Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 251   …………………21.06.2013 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и втори май……………………………...………………..Година 2013              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА                                                                                         

                        

 

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА

въззивно гражданско дело номер 1160…по описа за 2013……..………...година.

        Обжалвано е решение № 202 от 18.02.2013 г., постановено по гр.дело 3659/2012 г. на Старозагорския районен съд, с което Г.К.К. и Т.Х. Б. - К. са осъдени да предадат владението, а К.Р.К. и К.Г.К.- държането на В.Х.В., на С.Г.В. и на Х.Г.В., върху съсобствения им недвижим имот, представляващ новообразуван имот № …, кадастрален район …по плана на новообразуваните имоти на гр.Стара Загора, одобрен със заповед № 329 от 15.04.2003 г. на Областния управител на област Стара Загора, находящ се в местността „Съборена кюприя”, в землището на гр.Стара Загора, с площ от 485 кв.м.

        Въззивниците Г.К.К. и Т.Х.Б. - К., чрез пълномощника им по делото адв.Д.Д., считат, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Молят същото да бъде отменено изцяло, включително и в частта за разноските, и вместо него постановено друго, с което бъде отхвърлен предявения ревандикационен иск. Претендират за разноските в двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

        Въззиваемият В.Х.В., чрез пълномощника си по делото адв.В.Ц., взема становище, че жалбата е неоснователна и моли решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.

        В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от другите страни С.Г.В., Х.Г.В., К.Р.К. и К.Г.К.. Същите не се явяват и в съдебно заседание и не вземат становище по въззивната жалба.

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

        Пред първоинстанционния съд е предявен ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС. Ищците В.Х.В., С.Г.В. и Х.Г.В. твърдят, че са собственици на новообразуван имот, извън строителните граници, определени с околовръстния полигон, одобрен със заповед № 329/15.04.2003 г.на Обл. управител на Стара Загора, № …, находящ се в м. „Съборена кюприя”, в землището на гр.Стара Загора, с площ от 485 кв.м, при граници и съседи: от изток- Д.С.Б., от запад- С.Б.К. и Р.С.К., от север- път и от юг- дере. Собствеността върху имота им била възстановена със заповед № 504/14.04.2004 г. на кмета на Община Стара Загора, издадена на основание § 4к, ал.7 ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 ППЗСПЗЗ във вр. с § 46, ал.1, изр. първо ПЗРЗСПЗЗ, във връзка с решение № 50578/92 г. на ОСЗГ- Стара Загора, издадено по заявление № 50136 по чл.11 ЗСПЗЗ на наследниците на Х.В.М.. Към настоящия момент наследници на това лице били В.Х.В.- негов син, и наследниците на другия му син Г.Х.В., починал на 11.04.2012 г.- С.Г.В. и Х.Г.В.. С влязло в сила на 01.12.2010 г. решение № 49 от 23.06.2009 г., постановено по гр.дело № 1173/2008 г. на СРС, предявеният от ответниците Г.К.К. и Т.Х.Б.- К. установителен иск за собственост върху този имот бил отхвърлен като неоснователен. Ищците твърдят, че към настоящия момент четиримата ответници държат имота без каквото и да било правно основание. Поискали от кмета да изземе имота по реда на чл.34 ЗСПЗЗ, но той отказал с мотив, че в производството по гр.дело № 1173/2008г. съдът не обезсилил или отменил нот.акт № …по нот.дело № …г., с който първите двама ответници се легитимирали като собственици на имота. Ищците твърдят още, че Г. и Т.К., заедно с другите ответници, които били техни родители, продължават да държат и да ползват имота, въпреки многобройните покани да го освободят. Претендирали са съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да им предадат владението на имота.

