Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 242  ………………….11.06.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На шестнадесети май……………………….…………………………..Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                        

                        

 

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1148…..по описа за 2013……………...година.

 

        Обжалвано е решение № 1415 от 18.12.2012 г., постановено по гр.дело № 622/2012 г. на Старозагорския районен съд, с което признато за установено по отношение на Н.Л.А., че трудов договор от 01.20.2009 г., сключен между него и „Фермер 2000" АД, за длъжността „търговски мениджър" е недействителен на основание чл.74, ал.1 КТ. Отхвърлени са  като неоснователни исковете на Н.Л.А., предявени срещу дружеството, за присъждане на сумата от общо … лв., представляваща допълнително възнаграждение за периода от м. януари 2011 г. до м. октомври 2011 г. вкл. под формата на бонуси по трудов договор от 01.20.2009 г. за длъжността „търговски мениджър", както следва: за месец януари 2011 г. в размер на …лв.; за месец февруари 2011 г. в размер на … лв.; за месец март 2011 г. в размер на …лв.; за месец април 2011 г. в размер на …лв.; за месец май 2011 г. в размер на …лв.; за месец юни 2011 г. в размер на …лв.; за месец юли 2011 г. в размер на …лв.; за месец август 2011 г. в размер на …лв.; за месец септември 2011 г. в размер на … лв. и за месец октомври 2011 г. в размер на …лв., ведно със законната лихва, считано от 23.01.2012 г.

        Въззивникът Н.Л.А., чрез пълномощника си по делото адв.В.Ц., счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените от него искове да бъдат уважени, а насрещният иск да бъде отхвърлен. Претендира за разноските по делото. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият „Фермер 2000” АД- Стара Загора, чрез пълномощника си по делото адв.Б.К., взема становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло и му се присъдят разноските за двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з. 

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

Пред районния съд са предявени искове за присъждане на трудово възнаграждение с правно основание чл. 128, т.2 КТ. Ищецът Н.Л.А. твърди, че е заемал длъжността „ръководител отдел Продажби" във „Фермер - 2000" АД - Стара Загора по силата на трудов договор № …г. и допълнителни споразумения към него с №№ …. Със заповед № …г. на изп. директор на дружеството трудовото му правоотношение било прекратено, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Твърди, че до датата на прекратяване на трудовото правоотношение добросъвестно изпълнявал задълженията си, произтичащи от сключените трудови договори и допълнителни споразумения към тях. С трудов договор, сключен на 01.10.2009 г., работодателят му възложи изпълнението на функциите на „търговски мениджър”, като се задължил към основното трудово възнаграждение да му заплаща допълнително трудово възнаграждение с непостоянен характер, съгласно утвърдена на 25.09.2009 г. бонусна схема „Ревизирана заплата, бонуси и задължения за продажби 2009 на търговския мениджър”. Съгласно тази бонусна схема, работодателят му заплащал договореното допълнително възнаграждение за 2009 г. и 2010 г. Въпреки постигнатите резултати и въпреки изпълнението на възложените задачи през 2011 г. обаче, същият преустановил изплащането на допълнителното бонусно възнаграждение. Поради това ответникът му дължал допълнително възнаграждение по утвърдена от него бонусна схема в размер съобразно изменението на исковете по чл.214 ГПК, както следва: за месец януари 2011 г. в размер на …лв.; за месец февруари 2011 г. в размер на …лв.; за месец март 2011 г. в размер на …лв.; за месец април 2011 г. в размер на …лв.; за месец май 2011 г. в размер на …лв.; за месец юни 2011 г. в размер на …лв.; за месец юли 2011 г. в размер на …лв.; за месец август 2011 г. в размер на …лв.; за месец септември 2011 г. в размер на …лв. и за месец октомври 2011 г. в размер на …лв. Претендирал е съдът да осъди ответника да му заплати тези суми, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.

 

