Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 262                                         28.06.2012 г.                              Град С.

 

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                     ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети май                                                                                    Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

 

                                                    Председател: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                   

                                                               Членове: 1. КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

                                                                              

2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар:  С.С.,

Прокурор ……………………..,

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ТРИФОН МИНЧЕВ въззивно гражданско дело № 1136 по описа за 2013 година, и за да с произнесе взе предвид следното:.

 

Производството е образувано по въззивна жалба от “Ч.” ЕООД С., чрез адв. В.А., против решение № 100 от 24.01.2013 г., постановено по гр. д. № 3047/2012 г. по описа на С. районен съд и по въззивна жалба от М.С.М. против същото решение.

 

С обжалваното решене e признато за установено по отношение на М.С.М., че “Ч.” ЕООД, е собственик на обор за 80 крави, полумасивен, находящ се в землището на с. П., с квадратура 800 кв.м., състоящ се от едно помещение, построен върху държавна земя /собственост на държавния поземлен фонд/ в стопанския двор на с. П., съставляваща имот № 045011, с площ от 6.251 дка, а по скица № …. г. на Общинска служба „З.” С. - представляващ ПОЛУМАСИВНА СГРАДА С ДРУГО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, с площ 1036 кв.м., построена върху поземлен имот, находящ се в землището на с. П., с ЕКАТТЕ …., с площ 6.251 дка, с начин на трайно ползване – стопански двор, съставляващ поземлен имот № 045011 по картата на землището на същото с. П., като е отхвърлен като неоснователен предявения от “Ч.” ЕООД., против М.С.М. иск по чл. 108 от ЗС в останалата му част, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на М.С.М., че посочения обор се състои и от, а “Ч.” ЕООД е собственик и на – МАСИВНА СГРАДА с площ от 61 кв. м. и ПОЛУМАСИВНА СГРАДА ЗА НЕЖИЛИЩНИ НУЖДИ с площ 3 кв.м., находящи се в с. П., в поземлен имот №. по плана на стопанския двор на с. П., и се осъди М.С.М. да предаде на “Ч.” ЕООД собствеността и владението на тези две ползвани от него без основание части от този обор, а именно –масивна сграда с площ 61 кв.м. и полумасивната сграда за не жилищни нужди с площ 3 кв.м.  Със същото решение е отменен нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити по давностно владение № ., том ., рег. № ., дело № .от . г. в частта му, с която М.С.М. е признат за собственик по давностно владение и на ПОЛУМАСИВНА СГРАДА – СЕЛСКОСТОПАНСКИ ОБЕКТ с площ от 1036 кв.м., построена върху поземлен имот, намиращ се в землището на с. П., с площ 6.251 дка, с начин на трайно ползване – стопански двор, съставляващ поземлен имот № 045011 по картата на землището, като е отхвърлено като неоснователно  предявеното от “Ч.” ЕООД, против М.С.М., искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК в останалата му част, с която се иска отмяна на същия нотариален акт и в останалата му част.

           

Въззивникът “Ч.” ЕООД, С. обжалва постановеното решение в частта в която е отхвърлен иска му по чл. 108 от ЗС за масивна сграда с площ 61 кв.м. и полумасивната сграда за не жилищни нужди с площ 3 кв.м.. Моли да се уважи подадената въззивна жалба отмени постановеното решение на РС-С.  като се признае за установено, че дружеството е собственик на процесните сгради както и да се отмени в тази част нот. акт на ответника.

 

Въззивникът М.С.М., чрез адв. С.Д. обжалва решението в частта в която е признато за установено правото на собственост на ищеца върху процесния обор за 80 крави, полумасивен, находящ се в землището на с. П.. Моли да се отмени решението в обжалваната част. Претендира за разноски.

 

Съдът, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС.

 

Ищецът твърди в искова си молба, че закупил недвижим имот, представляващ обор за 80 крави, със ЗП 800 кв.м., който бил построен в поземлен имот по плана на стопанския двор. Собствеността на ищеца била оспорена от майката на ответника с предявен от същата иск по чл. 108 от ЗС, като с решението била обявена нищожността на договор за покупко-продажба на обор за крави, с който майката на ответника се легитимирала като собственик, а синът й – ответника, ползвал имота от нейно име. До постановяване на това решение същата заявявала пред съда, че владеела имота лично и чрез сина си, ответник по делото, който бил нейн пълномощник. Въз основа на издаден изп.лист бил осъществен въвод във владение, като правото на собственост на ищеца отново било оспорено, но този път от ответника, който представил н.а. за собственост на процесните недвижими имоти придобити по давностно владение повече от 10 години, като състоящ се от три свързани сгради. Жалбата му против това действие на ЧСИ била отхвърлена, като неоснователна. По това изпълнително дело, ЧСИ частично се съобразил с представения н.а. за собственост на ответника, като въвел ищеца във владение само на част от обора с мотива, че другите две постройки не били част от този обор. Ищецът подал молба за тълкуване но съдът отхвърлил тази му молба с мотива, че имало само една „сграда със стопанско предназначение”. Ищецът обжалвал и отказа на ЧСИ да го въведе във владение на целия имот, но подадената от него жалба била оставена без уважение. При това положение за ищеца, бил налице правен интерес от установяване на собствеността върху процесния обор по отношение на ответника. Останалата част от този обор, която представлявала масивната сграда с площ 61 кв.м. и полумасивна сграда за нежилищни нужди с площ 3 кв.м., били във владение на ответника и правният му интерес по отношение на тези части от този обор бил да предяви осъдителен иск за ревандикацията им. Ответникът оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли като недопустим и неоснователен.Видно и от представеното по делото удостоверение за наследници се установява, а и това обстоятелство не се спори между страните, че Ана Тенева Недялкова е майка на ответника. Видно от представеното по делото генерално пълномощно същата упълномощила сина си и да купува от нейно име и за нейна сметка недвижими имоти, да управлява същите, като ги отдава под наем, събира наемите, настанява и опразва жилището.

 

            На 30.10.1998 г. майката на ответника, представлявана от последния, като нейн пълномощник, е сключила с Н.Д. К. посочен в договора като пълномощник на правоимащи, чрез разпределение с купюри, въз основа на представения по делото протокол от 30.12.1997 г.. С този договор посоченото по-горе лице продало на майката на ответника, посочена в същия договор като правоимаща, процесния обор за крави в парцел единадесети на стопанския двор на бившето ТКЗС в с. П., със застроена площ 1005 кв.м..

 

            На 01.03.2000 г. майката на ответника, отново представлявана от последния, е сключила на основание чл. 45а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ с министерството на земеделието и горите – и представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот – държавна земя – частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, с който посоченото министерство й продало държавния поземлен имот № .по парцеларния план на стопанския двор на с. П., представляващ прилежаща територия към процесния обор за крави, срещу цена от 3025 лева, платена от купувача изцяло. На 31.05.2000 г. майката на ответника се снабдила и с представения по делото констативен нотариален акт № 1. г., с който на основание посочените два договора от 30.10.1998 г. и 01.03.2000 г. била призната  за собственик на посочения поземлен имот и процесния обор за крави в него.

 

            На 20.03.2000 г. ищецът сключил с представения н.а. № 132/2000 г. на нотариус В.И., с правоимащите лица по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ - членове на Частно Земеделско Сдружение „П.” с. П. - договор за покупко -продажба, с който последните му продали срещу платена от него цена от 2764 лева - процесния обор за 80 крави, полумасивен, находящ се в землището на с. П., Община С., с квадратура 800 кв.м., състоящ се от едно помещение, построен върху държавна земя /собственост на държавния поземлен фонд/ в стопанския двор на с. П., съставляващ имот № 045011, с площ от 6.251 дка.. Този обор последните са придобили преди това на 24.03.1997 г., по реда на чл. 27, ал. 5 от ЗСПЗЗ и чл. 52, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, с представения по делото договор за възстановяване на недвижим имот от ТКЗС/КЗС/ С. в землището на с. П., с който пълномощниците по това време на общото събрание на правоимащите лица по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ, са предоставили/разпределили в собственост/в натура този обор на членовете на Частно Земеделско Сдружение „Преславен” с. П., срещу дяловете на същите от имуществото на посочената организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

 

В заключението на назначената по делото съдебно - техническа експертиза се установява, вещото лице е отразило, че в съответствие с технологичните и санитарни изисквания за функциониране на кравеферма са необходими освен помещение за кравите/обор и помещения за съхраняване на продукцията, за доилна инсталация, за персонала и други. Сграда със застроена площ от 800 кв.м., описана като обор за крави в нот. акт № 132/2000 г. няма отразена върху картата за възстановената собственост и такава страда и с такава площ не съществува на място.

 

При така събраните доказателства по делото, съдът прави следните правни изводи. 

 

По отношение на въззивната жалба на ответника, съдът намира следното: въззивникът ответник обжалва постановеното решение в частта, в която е признато за установено правото на собственост на ищеца върху процесния обор за 80 крави, полумасивен, находящ се в землището на с. П.. В конкретния случай съдът намира в тази част решението за правилно, напълно споделя мотивите на СтРС, поради което на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях и следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба като неоснователна, следва да се остави без уважение.

 

По въззивната жалба на ищеца, съдът намира следното: въззивникът ищец във въззивната жалба обжалва постановеното решение в частта в която е отхвърлен иска му по чл. 108 от ЗС за масивна сграда с площ 61 кв.м. и полумасивната сграда за не жилищни нужди с площ 3 кв.м. В конкретния случай съдът намира за неоснователни изводите на СтРС, че липсват доказателства ищеца да е станал собственик и на тези две процесни сгради. В случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 98 от ЗС, съгласно която принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго. Това обстоятелство безспорно се доказва от назначената по делото съдебно – техническа експертиза, където в заключението на вещото лице е отразено, че в съответствие с технологичните и санитарни изисквания за функциониране на кравеферма са необходими освен помещение за кравите/обор и помещения за съхраняване на продукцията, за доилна инсталация, за персонала и други. Или за нормалното функциониране на обора за крави, като главна вещ, са необходими помощни сгради с несамостоятелно значение, като процесните две, които по правилото на цитираната по – горе разпоредба, следват главната вещ. Освен това вещото лице заключава, че сграда със застроена площ от 800 кв.м., описана като обор за крави в нот. акт № 132/2000 г. няма отразена върху картата за възстановената собственост и такава страда и с такава площ не съществува на място, какъвто извод е направил СтРС за да отхвърли иска по 108 от ЗС на ищеца.

 

Предвид горното съдът намира, че решението в тази част е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго по същество на спора, с което предявения от ищеца против ответника ревандикационен иск за тези две процесни сгради следва да бъде уважен. Следва да бъде уважено и искането на ищеца по чл. 537, ал. 2 от ГПК и да бъде отменен издадения след обстоятелствена проверка нотариален акт № . г. в полза на ответника в частта му, с която същия е признат за собственик на тези две сгради по давност. Като последица от горното, следва да бъде отменено и решението в частта в която е осъден ищеца да заплати на ответника направените разноски по делото.

 

При този изход на делото, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените и незаплатени разноски пред първата инстанция в размер на 23,56 лв., както и разноските пред тази инстанция в размер на 201,90 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът

             

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 100 от 24.01.2013 г., постановено по гр. д. № 3047/2012 г. по описа на С. районен съд, в частта в която са отхвърлени предявения от ищеца против ответника иск по чл. 108 от ЗС относно предаването на владението върху МАСИВНА СГРАДА с площ от 61 кв. м. и ПОЛУМАСИВНА СГРАДА ЗА НЕЖИЛИЩНИ НУЖДИ с площ 3 кв.м., находящи се в с. П., в поземлен имот № . по плана на стопанския двор на с. П. и е отхвърлен като неоснователно предявеното от “Ч.” ЕООД, против М.С.М., искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № .от . г. в тази част, както и в частта в която е осъден ищеца да заплати на ответника направените разноски по делото, като вместо него постановява:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на по отношение на М.С.М. ***, ЕГН **********, че “Ч.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “М.” № ., ЕИК .. е собственик на – МАСИВНА СГРАДА с площ от 61 кв. м. и ПОЛУМАСИВНА СГРАДА ЗА НЕЖИЛИЩНИ НУЖДИ с площ 3 кв.м., находящи се в с. П., в поземлен имот № .по плана на стопанския двор на с. П., при граници на поземления имот: имот № .– улица на ДПФ- МЗГ, имот №. – стопански двор на ЕТ “В. – Й. Т.” С., имот № . - стопански двор на И.Д. Б. и др., имот №. - стопански двор на Г. М. М., имот № . - стопански двор на „Б.АД, имот № . - стопански двор на М.С.М., имот №. - стопански двор на М.С.М., и ОСЪЖДА М.С.М. да предаде на “Ч.” ЕООД, владението върху гореописания имот.

 

ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити по давностно владение № ., том ., рег. № ., дело № .от . г. на нотариус Е.Т. с рег. № - на Нотариалната камара и район на действие – района на С. районен съд, в частта му, с която М.С.М. е признат за собственик по давностно владение и на МАСИВНА СГРАДА с площ от 61 кв. м. и ПОЛУМАСИВНА СГРАДА ЗА НЕЖИЛИЩНИ НУЖДИ с площ 3 кв.м., находящи се в с. П., в поземлен имот № . по плана на стопанския двор на с. П., при граници на поземления имот: имот №. – улица на ДПФ- МЗГ, имот № .– стопански двор на ЕТ “В.– Й.Т.” С., имот № . - стопански двор на И. Д. Б. и др., имот № .- стопански двор на Г. М.М., имот № . - стопански двор на „Б.” АД, имот № .- стопански двор на М.С.М., имот № .- стопански двор на М.С.М..

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалван част.

 

ОСЪЖДА М.С.М.,***, ЕГН **********, да заплати на “Ч.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “М.” № 166, ЕИК ……, сумата от 225,46 лв., представляваща направени по делото разноски.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                

 

 

 

2.