        Ответниците Г.К.К. и Т.Х.Б.-К. в отговора си по чл.131 ГПК вземат становище, че искът е неоснователен, като твърдят, че те са собственици на процесния недвижим имот. Собствеността върху този недвижим имот Г.К.К. придобил по време на брака си с Т.Б. - К. на 07.03.1995 г., въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № …, том …, н.д. № …г. на нотариуса при СРС. Твърдят още, че упражняват трайно и непрекъснато владение върху имота от датата на придобиването му, както и че правото на собственост възникнало не само по силата на правната сделка, но и по силата на давностно владение, продължило явно и необезпокоявано в продължение на повече от седемнадесет години. Административната процедура по възстановяването на собствеността върху процесния недвижим имот била приключила към 14.04.2004 г., когато била издадена заповед № 504 на кмета на Община Стара Загора, чрез която ищците обосновавали правото си на собственост. Тези заповед влязла в законна сила на 17.06.2004 г. От тогава до датата на подаване на исковата молба - 19.06.2012 г. били изминали повече от пет години. През целият този период те упражнявали явно, необезпокоявано и непрекъснато владение. Считат, че са добросъвестни владелци, защото владеят имота на правно основание. Оспорват твърдението, че са били канени да предадат имота. Твърдят също така, че при завеждането на гр.дело № 1173/2008 г. не проявили необходимата грижа, за да намерят и представят по това дело доказателства за това по кой указ или постановление на МС е било предоставено правото на ползване на праводателите им. След получаването на настоящата искова молба обаче провели щателно издирване в „Държавен архив” Стара Загора и открили нужните им доказателства, като твърдят, че още през 1964 г. на лицето Б.М.И. бил предоставен 1 дка в м. „Съборената кюрпия”. Впоследствие с решение № 11/31.01.1986 г., издадено от председателя  на  ОНС  Стара  Загора,  процесният  имот  бил записан на М.Б.М. в размер на 0.5 дка, а останалите 0.5 дка били предоставени на лицето Д.С.Д..

 

        Ответниците К.Р.К. и К.Г.К. също са оспорили иска с твърдението, че имотът е собственост на първите двама ответници по силата на договор за покупко-продажба. Твърдят също така, че правото на собственост възникнало и по силата на давностно владение от 1995 г. От приключване на процедурата със заповед № 504, която била влязла в законна сила на 17.06.2004 г., до датата на исковата молба били изминали повече от пет години. Освен това те, като родители на Г.К.К. държали имота едновременно с първите двама ответници и го ползвали доколкото последните им позволявали.

        По делото не е спорно, че ищецът В.Х.В. е син на Х.В. М., починал на 09.01.1994 г. Ищците С.Г.В. и Х.Г.В. са наследници на другия син на наследодателя- Г.Х.В., починал на 11.04.2012 г. С решение от 20.10.1993 г., издадено по заявление № 50136 от 08.08.1991 г., ПК- Стара Загора  възстановила при условията на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ правото на собственост върху 3.500 дка земеделска земя, находящи се в м. „Съборената кюприя”, на наследодателя на ищците. Със заповед № 504 от 14.04.2004 г. на кмета на Община- Стара Загора правото на собственост е възстановено върху новообразуван имот № 63, м. „Съборената кюприя” с площ от 485 кв.м, по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 329 от 15.04.2003 г. на Областния управител на област Стара Загора.

 

        Не се спори също така, че ответникът Г.К.Г. закупил процесния имот, посочен по- горе, от С.И.И., М.Б.М. и М.Б.Ч. с договор от 07.03.1995 г. за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № …, том …, НД № … г. на нотариуса при СРС. Имотът бил придобит по време на брака му с Т.Х.Б. - К.. Между страните не е спорно и това, че оттогава ответниците владеят имота лично и чрез другите ответници К.Р.К. и К.Г.К.. По делото е установено също, че праводателите на ответниците по договора за покупко-продажба са се снабдили с констативен нотариален акт № …, т…., дело № …г. от 07.03.1995 г., който е бил представен при изслушването на покупко-продажбата като титул за собственост на продавачите. С представените пред нотариуса документи те са се легитимирали като бивши  ползватели  по § 4  ПЗР на ЗСПЗЗ. С влязло в сила решение, постановено по гр.дело № 1173/2008 г., Старозагорският районен съд е отхвърлил предявения от Г.К.К. и Т.Х. Б. - К. установителен иск за собственост, предявен срещу В.Х.В. и Г.Х.В.. Видно от исковата молба ищците по това дело са предявили две основания за собственост- посочената по-горе покупко- продажба от 1995 г. и давностно владение оттогава. Съдът е разгледал и двете основания.

 

        С оглед установените факти, от правна страна съдът намира следното:        Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това- чл.108 ЗС. Ищците се легитимират като собственици на процесния имот със заповед № 504/ 14.04.2004 г. на кмета на Община Стара Загора, издадена на основание § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, и с която приключва процедурата по възстановяването на земеделски земи. До този момент придобиването по давност на имот, находящ се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, е изключено. Разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ брани правата на лицата, които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност /в този смисъл: Р 204- 2011- II г.о.; Р 323- 2011- II г.о.; Р 627- 2010- I г.о.; Р 297-2011- I г.о.; Р 547- 2011- II г.о.; Р 584- 2009- I г.о. на ВКС, всички постановени по реда на чл.290 ГПК/. От този момент нататък имотът е индивидуализиран и оттогава би могла да тече придобивна давност за ответниците. По правило тази придобивна давност може да е 5- годишна, ако заличената с посочената по-горе разпоредба е също 5- годишна и е започнала да тече при наличието на правно основание, годно да направи владелеца собственик, и той е добросъвестен, т.е. когато не знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена /ТР № 10 от 05.12.2012 г. на ОСГК на ВКС/. По отношение на лице, което е купило земеделска земя от несобственик, без да знае това обстоятелство, владението е добросъвестно. Но и в този случай срокът на придобивната давност тече от момента, от който имотът е възстановен на бившите собственици, а не от момента на закупуването му /Р 627-2010- I г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