        Ответникът „Фермер 2000” АД в отговора си по чл.131 ГПК е взел становище, че искът е неоснователен. Оспорил е автентичността на подписите за „работодател” в договора от 01.10.2009 г. и приложената към него Бонусна схема. Към тази дата дружеството се представлявало от Н.П.П. и „ДИБ” ЕООД, представлявано от Я.Р.З., и само те или надлежно упълномощени от тях лица можели да ангажират с действията си дружеството-ответник. Счита, че представеният трудов договор от 01.10.2009 г. бил недействителен, поради невъзможен предмет, тъй като към датата на сключването му между страните вече действал трудов договор № … г., изменен и допълнен с допълнителни споразумения № …г. по силата на които Н.Л.А. е заемал длъжността „ръководител отдел Продажби" в ответното дружество на пълен работен ден с продължителност на работния ден 8 часа с тип на заплащане: щатен работник/служител за неограничен срок от време, като служебните му задължения са подробно описани в длъжностна характеристика, с която същият е удостоверил, че е запознат и получил на 19.05.2005 г. Твърди, че независимо от разликата в наименованията на длъжностите по двата трудови договори от анализа на предвидените в тях задълженията, било видно, че описаните в длъжностната характеристика задължения се припокриват със задълженията на служителя, предмет на трудов договор от 01.10.2009 г. Той бил съставен и в нарушение на чл.66, ал.1 КТ, тъй като не съдържал начало на неговото изпълнение; времетраене; основното и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер; продължителност на работния ден или седмица. Не било налице и изпълнение по процесния договор. В срока за отговор ответникът предявил инцидентен установителен иск за обявяване на недействителността на трудовия договор от 01.10.2009 г. По този иск ищецът възразил, че трудовият договор от 01.10.2009 г. бил подписан от изп.директор Н.П.П., който му е заплащал допълнителните възнаграждения по процесната бонусна схема. Твърди, че функциите на търговски мениджър не съвпадали с тези на ръководителя продажби и обстоятелството, че работодателят не бил съобразил изискуемата междудневна почивка по двете трудови правоотношения не правило договора с невъзможен предмет.

 

        Не е спорно по делото, че ищецът Н.А. работил при ответника по трудов договор от 09.02.1998 г., като първоначално заемал длъжността „сервизен инженер”. С допълнително споразумение от 01.10.2000 г. бил назначен на длъжността „сътрудник продажби”, а с друго допълнително споразумение от 05.01.2004 г. бил преназначен на длъжността „ръководител на отдел „Продажби”. Между страните са сключени още няколко допълнителни споразумения - …г. Страните сключили и друг трудов договор - от …г.- предмет на настоящия спор, по силата на който работодателят  възложил на ищеца да изпълнява длъжността „търговски мениджър”. По оспорването от ответника на автентичността на подписите под „работодател” е назначена съдебно- почерковата експертиза, от заключението на която се установява, че този договор е подписан от представляващия ответника Н.П.П.. Неоснователно и недоказано е твърдението на ответника, че представляващ работодателя в случая е и Я.Р.З., поради което договорът следвало да бъде подписан и от него. За сключването на трудов договор няма изискване за съвместно представителство на вписаните в Търговския регистър лица. Освен това, видно от представените по делото доказателства, нито първият трудов договор, нито следващите го допълнителни   споразумения  са подписани и от двамата представляващи дружеството.

        По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетелите Д.Д.Д. и С.Н.Г., и двамата     търговски представители при ответника, се установява, че ищецът Н.А. е бил ръководител на отдела, в който те са работили, и като такъв е организирал търговската дейност на дружеството и е контролирал дейността на отделните търговски представители. Освен това организирал изложения, панаири, демонстрации и е поддържал връзка с външните доставчици. Работата му е била свързана и с пътувания.

        По делото са изслушани заключенията на две съдебно- счетоводни експертизи. Вещото лице С.С. дава заключение, че за периода от 01.10.2009 г. до 01.11.2011 г. на ищеца е била начислена основна заплата в размер на по … лв. месечно за октомври, ноември и декември 2009 г. и по …лв. за периода от януари 2010 г. до ноември 2011 г. Вещото лице е констатирало и това, че така начислените и изплатени заплати на ищеца за периода 01.10.2009 г.- 01.11.2011 г. са съобразени с допълнителните споразумения. Освен това за м. декември 2010 г. е било начислено и изплатено еднократно допълнително възнаграждение в размер на …лв. Такова допълнително възнаграждение било начислено и за м. април 2011 г. в размер на … лв. Вещото лице е констатирало, че месечни бонуси по бонусната схема „Ревизирани месечна заплата, търговски бонус и задължения на търговския мениджър /ТМ/ за 2009” не са начислявани и изплащани на ищеца.

        От заключението на вещото лице В.Н. се установяват сумите, които биха се дължали на ищеца за периода от м. януари до м. октомври 2011 г., изчислени по начина, определен в „Ревизирани месечна заплата, търговски бонус и задължения на търговския мениджър /ТМ/ за 2009”. Това вещо лице също е установило, че не е изплащано допълнително трудово възнаграждение на ищеца по Бонусна схема „Ревизирана заплата, бонуси и задължения за продажби 2009 на търговския мениджър” за периода от 01.10.2009 г. към момента на извършената проверка- 10.10.2012 г.

