Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    263     / 28.06.2013 г.       Година 2013      Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                      Граждански състав

На тридесети май                                                                Година 2013

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: НИКОЛАЙ УРУКОВ                                                

                                                Членове: 1. КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

                                                                 2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията – докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1143 по описа за 2013 година.

 

 

          Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

          Производството е образувано по въззивна жалба “Т.–Р.” ЕАД с адрес на управление гр. Р. ул. “Тец Изток” чрез изпълнителния директор инж. П. А. П., против Решение № 83/21.02-2013г. по гр.дело № 2684/2012г., по описа на К. районен съд.

 

          Въззивникът “Т. – Р.” ЕАД във въззивната жалба излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното Решение, спорът да бъде разгледан по съществото си и бъде уважен изцяло предявения иск. Претендира за присъждане на направените разноски в двете инстанции, включително и юрисконсултски възнаграждения по 100 лева за всяка инстанция.

 

Подробни съображения и доводи са изложени във въззивната жалба на жалбоподателя. Счита, че е неправилен извода на първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение като съдът е приел, че не е доказано ответника да е бил потребител на топлинна енергия през процесния период от топлоснабденото жилище, чийто наемател е бил. Излага становище, че като наемател на топлоснабден имот ответника е поискал да му бъде открита партида за заплащане на топлинна енергия разпределяна в този имот. Това именно искане материализирано в заявлението по т.7 от доказателствата към исковата молба сключен договор /неоспорено/ обективира сключения между страните ни договор за продажба на топлинна енергия. Същият договор е неформален и реален, което означава, че не е необходимо пред РС да се представи писмен документ със заглавие “договор”. Представеният договор с етажната собственост има за цел да удостовери, че ползвания от ответника имот е присъединен към топлопреносната мрежа.

Считат, че правилно решаващият състав е стигнал до извода, че не само собствениците и вещните ползватели на топлоснабдени имоти са потребители на топлинна енергия, но такива могат да бъдат и всички ползватели на топлофицирани имоти, чийто права произтичат от облигационни правоотношения, което обаче е валидно и допустимо правоотношение между двете страни с предмет продажба на топлинна енергия, той действието на същото е продължило и през процесния период, тъй като не се установи валидно волеизявление от страна на ответника за прекратяването му. Напускането на имота има отношение само спрямо правото на иск на ответника срещу неговия наемодател. Не прави нови доказателствени искания с въззивната си жалба.

 

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия С.С.Х. ***, чрез пълномощника си адв. Т.Д., чрез който се изразява становището, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а постановеното решение на К. районен съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Прави искане въззиваемия да му бъдат присъдени направените разноски в размер на 350 лева – представляващи адвокатски хонорар за въззивната инстанция, съгласно договор за правна помощ и съдействие № 053904/25.03.2013г.

 

          Въззивникът “Т. – Р.” ЕАД с адрес на управление гр. Р. редовно и своевременно призован, не изпращат представител, който да вземе становище по делото.

 

         Въззиваемият С.С.Х. редовно и своевременно призован не се явява и не изпраща представител, като призовката е получена на 09.05.2013г. от лицето Д.  С. – майка на въззиваемия, а втората изпратена призовка до същия е получена от адв. Т.Д. на 07.05.2013г.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.79, във вр. с чл. 86 от ЗЗД и във вр. с 149, ал. 1 от Закона за енергетиката  /ЗЕ/.

 

          В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: От представения договор №291/14.12.98г. е видно, че е сключен между въззивника-доставчик и Домсъвета на блок “В.” в гр. Р. -потребител с предмет: доставка на топлоенергия в сградата срещу задължение на потребителя да я приеме и заплати. На 25.10.2001г. между етажната собственост, с адрес: гр.Р., ул.”К. О.” №.- бл.В.и „Т.-Р." ЕООД е сключен и договор №38 за топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода в сградата на същия бл.”В. С решение №ОУ-006/04.02.2008 г. на ДКЕР са одобрени Общи условия на "Топлофикация Р." ЕАД за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди. По приложеното гр.д.№441/2012 г. по описа на РС-Казанлък на л.29-39 са представени и Общите условия на за продажба на топлинна енергия от на потребители за битови нужди от системата на "Топлофикация Р." ЕАД.

