Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   264  / 28.06.2013 г.    Година 2013         Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                     Граждански състав

На тридесети май                                                               Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                       Председател: Н. УРУКОВ

                                                                  

                                                Членове: 1. КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

                                                                 2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията – докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1140 по описа за 2013 година.

 

 

          Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

          Производството е образувано по въззивна жалба от адв. В.И.С. като пълномощник на въззивниците Н.И.К., И.Д.Г. и В.Д.П., против Решение № 66/07.02.2013г. по гр.дело № 1409/2012г., по описа на К. районен съд.

 

          Въззивниците чрез пълномощника си адв. В.С. излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение и непочиващо на събрания по делото доказателствен материал. Молят да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявения установителен иск от Банка Д.-ЕАД гр. С. по чл. 422 от ГПК.  Претендират за присъждане на направените разноски по делото.

 

Подробни съображения и доводи са изложени във въззивната жалба на жалбоподателите, които считат, че е неправилен извода на първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение като съдът уважавайки предявения иск от Банка ДСК ЕАД освобождава банката неправилно е освободена от отговорност, в качеството им на поръчители на Б. Ц. Ц. – съгласно подписан от тях договор за поръчителство от 20.02.-2006г. По делото са били представени безспорни доказателства за преструктурирането на потребителския кредит на четвъртия съдружник и кредитополучател Борислав Цанков и въззивниците са се съгласили с това. С допълнително споразумение  между длъжника Ц. и банка ДСК ЕАД от 18.03. размерът на месечната вноска сее увеличил на 480 лева, което от своя страна представлява увеличаване на размера на задължението, за което въззивниците не са съгласни. По този начин със сключването на допълнително споразумение от 29.10.2009г. между банката и кредитополучателя са изменени условията за погасяване на дълга, за което поръчителите нито са били уведомени, нито е потърсено съгласие от тях. Считат, че след като се изменят условията за погасяване на дълга, би следвало поръчителите да бъдат уведомени и от тях да бъде поискано съгласие, тъй като това променя обема на тяхната отговорност по главния дълг.Вместо това страните са действали напълно самостоятелно, отстранявайки поръчителите до решаването на възникналия проблем. В двете сключени споразумения е вписано,  че се запазват обезпеченията на дълга от страна на поръчителите по договора за поръчителство от 20.06.2006г., но и на двете споразумения липсва писменото съгласие на въззивниците.

 

Въззивниците чрез адв. С. молят делото да бъде разгледано по същество, да се отмени постановеното решение от първоинстанционния съд като неправилно и необосновано и бъде постановено ново, с което да се уважи подадената въззивна жалба. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

 

 В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия Банка Д.-ЕАД гр. С., представлявана от пълномощника си юрисконсулт Р.Х.М., против обжалваното решение на К. районен съд. Изразяват с писмения отговор становището си, че подадената въззивна жалба е неоснователна и в противоречие със закона. Молят постановеното решение от К. районен съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и че правилно първоинстанционния съд е уважил изцяло предявените от Банката обективно съединени искове. Считат възраженията на въззивниците: Н.И.К., И.Д.Г. и В.Д.П., като поръчители и като кредитополучател Б. Ц. Ц. във въззивната жалба за неоснователни, тъй като  е налице договор за потребителски кредит и които суми са предмет на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.

 

Въззиваемият моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба като неоснователна и потвърди изцяло постановеното решение от К. районен съд, като правилно и законосъобразно. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

 

          Въззивниците Н.И.К., И.Д.Г. и В.Д.П., редовно и своевременно призовани, не изпращат представител, който да вземе становище по делото.

 

         Въззиваемият “Банка ДСК” ЕАД – гр. С., редовно и своевременно призован, явява се процесуалния представител юриск. Р.М., която взема становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение, като се потвърди постановеното решение на К. районен съд като правилно и законосъобразно.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ във връзка с чл.138, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.2 във връзка с чл.138, ал.1 от ЗЗД.

 

          В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: На датата 20.02.006г. между въззиваемия „Банка ДСК" ЕАД, ФЦ-гр. К., в качеството й на кредитор, и главния длъжник Б. Ц. Ц., в качеството му на кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит за рефинансиране, по силата на който кредиторът отпуснал на Цанков потребителски кредит в размер на 20 000лв., отчасти за рефинансиране на дълг към „ А." - гр. К. в размер на 7 520 лв. със срок за издължаване- 96 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът бил усвоен и се погасявал чрез разплащателна сметка № .., съгласно индивидуален погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит. Кредитът се отчитал по индивидуална кредитна сметка № ., като падежната дата за издължаване на месечните вноски било уговорено да бъде 20-то число. В т. 7 от договора страните договорили, че кредитополучателят заплаща лихва в размер, определян периодично от кредитора, който към датата на сключване на договора е 13.95%. Договорено е, че промяната на лихвения процент от банката е задължителна за страните. При промяна на лихвения процент банката определя нов размер на месечната погасителна вноска, за което предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план. При начисляване на лихвите месецът се брои за 30 дни, а годината- с 360 дни/ т.7.1 и т.7.2 от договора/. В срока по договора кредита се издължава с равни месечни вноски, включващи дължимите месечни плащания за лихва и за главница, отразени в индивидуален погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Уговорено било, че кредитът ще се обезпечава с поръчителство. В т. 8.1 страните са се съгласили, че в срока по т. 2, при неплащане до седем дни след падежната дата по т. 6 на главницата и/или лихва, остатъкът от кредита се олихвява са прилагания лихвен процент по т.7, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване молбата за събирането му по съдебен ред, остатъка от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по т. 7, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.

За обезпечаване задължението по договора за кредит бил сключен договор за поръчителство /на л.8 от първоинст. дело/ с въззивниците и ответници по делото Н.И.К., И.Д.Г. и В.Д.П.. С този договор последните са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя при неизпълнение на задълженията му по договора за кредит при условията на договора.

 

Въззивникът П. е представил по първоинстанционното дело погасителен план към договора за потребителски кредит от 20.02.2006г., от който е видно, че кредитополучателят Ц. се е задължил да заплаща на банката 96 месечни вноски от по 346,86лв. или задължението е следвало да бъде погасено м. февруари 2014 година.

Също така по делото не се спори, че поради закъсняване и неплащане на месечните погасителни вноски, банката е сключила с кредитополучателя Допълнително споразумение към договора за кредит от 29.10.2009г., по силата на което кредиторът се отказал от вземането си по отношение на Ц.  за наказателни лихви за периода от 30.09.2009г. до 20.10.2009г., като по отношение на остатъка от дълга от 14 652,00лв. страните са сключили споразумението, по силата на което лихвата по кредита при условия на договора за кредит да бъде в размер общо на 15.45%. В т.1.5 страните се договорили, че срокът за издължаване на кредита оставал непроменен, като остатъкът от кредита, включващ главница и дължимата текущо начислена лихва към 29.10.2009г. ще се издължава само с вноски по главница и съответната месечна лихва, отразени в индивидуален погасителен план. В т.5 страните са договорили, че запазват приетите по основния договор обезпечения. В чл. 9 е договорено, че неразделна част от допълнителното споразумение са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, като при противоречие на клаузите им с тези на договора за кредит се прилагат Общите условия.

От представения по делото погасителен план към допълнителното споразумение се установява, че задължението на кредитополучателя е за 52 месечни вноски, с краен срок на погасяване- 29.02.2014г., всяка от които в размер на 388,28лв.

 

На датата 18.03.2011г. между „ Банка ДСК" ЕАД и главния длъжник Ц. било сключено и второ Допълнително споразумение към договор за кредит, с което кредиторът се отказал от вземането си за наказателни лихви за периода 28.01.2011г. до 18.03.2011г., като споразумението обхващало остатъка от дълга в размер на 12 600 лв. Към датата на сключване на допълнителното споразумение лихвата по кредита, формирана при условията на договора за кредит, била общо в размер на 14,95%. В т.1.1 е договорено, че кредитополучателят се задължава да отговаря със задълженията по договора за кредит и да ги погасява по реда и условията в него. Страните са изменили условията за погасяване на кредита, както следва: срокът за издължаване на кредита остава без промяна, договорен е гратисен период за издължаване на главницата от 3 месеца, в срока по т.1.4 кредитополучателят заплаща месечна лихва по погасителен план, предоставен от кредитора, в размер на 156,98лв. Непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка по главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период. Договорено е, че размерът на месечната погасителна вноска, кредиторът ще определи в първия работен ден следващ падежната дата. 

 

Районният съд е анализирал и обсъдил задълбочено събраните по делото писмени доказателства и е стигнал до правилните изводи, че се явява неоснователно възражението на въззивниците, че представените с исковата молба писмени доказателства на първоинстанционното производство не удостоверяват напълно подлежащо на изпълнение вземане срещу поръчителите /солидарни длъжници/, тъй като не е представен погасителния план към договора за потребителски кредит за рефинансиране от 20.02.2006г.. В приложеното по делото ч. гр. д. № 519/2012г. по описа на КРС се съдържа извлечение от счетоводните книги № 11367082 на „БАНКА ДСК" ЕАД - гр. С.. Документът съдържа данни за договора за потребителски кредит сключен за рефинансиране с кредитополучателя Цанков, както и за договора за поръчителство, сключен с въззивниците. Посочени са датите, на които са сключени договорите, размера на просрочената главница, размера на договорната лихва и наказателната лихви и периодите, за които се дължат. Отбелязани са просрочените вноски. Извлечението е подпечатано с печата на банката и е подписано от упълномощеното за това длъжностно лице. Следователно извлечението от счетоводните книги е редовно от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжниците.

 

Тримата въззивници твърдят във въззивната си жалба, че не са подписвали последващите анекси към договора за кредит, в които е уговорена главница в по-голям размер, поради което тяхната отговорност не следва да бъде ангажирана. Въззивният съд счита това възражение за неоснователно, тъй като съгласно чл. 13, ал.1 от Наредба № 9 за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск една експозиция се счита за преструктурирана, когато първоначалните условия на споразумението са изменени чрез даване на отстъпки от банката към длъжника, предизвикани от влошаване на финансовото му състояние, водещо да невъзможност да се изплати в срок пълният размер на дълга, които отстъпка банката не би дала при други обстоятелства. С допълнителни споразумения от 29.10.2009г. и от 18.03.2011 г. банката се е отказала от вземането си за наказателни лихви за периода от 30.09.2009г. до 29.10.2009п, и от 28.01.2011г. до 18.03.2011п. От доказателствата по делото се установи, че се е увеличил размера на лихвата по кредита. В т.7 от договора за кредит от 20.02.2006г. на банката е предоставена възможност да променя едностранно лихвения процент, която промяна обвързва страните по договора, в това число и поръчителите. Нередовното обслужване на кредита от кредитополучателя и увеличения размер на лихвата обуславят увеличението на месечната погасителна вноска по кредита. С оглед гореизложеното съдът счита, че неподписаните от тримата въззивници допълнителни споразумения не са се отразили неблагоприятно върху финансовото им положение, тъй като не е поето ново или по-голямо по размер задължение. Задължението се характеризира с предмет, размер и срок.

 

Основното оплакване и възражение във въззивната жалба на въззивниците се явява възражението, че кредитът не ставал автоматично предсрочно изискуем, а следвало това да бъде направено от банката – въззиваем. Въззивният съд намира това оплакване на въззивниците изцяло за неоснователно, тъй като съгласно раздел VІ - “отговорности и санкции”, чл. 18.2. при допусната забава в плащанията на главница и или лихва на 90 дни, целият остатък от кредита остава предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява по т.7, увеличен с наказателната надбавка по 10% пункта. Със самия факт на допусната забава в плащанията над 90 дни – кредитът се превръща в предсрочно изискуем, за което не е необходимо никакво действие на банката. Съобразно разп. на чл. 20а. от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили.

 

Неоснователни се явяват и възраженията на жалбоподателите относно увеличаването размера на главницата по кредита. Съобразно т.1.6 от доп. споразумение от 18.03.2011г. непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита на първият работен ден, следващ последната дата от тримесечния гратисен период. От заключението на вещото лице /стр.5/ прието като доказателство по делото от първостепенният съд и приложеното към заключението извлечение от сметката под № 11367082 на датата на сключване на доп. споразумение 18.03.2011г. лихвата в размер на 461.68 лева е платена, тоест, де факто не се е капитализирала към дълга и е останала не променена. Респ. размерът на главницата не се е увеличил. Нещо повече, т .11 от цитираното споразумение е уговорено, че вземането се взема съобразно първоначалните условия на договор за кредит № …../20.02.2006г.без да се имат предвид отстъпките дадени при преструктурирането, като по този начин дългът не може да се увеличи и не се променя обема на отговорността на поръчителите и въззивници. Наведените възражения за увеличението на дълга вследствие на капитализацията на същия са в явно противоречие със събраните по делото доказателства. От горепосоченото заключение на съдебната експертиза по един категоричен начин се установява, че капитализация на лихвата не е извършена и промяната на месечната погасителна вноска не е вследствие на увеличаването по някакъв начин на главницата по кредита.

 

Също така въззивният съд намира, че в т.7 от договора за кредит е уговорено, че промяната на лихвения процент от кредитора е задължителна за страните, а т.7.1 предвижда, че при промяна на лихвения процент, кредиторът определя нов размер на месечната погасителна вноска, за което предоставя на кредитополучателя нов погасителен план. Лихвите уговорени в двете споразумения са действащите лихвени проценти към датата на сключване на всяко едно от тях, породени от промени в пазарните лихвени нива, дори и да не бяха подписани, на практика кредитът се е олихвявал през тези периоди с тези лихвени проценти, за този вид кредит, ползван от всички клиенти на банката и имайки предвид и нередовното обслужване на кредита от кредитополучателя, е нормално при увеличаване на лихвата, да се промени и увеличава месечната погасителна вноска по кредита.

 

Съгласно императивната разпоредба на   чл.138,  ал.1   от  ЗЗД,  с  договора  за  поръчителство,  поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице за отговаря за изпълнението на неговото задължение. Според чл. 140 от ЗЗД поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението – на главното задължение, вкл. и разноските по събирането на вземането. Съобразно чл. 141, ал. 1 от ЗЗД – поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник, а според ал. 2 – ако неколцина са поръчителствали за един и същ длъжник и едно и също задължение – всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му.

 

В тази насока изводите на първоинстанционният съд изцяло се споделят и от настоящата въззивна инстанция.

 

          Въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

На основание чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 1 и ал. 3, и във вр. с чл. 273 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия направените от последния разноски по делото пред въззивната инстанция, общо в размер на 737 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един юрисконсулт пред въззивната инстанция, определени при условията на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

На основание чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК настоящото въззивно решение подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС на РБ, при наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

         Водим от горното, съдът

 

                                             Р Е Ш И :

    

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 66/07.02.2013г. по гр.д. № 1409/2012., по описа на Районен съд-К., като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА Н.И.К., с ЕГН **********,***, И.Д.Г., с ЕГН **********,*** и В.Д.П., с ЕГН **********,*** да заплатят на „Банка ДСК" ЕАД, С., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. М.№ 19 с ЕИК ……, сумата от 737 /седемстотин тридесет и седем/ лева, представляващи  направени от въззиваемия разноски по делото, пред въззивната инстанция.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ чрез ОС-Стара Загора при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                2.