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: По предявения инцидентен установителен иск относно недействителността на трудовия договор от 01.10.2009 г.: Съгласно чл.74, ал.1, предл.първо КТ, недействителен е трудов договор, който противоречи на закона.  Недействителността на трудовия договор може да се обяви както в самостоятелен исков трудов спор, така и инцидентно в рамките на висящ исков процес, както е в настоящия случай.  В настоящия случай е сключен втори трудов договор за пълно работно време, което не е позволено от закона, а втори трудов договор, сключен в нарушение на чл.111 и чл.113 КТ е недействителен. Освен това, между ищеца и ответника съществуват две трудови правоотношения с едни и същи трудови функции, което също е недопустимо. Подписването на два трудови договори с един и същ работодател за една и съща длъжност е недопустимо / в този смисъл Р 581- 2010- IV г.о. ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Съгласно чл.110 КТ, работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на трудовите му задължения, извън установеното работно време. Различното наименованието на длъжността по трудовия договор от 01.10.2009 г. не променя същността й като трудови функции. Поначало двете наименования са тъждествени, тъй като „мениджър” значи ръководител, а продажбата е сделка, присъща за търговците, какъвто е ответникът. Функциите, които ищецът е изпълнявал по време на работата си при ответника като ръководител на отдел „Продажби", не са били променяни след 01.10.2009 г., нито пък са му били възлагани нови /вж. показанията на свид.Д. и Г./. Видно от съдържанието на длъжностната характеристика на ръководител отдел „Продажби” е, че ищецът е изпълнявал основните задължения, разписани в нея. Няма доказателства, които пряко и пълно да доказват, че той е изпълнявал и други трудови функции извън посочените в трудовата характеристика. От друга страна, приходите, които са в основата на процесната бонус-схема, са от продажба на машини и силози, което е основно задължение на ищеца като ръководител на отдел „Продажби”. Няма доказателства, че му е изплащано и уговореното във втория договор възнаграждение и бонуси. Напротив, от заключението на съдебно-счетоводните експертизи се установява, че начисляваните и изплащани трудови задължения са съобразно допълнителните споразумения. Няма също така доказателства, че в структурата на дружеството е имало друг търговски отдел, освен оглавяваният от ищеца. Ищецът е бил осигуряван по един трудов договор. Не е било подадено уведомление по чл.62, ал.5 КТ за сключване на друг трудов договор. С оглед на тези съображения съдът намира, че договорът, от който ищецът черпи права, е недействителен - чл.74, ал.1 КТ, тъй като е сключен в нарушение на закона, както правилно е приел и районният съд.

 

        Въведеното с писмената защита пред първата инстанция, поддържано и с  въззивната жалба твърдение, че с процесния договор от 01.10.2009 г. на ищеца допълнително били възложени отговорности, противоречи на твърдението в исковата молба и отговора му по инцидентния установителен иск за съществуване на втори трудов договор с дата 01.10.2009 г., т.е. представлява въвеждане на нов факт, което е направено несвоевременно и е недопустимо. Но дори и договорът от 01.10.2009 г. да представлява всъщност допълнително споразумение, с което на ищеца да са възложени допълнителни отговорности, контролни функции и др., както и да е постигната договореност за заплащане на допълнително възнаграждение, то след него са подписани други допълнителни споразумения- от 04.01.2010 г. и от 01.04.2011 г., които касаят възнаграждението на ищеца. С тези споразумения трудовото правоотношение се изменя по взаимно съгласие, поради което ищецът не може да претендира предишното възнаграждение. За 2011 г. му се дължи възнаграждението, уговорено с посочените по-горе допълнителни споразумения. Следва да се посочи също така, че във всички допълнителни споразумения длъжността на ищеца е отразявана като „ръководител отдел Продажби”.

 

        Съгласно чл.75, ал.1 КТ отношенията между страните до обявяване на основанието за възникването на трудовото правоотношение за недействително се уреждат в зависимост от поведението на работника или служителя при възникване на правоотношението. Когато той е бил добросъвестен, отношенията се уреждат както при действително основание. За да се приеме, че работникът или служителят е добросъвестен, той трябва да е действал, без да знае за опорочаващия волеизявлението факт. В случая ищецът е действал недобросъвестно, тъй като той е знаел, че полага труд по сключен с работодателя „Фермер 2000” АД трудов договор на пълно работно време. Освен това, с оглед на времето, през което ищецът изпълнява длъжността  „ръководител отдел Продажби” /от 2004 г./, следва да се приеме, че той добре познава същността на трудовите функции на тази длъжност и не би могъл да не забележи, че на практика трудовите функции за длъжността „търговски мениджър” са идентични. След като служителят при сключването на втория трудов договор е бил недобросъвестен, следва да се приложат общите правила за недействителността на сделките по ЗЗД, а това означава, че този втори трудов договор не поражда никакви правни последици. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая нормата на чл.75 КТ е неприложима и е отхвърлил исковете по чл.128, ал.2 КТ.

 

        Пред вид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Направените от ответника разноски пред първата инстанция са присъдени от районния съд, а пред въззивната инстанция липсват доказателства за извършени от въззиваемия разноски по делото.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                 Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 1415 от 18.12.2012 г., постановено по гр.дело № 622/2012 г. на Старозагорския районен съд.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване само в частта относно инцидентния установителен иск в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                            2.