На 18.11.2007 г. е сключен между Домсъвета на живущите в блок „В.", ул."Св.К.О." . в гр.Р. като наемодател и въззиваемия С.С.Х. като наемател договор за наем, съгласно който наемодателят предоставил за временно ползване недвижим имот, находящ се в гр.Р., ул."Св.К. О.". блок "В.", етаж ., представляващ „стая и кухня, състоящ се от 46 кв.м."- чл.1 от договора. Съгласно чл.8 от договора наемателят се задължил да заплаща както „всички консумативни разходи по осветление, ел.енергия, отопление, вода, канал, почистване и смет, телефон, асансьор е др.под.", така и месечна наемна цена.

На 23.11.2007 г. въззиваемият С.С.Х. с адрес бл."В.ет.1, абонатен №…е депозирал пред „Топлофикация-Р." ЕАД заявление вх.№АС-01502 с искане „да бъде открита партида за плащане на топлоенергия на адреса, представя договор за наем, промяната да се счита от 01.11.2007 г., в жилището не се ползва топла вода".

От представените 2 бр. договори за наем се установява, че Домсъветът на живущите в блок „В.", ул."Св.К.О." . в гр.Р. е отдал под наем същия недвижим имот- етаж  1, в блок „В." на Д. И. И. за времето от 01.05.2009г. до 01.05.2012 г. и на Д. И. П. за две години, считано от  01.06.2010г. до 01.06.2012 г.

От приложените по гр.д.№441/2012 г. по описа на РС-К. 2 бр. трудови договори и 3 бр. допълнителни споразумения се установява, че в периода 23.04.2009 г.-01.01.2011г. въззиваемият С. е бил в трудово правоотношение с „К."
ООД  гр.К.  и  със  „С."  ООД  гр.К. с  място  на работа в гр.К..

Представени са от ищеца 5 бр. сметкофактури за доставена топлинна енергия за периода 23.12.2009 г.- 23.09.2010 г. с потребител С.С.Х.,***.

 

Районният съд е анализирал и обсъдил задълбочено събраните по делото писмени доказателства и е стигнал до правилните изводи, че жилищната сграда, в която се намира процесният жилищен имот е присъединена чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Р." ЕАД и в периода 23.12.2009 г. -23.09.2010 г. титуляр на партидата на топлофицирания имот е въззиваемият С.. От доказателствата се установи, че ответникът С.С.Х. не е собственик на процесния имот, а е бил негов наемател до м.04.2009 г. Въззивникът ангажира отговорността на въззиваемия за заплащане цената на доставена и разпределена топлинна енергия в процесния имот от 23.12.2009г. до 23.09.2010г. като неин купувач респ. потребител на топлинна енергия. През претендирания период са действали Закона за енергетиката /ЗЕ/, Наредба №16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването и Общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в от системата на "Топлофикация –Р." ЕАД /ОУ/.

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 107/09.12.2003 г./ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот. По силата на чл.149, ал.1 от ЗЕ правоотношенията между дружествата, осъществяващи производство и пренос на топлинна енергия, и потребителите на такава, се извършва на основата на писмени договори при общи условия. Съобразно нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. В чл.41 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването се предвижда, при настъпили промени в собствеността или вещното право на ползване новият потребител е длъжен в 30-дневен срок да уведоми с писмено заявление топлопреносното предприятие. От цитираните разпоредби може да се направи извода, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на дружество доставчик, посочването на местонахождението /адреса/ на имота и представянето на доказателства за собствеността или вещното право на ползване върху него представляват задължително условие за самото сключване на договор за доставка на топлинна енергия т.е. страна по договора за доставка на топлинна енергия с топлопреносното предприятие е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдения имот. В настоящият случай ответникът не е собственик или ползвател на вещното право на ползване, поради което не е страна по договора за доставка на топлинна енергия, сключен между ищцовото дружество и Домсъвета на живущите в блок „В.", ул."Св.К.О." . в гр.Р. и спрямо него той не поражда действие /арг. от чл.21, ал.1 ЗЗД/. Разпоредбата §1, т.42 от ДР на ЗЕ /ред. ДВ бр.74/2006 г./ дава дефиниция на понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди"-„физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си". Следователно съгласно § 1, т.42 от ДР на ЗЕ потребител на топлинна енергия би могъл да бъде не само собствениците и притежателите на учредено вещно право на ползване, но и всички ползватели на топлофицирания имот, чиито права произтичат от облигационни правоотношения т.е.  лицата,  които  се явяват реални потребители  на топлинната енергия. До същите правилни и законосъобразни изводи е стигнал и първооинстанционния съд в мотивите към обжалваното решение.