 

        С възражение по настоящото дело ответниците са предявили своите собственически права, основаващи се на твърдение за владение през друг период, различен от предявения по гр.дело № 1173/2008 г. на Старозагорския районен съд. Както правилно е приел районният съд, силата на пресъдено нещо обаче е пречка съдът отново да разгледа  предявените от ответниците Г.К.К. и Т.Х. Б. - К. възражения. С влязлото в сила решение по гр.дело № 1173/2008 г., по което те са били ищци, е отречена тяхната претенция за собственост, основана на покупко- продажбата и на придобивната давност до датата на исковата молба 20.08.2008 г.- основания, които са идентични с възраженията им по настоящото дело. От датата влизането на решението по гр.дело № 1173/2008 г. на СРС в сила- 01.12.2010 г. до датата на настоящата искова молба- 19.06.2012 г., не са изтекли пет години. Този срок не е изтекъл дори и считано от датата на исковата молба по гр.дело № 1173/2008 г.- 20.08.2008 г. Неоснователни са доводите на ответниците и относно прекъсването на придобивната давност. За да се приеме, че давността се прекъсва с предявяване на иска, както посочва чл.116, б.”б” ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС, е необходимо собственикът да е предявил установителен или ревандикационен иск срещу владелеца, а последният да се позове на придобивна давност и ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната /в този смисъл Р 401- 2012- І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, Р 631- 2009- III г.о. на ВКС/. В случая обаче ответниците като ищци по гр.дело № 1173/2008 г. са се позовали на придобивна давност, поради което неоснователно считат, че тъй като искът им по това дело е бил отхвърлен, давността не се смята за прекъсната. Разпоредбата на чл.116, б.”б” ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС в случая не се прилага. Същата би имала отношение в хипотеза когато е предявен иск за собственост срещу лице, което се позовава на придобивна давност, като се прекъсва неговата придобивна давност, но не и в настоящия случай.  

 

        Въззивният съд намира за неоснователни доводите на въззивниците и относно валидността на сделката, с която са закупили имота от 1995 г. и позоваването на нови доказателства относно правата на собственост върху имота на праводателите им, които открили по- късно. Тези доводи фактически са насочени към преразглеждане на влязлото в сила решение по гр.дело №  1173/2008 г. на СРС, което е недопустимо. Решението по това дело не е предмет на настоящото въззивно производство. Налице е сила на пресъдено нещо /СПН/, а СПН се състои в задължението на страните спрямо държавата да прекратят правния спор. Никоя от тях занапред не може да оспорва правилността на съдебно установеното освен чрез отмяната по чл.303 ГПК. Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на съдебно установеното или  отреченото право, вкл. до правната му квалификация и до неговия размер. Освен това, недопустимо е страната да черпи права от недостатъчно активното си процесуално поведение, а именно: че не проявили необходимата грижа, за да намерят и представят доказателства за това по кой указ или постановление на МС е било предоставено правото на ползване на праводателите им, по време на съдебното производство по гр.дело № 1173/2008 г. на СРС.

 

        По отношение на ответниците К.Р.К. и К.Г.К. по делото е установено, че са държатели на имота. Същите не са заявили собственически претенции, а като основание да са в имота сочат обстоятелството, че са допуснати в него от собствениците- техни син и снаха. След като Г.К.К. и Т.Х. Б. - К. не са собственици, допуснатите от тях в имота държатели не могат да имат повече права, следователно те нямат основание да го държат.

 

        Пред вид гореизложените съображения съдът намира, че предявеният ревандикационен иск е основателен. Имотът е собственост на ищците по силата на наследственото правоприемство, но се владее и държи от ответниците, без те да имат основание за това, поради което Г.К. и Т.К. следва да бъдат осъдени да предадат на ищците владението, а другите двама ответници К.К. и К.К.- държането на процесния имот, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

 

        Пред вид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                Р  Е  Ш  И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 202 от 18.02.2013 г., постановено по гр.дело 3659/2012 г. на Старозагорския районен съд.

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                             2.