около 40 дни ищецът бил с железни шини.  Не можел да говори, постоянно го боляла главата, бил много изнервен, затворил се в себе си и станал мълчалив, а преди иницидента бил по-весел и по-жизнен. Тъй като не можел да се храни пълноценно отслабнал. Ищецът бил кадрови войник и два месеца не можел да ходи на работа поради иницидента. Имал семейство, но не можел да се грижи пълноценно за семейството си и трите си деца. За да не го гледат децата му в това състояние, за ищеца основно се грижели родителите му и най-вече майка му. Всички се грижели ищеца да не настине, тъй като когато бил с шините не можел дори да се закашля. Към настоящия момент се оплаквал от болки при застудяване на времето, като ченето му прещраквало.

Съобразно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане: наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са в причинно - следствена връзка с извършеното.

В настоящия случай съдът намира, че са налице всички елементи на фактическия състав описан по - горе. Предвид наличието на одобрено от съда споразумение, с което ответникът е признат за виновен в извършено престъпление, фактът на деянието, неговото авторство, противоправността му и виновността на ответника са безспорно установени по силата на чл.300 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието, относно посочените по-горе обстоятелства. Макар, че в случая наказанието е наложено с одобрено от съда споразумение на осн. чл. 384 ал. 1 и ал. 3 НПК, употребеният от законодателят термин „присъда следва да се тълкува разширително, като в неговото съдържание се включи и одобреното от съда споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда съгласно разпоредбата на чл. 383, ал.1 НПК.

 

Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат: характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр./ ППВС № 4/68 г./.

При определяне на размера на претендираното обезщетение по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид установените от събраните по делото доказателства обстоятелства, че претърпените от ищеца травматичните увреждания имат характер на двустепенна средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст и мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на челюстта е било съпроводено с много силни болки и страдания и възстановителния му период е продължил два - два и половина месеца, а мозъчното сътресение е било съпроводени с умерени болки и страдания и възстановителния му период е продължил 3-4 седмици, съгласно неоспореното от страните заключение на СМЕ. През периода на възстановяване ищеца е вземал болкоуспокояващи, като е бил нарушен нормалния му ритъм на живот, същия е бил откъснат от работата си и е бил принуден да търпи редица неудобства в ежедневието си, свързани основно с поставените му шини и с начина му на хранене, като се е наложило да се храни със сламка и да поема само течна и пасирана храна. Наложило се е за ищеца да се грижат родителите му. Ищецът не е можел пълноценно да общува с близките си - съпругата си, децата си, родителите си, роднините си и приятелите си, тъй като 40 дни след иницидента е бил с шини и е изпитвал затруднения при говоренето, като на практика е бил лишен от адекватна речева комуникация. Настъпила е негативна промяна, както във физическото, така и в психо-емоционалното състояние на ищеца, като същия е заслабнал поради невъзможността да се храни пълноценно, затворил се е в себе си и се е изнервил, като преди иницидента близките му са го познавали като по-весел и по-жизнен човек. Към настоящия момент - повече от година след иницидента, ищеца продължава да изпитва дискомфорт при дъвчене на по-твърда храна и при застудяване на времето.

При така установените обстоятелства, съдът намира, че обезщетение в размер на 12 000 лева ищеца ще бъде справедливо и достатъчно по смисъла на закона за обезвъзмездяване на причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

В този смисъл въззивната инстация изцяло споделя мотивите на районния съд към които препраща на основание чл.272 от ГПК. Определеният от районния съд размер на обезщетението е  справедлив и съответен на степента и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и удовлетворяващ обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че присъдената сума е занижена, както и че не били съобразени напълно неимоверните болки и страдания, които ищеца бил претърпял, ужаса, който изживял, стреса, причинени от ответника при инцидента. Напротив, правилно са обсъдени и преценени при определяне размера на обезщетението за обезвреда всички установени по делото обстоятелства – тежестта на причинената телесна повреда - двустепенна средна телесна повреда, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, дългият период на възстановяване на ищеца – два месеца и половина, продължителните и интензивни болки и страдания, претърпени от ищеца. В резултат на съобразяване на всички установени по – горе обстоятелства, въззивната инстация намира, че определеният размер е справедлив и отговаря на изискванията на чл.52 от ЗЗД. Неоснователно е оплакването на въззивника, че с оглед практиката на съдилищата, искът следвало да бъде уважен изцяло. Това е така, защото, въззивникът не сочи практика в подкрепа на твърдението си. От друга страна, при определяне на размера на обезщетението по справедливост, съдът следва да изхожда от конкретните установени по делото обстоятелства – характера на  увреждането, начинът на извършването му, причинените болки и страдания и др., които следва да бъдат обсъдени и преценени обстойно и изчерпателно, както е сторено в решението на Старозагорския районен съд.

 

Предвид гореизложеното, въззивната инстанция счита, че решението на Старозагорския районен съд е законосъобразно и правилно, и изцяло съобразено със установените по делото релевантни факти и обстоятелства, поради което  следва да бъде потвърдено.

         

          С оглед на изхода на делото и доколкото въззиваемата страна не е направила искане, нито е представила доказателства за извършени разноски, такива не следва да се присъждат.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд в настоящия съдебен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 270 от 04.03.2013г., постановено по гр.дело № 6216/2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

          Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.              

                                                                             

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: