Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер  226  …………………06.06.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На осми май…………...………………………………………………..Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА

въззивно гражданско дело номер 1142…..по описа за 2013……………...година.

 

        Обжалвани са решение № 389 от 10.07.2012 г. и решение № 70 от 08.02.2013 г., постановени по гр.дело № 1467/2012 г. на Казанлъшкия районен съд, с които е признато за установено по отношение на С.Г.К., че съществува вземането на В.И.К. по заповед № 403/29.02.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 604/2012 г. на РС- Казанлък за сумите: …лв. главница по договор за заем от 26.09.2008 г., ведно със   законната  лихва   върху  тази  сума,   считано   от   27.02.2012 г.   до   окончателното изплащане на вземането, както и 1766.66 лв. лихва за периода от 23.02.2009 г. до 23.02.2012 г.

 

        Въззивникът С.Г.К., чрез пълномощника си по делото адв.М.Д., счита, че решенията са неправилни, необосновани и незаконосъобразни. Моли същите да бъдат отменени и алтернативно за решението по чл.247 ГПК- да бъде обезсилено като недопустимо. Претендира за разноските за двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени в жалбите, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият В.И.К., чрез пълномощника си по делото адв.П.Я., взема становище, че жалбите са неоснователни, а обжалваните решения правилни и законосъобразни, поради което моли да бъдат потвърдени. Подробните съображения, изложени в отговорите по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

       

        Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск по чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК- за установяване на вземане, по отношение на което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Ищецът В.И.К. е твърдял, че дал на ответника заем в размер на … лв., за което той му дал разписка и подписал запис на заповед, с който се задължил да заплати процесната сума от …лв. в срок до 20.10.2008 г. Въпреки поетото задължение ответникът не върнал сумата на падежа. Затова ищецът подал пред РС- Казанлък заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. По образуваното ч.гр.дело № 604/2012 г. по описа на РС- Казанлък била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като в срока по чл.414 ГПК ответникът- длъжник в заповедното производство, възразил, поради което кредиторът е предявил установителния иск. Претендирал е съдът да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от …лв., представляваща поето задължение за плащане по запис на заповед, издаден на 26.09.2008 г., с падеж 20.10.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.02.2012 г. до окончателното й изплащане и … лв. мораторни лихви за периода от 20.10.2008 г. до 23.02.2012 г.

 

        Ответникът С.Г.К. в отговора си по чл.131 ГПК е взел становище, че искът е погасен с изтичането на тригодишна давност, като се е позовал на разпоредбата на чл.531, във връзка с чл.537 ТЗ.

 

        Първоинстанционният съд приел, че искът е основателен. Приел е, че страните по делото са сключили на 26.09.2008 г. договор за заем, по който ищецът е предал в заем на ответника процесната сума. Договорът за заем бил каузална сделка, установяваща наличието на облигационни правоотношения между страните по него. Записът на заповед бил абстрактна, едностранна сделка и ценна книга, но неговият характер не давал основание той да се разглежда отделно и откъснато от каузалното отношение между страните, тъй като не може да има сделка без основание. В случая тази каузална сделка, която се обслужва от абстрактната, са дадени в заем пари, записът на заповед е обезпечавал изпълнението на съществуващ реален договор за заем. Приел е, във връзка с възраженията на ответника за изтекла погасителна давност, че заповедта за изпълнение е издадена на основание чл.410 ГПК, а не на основание чл.417 ГПК, а записът на заповед не е ползван по реда на чл.417 ГПК именно поради изтеклата тригодишна давност от падежа. Ползван е като основание за парично вземане и в този случай се прилагала общата петгодишна давност. Приел е, че в хода на делото е установено по предявения установителен иск от какво точно произтича паричното задължение- реално сключен договор за паричен заем и било доказано чрез свидетелски показания, че сумата не е върната, с което ответникът се е обогатил неоснователно.

        Страните не спорят, че ответникът е издал запис на заповед с падеж 20.10.2008 г., по силата на който се задължил да заплати на поемателя сумата от … лв. Не спорят и че той е получил сумата, за която е издадена представената по делото разписка. Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК и районният съд е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумите от …лв. главница, което вземане произтича от запис на заповед, издаден на 26.09.2008 г. с падеж 20.10.2008 г. В срока по чл.414, ал.2 ГПК, ответникът-длъжник е възразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Кредиторът не е задължен, ако разполага със запис на заповед, непременно да иска издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Когато заявлението за издаване на заповед за изпълнение е основано на парично вземане, заявителят следва да посочи неговия размер и обстоятелствата, от които то произтича. В случая, видно от заявлението, заявителят е посочил, че вземането му произтича от поето безусловно задължение за плащане на сумата от …лв. по запис на заповед с падеж на 20.10.2008 г. Обстоятелството, че заявителят счита, че след изтичане на 3-годишния срок от падежа записът на заповед служи като разписка за плащане на посочената в него сума, не променя характера на вземането, тъй като това е правен довод, а не обстоятелство, от което произтича вземането. Този довод освен това е и неверен, тъй като записът на запис се конвертира в разписка ако е нередовен или недействителен и то не във всички случаи.

 

        Целта на иска по чл.422 ГПК е да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение. Предметът на доказване на иска във връзка със задължение по запис на заповед следва от естеството на възражението на длъжника. Обстоятелството, че записът на заповед, от който произхожда вземането, е издаден във връзка с някакво каузално правоотношение между страните /в случая договор за заем/, не променя произхода на вземането- то пак произхожда от запис на заповед. Основанието, на което е издаден менителничният ефект, се изследва, ако е налице спор между страните относно каузалното правоотношение. В производството по чл.422 ГПК съдът не извършва проверка за съществуването на каузално правоотношение задължително, а само ако длъжникът изложи конкретни факти и възражения, свързани с наличието или липсата на каузално правоотношение /ОПР 506- 2012- II т.о. на ВКС/. В конкретния случай ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който не са изложени никакви възражения във връзка с каузалното правоотношение. Не е посочил защо е подписал записа на заповед, поради което съдът не е бил длъжен да изследва съществуването на каузалното отношение и връзката му със записа на заповед.

 

        В случай, че записът на заповед е редовен от външна страна /какъвто е настоящият запис на заповед/, кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание ценната книга /ОПР 470- 2010- II т.о. на ВКС/, а за длъжника съществува задължение да плати посочената в менителничния ефект сума или да посочи и докаже каузално правоотношение, за чието обезпечаване е издал съответния запис на заповед, както и че е погасил задължението по каузалната сделка. Неправилно районният съд е приел за доказано със свидетелски показания, че процесната сума не е върната. Съгласно чл.164, ал.1, т.4 ГПК, свидетелски показания са недопустими както за доказване на погасяването на парични задължения, установени с писмен акт, така и за опровергаване на такива твърдения.

 

        Право на длъжника е и да откаже изпълнение с възражение за изтекла погасителна давност съгласно чл.531, ал.1, във връзка с чл.537 ТЗ. По правило това възражение има правопогасяващо действие и е основание за отхвърляне на предявения установителен иск. Съгласно чл. 531, ал.1 ТЗ, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.537 ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с изтичането на тригодишна давност от падежа. В случая падежът е на 20.10.2008 г., а заявлението е подадено на 27.02.2012 г., т.е. 4 месеца след изтичането на 3-годишния давностен срок. Поради погасяване по давност по чл.531, ал.1 ТЗ към датата на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК, вземането не съществува, поради което искът по чл.422 ГПК следва да се отхвърли. Ищецът може да търси правата си по иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ, ако са налице условията за това.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение в частта, с която е уважен установителния иск по чл.422 ГПК, предявен от В.И.К., е неправилно. Същото в тази му част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен. В останалата му част решението не е обжалвано. Следва да се присъдят направените от въззивника разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на … лв.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                  Р  Е  Ш  И :

        ОТМЕНЯ решение389 от 10.07.2012 г. и решение № 70 от 08.02.2013 г., постановени по гр.дело № 1467/2012 г. на Казанлъшкия районен съд, в частта, с която е уважен предявения от В.И.К. срещу С.Г.К. иск с правно основание чл.422 ГПК, и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

        ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от  В.И.К., ЕГН ********** *** и адрес за кореспонденция: гр.Казанлък, ул.„…” № …, ет…., офис …, за признаване за установено по отношение на С.Г.К., ЕГН ********** ***, съществуване на вземането в размер на …лв. /…лева/ със законната лихва от 27.02.2012 г. и …лв./…лева и шестдесет и шест стотинки/ лихва за периода 23.02.2009 г.- 23.02.2012 г., въз основа на запис на заповед от 26.09.2008 г., за което е издадена  Заповед № 403/29.02.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №  604/2012 г. по описа на РС- Казанлък, като погасен по давност.   

 

        ОСЪЖДА В.И.К., с посочен адрес, да заплати на   С.Г.К., с посочен адрес, направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на … лв. /…стотинки/.

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

  

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                            2.