 

Основното оплакване и възражение във въззивната жалба на въззивника се явява, че като наемател на топлоснабден имот ответника поискал да му бъде открита партида за заплащане на топлинната енергия, което искане било материализирано в заявлението по т.7 от доказателствата към исковата молба. В тази връзка жалбоподателят твърди, че това заявление обективирало сключения между страните договор за продажба за топлинна енергия, който се явявал неформален и нереален по своя правен характер, което означавало, че не е необходимо пред първоинстанционния съд да се представя писмен договор в тази насока.

 

Въззивният съд намира това оплакване на въззивника изцяло за неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, а в т.6 на същата разп. са конкретизирани като страни: доставчика на топлинната енергия и клиентите в сградата – Етажна собственост, като “клиенти” се явяват собствениците или титулярите на вещното право на ползване. Тези са именно двете страни по двустранния договор за продажба на топлинната енергия.  Изцяло  в подкрепа на това е и представения и приет като доказателство от първоинстанционния съд договор № 291/14.12.1998г. за доставка на топлоенергия за обект блок “Варна” с титуляр Домсъвета на Етажната собственост на блок “Варна”, гр. Р. ул. “Климент Охридски” № 24.

 

Въпреки указаната тежест на доказване от първостепенният съд в съответствие с разпоредбата касаеща разпределението на доказателствената тежест – чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, въззивникът не е представил нито на първоинстанционното, нито на въззивното производство доказателства, че през процесния период 23.12.2009г.-23.09.2010 г. въззиваемият и ответник е бил ползвател респ. реален потребител на топлинна енергия. Единствено обстоятелството, че той се води титуляр по партидата на имота не може да ангажира неговата отговорност. Понятието "партида" не е дефинирано в енергийното законодателство, но следва да се отбележи, че то се използва за определяне на идентификацията на определен субект с оглед отчитане на предоставяната услуга, било топло доставяне, електродоставяне или газоснабдяване. От разпоредбата на чл.64 вр. с чл.З и чл.4 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите от системата на „Топлофикация-Р."ЕАД следва, че продавачът открива, променя и закрива партида за всеки купувач на топлинна енергия по заявление на купувача- собственик или титуляр на вещното право на ползване на имота, придружено с документи, удостоверяващи вещното право и води партидата за всеки купувач /собственик или титуляр на вещното право на ползване/ с абонатен номер. От доказателствата се установи, че в периода 01.05.2009 г.- 01.05.2012 г. процесния топлофициран имот бил отдаден под наем на друго лице-нов наемател. Съгласно чл.66 ал.З от ОУ за продажба на топлинна енергия, ако предишния наемател не подаде заявление за закриване на партидата си, продавачът събира дължимите суми от собственика на имота, който има открита партида. По гореизложените съображения съдът приема, че през процесния период страните по делото не са били в облигационно правоотношение по повод доставяна от "Топлофикация-Русе"ЕАД топлинна енергия за недвижим имот, блок „В.", ул."Св.К.О." . в гр.Р. 1 поради което и предявеният срещу ответника иск за заплащане на сумата от 227.74лв., явяваща се цената на доставена топлинна енергия за периода от 23.12.2009г. до 23.09.2010г. по издадени 5 бр. фактури е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед отхвърлянето на главните искове не следва да се уважават и предявените акцесорни искове за заплащане на лихви за забава в общ размер 53.01лв. за времето от 15.03.2010 г. до подаване на исковата молба-11.10.2012 г., представляваща сбора от лихвите върху всяко едно месечно задължение в периода от 23.12.2009 г. до 23.09.2010 г. В тази насока изводите на първоинстанционният съд изцяло се споделят и от настоящата въззивна инстанция.

 

          Въззивният съд намира,че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

На основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски пред въззивната инстанция, общо в размер на 350 лева представляващи възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция, съобразно договора за правна защита и съдействие под № 053904/25.03.2013г. /на л.9 от наст. въззивно дело/.

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 5 000 лева.

 

         Водим от горното, съдът

 

                                             Р Е Ш И :

    

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 83/21.02.2013 г. по гр.д. № 2684/2012 г., по описа на Районен съд-К., като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА “Т. – Р.” ЕАД с адрес на управление гр. Р. ул. “Тец Изток”, представлявано от изпълнителния директор инж. П. А. П., да заплати на С.С.Х. ***, с ЕГН **********, сумата от 350 лева представляваща направените от въззиваемия разноски по делото пред настоящата въззивна инстанция.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: